Определение по дело №860/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1669
Дата: 3 май 2023 г. (в сила от 3 май 2023 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20233100500860
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1669
гр. Варна, 02.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100500860 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. С. Х., с ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез пълномощника си адв.Р. Д., със съдебен адрес: ***, против Решение
№396/09.02.2023г. постановено по гр.д.№13635/2022г. по описа за на РС Варна, с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателката, против “Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Н.Г.П.А., иск с
правно основание чл.439 от ГПК, за приемане на установено, че ищцата не дължи на
ответника сумите, които са предмет на изпълнение по изп.дело №20138510403364 по описа
на ЧСИ с рег.№851 образувано по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№13778/2013г. на
РС Варна, поради по погасяването вземанията по давност.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно и незаконосъобразно,
като се оспорват изводите на съдът относно прекъсване на давността в изпълнителният
процес в резултат от действията на взискателя. Сочи се, че съдебния изпълнител се е
произнесъл по искането на взискателят от 27.11.2015г., че то ще бъде уважено при условие
на заплащане на дължимите такси към ЧСИ. Оспорват се изводите на съдът, че прилагането
на изпълнителния способ е било безрезултатно по причина, дължаща се не на волята на
взискателя. Сочи се, че по делото не са налице данни да са заплатени дължимите такси по
разпореждането на съдебния изпълнител, като в издаденото Удостоверение изх.
№71409/16.11.2022г. от ЧСИ липсва посочване на изпълнителни действия по молба от
27.11.2015г. Твърди се, че когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни действия, то това не е предприемане на принудително
изпълнение, а такива са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими
1
вещи с описа. Твърди се, че последните ще прекъснат давността, считано от поискването им,
освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря-пр.след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така е осуетявал тяхното прилагане, каквато е хипотезата с депозираната молба от
27.11.2015г. /в този смисъл Решение №487/15.02.2023г. по гр.д.№10749/2022г. на ВРС/.
Поддържа се още, че в периода от 25.09.2017г. до 10.10.2019г. отново е било налице
бездействие на взискателя, като се оспорват изводите на съда, че с молби от 11.10.2017г. и
от 02.10.2019г. давността е прекъсната. Сочи се, че подадените през този период молби за
предприемане на изпълнителни действия, са с бланкетен характер и изпълнителни действия
по тях не са предприети, поради факта, че взискателят отново сам е осуетил тяхното
прилагане. Твърди се, че взискателят не е предприел нужната грижа за събиране на
вземането си, като е неглижирал разпореждането на съдебния изпълнител, че действия ще
бъдат предприети след заплащане на дължимите такси. Сочи се, че в издаденото
Удостоверение изх.№71409/16.11.2022г. от ЧСИ липсва посочване на изпълнителни
действия по молба от 11.10.2017г. и от 02.10.2019г. Поддържа се, че давността по
отношение на длъжника не е прекъсната и с молбите на взискателя от 27.11.2015г.,
11.10.2017г., 02.10.2019г., съдържащи искане за извършване на действия за удовлетворяване
на вземанията чрез налагане на запор на банкови сметки, трудово възнаграждение, възбрана
на имущество, запор на МПС, тъй като такива не са осъществени /в този смисъл Решение
№37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г., IV г.о./. Твърди се, че с оглед
перемирането на изпълнителното производство, предприетите след изтеклия срок
изпълнителни действия /наложени запори върху банковите сметки и трудовото
възнаграждение на длъжника/ нямат валидно правно значение на прекъсващи давността.
Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на иска, както и за присъждане на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на
жалбоподателите относно валидността на извършените действия за събиране на вземането в
изпълнителният процес. Сочи се, че давността представлява санкция за бездействие на
кредитора в определен срок, поради което прекъсването на давността става с
предприемането на изпълнителното действие, а не прио достигане до знанието на третото
задължено лице на запорното съобщение, на връчване на призовката за принудително
изпълнение и т.н. Поддържа се, че взискателят не може да бъде санкциониран за
бездействие в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния
изпълнител действия,са се оказали неуспешни. Твърди се, че за нуждите на преценката дали
погасителната давност е проявила своите последици, е без значение дали искането от
взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от
извършването на успешните изпълнителни действия. Твърди се още, че от значение е
кредиторовата пасивност, респективно активност, а не ефективността на поисканите
изпълнителни действия. Сочи се относима практика и се моли за оставяне без уважение на
жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответното
2
дружество.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на С. С. Х., с ЕГН **********, против
Решение №396/09.02.2023г. постановено по гр.д.№13635/2022г. по описа за на РС Варна, с
което е отхвърлен предявения от жалбоподателката, против “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.439 от ГПК, за приемане на
установено, че ищцата не дължи на ответника сумите, които са предмет на изпълнение по
изп.дело №20138510403364 по описа на ЧСИ с рег.№851, образувано по изпълнителен лист
издаден по ч.гр.д.№13778/2013г. на РС Варна, поради по погасяването вземанията по
давност.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№860/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 07.06.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3