Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000 04.09.2020г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд
ХХХVІ-ти граждански състав
на тридесети юли две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Станка Добрева,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
административно дело № 13 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ вр. чл.18ж ППЗСПЗЗ и е образувано по жалбата на З.Т.М.,*** като наследник на С.А.С., чрез адв. Т.М.,***, срещу Решение № 2626/ 22.02.1993г. на Поземлена комисия гр. Созопол, с което е признато право на собственост в стари реални граници и частично е признато и частично отказано признаване на право на възстановяване на земеделски земи в стари реални граници. В жалбата се сочи, че актът на административния орган е нищожен. Излагат се съображения, че решението е постановено от некомпетентен административен орган, който не отговаря по численост и състав на изискванията на чл. 60, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ (отм.) в редакцията му към датата на постановяване на обжалваното решение – 22.02.1993г. Посочва, че решението не е подписано, както и че в състава на комисията липсват специалисти с изискуемата квалификация по ал. 5 на чл. 60 ППЗСПЗЗ (отм.). Направено е искане за отмяна на обжалваното решение като нищожно и връщане на преписката на административния орган за произнасяне. В хода на процеса са наведени доводи за неправилност на атакуваното решение, които са оттеглени в съдебно заседание от 30.07.2020 г.
Административният орган е депозирал становище по жалбата, като е изложил аргументи за неоснователност на същата. Посочено е, че са били спазени всички материалноправни и процесуалноправни норми при постановяване на решението и съставът на комисията е бил съобразен със законовите изисквания. Твърди се, че цитираната в жалбата правна норма на чл. 60, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ (отм.) не императивна и липсата на съответен специалист в състава на комисията не води до нищожност на акта. Тъй като са изпълнени изискванията на закона се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна.
От заинтересованите страни са изложени становища за неоснователност на жалбата.
Бургаски
районен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена от активно
легитимирано лице, без същата да е обвързана със срок, доколкото се иска
прогласяване на нищожността на акта.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените писмени доказателства от ОСЗ гр. Созопол се установява, че атакуваният административен акт - решение № 2626/ 22.02.1993г. на Поземлена комисия – Созопол – е постановен на основание чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ по повод подадено заявление от наследниците на С.А.С., за признаване право на възстановяване на право на собственост върху земеделски земи. С решението са определени за възстановяване част от земите и е постановен отказ в останалата част на искането. Видно от представеното удостоверение за наследници жалбоподателят е наследник по закон на С.А.С., поради което е надлежно легитимиран страни в процеса.
Обжалваното решение на Поземлена комисия - гр. Созопол е постановено при действието на разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в редакцията й от ДВ. бр. 34 от 29.01.1992г., която предвижда, че поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове, като в състава на комисиите задължително се включват : юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.
При така очертаните законови изисквания за материалната компетентност на органа, издал обжалвания административен акт, съдът констатира, че същите не са установени по делото. Административният орган, който на основание чл.170 ал.1 от АПК, в настоящото производство носи доказателствената тежест да установи изпълнението на законовите изисквания по издаването на оспорения административен акт, не ангажира доказателства съставът на комисията да е бил съобразен с изискванията на закона. Не е доказано, че в състава на комисията са били включени лица с изискуемата от закона образователна квалификация. Следва да се отбележи, че в определени редакции на ППЗСПЗЗ (например тази към 1997 г. и 1999 г.) е определян състава на комисията по инструктивен начин – като възможност в него да бъдат включени определените специалисти. В приложимата към настоящия случай обаче – редакцията на ППЗСПЗЗ от ДВ бр. 34 от 29.01.1992г. – нормата има императивен характер и предвижда задължителното участие на специалисти от изброените. Затова и възражението на административния орган в този смисъл е неоснователно. По делото не се ангажираха никакви доказателства за това, че в състава на комисията е имало юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Напротив, от представеното удостоверение К002-210/ 22.07.2008г., издадено от Главна дирекция „Земеделие и гори” към Министерство на земеделието и храните, се установява, че към момента на постановяване на решението в състава на комисията не са били назначени представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Изложеното налага извода, че атакуваният акт е постановен от незаконен състав, което представлява основание за неговата нищожност.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да прогласи нищожността на обжалвания административен акт и да върне преписката на компетентния орган за валидно произнасяне.
С оглед изхода от делото следва в тежест на ответника да бъда възложено заплащането на сумата от 970 лв. – разноски направени от жалбоподателя.
По искането на заинтересованите страни за присъждане на разноски съдът съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, която предвижда, че в случаите на оттегляне на жалбата има право на разноски страната, за която административният акт е благоприятен. Доколкото оттеглянето на жалбата е извършено само в частта относно наведените оспорвания касаещи правилността на акта, и същият не се явява благоприятен за заинтересованите страни, то разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 АПК, Бургаски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение № 2626/ 22.02.1993г. на Поземлена комисия – Созопол, с което на наследниците на С.А.С. е признато и частично отказано признаване на право на възстановяване на земеделски земи в стари реални граници в землището на с. Черноморец.
ВРЪЩА преписката, по която е постановено прогласеното за нищожно решение, за произнасяне в законен състав.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие –
гр. Созопол да заплати на З.Т.М.,***, сумата от 970 лева (деветстотин и
седемдесет лева), представляваща направените съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. Йорданова
Вярно
с оригинала!
С.
Добрева