ОПРЕДЕЛЕНИЕ №2191
Гр. Пловдив, 01.11.2018г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, VІ състав, в открито
съдебно заседание на 01.11.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ АННА ДЪБОВА
като разгледа докладваното от
съдия Илиев в.ч.гр.дело №1812 по описа
за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
423 от
ГПК.
Образувано е по възражение по
чл.423 от ГПК, подадено от Т. Г. Г. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. А.
П., против Заповед №3388/19.04.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. №5540/2017г. по описа на РС- Пловдив, ХV гр.с. В същото
се твърди, че
молителят е била лишен от
възможността да оспори вземането по издадената
заповед за изпълнение, тъй като същата не му е била
връчена надлежно, както
и че не е могъл
да узнае своевременно
за връчването поради
особени непредвидени обстоятелства.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на възражението от заявителя „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********,
чрез пълномощника му адв.
В. Г.,
с който се излагат
съображения за неоснователност на
подаденото възражение.
Пловдивският окръжен съд след като, като
взе предвид изложените във възражението и отговора становища на страните и
извърши служебна проверка, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава
право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по
заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да
подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се
основава на твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4
от ГПК. В случая възражението се основава на твърдения за
наличието на обстоятелства
по чл.423, ал.1, т.1 и т.3 от
ГПК- твърди се, че молителят
не е бил
уведомен за издадената
срещу него заповед
за изпълнение, както
и че не
е могъл да
узнае своевременно за
връчването поради особени
непредвидени обстоятелства.
Съдът намира, че възражението
е процесуално допустимо- подадено е в
срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК и от
легитимирано лице. Разгледано по същество, възражението е основателно по
изложените по- долу съображения.
Първоинстанционното производство
е образувано по подадено от „Теленор България”
ЕАД против Т. Г. Г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В
заявлението е бил посочен
адрес на длъжника- с.
Куртово конаре, ул.
„34-та“ №22. Преди издаване
на заповедта за изпълнение
съдът е изискал справка за постоянния и настоящия
му адрес, видно от която
същите са- с. **, ул.
„Хан Аспарух“ №46. Издадената по
делото заповед за изпълнение
е била изпратена
на посочения в заявлението
адрес, като на
разписката към съобщението за
връчване е отбелязано,
че е връчена
лично на лицето на
27.04.2017г. Тъй като
в двуседмичния срок
от отразената в нея дата на
връчване не е постъпило
възражение от длъжника
съдът е
разпоредил на заявителя
да се издаде
изпълнителен лист за
присъдените суми.
От
показанията на разпитаната по делото
свидетелка М. М.- служител
в кметството в с. **, се установява, че
същата е връчила
заповедта за изпълнение на
майката на Т. Г., която
се подписала в разписката. От
показанията на св.Р. П.- сестра
на длъжника, се установява, че в периода
от м. март до м. октомври
брат й е
бил в чужбина. От
представеното към възражението писмо за назначаване на работа, издадено от
„Ройъл Карибиън Интъренешънъл“- Маями,
се установява, че Т. Г. е бил назначен
за казино- дилър на кораб с малтийска регистрация, считано
от 27.03.2017г. до 22.10.2017г.
В подаденото
възражение от страна на
молителя са изложени
твърдения, че заповедта за
изпълнение не му е била
връчена лично, както
и че не
е могъл да
узнае своевременно за
връчването поради особени
непредвидени обстоятелства. Тези
твърдения са основателни.
Съгласно разпоредбата на
чл.45 от ГПК
съобщението се връчва
лично на адресата, а съгласно чл.46 от
ГПК когато съобщението
не може да бъде връчено лично
на адресата то се
връчва на друго лице,
което е съгласно да
го приеме /ал.1/, като
друго лице може да бъде
всеки пълнолетен от домашните
му или
който живее на адреса
/ал.2/. В случая по делото
безспорно се установява
от показанията на
връчителя- св. М. М., че
заповедта за изпълнение не е
била връчена лично на
адресата, а на неговата
майка, чийто имена
не са посочени
в разписката. По делото липсват доказателства към датата на връчването
Т. Г. да е
живял на посочения
адрес, където е
извършено същото, тъй
като от приложената по делото
справка за постоянния
и настоящия му
адрес е видно,
че същите са в друго
населено място. При
това положение неговата майка като лице,
което е приело съобщението,
не е от
кръга на домашните
му, нито на
тези, които живеят
на един адрес
с него, което прави
извършеното връчване нередовно.
Отделно от това
от събраните по делото
доказателства се установява, че
към датата на връчването
длъжникът не се е намирал в
България, поради което
е било и обективно
невъзможно в срока
за подаване на възражение
същият да узнае
за издадената заповед
за изпълнение.
Ето защо подаденото
възражение до въззивния съд
е основателно и
следва да се приеме,
тъй като са налице
предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 и т.3 от
ГПК. На основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 изпълнението по издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен
лист следва да бъде спряно.
Искането на
молителя за присъждане
на направените в настоящото
производство разноски следва да
се остави без
уважение. С приемане на
подаденото възражение се
възобновява висящността на заповедното производство
и дължимостта на
направените разноски е в
зависимост от крайния
изход на същото-
влизане в сила или
обезсилване на издадената
заповед за изпълнение.
Ето защо претенциите
за направените в
настоящото производство разноски
следва да бъдат заявени
в производството по
иска за установяване на вземането,
ако такъв бъде
предявен, или при
обезсилване на заповедта
за изпълнение на
основание чл.415, ал.2 от
ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И:
ПРИЕМА възражение
по чл.423 от
ГПК, подадено от Т. Г. Г. ***,
ЕГН **********, против Заповед №3388/19.04.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №5540/2017г.
по описа на РС- Пловдив, ХV гр.с.
СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2
от ГПК, изпълнението на Заповед №3388/19.04.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №5540/2017г.
по описа на РС- Пловдив, ХV гр.с., и
на издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, по който
е образувано изпълнително
дело №20188200400671 по
описа на ЧСИ Т. Луков.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за
даване на указания до заявителя по чл.
415, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Г. Г. ***, ЕГН **********,
за присъждане на
направените по делото разноски.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.