Мотиви на присъда
№918/14.05.2010г. по НОХД №1711/2010г. по описа на Районен съд гр. Бургас.
Производството по делото
е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Районна
прокуратура гр. Бургас, с който против С.А.С. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 211, ал.1, предложение второ, вр. чл.
209, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и б.”б”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът разгледа делото по
реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК по искане на подсъдимия,
като с протоколно определение от 14.05.2010г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнаниeто на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения, представителят на Районна прокуратура гр.Бургас поддържа обвинението,
като счита, че по безспорен начин се е доказало, че подсъдимия С.С. е извършила
престъпленията, за които е обвинен, подробно описано в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Относно определяне вида и размера на наказанието, предвид
факта, че производството е по реда на гл. 27 от НПК, прокурорът пледира на
подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК -
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да се изтърпи
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип.
Служебният защитник на
подсъдимия С.А.С., в лицето на адв. Р.Н. ***, по време на съдебните прения, не
оспорва правната квалификация на деянията и моли при постановяване на съдебния
акт да се имат предвид критичното отношение на подсъдимия към извършеното и съжалението
за стореното. Счита, че наказание
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, при условията,
предложени от представителя на БРП, би било достатъчно за изпълнение целите на
наказанието.
Подсъдимият С.А.С. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не
желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време
на съдебните прения, признава вината си и се присъединява към искането на
защитника и прокурора да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. В
последната си дума изразява съжаление за извършеното.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Пострадалият Р.А. е
инвалид поради претърпян мозъчен инсулт. През месец август 2009г. бил заговорен
от подсъдимият, който му се представил за адвокат С. Започнали да си говорят за
общи познати, при което подсъдимият споделил, че има брат близнак на име К.,
който е добър рехабилитатор –физиотерапевт, завършил медицина във Варна и който
се занимавал предимно с лекуване на спортисти –футболисти. Подсъдимият и
свидетеля А. се уточнили от следващия ден да започнат процедурите в дома на А..
На следващия ден,
съобразно уговорката, подсъдимият С. посетил дома на свидетеля А.. Представил
се за Красимир –физиотерапевта, брат на
адвоката, с който свидетелят А. бил разговарял предния ден. От този ден нататък
подсъдимия започнал да посещава дома на свидетеля А. и да му прави процедури
срещу сумата от десет лева. А. заплащал парите, след като получавал пенсията
си. С. вписвал извършените процедури и дължимите суми в бележник, като сумата ,
която получил е 250 лева.
На 16.03.2010г.
свидетелят Д Д.С., с ЕГН ********** посетил сградата на Жилфонд гр.Бургас,
която била затворена. Подсъдимият бил наблизо видял, че С. се суети пред
вратата на сградата, заговорил го, като се представил за Георгиев-директор на
Жилфонд. Казал му, че ще му съдейства във връзка с настаняване в общинско
жилище, като за подаването на документи му поискал сумата от 30 лв. Свидетелят С. предал на подсъдимия тази сума.
По указания на С. попълнил
молба-автобиография, върху която извършил вписвания „резолюции” „За Ж.Фонт
настаняване Георгиев” и „няма регистр. в общината”. Видно от назначената
графическа експертиза резолюциите са изписани от подсъдимия.
На 4.03.2010г. подсъдимият
срещнал свидетелката Д. пред сградата на кметство „Приморие”, където
пострадалата искала да извади удостоверение за наследници на починалия си баща.
Подсъдимият и се представил като НП, като и казал,че именно той се занимава с
тези неща. При проведения разговор споделил,че не е необходимо майката на Д. да
идва в кметството и че ще посети жилището им, както и направил. В дома им С.
записал данните от нотариалните актове, предоставени му от Д., като я уведомил,
че удостоверението за наследници ще струва 30 лв. Д. уведомила подсъдимият, че
нейна колежка от много години работи в община Бургас, при което подсъдимия се
притеснил видимо и си тръгнал, като оставил мобилен телефон. След няколко дни
пострадалата посетила отново кметството. Разбрала, че там не работи служител с
такова име и подала сигнал в Първо РУ на МВР гр.Бургас.
На 18.03.2010г. свидетелят
Д.Л. - служител при Първо РУ на МВР гр.Бургас, извършвал обход в обслужвания от
него район, като пред сградата на НАП видял подсъдимия, когото познавал във
връзка с работата си и за който знаел, че е измамник. Свидетелят Л. отвел подсъдимият
за проверка в Първо РУ на МВР, където било установено ,че С. е извършил
описаните по-горе деяния.
Съвкупният анализ и
преценка на приложените по делото писмени и гласни доказателствени средства,
водят до извода, че са налице поредица измамливи действия извършени от подс. С.А.С..
Подсъдимият С.А. е несемеен, с основно образование, осъждан, понастоящем в
Затвора – гр. Бургас.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия
самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
изцяло го подкрепят - показанията на разпитаните свидетели и приобщените по
реда на чл. 283 НПК протоколи и документи.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 211, ал.1, предложение второ, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и б.”б”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК , за което му е
повдигнато и обвинение.
Непосредственият обект
на извършените деяния са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост.
От обективна страна
подс. С.С. е извършил три отделни деяния, конкретизирани по време, място, начин
и обстоятелства, при които са извършени, осъществяващи поотделно състава на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка, поради което извършените от подс. С. деяния се
определят като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 НК.
От обективна страна
изпълнителното деяние на измамата се е осъществило чрез действие във формата –
възбуждане и поддържане на заблуждение. Подсъдимият е възбудил и поддържал
заблуждение у свидетелите Р.А. и Д.С. ,
с което им причинил имотна вреда и направил опит да въведе в заблуждение Г.Д.. По този начин подсъдимият формирал неверни представи
у измамените лица, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
Субект на престъплението
е подсъдимият С.А.С., за която по делото няма данни да страда от умствена
недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не
разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи
постъпките си, следователно пълнолетно и вменяемо, наказателноотговорно лице.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянията, предвиждала е общественоопасните им последици
и е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи наказанието за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 211, ал.1, предложение второ, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и б.”б”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК при
условията на чл. 58а от НК.
За престъплението по чл.
211, ал.1, предложение второ, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и
б.”б”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено от подс. С., се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. С оглед
разпоредбата на чл. 58а от НК, съдът следва да определи наказанието при
условията на чл. 55 от НК. В случая е предвидена долна граница
на наказанието лишаване от свобода по чл. 211, ал.1, предложение
второ, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и приложение следва
да намери хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като съдът определи наказанието
под най – ниския предел.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчита признанието на вината от подсъдимия, критичното
отношение към извършеното, изразеното съжаление и сравнително ниската обща
стойност на нанесените с престъплението имуществени вреди. В случая са налице и
отегчаващи вината обстоятелство, а именно обремененото съдебно минало на
подсъдимия и трайността на престъпния умисъл.
Предвид горното и с
оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл. 36 НК,
съдът наложи на подсъдимият за
извършеното от него престъпление по чл. чл. 211, ал.1,
предложение второ, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и б.”б”, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца.
Съдът като взе предвид,
че за подсъдимият не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, намери, че
подс. С. следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от
свобода за срок от една година и четири месеца, като на основание чл. 61, т. 2,
вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС определи наказанието да се изтърпи при първоначален строг
режим в затвор от закрит тип.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оргинала:
Мария Милева