№ 230
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000451 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба ЗАД "О** - З." „АД С. ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д.
чрез пълномощника си по делото адвокат К.Т. от АК- град С. против Решение
№ 260124 от 23.03.2021 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по
търг.дело № 636/2019 г. Предмет на въззивно обжалване е частта от
постановеното решение, с което искът по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за
разликата над 90 000 лева до 200 000 лева, до който размер е уважен иска за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на смъртта на баща му С. С. С., причинена от ПТП, настъпило на 27.03.2019
г. По силата на обжалваното решение съдът е уважил и акцесорния иск по
чл.86 от ЗЗД, като застрахователя е осъден да заплати сумата от 5 166.67
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху присъдената главница за времето от 25.04.2019 г. до 26.07.2019
г., на която дата е предявена исковата молба в съда.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението е
постановено в нарушение на чл.51,ал.2 от ЗЗД, като съдът не е отчел факта ,че
1
починалият е пътувал без поставен обезопасителен колан. При наличието на
такъв колан пиковият товар върху тялото щеше да се забави.
Второто оплакване, изложено в жалбата е ,че присъденото обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева е завишено. Съдът не е
кредитирал заключението на СПХЕ, изготвена от вещото лице д-р К., която
не е установила трайни последици върху психиката на ищеца Дж., който е
преминал през всички фази на стреса, но към настоящия момент се е
възстановил и се е справил сам, без да има нужда от специализирана помощ.
Съдът е следвало да отчете, че към датата на инцидента, довел до смъртта на
неговия баща ищецът е бил на 29 години, но е работил и е имал свое
семейство.
Поддържа се оплакването, че съдът неправилно е определил началния
момент, от който се дължи законната лихва за забава- нарушение на
разпоредбата на чл.497,ал.1 т.2 от КЗ. Конкретно застрахователят е поискал
да му бъдат представени допълнителни документи от ищеца, но такива не са
му били предстванени.
Претендира се отмяната на решението в обжалваната осъдителна част
и постановяване на въззивно решение по същество, по силата на което искът
да се отхвърли за разликата над 90 000 лева до уважения размер от 200 000
лева. Това означава, че искът следва да се отхвърли за разликата от 110 000
лева- това е обжалваемия интерес по делото. Претендира се да се присъди
законна лихва върху признатия размер на главницата от 90 000 лева, считано
от 26.07.2019 г.
Въззиваемата страна ДЖ. С. С. с ЕГН:**********, представляван от
пълномощника си адвокат Н.Д. поддържа мотивиран писмен отговор,
съгласно който въззивната жалба е неоснователна. Според пълномощника
правилно съдът е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД. Правилно съдът се е аргументирал
със заключението на СМЕ, като вещото лице медик, която счита ,че
основната причина за смъртта е острата кръвозагуба в гърдата кухина,
вследствие тоталното разкъсване на аортата.
Според обясненията на експерта тези разкъсвания по същество
представляват инерционна травма, която не може да бъде предотвратена от
поставен предпазен колан. Не е налице пряка причинна връзка между
2
липсата на поставен обезопасителен колан и настъпилата смърт, основната
причина за която е острата кръвозагуба в гръдната кухина и дясното
предсърдие. Поддържа се становище, че съдът правилно е определил
началния момент, от който се дължи законна лихва за забава.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи с оглед на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
По делото е безспорно установено, че ищецът Д.С. е син на лицето С. С.
С., починал на 27.03.2019 г в село С., Община М., П. област.
Няма спор, че наследодателят на ищеца е починал при ПТП, което е
причинено по вина на лицето А. Х. О.. С влязла в сила присъда на
наказателния съд № 12 от 10.02.2020 г., постановена от Окръжен съд –
Пловдив по нохд № 2314/2019 г. А. Х. О. е признат за виновен в това ,че на
27.03.2019 г., на път втори -** в землището на село С., Община М. при
управлението на МПС- лек автомобил марка „Б.**“ с рег.№ ********* е
нарушил правилата за движение по пътищата и конкретно разпоредбите на
чл.16,ал.1 от ЗДв.П и чл.21, ал.1 от ЗДв.П.
От заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж.С. М. се
установява, че основната причина довела до процесното ПТП е,че водачът А.
О. при преминаване на ляв завой се е движил с несъобразена скорост от 109
км/ч и е навлязъл в насрещната лента за движение. Навлизането е станало по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, тъй като в същия момент
по тази лента се е движил лекия автомобил „С. Т. „,управляван от лицето М.
С.. Скоростта на движение на автомобила в момента на удара е била около 57
км/ ч. Поради неправилното навлизане в насрещната лента за движение на
лекия автомобил „Б.** ***“ ударът е бил неизбежен или по-точно фатално
неизбежен. И четирите лица, намиращи се в л.а. „С. Т.“ са починали на място,
като наследодателят на ищеца С. С. е бил пътник, заемащ задната дясна
седалка. Няма доказателства да е бил с поставен предпазен колан-факт,
който е дал основание на ответника да направи възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Съдът е оставил без уважение възражението, като се е позовал на
заключението на двамата експерти: медик и автоексперт. Според вещото
лице- медик смъртта на С. е настъпила в резултат на остра кръвозагуба от
3
2 600 мл. кръв в гръдната кухина. Същата е причинена от пълното разкъсване
на аортата под дъгата й – това е увреждане, което е несъвместимо с живота.
Самото разкъсване на аортата е причинено в резултат на ускоренията в
момента на удара, които превишават десетки пъти земното ускорение. В този
случай предпазният колан не би могъл да предотврати нищо, поради което и
въззивният съд приема ,че не е налице допринасяне от страна на пострадалия
пътник. Със или без предпазен колан пострадалият е получил в резултат на
удара остра кръвозагуба, поради което и смъртта му е била неизбежна.
Второто оплакване, изложено във въззивната жалба е, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева е завишено.
ПАС намира, че действително размера на присъденото обезщетение е
завишен и не съответства на болките и страданията, които ищеца Дж. е
изпитал от преждевременната смърт на своя баща.
От една страна съдът е посочил в мотивите си, че към датата на
смъртта ищеца е бил на 29 години, която е била „ ранна и не напълно зряла
възраст“. Много трудно е да се определи с точност коя е зрялата възраст на
един мъж, но очевидно при всеки е различно в зависимост от житейската
ситуация в която е поставен. В конкретния случай следва да се отчете, че
сина Дж. е работил от малък, най-напред като е помагал на баща си и най-
общо на семейството си, с което е живял в град Б., Р. Т..
След това е създал свое семейство, има две дъщерички, за които се
грижи и отговаря за прехраната им. Понастоящем работи в текстилна
фабрика в град Б. и въобще носи отговорностите, които са типични за един
глава на семейството.
По тази причина и въззивният съд приема, че след като има собствено
семейство и осигурява самостоятелно прехраната му Дж. е бил вече един
зрял и отговорен син, независимо че към този момент е бил на 29 години.
Безсъмнено, че Дж. е понесъл тежко новината за смъртта на баща си, защото
той е бил за него като приятел, но сега е останал сам и отговаря финансово не
само за себе си, но и за майка си, която не получава пенсия,, както и за
собственото си семейство.
Вярно е ,че внезапната загуба на баща, който не е боледувал и към
който Дж. е бил привързан няма как да не се отрази на психиката му. Но все
пак нещата са строго индивидуални и всичко зависи от типа личност,
4
нейната психическа зрялост, взаимоотношенията в семейството.
Съдът не е коментирал с необходимата задълбоченост заключението
на Съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от вещото лице- психиатър
д-р Д. К.. В него обаче се съдържат важни детайли, които имат значение за
това колко интензивни и продължителни са били болките е и страданията,
които Дж. е изпитал след като е научил за смъртта на баща си. Следва да се
отбележи, че д-р К. е осъществила личен преглед на подексперния Дж. , след
който е установила, че независимо, че сам той определя травмата като
тежка, то Дж. е продължил да работи и тази трудова терапия с оглед на
психиката му е била достатъчна, за да преодолее първоначалния силен стрес.
Сам подекспертния е споделил,че не е потърсил специална помощ от
психотерапевт, не е взимал и медикаменти. Няма данни да е развил
емоционално разстройство или други болестни състояния, изискващи
медикаментозно или друг вид лечение. В този смисъл д-р К. е посочила в
заключението си, че травмата за сина , загубил баща си е била неочаквана, но
към момента на прегледа, а именно към 10.09.2020 г. травмената ситуация е
осъзната напълно. Интензивността на преживяванията на подекспертния са
били в рамките на остър стрес и траурна реакция, но това не е довело до
постравматично стресово разстройство / ПТСР/. Извода до който достига
вещото лице-психолог е,че при Дж. няма данни за блокаж в неговите
преживявания, който може да се изрази в тежка клинична депресия, психоза,
ПТСР. Данни за тези или пък други психопатологични състояния няма – това
е категоричният извод на д-р К.. При това вещото лице отчита това,че Дж. е
бил привързан към баща си, който възприемал като свой приятел, поради
което е бил тъжен от внезапната загуба, изпитвал е напрежение поради
загубата на родителя си, който е бил за цялото семейство освен всичко друго
и основна финансова опора.
Но очевидно в този труден момент сина Дж. се е мобилизирал
психически и физически, продължил е работата си в текстилната фабрика, не
се е изолирал и не е ограничил социалните си контакти.
Не са настъпили промени в здравословното му състояние и най-вече
трайни негативни последици върху психиката му. Както се казва на жаргон
Дж. „се е взел в ръце „, сам се е справил със стресовата ситуация след
смъртта на баща си и е продължил да работи,за да осигурява прехраната на
5
семейството си и на близките си.
Безсъмнено интензитета на преживените болки и страдания и
устойчивостта на психиката следва да се отчитат при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Застрахователните лимити са
спомагателни критерии, но приоритетните критерии са именно болките и
страданията, които ищеца е изпитал. Лимитите се менят, но болките и
страданията остават за човека и го съпътстват понякога до края на живота
му. Няма как да се определи справедливо обезщетение въз основа на
икономически критерии като социално-икономически условия в страната.
Още повече, че както починалият С. С., така и ищеца Дж. са
преселници и живеят от дълги години в Р. Т.. В Б. пострадалият С. С. се е
връщал само спорадично и за сравнително кратък период от време. Не е ясно
какво значение може да има факта, че към датата на процесното ПТП и
настъпилата смърт МРЗ за страната е била 560 лева,респ. размера на средна
брутна месечна заплата. Починалият е работил и е получавал доходите си в Т.
– факт ,който първият съд не е съобразил. Но по-същественото е, че съдът не
е обсъдил задълбочено заключението на съд.психическата експертиза,
изготвена от д-р.Д.К.. Само е приповторил констатациите й, но един
внимателен анализ би довел съда до друг извод относно интензитета и
продължителността на психическите болки и страдания, които Дж. е
изпитал.
По тези съображения въззивният съд приема, че размера на
присъденото обезщетение, определен от съда на 200 000 лева действително е
завишен. При това значително завишен. С оглед на доказаните болки и
страдания и като отчита факта ,че няма данни да са настъпили трайни
негативни последици върху здравето и психиката на Дж. след смъртта на
баща му, въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 130 000 лева е
достатъчно за да репарира причинените неимуществени вреди.
В този смисъл въззивната жалба е частично основателна, поради което
и следва да се отмени решението в осъдителната му част, като искът по
чл.432,ал.1 от КЗ се отхвърли за разликата над 130 000 лева до 200 000 лева,
до който размер иска е бил уважен. Или искът следва да се отхвърли за
разликата от 70 000 лева.
Третото оплакване, изложено във въззивната жалба е ,че не е налице
6
забава от страна на застрахователя, поради което и съдът неправилно е
присъдил обезщетение за забавено плащане ,предмет на акцесорния иск по
чл.86 ЗЗД.
ПАС намира оплакването за неоснователно, тъй като ако се проследят
фактите хронологично се констатира, че ищецът Дж. с молба рег.№ 15-481
от 02.04.2019 г./ л.12 от първоинстанционното дело/ е уведомил ЗАД „О** -
З.“АД за настъпването на застрахователното събитие. Към тази молба не са
приложени писмени доказателства, като впоследствие с Молба вх.№ 99-1416/
04.04.2019 г. / л.25 от делото/ е представил и Констативен протокол от
27.03.2019 г. за ПТП с пострадали лица. С оглед на това и срокът за
окончателното произнасяне по претенцията е бил по чл.497,ал.1, т.1 от КЗ.
Лихвите за забава са станали дължими след изтичането на 15 работни дни,
считано от 04.04.2019 г. Вземането е станало изискуемо на 26.04.2019 г., като
считано от тази дата трябва да се присъди законната лихва върху уважения
размер на главницата от 130 000 лева за времето до 26.07.2019 г, на която дата
е предявена исковата молба. За този период от време законната лихва,
изчислена с помощта на електронен калкулатор е 3 322.22 лева, до който
размер следва да се уважи акцесорния иск.
При този резултат следва да се отмени решението в частта му, с която
съдът е уважил иска по чл.86 от ЗЗД като е присъдил сумата 5 166.67 лева.
Размера на законната лихва е изчислен при главница от 200 000 лева, която
съдът намалява на 130 000 лева. Следва да се отмени решението в частта му
относно законната лихва за разликата над 3 322.22 лева, до който размер се
уважава претенцията по чл.86 от ЗЗД. За разликата над този размер до
присъдените 5 166.67 лева следва да се отхвърли иска като недоказан по
размер.
Разноски по делото:
Пред първата инстанция ищецът е защитавал материален интерес в
размер на 300 000 лева, която сума се претендира като обезщетение за
причинените неимуществени вреди от смъртта на наследодателя. С оглед на
настоящото въззивно решение ищецът е постигнал частично уважение на иска
до размер на сумата от 130 000 лева. На основание чл.78,ал.1 от ГПК във
връзка с чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. в полза на процесуалния представител на ищеца мл.адвокат С.
7
Х. от САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
3 915.60 лева, с включен ДДС.
Пред въззивната инстанция ищецът е защитавал материален интерес в
размер на 110 000 лева- разликата н по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за
разликата над 130 000 лева до 200 000 лева или защитеният интерес е за
70 000 лева. Съобразно този интерес в полза на мл.адвокат С. Х. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 2630 лева.
Общо за двете съдебни инстанции се дължат 6 545.60 лева.
Следва да се отмени решението в частта му, с която съдът е присъдил в
полза на адвокат Н. Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 5 633.33
лева за осъществено процесуално представителство пред първата инстанция.
Следва в полза на същия адвокат да се изплати адвокатско
възнаграждение в общ размер на 6 545.60 лева, дължимо за осъщественото от
него безплатно процесуално представителство за двете съдебни инстанции.
В този смисъл следва да се постанови въззивното решение.
С оглед на изложените мотиви Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260124 от 23.03.2021 г.,постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело№ 636/2019 г.в частта му, с която
предявеният от ДЖ. С. С. ЕГН: ********** иск по чл.432,ал.1 от КЗ против
ЗАД „О** - З.“ АД ЕИК ********* за
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на баща му С. С. С.,
починал при ПТП, настъпило на 27.03.2019 г. е бил уважен за разликата над
130 000 лева до 200 0000 лева, като вместо него в тази част
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ДЖ. С. С. с ЕГН: ********** против
ЗАД „О.** - З. „АД, ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над
130 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща
8
му С. С. С., починал на 27.03.2019 г. при ПТП, настъпило на същата дата
около 21 часа,на източно обходен път 2-** край ЖП надлез за село С.,
Община“ М.“, П. област, при челен сблъсък между лек автомобил Б.** с рег.
№ ********, управляван от А. Х. О. и лек автомобил марка „С. „ с рег.№
*******, управляван от М. Е. С., виновен за което ПТП е водачът на лекия
автомобил марка „Б.**“А. Х. О. вината на който е призната с влязла в сила
присъда на наказателния съд № 12 от 10.02.2020 г., постановена по НОХД №
2314/2019 г , като ОТХВЪРЛЯ иска за присъдената сума над 130 000 лева до
200 000 лева, до който размер е уважен иска.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която предявеният от ДЖ. С. С.
ЕГН:********** против ЗАД „ О.**-З“АД иск по чл.86 от ЗЗД е уважен за
разликата над сумата от 3 322. 22 лева до 5166.67 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД за сумата 1844.45 лева,
представляваща разлика между присъдената сума в размер на 5 166.67 лева и
сумата 3 322.22 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва, считано от 26.04.2019 г. до
26.07.2019 г.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която ЗАД „О** - З.“ АД е
осъдено да заплати на адвокат Н. Н. Д. от САК сумата от 5 633.33 лева за
осъществено от него безплатно процесуално представителство на ищеца Д.С.
пред първата съдебна инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „О.** - З.“ АД ЕИК ********* да заплати в полза на
адвокат Н. Н. Д. от САК, личен № ********** адвокатско възнаграждение за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца
Д.С. в общ размер на 6 545.60 лева,която сума се дължи общо за двете
съдебни инстанции.
В останалата му част, с която предявеният иск по чл.432,ал.1 от КЗ е
отхвърлен за разликата над 200 000 лева до предявените 300 000 лева
решението, като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10