Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 19.10.2020
година град
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На пети октомври Две хиляди и двадесета година
В открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар Румяна Гигелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Т.д. № 175, по описа на съда за 2019 год.,за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХХХII-ра, вр. чл. 238 и сл. от ГПК.
Търговско дело № 175/2019 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба с вх. № 8740/20.09.2019г., подадена от „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 против Г.Н.Н., с ЕГН **********,***.
Ищецът твърди,че на 30.07.2007г. бил подписан Договор за ипотечен кредит №18-218/2007г. между „Алфабанк-клон България КЧТ“ и ответницата Г.Н.Н., като „Юробанк България“АД-гр.София била правоприемник на „Алфабанк-клон България КЧТ“.
Съгласно чл. 1 от договора Банката предоставила на кредитополучателя-ответник кредит в размер на 95 000 евро за целта, при условията и срока на договора, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията на подписания между страните Договор. Съгласно чл.2, целта на предоставения кредит бика следната, а именно: 53 174 евро-за покупка на недвижим имот; 23 524 евро – за ремонт на недвижим имот и 18 302 евро – за рефинансиране на кредит към друга банка. Съгласно чл. 12 от договора кредита следвало да се издължи за срок от 20 години с 12 месеца гратисен период, като по време на гратисния период следвало да се заплащат само лихвите. След гратисния период кредита се издавал на 228 броя месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви/чл.13/. Усвоеният кредит следвало да се олихвява с 3,9% годишно за първата година от договора,считано от датата на подписването.За останалия период от договора, включително и при гратисен период, лихвения процент се изчислявал на основа 12 месечен ЮРИБОР, променящ се всяка календарна година на 1-ви януари или първия работен ден, плюс надбавка в размер на 2,5 % годишно/чл.14/. При начисляване на лихвите, лихвената база била 365/360 /чл.15/. Конкретният размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване били определени в изготвен към договора погасителен план, неразделна част от договора /чл.16.1/. Погасителният план подлежал на задължителна актуализация от страна на Банката в началото на всяка календарна година, както и на допълнителна актуализация в рамките на всяка отделна календарна година - по преценка на Банката, при наличие резки промени в приложимите лихвени проценти, както и при промяна на лихвения процент от страна на Банката при предвидените в Договора хипотези. Със същата клауза кредитополучателят се е задължил в началото на всяка календарна година да се явява в Банката, за да получи актуалния погасителен план. В приложения към договора погасителен план била индивидуализирана конкретната падежна дата и конкретния размер на всяка една дължима погасителна вноска, като кредитът следвало да бъде издължен в срок до 03.08.2027г. /чл.16.2/. Кредитополучателят се е съгласил, че дължи такси за управление и обработка на кредита в съответни суми, уговорени в чл.17 от договора. В случай на пълно или частично предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят следвало да заплати такса за предсрочна изискуемост в размер на 2 % върху предсрочно погасената сума/чл.18.1/. При просрочие при издължаване на която и да е погасителна вноска, съгласно погасителния план, такса за управление, разноски и други суми, дължими по договора, кредитополучателят дължал такса за забава в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 2,5 % годишно, считано от деня на забавата до датата на окончателното изплащане на просроченото задължение към банката.
Към сключения между страните договор от 30.07.2007г. бил подписан и Анекс № 1 от 13.10.2009г., в който бил посочен общият размер на задължението по договора, към посочената дата, а именно: 93 764,87 евро /чл.1/. Договорен бил крайният срок за издължаване на кредита – 13.08.2027 г., включващ гратисен период от 12 месеца, през който се заплащат само лихвите; изплащане на задължението на 202 равни месечни анюитетни вноски, от които последната изравнителна, включваща главница и лихви; размера и падежа на вноските, посочени в погасителен план, който ще се актуализира от банката в началото на всяка следваща календарна година. Неявяването на кредитополучателя в банката за запознаване с всяка актуализация не го освобождавало от задължение за погасяване на сумите по актуализирания погасителен план. В чл.2 от Анекса било изменено и обезщетението за забава, като към размера на уговорената лихва била прибавена надбавка от 10%.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията по договора и анекса, изразяващо се в неплащането на последователни месечни погасителни вноски, на основание чл. 30.2.3, вр. чл.30 1.1 от Договора, Банката предприела мерки за събиране само на просрочените вноски, като не обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем. Подадено било заявление по чл. 417 от ГПК пред РС – Хасково, по което била издадена Заповед за изпълнение № 1300/22.08.2013г. по ч.гр.д. №2297/2013г. В последствие бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство при ЧСИ Самуил Пеев, с район на действие Окръжен съд-Хасково. Въпреки предприетите от Банката действия по принудително изпълнение задълженията по кредита не били погасени, поради което на основание чл.30.2.3 вр. чл.30 1.1 от договора, вр. чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции Банката обявила и остатъка от кредита за предсрочно изискуем. След връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, отново било подадено заявление по чл.417 от ГПК пред РС–Хасково и по ч.гр.д. № 206/2019г. била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като по второто заповедно производство Банката претендира само част от своите вземания, а именно: 66 467,94 евро – част от дължимата главница по договора; 76,18 евро – дължими застраховки; 80лв.-дължими такси и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че вземането на „Юробанк България“ АД -гр.София /като правоприемник на „Алфабанк-клон България“/ за главница, застраховки и такси, описани в заявлението за издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение в РС – Хасково, съществува в размерите, посочени в представеното пред РС – Хасково по ч.гр.д.№206/2019 г. извлечение от счетоводните книги на банката, а именно: 66 467,94 евро – главница, ведно със законна лихва от 24.01.2019г. до изплащане на вземането; 76,18 евро – застраховки за периода от 31.01.2017г. до 23.01.2019г.; 80лв.- такси за периода от 30.08.2018г. до 23.01.2019г.Претендира разноски, направени в заповедното производство в размер на 2 604,58 лв. -платена държавна такса и 2 980,12 лв. – адвокатско възнаграждение,както и направените в настоящето производство разноски.
Ответникът Г.Н.Н., в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, не депозира писмен отговор на подадената искова молба.
В писмена молба с вх. № 922/24.01.2020 г., ищецът „Юробанк България“ АД, чрез упълномощения адвокат, релевира искане с правно основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, в случай че ответникът не се яви в първото по делото заседание.
В съдебно заседание, редовно призована, ответницата не се явява, не изпраща представител и не взема становище по иска.
Съдът, в проведено на 05.10.2020 г. съдебно заседание, прие наличието на предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. С оглед неподаването на отговор на исковата молба от ответницата Г.Н.Н., неявяването ѝ в първото по делото заседание, липсата на изпратен представител, както и липсата на становище делото да се гледа в нейно отсъствие, съдът намира, че ищецът е упражнил предоставеното му от законодателя субективно право да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение в първо по делото открито съдебно заседание.
Налице са още и предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК, поради което съдът следва да постанови неприсъствено решение.
На ответницата са указани последиците от неспазване на сроковете за подаване на отговор на исковата молба, за вземане на становище по предварителния доклад на съда по делото, както последиците от неявяването й в съдебно заседание и липсата на искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Тези последици са указани както в разписката за връчването на препис от исковата молба, така и в тази за призоваването ѝ в първо съдебно заседание. Ответницата не се явява в съдебно заседание, както вече бе посочено по-горе.
Предявеният от ищеца иск е допустим, предявен е в едномесечния законоустановен преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Налице е и идентитет между вземането, предмет на исковото производство и посоченото в заявлението вземане. Освен това са налице и предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като съдът не установи пороци в извършената по връчването процедура.
Исковото производство по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за установяване съществуването на вземания по заповедта. В тежест на заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си спрямо длъжника. Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на кредитора-заявител в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение.
От доказателствата по делото се установява валидно възникнало облигационно правоотношение, обвързало страните в производството по силата на Договор за ипотечен кредит № 18-218/2007г., сключен между „Алфа Банка - Клон България“ КЧТ, качеството му на кредитодател и Г.Н.Н., в качеството ѝ на кредитополучател, като ищецът „Юробанк България“ АД е правоприемник на „Алфа Банка – Клон България“ КЧТ, с ЕИК *********. Банката предоставила на кредитополучателя-ответник кредит в размер на 95 000 евро за целта, при условията и срока на договора. С Анекс № 1 от 13.10.2009 г. договорът е бил изменен. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, като настоящият състав намира, че за предсрочната изискуемост длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47 от ГПК, без да се установиха пороци в проведената процедура. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредиторът е подал Заявление с вх. № 1726/25.01.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с посочените в исковата молба суми, по което заявление било образувано ч.гр.д. № 206/2019 г., по описа на РС – Хасково. По същото е била издадена процесната Заповед № 100/28.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Изложените от ищеца факти и обстоятелства относно размера на исковата претенция се подкрепят и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
Предвид изложеното и съобразно чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК, съдът намира иска за вероятно основателен и същият следва да се уважи.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 81, вр. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността на иска и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответницата следва да се възложат сторените в исковото производство пред настоящата инстанция деловодни разноски. Видно от представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, същите възлизат на 3 095,40 лв., от които държавна такса в размер на 2 695,40 лв. и 400 лв. – депозит за вещо лице. Настоящият състав следва да се произнесе по въпроса за разноските сторени и в заповедното производство, съобразно задължителните указания на ВКС, изложени в т.12 от ТР от 18.06.2014г., постановено по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 5 584,70 лв., от които 2 604,58 лв. – държавна такса и 2 980,12 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК, по
отношение на Г.Н.Н., с ЕГН **********,***, че дължи на „Юробанк България“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, правроприемник на „Алфабанк – клон България“ КЧТ, с ЕИК ********* сумата
в размер на 66 467,94 евро, представляваща главница по Договор за
ипотечен кредит №18-218/2007г., сключен между „Алфабанк-клон България КЧТ“,
качеството му на кредитодател и Г.Н.Н., в качеството ѝ на кредитополучател,
изменен с Анекс № 1 от 13.10.2009 г., ведно със законна лихва от 24.01.2019г.
до изплащане на вземането, както и сумите в размер на 76,18 евро, представляващи застраховки по Договор за ипотечен
кредит №18-218/2007г. за периода от 31.01.2017г. до 23.01.2019г. и 80 лв., представляващи такси по Договор
за ипотечен кредит №18-218/2007г за периода от 30.08.2018г. до 23.01.2019г., за
които суми е издадена Заповед № 100/28.01.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 29.01.2019
г. по ч.гр.д. № 206/2019 г., по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Г.Н.Н., с ЕГН **********,*** да заплати на „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата в размер на 5 584,70 лв., от които 2 604,58 лв. – държавна такса и 2 980,12 лв. – адвокатско възнаграждение, представляващи направените в заповедното производство деловодни разноски по ч.гр.д. № 206/2019 г., по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Г.Н.Н., с ЕГН **********,*** да заплати на „„Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата в размер на 3 095,40 лв., представляващи направените в настоящото производство разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а именно: 2 695,40 лв. – държавна такса и 400 лв. – депозит за вещо лице.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: