Решение по дело №5409/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260238

 

гр.Бургас, 15.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                          

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5409 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба от П.А.Т. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 20-0769-004573/10.12.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на производствените правила. Конкретни доводи в подкрепа на тези твърдения не се излагат.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник – адв. М.И. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата. Допълва, че не се доказва виновно поведение от страна на жалбоподателя, като описаната в НП обстановка не отговаря на действителната.   

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за законосъобразност и правилност на санкционния акт. Счита се, че не са допуснати нарушения на производствените правила, поради което и се пледира за потвърждаване на НП изцяло.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 17) НП е връчено на жалбоподателя на 21.12.2020г., а жалбата е депозирана директно в съда на 23.12.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 24.07.2020г., около 12.18 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** в гр. ***по ул. „***“ в посока към кръстовището с ул. „***“. В този участък пътното платно било с две летни, но движението било организирано като еднопосочно в посока към ул. „***“. Освен жалбоподателя в автомобила се намирала и негова приятелката – св. Г.Г.. Точно преди да достигне кръстовището с ул. „***“ Т. спрял автомобила си най-вдясно на пътя, непосредствено до пожарен хидрант, за да може св. Георгиева да слезе от автомобила. В същото време по ул. „***“ се движел лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от П.К.Н., който решил да направи ляв завой от ул. „***“ и да навлезе по ул. „ ***“, въпреки че точно на кръстовището имало поставен пътен знак (В1), указващ, че движението по ул. „***“ от ул. „***“ е забранено. Именно поради еднопосочния характер на движението дясната пътна лента на ул. „***, гледано от ул. „***“ се използва за паркиране и била заета от автомобили. Това, в комбинация със спрелия автомобил на жалбоподателя Т., попречило на Н. да продължи в желаната от него (неразрешена) посока. Той спрял автомобила си непосредствено до този на жалбоподателя и започнал да висок глас да му вика и да настоява той да премести автомобила си и да му направи път да мине. Жалбоподателят се притеснил и не се подчинил. Афектиран от нежеланието на Т. да му даде път, за да извърши неправомерната си маневра, Н. потеглил със своя автомобил, изравнил се с автомобила на Т. и поради липсата на място го „осуркал“ с лявата част на автомобила си. След това продължил и спрял малко след автомобила на жалбоподателя. Слязъл от колата си и се запътил към „***“-то на Т., като викал и крещял. Дори нанесъл няколко удара с ръце по капака и стъклата на автомобила на жалбоподателя, в следствие на което едно от стъклата се счупило.

Действията на Н. били възприети от св. Чанко Георгиев – баща на Г.Г., който стоял на близо и чакал дъщеря си да слезе от автомобила на жалбоподателя, както и от св. М.Д., която работила в козметично студио наблизо и точно в този момент се намирала на улицата. Последната много се уплашила от агресията на Н. и сигнализира на телефон 112.

На сигнала пристигнал патрул на 01 РУ-Бургас, като през това време Н. преместил автомобила си по-нагоре по улица „***“. Пристигналите на място полицаи преценили, че се касае за ПТП, което е извън техните компетенции, поради което на място бил извикан и патрул на КАТ, в състава на който влизал и св. А.И. – мл. автоконтрольор. При пристигането си на място св. И. преценил, че виновен за настъпилото ПТП е не Н., а Т., доколкото счел, че автомобилът на Н. е изчаквал на кръстовището на ул. „ ***“ и ул. „***“, а „***“-то на Т. е предприело маневра – завой надясно по ул. „***“, който е довел и до съприкосновението между двата автомобила.   

За констатираното на място И. съставил протокол за ПТП и АУАН № 627379/24.07.2020г., като посочил, възприетата от него фактология, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП от страна на Т.. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН Т. депозирал писмени възражения, в които заявил, че не е нарушил правилата за движение по ЗДвП, автомобилът му не е бил в движение и е станал жертва на агресивен водач, поради което и поискал производството да се прекрати. На възраженията било отговорено с писмо (л. 20), в което АНО заявил, че не са налице основания за прекратяване на производството.

Наказващият орган, сезиран с акта, възприел фактическата обстановка описана в него, като не дал вяра на възраженията, поради което и на 10.12.2020г. издал НП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, наложил на Т. наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Възприетата от съда фактическа обстановка се различава от тази, изложена в акта, но в теорията безпротиворечиво се приема, че актът за установяване на административно нарушение няма презумптивна доказателствена сила (Лазаров. К, Тодоров. И, Административният процес. С, 2009, стр.359), в който смисъл е и съдебната практика, формирана още с т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, а АНО е този, който носи доказателствената тежест за установяване на твърдените факти. В конкретния случай актосъставителят - св. И. не е свидетел очевидец на събитията, а е формирал изводите си за стеклите се събития в последствие, при нарушена фактическа обстановка и очевидно при непълнотата на доказателства. От друга страна разпитаните в съдебно заседание свидетели – Георгиев, Георгиева и Д. са непосредствени свидетели на събитията, като лично са възприели всички релевантни факти. Съдът не намира причина да не се довери на изложеното от тези свидетели, доколкото намира показанията им за логични, последователни и взаимосвързани. На база на тези показания се извежда извод, че описаната в АУАН и протокол за ПТП обстановка е неточна. Именно поради това, че тримата свидетели са непосредствени очевидци на събитията и доколкото техните показания са хармонични и правдиви, съдът им се доверява напълно и възприема, че в действителност причината за настъпилото съприкосновение между двата автомобила се корени в неправомерното поведение на Н., който е решил да навлезе в забранена улица и въпреки, че не е имало достатъчно място, за да се размине с автомобила на Т., той е продължил с движението си и по този начин го е „осуркал“.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 10.12.2020г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай  нарушението е останало недоказано.

За да се ангажира отговорността на водача за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, следва да се установи, че преди да предприеме каквато и да е маневра и в частност - да завие надясно, той трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От своя страна „маневрата“ може да се дефинира, като всяко изменение на ППС спрямо пътя или другите участници в движението. Повече от очевидно е, че за да се говори за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП трябва да се докаже, че водачът на автомобила е предприел движение (в случая завой надясно), без да се е съобразил с положението на другите участници в движението и в следствие на това негово движение да е настъпило ПТП, разбирано като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая обаче безспорно се установява, че автомобилът на Т. е бил в покой, спрян в най-дясната част на пътното платно, в посока на движението му. В действителност единствената причина за настъпване на произшествието е поведението на Н., който от една страна е предприел напълно неразрешена маневра за навлизане срещу забранителен знак В1, а от друга страна – след като се убедил, че няма да може да премине покрай спрелия автомобил на Т., е продължил с движението си и по този начин е „осуркал“ двата автомобила.

При това положение, по мнение на настоящия състав, твърдяното нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП от страна на Т. е останало недоказано, а от там незаконосъобразно е била ангажирана и отговорността му.

Мотивиран от всичко казано, съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му присъди такива.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-004573/10.12.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП на П.А.Т. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.***в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.