Р Е Ш Е Н И Е
№ 260044 / 29.3.2021г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
……………………МАРИЯНА ТАСЕВА..........................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер......185...по описа за............2020..........година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод подадена искова молба от ищецът „БАНКА
ДСК" ЕАД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска" № 19,
представлявана от Юрий Благоев Генов- изпълнителен директор и Диана Дечева
Митева изпълнителен директор, чрез Л.Т.П., със съдебен адрес:***-партер, с
която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД против ответника
В.Б.И. за дължими суми поради неизпълнение на договор за кредит за текущо
потребление.
В
исковата молба се изнасят твърденията, че на 21. 12. 2016 г. между „Банка ДСК“
ЕАД и ответника В.Б.И. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по
силата на който ищцовата банка е отпуснала кредит в размер на 24700 лева, при
срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Кредитът се е усвоявал чрез разплащателна сметка № 21520807, като се
е погасявал през същата разплащателна сметка с месечни вноски съгласно
погасителния план приложен към договора. Падежната дата за издължаване на
вноските е била 7-мо число на месеца. Кредита се е олихвявал с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е бил 7, 35 % годишно и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 7, 019 % годишно при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж
плюс, условията на която са били описани в приложение № 2 към договора. При
нарушаване на тези условия, кредитополучателя губи правото си да ползва преференциите
си изцяло или отчасти и приложимия
лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката. Максималния
процент който е могъл да достигне лихвения процент е в размер на 14, 619 %. Твърди се ,че
кредита е усвоен от кредитополучателят на 21. 12. 2016 г. и същия е заплащал
дължимите месечни вноски по кредита до месец март 2018 г.. След тази дата
ответника И. е допуснал неплащането на 10 броя дължими месечни вноски, съответно в периода 07. 04. 2018 г. до 07. 01. 2019 г., което е довело до
предсрочната изискуемост на кредита съгласно т. 18. 2. от Общите условия. Твърди
се, че до ответника е изпратена нотариална покана за уведомяване, че кредита е
обявен за предсрочно изискуем, която покана се счита за връчена при условията
на чл. 47 от ГПК на 19. 12. 2018 г..
С оглед нарушените клаузи по договора на 27. 02. 2019 г.
от „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор е подадено заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по което е
било образувано ч. гр.д № 264 / 2019 г. по описа на съда, по което дело съдът е
издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу В.Б.И. за сумите от 22437.50
лв. - главница; 2108.23 лева- редовна лихва, за периода от 07. 04. 2018 г. до
26. 02. 2019 г.; 303.52 лева- лихвена
надбавка за забава, за периода от 08. 04. 2018 г. до 26. 02. 2019 г.; 120.00
лева - заемни такси,като е присъдена и законната лихва върху главницата, от 27. 02. 2019 г. до изплащане на
вземането и направените по делото разноски: внесената
държавна такса в размер на 499.39 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Кредитополучателят
не е погасил задълженията си, което е обосновало
правния интерес на ищцовата банка в едномесечен срок от Определение № 25 по ч.
гр.д. № 264 / 2019 г. по описа на КбРС да потърси защита на правата си, чрез
предявяването на искова претенция спрямо ответника.
Към
исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са допуснати от
съда и приобщени към делото. В хода на делото са събрани и други доказателства
по искане на ищеца.
Исковата
молба е връчена редовно на ответника, чрез назначените му особени представители.
В законоустановения срок същите са депозирали писмени отговори, от който се навеждат възражения по допустимостта и основателността на
исковата претенция. Твърди се, че липсват доказателства за надлежно уведомяване
на ответника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, като и че това
уведомяване е извършено преди подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 264 / 2019 г. на РС- Карнобат. Твърди се
нотариалната покана не е получена от ответника, както и че посочения адрес в
протокола на нотариуса е непълен и няма отбелязване дали някой изобщо е намерен
на адреса, както и се твърди, че в протокола в който се описват посещенията не
е посочена датата на която е залепено уведомлението и липсва справка за
постоянен и настоящ адрес, което е довело до неспазване на процедурата по
надлежното уведомяване за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Твърди
се също така, че исковата молба е нередовна поради непълно и неясно излагане на
обстоятелствата на които се обосновава иска, като се твърди, че исковата молба
не е посочен размера на погасената част от кредита, съществуват противоречия
между ИМ и представените писмени
документи, относно преустановяването на
плащанията от ответника, в ИМ е посочен че е плащал погасителните си вноски до
м. март 2018 г., а в писмен документ озаглавен ПЗ доказване на заем е отразено
последно плащане в размер на 288, 45 на 10. 04. 2018 г..
Твърди
се, че иска за установяване на съществуването на дължимата договорна лихва 2108,
23 лева е нередовен, тъй като в заповедното производство не е заявено, признато
или разпореждано изпълнението на такова право. Признато е правото за заплащане
на редовна лихва със същия размер. Твърди се, че доколкото понятието редовна
лихва не е уредено в закон, нито пък е установено в провоотношенията между страните не може да се твърди, че има
тъждественост между същите. Твърди се, че е налице противоречие с трайната съдебна практика, като
се посочва тълкувателно решение № 4 /
2013 г. от 18. 06. 2014 по т. д. 3 / 2014
на ВКС. Твърди се също така, че е
налице неяснота в посоченото основание на иска за дължимо обезщетение за забава,
и в момента на настъпване на изискуемостта на остатъка по главницата. Твърди
се, че е налице неравноправни клаузи в т. 8 и т. 11 от процесния договор за
кредит, тъй като преценката за нарушаване на въпросните условия по договора са
предоставени на банката кредитор, които са субективни и могат да доведат до
неоснователно увеличение на договорените лихви.
В
о.с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа изцяло исковата претенция и моли за пълното й уважаване. Претендира
присъждане на разноски.
В
о.с.з. ответника се представлява от
особен представител, който подържа подадените отговори, желае искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
От
събраните в хода на делото доказателства, съдът от фактическа страна установи
следното: На 21. 12. 2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника В.Б.И. е сключен
Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищцовата банка е
отпуснала кредит в размер на 24700 лева, при срок за издължаване на кредита от
120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредита е олихвяван с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е бил 7, 35
% годишно и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 7, 019 % годишно при изпълнение на условията по програма
ДСК Престиж плюс. Ответника и бил запознат както с договора, общите условия към
същия, така също и с условията по
програма ДСК Престиж плюс, което се удостоверя от подписа на същия, положен под
всяка страница на договора, общите условия към договора и промоционалните
условия. Подписите на ответника не са оспорени
пред настоящия съд, поради което същия приема, че са положени от
ответника в удостоверяване на това, че е бил запознат с условията по договора и
промоционалните условия. С договора е била уговорена падежна дата за
издължаване на месечните вноски определена на 07 число от месеца. Кредита е
усвоен от ответника на 21. 12. 2016 г. чрез извършен трансфер по разплащателна сметка с титуляр ответника И..
Първоначално ответника И. е заплащал дължимите погасителни вноски, като
последното плащане по кредите е извършил на 07. 04. 2018 г. и това плащане е
било частично, тъй като съгласно погасителния план, същия е трябвало да внесе
сумата от 291, 26 лева, а по сметката е постъпила сумата много по малка от
посочената. След посочената дата
ответника не е изпълнявал задължението си да заплаща погасителните вноски по
приетия с договора погасителен план. Съгласно т. 18. 2. от Общите условия към
договора, при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90
дни целия непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се
олихвява с договорения лихвен процент и
с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.Последиците настъпват
автоматично, а ако законът го изисква след уведомление до клиента. След
предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред , остатъка от
главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Кредита
е обявен за предсрочно изискуем на 18. 01. 2019 г., като към посочената дата са
били с изтекъл падеж вноските от 07. 04. 2018 г. до 07. 01. 2019 г.
включително. След посочената дата договорната лихва се начислява съобразно
падежите на погасителните вноски по погасителния план, а лихвата за забава след
всеки ден забава върху падежиралата част от главницата. Към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 18. 01. 2019 г. са били натрупани 10 неплатени
погасителни вноски в размер на 3089, 95 лева с падежи в периода 07. 04. 2018 г. до 07. 01.
2018 г., като размера на договорната лихва , включена в падежиралите вноски е
бил 2108, 23 лева, а дължимото обезщетение за забава е в размер на 303, 52
лева.
На
22. 08. 2018 г. с нотариална заверка е удостоверено представянето на нотариална
покана от ищецът Банка ДСК, чрез негов пълномощник за връчване на ответника В.Б.И.
, с адрес ***. С протокол помощник нотариус е удостоверил посещения на адреса
на датите 22. 09. 2018 г., 18. 10. 2018 г. и 03.12. 2018 г., като е посочено, че
на адреса не е открит никой. С протокол от 14. 01. 2019 г. съставен от помощник
нотариус е посочено, че на 03. 12. 2018 г. в 13. 10 часа на посочения адрес и
на информационното табло на кметството е залепено уведомление с указание, че в
нотариалната кантора в гр. Карнобат, ул. Георги Д. № 6 може да бъде получена
настоящата нотариална покана. Същата не е била потърсена в предвидения от
закона двуседмичен срок поради което на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК е
прието, че следва да се счита за връчена на 19. 12. 2018 г..
След
връчване на съобщението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
ищцовата банка е депозирала пред КбРС заявление по реда на чл. 417 от ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Образувано е
ч.гр.д. № 264 / 2019 г. , по което е издадена заповед № 190 /
01. 03. 2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК с която заявлението е уважено изцяло и издаден изпълнителен
лист. С определение № 25 от 14. 01. 2020г. на ищцовата банка са дадени указания
за предявяване на установителна претенция по исков ред. Исковата молба е
предявена пред съда в указания срок.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в своята
съвкупност. Съдът кредитира изготвеното по делото експертно заключение по ССчЕ,
като изготвено от компетентно и безпристрастно вещо лице.
Посочената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи: Предявени са установителни искове обективно съединени
при условията на кумулативност с процесуално правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и материално правна квалификация чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По силата на чл. 60, ал. 2 от Закон за кредитните
институции“ Когато кредитът или отделни вноски от
него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите,
когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на
една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от
счетоводните си книги.“. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип залегнал в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните по договора при наличието
на две предпоставки: обективен факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Съгласно т. 18
от Тълкувателно решение № 4 / 2013г. по т. д. № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, е
посочено „В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.“ Към делото са събрани доказателства, относно предсрочната изискуемост на кредита. Видно
от представените Общи условия към договора за кредит, които са неразделна част
от него и по точно т. 18.2. от същите „При допусната забава в плащанията на
главницата и/или лихвата над 90 дни целия непогасен остатък от главницата става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Последиците настъпват автоматично, а ако законът го изисква
след уведомление до клиента. След предявяване на молбата за събиране на вземането
по съдебен ред , остатъка от главницата се олихвява със законната лихва по чл.
86 от ЗЗД.“. В чл. 19.1. от същите общи условия е записано“Кредиторът има право
да превърне кредита в предсрочно изискуем и в следните случаи: при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница.“ От така
посочените точки от Общите условия се доказва, че предсрочната изискуемост е
уговорена с договора за кредит за текущо потребление.
От
представените писмени доказателства е видно, че изявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
по постоянния и настоящ адрес на ответника, като са спазени изискванията на
закона по изпълнение на процедурата за връчване от помощник нотариус, като в
тази връзка следва да бъде отбелязано, че съдът счита възраженията на особения
представител на ответника в тази насока за неоснователни. Съдът счита, че в
съставените протоколи не липсва отбелязване дали на адреса е открит някой. Точно
обратното и за трите посещения съответно на 22. 09. 2018, 18. 10. 2018 г. и
03.12. 2018 г. е посочено, че не е открит никой. Относно направеното възражение
за непълен адрес на ответника при извършеното връчване на нотариалната покана:
служебно е известно на съда, че в село Искра, където се намира постоянния и
настоящ адрес на ответника няма обозначени улици и номера, поради и което
такива не са посочени в съставените нотариални книжа. Съдът счита за
неоснователно и възражението на особения представител на ответника, че липсва
дата на залепване на уведомлението. Такава дата е посочена в нарочен протокол
от 14. 01. 2019 г. и копие от уведомлението е приложено към делото /л. 47 и 48
от делото/. Съдът счита за неоснователно и възражението на особения
представител на ответника, че длъжникът трябва да е уведомен, съгласно т. 19. 4. от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление. Съгласно посочената точка същата
е свързана с точка 19. 3. И касае ползването на повече от един кредит от
кредитополучателят и наличието на условия или вече настъпила предсрочна
изискуемост по единият от кредитите, което дава основание на банката да
превърне в предсрочно изискуеми и останалите кредите и няма отношение към
настоящия случай.
Относно възраженията на особения представител на
ответника относно наличието на неравноправни клаузи по договора и по конкретно
т. 8 и т. 11 от договора. Съдът не намира, че посочените клаузи са
неравноправни. В т. 8 от договора е посочен лихвения процент, начина на неговото формиране, както и че за
въпросния кредит условията са преференциални. Посочени са и обстоятелствата при
които отпадат въпросните преференциални условия- нарушаване на условията. От
изложеното следва, че кредитополучателя, той и ответник по делото е имал
възможност да ползва въпросните лихвени условия в случай, че спазва изначално
постигнатата договореност по лихвените условия на кредита. Съдът не намира ,че
е неравноправна и клаузата по т. 11 от договора, а именно кредитора да се удовлетворява
при неизпълнение на договорените задължения от ответника от негови сметки в
Банка ДСК. Въпросното условие е предварително вписано, ответника е бил запознат
с него и е дал своето съгласие и същото не е довело до неравнопоставеност между
субектите, тъй като само един от тях е предоставил парична сума срещу задълженията
тя да бъде върната със съответното възнаграждение. Още повече, че въпросното
условие е предварително обявено на ответника и подписвайки договора същия се е
съгласил с него.
Относно възражението на процесуалния представител за
нередовност на иска за установяване на съществуването на „дължима договорна
лихва 2108, 23 лева за периода от 07.
04. 2018 до 26. 02. 2019 г., понеже такава лихва не е заявена в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и съответно не е призната, а е заявеното и признато право е за плащането на „редовна лихва“ със същият
размер, съдът счита същото за неоснователно. Действително в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и в последствие в
издадената заповед № 190 / 01. 03. 2019 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,с която заявлението е уважено изцяло е
посочена лихва 2108, 23 лева редовна лихва от 07. 04. 2018 до 26. 02. 2019 г.Действително
такова понятие, като „редовна“ лихва липсва в законите и договорите сключени
между ищеца и ответника. Но въпросното вземане е лесно определяемо. Още в
представеното по заповедното производство извлечение от счетоводните книги по сметка № 11/24105195/21.12. 2019 г. е записано – дължима договорна лихва 2108, 23
лева. Във въпросното извлечение липсва посочена „редовна“ лихва или друг вид лихва, за да се счита, че
посочената в исковата молба договорна лихва е нещо различно и неопределяемо извън
представената заповед за изпълнение. Същото задължение е посочено в приетото
заключение на назначената ССчЕ- т. 3 –
дължимата договорна лихва е в размер на 2108, 23 лева, както в исковата молба
така и в заключението на вещото лице не е посочена „редовна“ лихва, а единствено договорна, която е
изчислена и съответства изцяло на посочената в заповедта по чл. 417 от ГПК на
т. н. „редовна“ лихва. Съдът счита, че при подаване на заявлението и
съответната заповед за изпълнение на парично задължение е допусната техническа
грешка, която не представлява различно основание или друго основание от което
да произтича вземането, а същата е определима и ясно се идентифицира с
претендираната по исковата молба дължима договорна лихва.
В
приетата експертиза, вещото лице е посочило, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК - 27. 02. 2019 г. непогасената главница е в
размер на 22437, 50 лева, размера на дължимата договорна лихва е 2108, 23 ,
обезщетението за забава е в размер на 303, 52 лева, а размера на дължимата
заемна такса е 120 лева, което съответства на исковата претенция и предвид
изложените съображения исковата молба следва да бъде уважена.
В
случая са изпълнени договорните и законови изисквания като са настъпили всички
предпоставки за предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор, като
последната е настъпила на 18. 01. 2019 г. Поради
изложеното и с оглед на установените факти, че вземанията са възникнали и
изискуеми, се поражда и задължението на ответника да погаси ползваната по
договора главница, ведно с уговорената договорна лихва, изчислена към датата,
на която цялото вземане на банката е станало предсрочно изискуемо 18. 01. 2019 г., ведно
с предвидените в договора санкционни, с оглед забавата на длъжника, задължения.
Следва да бъдат уважени и останалите акцесорни претенции за мораторно
обезщетение и начислени такси, тъй като същите представляват договорни,
санкционни последици в следствие
забавата на длъжника и неизпълнение на основното му задължение да плаща в
сроковете и размерите договорените погасителни вноски по договора.
Предвид
уважаване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответника дължи
на ищеца направените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК. Разноските са в общ размер на 2712, 44 лева в исковото производство, от
които 582, 44 лева довнесена държавна такса, 250 лева депозит за възнаграждение
на вещо лице, 1580 лева депозит за назначаване на особен представител и 300
лева юрисконсултско възнаграждение. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени
и направените в заповедното производство разноски- 499, 39 лв. държавна такса
и 50 лева минимално юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство.
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
по предявените по реда на чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415 от искове, че В.Б.И., ЕГН-**********,
постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ
на „БАНКА ДСК" ЕАД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска" № 19,
представлявана от Юрий Благоев Генов- изпълнителен директор и Диана Дечева
Митева изпълнителен директор, чрез Л.Т.П., със съдебен адрес:***-партер,
следните суми: 22 437,50 /двадесет и две хиляди четиристотин тридесет и
седем лева и петдесет стотинки/ лева,
главница; 2 108,23 /две хиляди сто и осем лева и двадесет и три
стотинки/ лева- договорна лихва за периода 07. 04. 2018 г. до 26. 02. 2019 г.; 303,52
/триста и три лева и петдесет и две стотинки/ лева- обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) за периода от 08. 04. 2018 г. до 26. 02. 2019 г.;
120 /сто и двадесет лева/ лева- заемни такси и разноски, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.02.2019 г. датата на постъпването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, по което е
издадена Заповед № 190 / 01. 03. 2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 264
/ 2019 г. на КРС.
ОСЪЖДА
В.Б.И., ЕГН-**********, постоянен и настоящ адрес: ***
да заплати на „БАНКА ДСК" ЕАД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Московска" № 19, представлявана от Юрий Благоев Генов- изпълнителен
директор и Диана Дечева Митева изпълнителен директор, чрез Л.Т.П., със съдебен
адрес:*** сумата
от 2712, 44 лева представляваща направените съдебни разноски по настоящото гр.
д. № 185 / 2020 г. по описа на КРС на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН-**********, постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на
„БАНКА ДСК" ЕАД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска" № 19,
представлявана от Юрий Благоев Генов- изпълнителен директор и Диана Дечева
Митева изпълнителен директор, чрез Л.Т.П., със съдебен адрес:*** сумата от 549,39
лева представляваща направените съдебни разноски по заповедното
производство по ч. гр. д. № 264 / 2019 г.
по описа на КРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: