№ 53750
гр. София, 30.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20231110112186 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по заявление на АСВ ЕАД с ЕИК: *** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. П. Х..
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, искането следва да не е в противоречие
със закона или с добрите нрави.
В случая заявителят претендира вземания за главница, договорна възнаградителна
лихва и обезщетение за забава по Договор за паричен заем, сключен между длъжника и СК
ООД, ЕИК ***. Заявителят претендира да е придобил вземанията по силата на договор за
цесия, сключен между него и кредитодателя. Следователно претенцията е основана на
договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит,
поради което отношенията между страните се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на
законната лихва. Заявителят твърди в резултат на настъпилото неизпълнение на
задълженията на длъжника за заплащане на главното задължение за връщане на
предоставената в заем сума в полза на кредитора да е възникнало вземане в размер на 718,32
лева за обезщетение за забава за периода от 15.12.2020 г. до депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК, т.е. до 06.03.2023 г. С уточнителна молба от 07.04.2023 г. заявителят изрично
посочва, че сумата е начислена в размер на законната лихва единствено върху
„претендирана и непогасена главница (използван финансов ресурс)“/, т.е. върху сума в
размер на 1115 лева, доколкото това е претенцията за главница по заявлението.
На първо място посочената обща главница съгласно твърденията на заявителя е
следвало да бъде изплатена на месечни погасителни вноски с падежи от 27.07.2020 г. до
26.04.2021 г. Поради това и към сочената за начална дата на дължимост на обезщетението за
забава само част от погасителните вноски са с настъпил падеж, като върху пълният размер
на главницата от 1115 лева обезщетението би било дължимо след 27.04.2021 г. При липса на
твърдения за настъпила по-рано предсрочна изискуемост до тази дата обезщетението би се
1
дължало и подлежало на изчисляване само върху падежиралите и неплатени вноски
съобразно настъпването на падежната дата на всяка.
На следващо място претендираното вземане за сумата 718,32 лева, независимо от
формалното посочване от заявителя, очевидно не е в размер на законната лихва, тъй като за
претендирания период от 15.12.2020 г. до 06.03.2023 г. законната лихва върху сума от 1115
лева би възлизала на 162, 02 лева. В случая, както бе посочено, към 15.12.2020 г. само част
от главницата от 1115 лева е възможно да е падежирала и съответно да е база за изчисление
на законната лихва. Поради това и направеното изчисление на законна лихва е единствено
ориентировъчно и със сигурност в повече от законната лихва върху всяка вноска от датата,
следваща падежа й.
Посоченото обаче е достатъчно за онагледяване очевидното противоречие на
заявената претенция със закона, тъй като дори и върху пълния размер на главницата
обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД би било в размер повече от 4 пъти по-малко от
твърдяното. Следователно очевидно е, че претендираната от заявителя сума не е законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. По този начин претенцията за сумата от 718,32
лева съдът намира да е в явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК,
поради което и за нея не следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК.
Заявлението следва да се отхвърли за пълния размер на заявената претенция, тъй
като в случая размерът, който се претендира не отговаря на соченото правно основание и
самата претенция явно противоречи на закона, а съдът в заповедното производство не дължи
изчисления по същество на обезщетенията в размер на законната лихва върху всяка
погасителна вноска от деня, следващ падежа й и определянето им по реда на чл. 162 ГПК. С
оглед служебно известните на съда и други заявления на същия заявител с претенции,
надвишаващи многократно законната лихва и изричното поддържане, дори и след указания,
на тези размери, обосновано може да се приеме, че не се касае и до добросъвестно
поведение, респ. грешка при пресмятанията, а до целяно претендиране на последици от
забавата на длъжника, несъответни на законоустановените права на кредитора по
потребителски кредит. По сходни претенции на заявителя са постановени откази за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, които са потвърдени след въззивна проверка
/напр. Определение №13105 от 19.12.2022 г. СГС, ЧЖ-II-Б по в.гр.д. № 12885/2022 г.,
Определение № 13196 гр. София, 21.12.2022 г. СГС, ЧЖ-I-Ж по в.гр.д. № 12886/2022 г./.
Въпреки това тази практика продължава да бъде поддържана от заявителя и не следва да
бъде толерирана от съда.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна
такса следва също да бъде отхвърлено частично.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя на
50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и
правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената частта от претенциите по
2
заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява неоснователна.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411,
ал.2, т.2 ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на АСВ ЕАД с ЕИК: ***
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. П. Х.
с ЕГН ********** за сумата 718,32 лева – претендирана като обезщетение за забава върху
главница в размер на 1115 лева за периода от 15.12.2020 г. до 06.03.2023 г. по Договор за
паричен заем №430084/26.06.2020 г., сключен между длъжника и СК ООД, ЕИК ***, както
и в частта за разноските за разликата над 46,94 лева до пълния претендиран размер за
държавна такса и над 31,02 лева до пълния претендиран размер – 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3