Р Е
Ш Е Н
И Е № 73
`
гр.Кюстендил, 30.05.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание на
петнадесети
май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
Мл.съдия:СИМОНА
НАВУЩАНОВА
при секретаря Вергиния Бараклийска
с участието на прокурора от КнОП Бойко Калфин
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНОХД № 588 по описа за 2018
г. на КнОС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
С присъда
№61, постановена на 31.05.2018 г. по описа на Дупнишкия районен съд подсъдимите
А.Ж.Б. и Р.Ж.Б. са признати за невинни в това, че на неустановена дата за
времето от 01.05.2015г. до 18.05.2015г. в местността „Грамадата”, в землището
на с. Стоб, Кюстендилска област в
земеделски масив 071 в съучастие в качеството на съизвършители самоволно, не по
установения от закона ред са осъществили едно оспорвано от другиго, а именно от
С.Г.П., чуждо действително право, а именно правото на Ж. С.Б. да обработва
земеделски земи в масив 071 в местността„Грамадата”, в землището
на с. Стоб, общ. Кочериново,
като и случаят е немаловажен – престъпление по чл.323, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК. На осн. чл. 304 НПК двамата подсъдими са оправдани по повдигнатото обвинение.
Със същата присъда
посочените подсъдими са признати за виновни в това, че на неустановена дата за
времето от 01.05.2015г. до 18.05.2015г. в местността „Грамадата”, в землището
на с. Стоб, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, земеделски масив 071 в съучастие като
съизвършители са унищожили чужди
недвижими вещи - добив от посев на зърнена култура – ръж, на стойност 1336 лв
собственост на С.Г.П. ***, като деянието е извършено чрез изораване със
селскостопанска техника на наетите от С.Г.П. и Ж. С.Б. земи /ниви/ с обща площ
20 дка в масив 071, с което са извършили престъпление по чл. 216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. На осн. чл.54 от НК на
двамата подсъдими е наложено налага наказание ЛС в размер на 6 месеца, чието изтърпяване е отложено с
изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда подсъдимите А.Ж.Б. и Р.Ж.Б. са осъдени да заплатят на С.Г.П. *** сумата от 1 336 лева, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на престъпление по
чл. 216, ал.1 във вр. чл. 20, ал.2 от НК, изразяващи се в равностойността на
унищожените земеделски култури ведно със законната лихва, считано от
18.05.2015г. до окончателното заплащане на сумата, както и разноските по делото и държавни такси.
Подсъдимите А.Ж.Б. и Р.Ж.Б. чрез
защитника си адв. Л.Л. обжалват с въззивна жалба посочената пирсъда в осъдителните й
наказателни и граждански части. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на
присъдата, изразяващи се в недоказаност на авторството на деянието, за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и за несправедливост на същата. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, оправдателна присъда.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледира се за
потвърждаване на присъдата на ДнРС.
Частният обвинител и граждански ищец С.Г.П.
чрез повереника си адв. М.О. пледира за потвърждаване на присъдата на ДнРС.
Защитникът на
подсъдимите
пред въззивната инстанция- адв. А.А. поддържа
въззивната жалба и иска постановяване на оправдателна присъда, респ. отхвърляне
на гражданския
иск. Алтернативно се иска прекратяване на производството и
налагане на административно наказание, както и приложение на разп. на чл.9, ал.2 НК.
Подсъдимият А.Ж.Б. твърди, че е невинен и иска постановяване на оправдателна присъда. Поддържа
пледоарията на защитника си.
Същото становище се
изразява и от подсъдимия Р.Ж.Б..
Кюстендилският окръжен съд,
след проверка на фактическия и доказателствен материал по делото, след неговото
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и съобразно правомощията си, установени в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл.
313 и чл.314 НПК изцяло правилността на присъдата, счита, че въззивната жалба е
допустима, доколкото е предявена от
надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по
същество и след като бяха съобразени и новите доказателства,у събрани от
въззивния съд, настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Фактическата обстановка подробно е изяснена от ДнРС. По делото са
събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи
съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал е
анализиран поотделно и в своята съвкупност. Въз основа на приетите по надлежния
ред доказателствени източници и като съобрази и новите доказателствени
средства, КнОС приема за установено следното:
Подсъдимите Б.,
техния баща – св.Ж.Б. и пострадалия П. са земеделски производители, които осъществяват
дейността си, засявайки земеделски земи в землищата на населените места
гр.Кочериново с различни култури. Във връзка с
осъществяваната конкурентна дейност между тях в един и същ район, отношенията
им били влошени.
За земеделската 2014г.-2015г. св. Ж.Б.
сключил договори за аренда със
собственици на земеделски земи, намиращи се в масив 071 в м.”Грамадата” в
землището на с.Стоб. Съобразявайки тези договори, св.Б., съпругата му и двамата
подсъдими подписали споразумение помежду си в началото на септември 2014г. за
ползване на земеделски земи. Споразумението, ведно с договорите били подадени в
Областна дирекция „Земеделие” гр.Кюстендил. Със заповед №РД-05-160/01.10.2014г.
на директора на Областна дирекция „Земеделие”, е извършено разпределение на
масивите за ползване в землището на с.Стоб, като масив 071, включващ ниви с
номера № № 071001 071002, 071003, 071004, 071005, 071006,
071007, 071008, 071009, 071010, 071011,
071012, 071013, 071014, 071015, 071016, 071017, 071018 и 071019, с обща площ 20 дка
в м.”Грамадата” били предоставени на Ж.Б. за периода 01.10.2014г.- 30.09.2015г.
Св.
С.П., който обработвал тези земи до 2013г., за земеделската 2014г.-2015г. също
сключил договори за аренда с някои от собствениците на имоти в масив 071.
Същият не знаел, че договорите са регистрирани в ОД “З“ и
в началото на м. септември 2014
година изорал и засял посочените имоти с ръж, воден от убеждението, че действа
правомерно и при наличие на сключени договори с част от собствениците. Всички
имоти се намирали в м. „Грамадата“ в
масив 071 в землището на с.Стоб.
По време на оранта, подс. А.Б.
минал с багер и казал на св. Г. П. /син
на пострадалия/ да не работи масива, тъй като той самият имал правно основание.
Последният направил справка при кмета на
Кочериново и водени от убеждението, че сем. П. имат сключени договори, продължили работата, респ.
сеитбата.
Споразумението за ползване
на земеделска земя, изготвено на осн. чл.37в, ал.3 ЗСПЗЗ за стопанската 2014-
2015 година, сключено между двамата подсъдими и други двама члена на
семейството им било депозирано на
08.09.2014 г., а заповедта на Директора на ОД „З“ била издадена на 01.10.2014г. – след извършената
оран и сеитба от страна на пострадалите П..
През
м. май 2015г. засятата ръж от П. в масив 071 израснала и двамата подсъдими
решили да я унищожат в отговор на действията на същия по засяването на тези
имоти, които били предоставени за ползване на баща им. Двамата притежавали
необходимата техника за това, както и уменията да я управляват. Решението им за
това възникнало още през м. април
2015г., когато се срещнали със св. С.Д., който пасял крави в района на м. Грамадата. При опита на свидетеля да изкара животните от
нивата, в обработвана от П., в която ръжта била поникнала, те му казали да не
го прави, тъй като ще я изорат.
В
средата на месец май 2015г., двамата взели тракторите, с които разполагали и
изорали посевите от ръж във всички имоти от масив 071 в м.”Грамадата” в
землището на с.Стоб. Свидетел на това станал св. С.Н., техен работник, на
когото са обадили, за да им занесе туба
с нафта. Занасяйки нафтата, св. Н. видял двамата подсъдими да орат,
всеки на отделен трактор, като двата края на нивата били изорани, а покълналите
стръкове ръж- полегнали в земята. Минавайки оттам след няколко дни, св.Н. установил,
че цялата нива е изорана.
На 18.05.2015 г. св.Н.
разбрал, че нивата, засята от П. с ръж е изорана и съобщил за това и на св. Г.,
с когото се видели на центъра на гр.Кочериново. Св.Г.П. разбрал от тези
свидетели за изораната нива. Същият незабавно отишъл да провери и след като
видял, че цялата ръж е изорана, респ. унищожена, подал сигнал до кмета на
Община Кочериново, а три дни след това сигнализирал и ДнРП.
Въз основа на подадената жалба, Кмета на
Община Кочериново определил комисия, която да установи фактическото положение
на място. На 19.05.2015г., св.Я. и С. Г., членове на тази комисия,
установили,че целия масив с площ около
20дка е изоран, в резултат на което насажденията от ръж са изкоренени и са с големина
около 1,30м. Бил съставен протокол от проверката, в който са отразени горните
констатации.
От изготвената на ДП агротехническа
експертиза, изготвена от вл. Д., се установява, че стойността на унищожения
посев възлиза на 1 336 лв, в която стойност се включва
бъдещия добив и слама.
Графическата експертиза установява, че
подписа на договора за наем на земеделска земя, представен в копие, между св. Д./един
от собствениците, подписал договор за 2014- 2015 година с П./ е на св. Д..
От назначената от КнОС
съдебно-агрономическа експертиза, изготвена от в.л. Е.З., се установява
следното: поради слабата продуктивност на ръжта като житна култура, средният
добив от зърно за стопанската 2015 година е 177 кг/дка за Югозападна България;
сеитбата се извършва в полупланинските
райони- от 10-15 септември, но не по- късно от 15 октомври; засява се на редове
от 10-15 см помежду им, за което е необходим посевен материал от 14/17 кг/ дка
за осигуряване на 400- 500 кълняеми семена на 1 кв/м площ. На практика се
ползват два вида посевен материал, първият от които е със сертификат- при цена
– 0, 80 лева за 1 кг. Разходите за този
материал възлизат при средна норма от 15 кг/дка х 0,80 лева= на 12 лева / дка
или за 20 дка х 12 лева= на 240 лева. В Кюстендилска област обичайно
земеделските производители ползват семена без сертификат на средна цена от 0,
27 лева за 1 кг. При средна норма от 15 кг/дка х 0, 27 лева=4, 05/дка или за 20
дка= 81 лева. Стойността на посевите е определена съобразно вегетативното им
развитие към момента на деянието месец май 2015 година- начална восъчна
зрялост, която може да се определи единствено като силаж. С оглед израстването
на материала /видно от снимковия материал / е, че ръжта е била израснала на около 1, 30 метра
височина, което налага извода, че от нея би се получил средно около 240 кг
силаж от 1 дка или 5000 кг силаж. Неговата стойност е 500 лева. Разходите за засяване
и отглеждане на ръж без прибиране на унищожените площи са по 117 лева за
отглеждане на 1 дка ръж, в които се включва дисковане 2 броя- 30 лева,
торене с торопръскачка- 8 лева,
минерални торове- 38 лева, семена за посев- 12 лева, сеитба със сеялка и
валиране- 14 лева, почвен хербицид- 8 лева, внасяне хербицид- 7 лева, или общо
2 340 лева.
Пред КнОС защитата е
представила писмени доказателства- преписи от постановление на ДнРП за
прекратяване наказателно производство, образувано срещу пострадалия П., както и
произнасяния на ДнРС по този повод, които касаят друг случай от 2017 година. Те
свидетелстват за влошените отношения между подсъдимите и пострадалия, но са
неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да бъдат
коментирани.
За да
стигне до идентична
фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Този съд е направил е анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така
и в съвкупност. Проведен е разпит на св.
С. Д., С. Н., В. Г., С.П., Г.П., П. Н., св.Х. Ч., на служителите на служба «Земеделие» в Кочериново С. М., З.
Я., С. Г., на собствениците на имоти, с които Г.П. е сключил договори- Н. Д., Г.
Ц., Е. С., Г. С., Д. Д., Г. С., предоставил е възможност на подсъдимите да
дадат обяснения, както и е проверил тяхната защитна позиция за отсъствието им
от територията на с. Стоб през инкриминирания период чрез събиране на писмени
доказателства и разпит на св. Т.Г.. Приета е и съдебно оценителна експертиза,
както и графическа такава във връзка с проверка истинността на подписа върху
договора от 19.08.2014 г., сключен със св. Д.. Не са пренебрегнати обясненията
на подсъдимите А.Б. и Р.Б., като ДнРС се е
съобразил с двоякия им характер-
като на годно доказателствено средство и като израз на защитната им позиция. В
този аспект ДнРС е
изпълнил задълженията си да провери всички доказателствени източници и да ги
съпостави помежду си. ДнРС е проверил всички гласни
доказателствени средства и ги е съпоставил помежду им, като е посочил, макар и не твърде подробно в коя част на тези
показания кредитира и кои отхвърля. КнОС споделя тези доводи на ДнРС, и ги
допълва в следния смисъл:
Показанията на св.С.П. и Г. П. установяват
факти относно началото на конфликта им с подсъдимите Б., относно предисторията
на същия във връзка с осъществената обработка на процесния масив и начина на
установяване на оранта в средата на м. май 2015 година. Същите са взаимно потвърждаващи
се и няма основания за изключването им, още повече, че същите се
потвърждават и от показанията на
държавните служители, установили наличието на унищожени посеви- св. Я. и Г., от
писмените доказателства /изготвената административнонаказателна преписка със
снимков материал/, от показанията на св. С.Н.по реда на чл.223 НПК, надлежно приобщени от ДнРС по
реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК. За наличие на оран през м. май 2015 г. в масив
071 в землището на с. Стоб изрично свидетелстват и св. Г., Н. и Д., поради
което КнОС ги приема за достоверни. Те се приемат за такива и в частта, в която двамата свидетели сочат, че
са обработвали всички ниви в масива, доколкото се потвърждават от показанията
на собствениците Н. Д., Г. Ц., Е. С., Д. Д., Г.
С., както и приложените по делото писмени договори за наем на земеделска
земя за 2014- 2015 г. По отношение на
дейностите, извършени от тях в масива през м. септември 2014 г. – за наличието
на оран и сеитба, тези показания се потвърждават и от пок. на св. Х.Ч., който
сочи , че е извършвал подобни
спомагателни дейности там.
Няма основания за изключване на показанията на св. С. Н. от
ДП, прочетени по надлежния ред от ДнРС,
тъй като този очевидец в сравнително кратък период непосредствено след
извършване на деянието е бил разпитан пред съд и добросъвестно е предал
собствените си възприятия във връзка с
момента и начина на извършване на разораването на порасналата ръж от страна на
двамата подсъдими. Този свидетел подробно е описал времето на извършване на
това действие, вида на тракторите, с които подсъдимите са орали нивата,
необходимостта им нафта, респ. собствените си действия във връзка с
логистичната им подкрепа по приключване на оранта. Тези му показания от ДП се
кредитират като достоверни, доколкото са дадени няколко месеца след деянието.
Последващият опит на този свидетел да се отрече от тях при разпита пред ДнРС с
уточнението, че ставало въпрос за друг случай, се приемат като опит за
оневиняване на подсъдимите, за които този свидетел изрично сочи, че са му
братовчеди. В този аспект същите мотивирано са отхвърлени от ДнРС.
КнОС също споделя
обоснованите доводи на ДнРС във връзка с кредитиране на показанията на Н. Д., Г. Ц., Е. С., Д. Д., Г. С., които са последователни относно
начина на сключване на наемните договори със св. П. и се подкрепят от пок. на
св. П. и приложените по делото писмени
доказателства. Показанията на св. Ж.Б.
са твърде неконкретни и свидетелстват единствено за влошените отношения между
семейството му и пострадалия и не следва да се кредитират с оглед тяхната
заонтиресованост.
При обсъждане обясненията на подсъдимите ДнРС
се е съобразил с двоякия им характер и обосновано ги е възприел в отделните им
части като доказателствено средство, в които части същите се потвърждават от
писмени доказателства- в която сочат, че подсъдимия А.Б. е бил на екскурзия в
РТурция в периода -01-07.05.2015г.; последващото му посещение при св.Г., а по
отношение на подс. Р.Б.- за работата му
в гр. Варна, доколкото се подкрепят от писмени доказателства. Оправдателният
документ за този подсъдим в гр. Варна не доказва категорично неговата заетост в
този град, тъй като представения договор е граждански и в него няма фиксиран
срок, работно време и място на работа, а
единствено му е възложено свършването на определно количество работа. /По
въпроса за датата на деянието КнОС счита, че същото е осъществено в средата на
м. май 2015 година с оглед категоричността на показанията на св. Н.. В този аспект представените доказателства за
пътуването на подс. А.Б. в РТурция в периода от 01 до 07.05.2015г. и за
ангажираността без определн срок през м. май за подс. Р.Б. във Варна с оглед
широкия периметър на датата на деянието в обвинителния акт, не опровергават
обвинителната теза и не изключват участието му в деянието/. ДнРС е изложил и
убедителни мотиви относно обясненията им в частите, в които ги отхвърля – че не
се е интересуват от дейността на баща си, не знаят кои имоти той обработва,
както и че не са изорали масив 071 в
м.”Грамадата”, като е изложил и обосновани доводи относно опровергаващите тази
защитна линия показания на св.Начев- очевидец на оранта от двамата подсъдими. В този аспект ДнРС е изпълнил задълженията си да обсъди доказателствения
материал, да го съпостави и провери. Това е
сторено при спазване на процесуалните
правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава вяра, в коя част и
защо. В оценъчната си дейност ДнРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно
убеждение;
мотивирал е своите решения, поради което и КнОС след настоящето допълване на
мотивите, намира, че няма основания за критика към тях.
В заключение КнОС приема за
установено, че двамата подсъдими в
средата на м. май 2018 г. са изорали нива от 20 дка в м. Грамадата, която е била засята през есента с ръж от
свидетелите Г. и С.П.. КнОС приема за установено още, че в претърпените вреди
се включват разходите за дисковане- 30 лв на 1 дка по 20 дка= 600 лева; за
торене- 8 лева х 20 дка = 160 лв; за семена /цена на семена на 1 дка по втори
вариант, използван в Югозападна България/ - 4,05 лв на 1 дка/по 20 дка=81, 00
лева; сеитба- 14 лева на 1 дка/по 20
дка=280 лева. За другите агротехнически дейности няма доказателства, а че тези
са извършени, се установява от показанията на св. Г. П. пред ДнРС/. В тях
следва да се включат и 500 лева- стойността на силажа. Или общия размер на
претърпените вреди съгласно САЕ на в.л. З. възлиза на 1 121 лева + 500
лева /слама/= 1621 лева. Доколкото обаче
в ОА размерът на вредите е 1 336
лева и обвинението се определя от неговите рамки, КнОС не разполага с
възможност за присъждане на обезщетение в по- висок размер от определения в ОА, поради което счита, че размера на вредата е именно този- 1 336
лева.
В заключение- КнОС отхвърля
защитната теза за недоказаност на авторството на деянието на двамата подсъдими
и след допълнителното обсъждане на доказателствата по делото, счете, че се
налага извода за доказаност на авторството на същото.
ДнРС е дал аргументиран отговор за наличието на признаците на деянието по чл. 216, ал.1 НК от обективна и субективна страна, които се
споделят от въззивния съд. От обективна страна в средата на м.май 2015
година двамата
подсъдими А. и Р. Б. чрез действия- извършване на оран, са унищожили посеви от
зърнена култура- ръж, които посеви са извършени от св.С.П. в имоти, в по- голямата
част от които същият е имал сключени наемни договори за 2014- 2015 година и
който през м. септември е извършил съответните агротехнически мероприятия по
извършването на сеитба- оран, сеитба, дисковане, торене. Вследствие от тези
действия същият е понесъл вреди в размер
на 1 336 лева. Техният размер се определя по начина, изчислен по- горе и в
който размер се включва стойността на описаните агротехнически дейности +
силаж. Бъдещият добив на ръж не може да се включи като размер на вредата както с оглед ниската
вегетация на тази култура в момента на унищожаването й, така и с невъзможността
да се прогнозира евентуалния добив през съответната година.
Деянието е
извършено при пряк умисъл,
доколкото подсъдимите са съзнавали, че унищожават култури, които през есента на 2014
година са засадени от пострадалия, че за тяхното засяване са извършени разходи
във връзка с оран, дисковане, сеитба, торене
и пр. и въпреки това са насочили всичките си усилия към осъществяване на
деянието, с ясното съзнание за
негативните обществено опасни последици и
желание за настъпването им. Двамата подсъдими са съучастници по см. на чл.20, ал.2 НК и действали в условията на
съизвършителство, доколкото всеки един от тях е предприел действия по
унищожаването на посевите- и двамата са управлявали трактори в масив 071 в м.
Грамадата и са извършвали оран на поникнала култура, което действие е довело до
нейното унищожение и невъзможност да се
получат добиви. Налице е общност на
умисъла, доколкото подсъдимите са съзнавали извършването на престъплението и са
искали от така съчетаната престъпна дейност да се осъществят признаците на
престъпния състав.
Не се приема защитната
версия, че подсъдимите са ползвали имота по законовия ред. Действително, по
делото е приложена заповед с дата 01.10.2014година на директора на ОД
“Земеделие“, която им дава възможност за ползват земи в землището на с. Стоб, в това число и в
масив 071 за 2014- 2015 година. Тя обаче е
издадена в по- късен период, след осъществяването на земеделските
дейности от страна на пострадалия П.. Отделно от това имотите, за които П. е
бил сключил арендни договори, в
заповедта фигурират като т.нар. „бели петна“, респ. в нея не е отчетено
действителното фактическо положение. Същевременно в изпратената от ОС “З“ гр.
Кочериново справка за правните основания на ползваните имоти- л.20 и сл. от том
III от ДП, за стопанската 2014- 2015 година, за част от имотите в масив 071 /л.57-58/ фигурира изрично
отразяване, че те се ползват и от С.П., респ. че са налице конфликти / виж
графа „конфликти“/. Т.е. наличието на спорове за тези имоти е било много добре
известно както наподсъдимите, така и на административните органи.
Независимо това, посочената заповед е
издадена, което свидетелства за най- малкото недобросъвестно изпълнение на
служебни задължения. Позоваването на тази заповед като основание и оправдание
на действията на подсъдимите е напълно несъстоятелно.
Не се
споделя защитния довод за необходимостта от преквалифициране на деянието
по чл.216, ал.4 НК, респ. за извод, че
деянието е извършено в условията на маловажност по см. на
чл.93, т.9 НК. Тази разпоредба е налице тогава, когато извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства преставлява по- ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Деянието на общо основание е престъпление, но в
сравнение с другите прояви от съответния вид е по- малко тежко, респ. се
наказва в предвидените в специалната
част случаи.
В случая стойността на вредата и начина на извършване на деянието не сочат по-
ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други случаи от
съответния вид.
В този аспект не се приема и
защитната теза, че деянието е административно нарушение, наказуемо по ЗОСИ и че
присъдата следва да се отмени и да се наложи наказание по административен ред
на подсъдимите. Цитираният от защитата ЗОСИ действително предвижда отговорност
за извършване на административни нарушения във връзка с опазване на
селскостопанското имущество, но извършеното от подсъдимите деяние не съставлява
нарушение по ЗОСИ. Фактическите състави на нарушенията по този закон са
изчерпателно посочени в разп. на чл.40
от същия, но умишленото унищожаване на земеделски култури /посеви/ не е е
предвидено в този текст. Чл.40, ал.1, т.7 от закона предвижда административна
отговорност за унищожаване на продукция при нейното прибиране, превоз,
съхраняване, манипулиране, а очевидно настоящия случай не е такъв. Цитираната Наредба №1 за опазването на
селскостопанското имущество, която е приета през 1976 година, в случая изобщо
не намира приложение, както поради липса на административнонаказателни норми в
нея, така и поради препращането й към ЗОСИ, който закон както бе посочен не
предвижда фактически състав на административно нарушение за унищожаване на
посеви. Ето защо изтъкнатите от защитата доводи се отхвърлят като
неоснователни.
КнОС не приема и
възражението на защитата, че деянието е
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК и подсъдимите следва да бъдат оправдани на това основание. За да се приложи
тази разпоредба, деянието следва формално да осъществява признаците на
престъпния състав на съответния текст от НК / в случая на чл.216 НК/, но същото да не е обществено опасно или неговата
обществена опасност да е явно незначителна.
За да се определи като престъпно едно конкретно поведение, то следва да
покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове
използуването на санкционни средства и да ги направи обществено приемливи. Този
текст от закона е потвърждение на това, че формалното криминализиране на едно
деяние не е достатъчно само по себе си, за да бъде то престъпление. Необходимо
е съответното деяние съдържателно да разкрива висока степен на обществена
опасност. При липсата на такава степен, респ. наличие на явно незначителна степен на обществена
опасност, деянието не е престъпно.
В настоящия случай не би могло да се приеме,
че деянието не е общественоопасно, доколкото само по себе си начина на
извършването му не би могло да получи
положителна обществена оценка предвид застрашаването и увреждането на
собствеността на гражданите и предвид
ценността на обекта на посегателство, респ. не е налице първата хипотеза,
визирана в чл. 9, ал.2 НК.
От друга страна КОС намира, че не е налице и налице
е втората хипотеза, визирана в чл. 9,
ал.2 НК- обществената опасност на деянието не е явно незначителна. Обществената
опасност на деянието е обективно
качество и при преценка степента на въздействие върху обекта и липсата на неблагоприятни
последици извън него, следва да се обсъдят всички обстоятелства, които са от
значение за установяването й, респ. да се отчете като фактор и
дълбочината на неблагоприятното въздействие- дали обектът на посегателство е
поставен в опасност или е увреден. В
случая обекта
на посегателство е в значителна степен увреден, доколкото начинът на извършването му /чрез осъществяване на оран, а не на жътва,
при което действие изцяло са унищожени културите и това е довело до
невъзможност от добив на зърно и то в период, при който културата е достигнала
до восъчна зрялост/ представлява ярка демонстрация на желание за саморазправа
по повод на предходни взаимоотношения между подсъдимите и пострадалия и
брутално незачитане на нормите на правовия ред.
На второ място- стойността на вредата е над минималния размер на
МРЗ за страната за 2015 година /тогава 360 лева/ и в никакъв случай не може да
се приеме, че тази стойност има незначителен характер. На следващо място действително
подсъдимите са неосъждани, но същите много добре са знаели, че св. П. няколко
години е обработвал тези имоти, че има претенции за тях, както и че ги е засял
по време, когато все още заповедта на Директора на ОД“З“ Кюстендил не е била
издадена /оранта и сеитбата е извършена
в началото на м.септември, а заповедта е издадена на 01.10.2014г./. Степента на
обществена опасност на деянието в случая е в тясна връзка с личността на
подсъдимите, чиито фактически действия в никакъв случай не разкриват по- ниска
степен на обществена опасност на деянието. И на последно място, но не и по
значение- за обществената опасност на
едно деяние се съди и от настъпилите общественоопасни последици- от резултата,
който в действителност е настъпил, а не от предполагаемите бъдещи вреди, които
при друга обстановка биха били настъпили.
В случая умишленото навлизане в чужда правна сфера, начина на унищожение
на посевите демонстрира чувство на безнаказаност и саморазправа, което в
никакъв случай не следва да бъде толерирано и което не може да не бъде отчетено
при преценка на обществената опасност на деянието. Всички тези обстоятелства,
обсъдени в своята съвкупност определено
сочат, че обществената опасност на деянието не е явно незначителна, респ. разп.
на чл. 9, ал.2 НК не следва да намери
приложение.
При
определяне на вида и размера на
наказанието следва
да се отчетат всички обстоятелства, имащи значение за наказателната
отговорност, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.
Степента на обществена опасност на деянието
е висока и в този аспект КнОС коригира извода
на ДнРс за по – ниска степен на деянието от страна в сравнение с други
престъпления от същия вид. Дори подсъдимите да са били убедени, че пострадалият
неправомерно е засадил ниви, предоставени на баща му, то подобно поведение не
ги оправдава и е израз на пълно незачитане на правовия порядък; на
пренебрежение към чуждата собственост и социалните норми. Тези обстоятелства,
съчетани със значителния характер на
размера на вредата и начина на извършването й, несъмнено сочат на висока степен
на обществена опасност на деянието.
Степента на
обществена опасност на подсъдимите е
ниска предвид чистото им съдебно
минало,
което правилно е отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Определеното от ДнРС наказание за двамата подсъдими-
ЛС в размер на по 6 месеца за всеки от тях е определено законосъобразно и при
превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Този размер на наказанието е достатъчен
за постигане целите на специалната превенция и преди всичко за
осигуряване поправително-възпитателното въздействие на наказателната
репресия. При обсъждане начина на
изтърпяване на същото ДнРС
обосновано е счел, че за постигане в максимална степен на целите на
наказателната репресия, следва да се приложи на
института на условното осъждане по чл. 66 НК, доколкото предпоставките,
предвидени в тази разпоредба са налице. Именно чрез условното осъждане ще се
осигури превъзпитателния ефект на специалната превенция в най- пълна степен
и ще се постигнат съответните
положителни промени в съзнанието на
дееца.
Безспорно в случая са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, доколкото гражданския иск намира своето правно основание в разп. на чл.45 ЗЗД. Гражданският ищец С.П.
като пострадал несъмнено е от кръга на лицата, имащи
въможност да търсят
както обезщетение за имуществените вреди, причинени от извършеното от подсъдимите престъпление. Последните са длъжни да репарират вредите, виновно причинени на пострадалия. В този аспект присъденото обезщетение в
размер на 1 336
лева, представляващо равностойността на вложените средства за бъдещи добиви е
резултат от преките и непосредствени последици от деянието е справедливо. Ето
защо постановената присъда следва да се потвърди
и в гражданската й част,
както и в частта за присъдените разноски
и държавни такси.
По тези съображения присъдата на ДнРС следва да бъде
потвърдена
в осъдителната й гражданска и наказателна част.
В оправдателната част по
чл.323, ал.1 НК присъдата не е протестирана и е влязла в сила.
На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимите следва да
заплатят и сторените пред въззивния съд разноски, възлизащи в размер на 165
лева – разходи за вещо лице.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. 334 т.6 НПК вр. чл.338 НПК, КОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 61, постановена на
31.05.2018 година от Дупнишкия районен съд по НОХД № 444/2016г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА А.Ж.Б. и Р.Ж.Б. да заплатят по сметка на Кюстендилския окръжен съд
солидарно 165 лева, представляващи разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
В оправдателната част по
чл.323, ал.1 НК присъдата не е протестирана и е влязла в сила
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.