Решение по дело №3913/2018 на Административен съд - Пловдив

            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 560

 

гр. Пловдив,  12 март 2019 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 3913 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от П.Х.С., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адвокат Ж.И.Б.,***, ***, против Решение № 2153-15-245/23.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1043-15-10#1/07.11.2018 г., подадена от С. и е потвърдено Разпореждане № РС-4-15-00457711/12.09.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване на дължима сума в размер на 1849,82 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваните административни актове и се иска тяхната отмяна от съда. Твърди се в тази насока, че жалбоподателят С. е загубил качеството си на наследник след направен от него отказ, поради което няма как спрямо него да бъде приложена разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО. На следващо място се сочи, че по преписката не са установени никакви данни кое е лицето, получило сумите. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на сторените разноски, съгласно приложен списък.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се становището, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. С процесното Разпореждане № РС-4-15-00457711 от 12.09.2018 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив, е разпоредено лицето П.Х.С., в качеството на законен наследник, да възстанови неоснователно изплатената на С.Т.С., ЕГН ********** за периода след смъртта сума в размер на 1849,82 лв. – главница, представляваща пенсия за ОСВ за периода от 01.09.2017 г. до 31.05.2018 г.

Разпореждането е издадено на основание чл. 114, ал. 4 от КСО.

В хода на неговото издаване е установено, че С.Т.С. е починала на 14.08.2017 г., съгласно Акт за смърт № 0511 от 18.05.2018 г. Поради липса на информация за смъртта й, пенсиите за периода от 01.09.2017 г. до 31.05.2018 г. в размер на 1860,00 лв. са преведени по личната й банкова сметка в „Банка ДСК“ АД с платежни нареждания, в т.ч. на 07.09.2017 г. – 180,00 лв., на 09.10.2017 г. – 200,00 лв., на 07.11.2017 г. – 200,00 лв., на 07.12.2017 г. – 240,00 лв., на 08.01.2018 г. – 200,00 лв., на 07.02.2018 г. – 200,00 лв., на 07.03.2018 г. – 200,00 лв., на 04.04.2018 г. – 240,00 лв. и на 08.05.2018 г. – 200,00 лв.

Съгласно Уведомление от „Банка ДСК“ АД по чл. 7, ал. 3 и ал. 4 от Договора между НОИ и „Банка ДСК“ АД с вх. № 1030-15-1581 от 31.05.2018 г. е установено, че сумата в размер на 10,18 лв. е възстановена на НОИ, а остатъкът от сумата в размер на 1849,82 лв. е изтеглена чрез АТМ. Сумата в размер на 1849,82 лв., представляваща главница за периода от 01.09.2017 г. до 31.05.2018 г. е прието, че е дължима от наследника на С.Т.С..

6. Разпореждане № РС-4-15-00457711 от 12.09.2018 г. е обжалвано от С. по административен ред.

В хода на това производството жалбоподателят е представил Удостоверение от 23.05.2018 г., издадено от Районен съд – Пловдив, от което се установява, че с Определение № 5322/23.05.2018 г. по ч. гр. дело № 8335/2018 г., ХІ гр. с. по описа на ПРС, е вписан в особената книга на съда под № 340/2018 г., отказ на П.Х.С., с ЕГН ********** от гр. Стара Загора от наследство, останало от покойния наследодател С.Т.С., бивш жител ***, с ЕГН **********, починала на 14.08.2018 г.

Представено е също така и Постановление за прекратяване на наказателно производство № 511/2017 г. от 09.03.2018 г.

Оспореното разпореждане е потвърдено с Решение № 2153-15-245/23.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив.

За да стори това, същият е приел, че съгласно постъпилото по преписката удостоверение за наследници с изх. № 3300-836 от 07.06.2018 г., П.Х.С. е посочен за единствен наследник на починалата С.Т.С. и като такъв правилно по отношение на него е разпоредено с оспореното разпореждане, че следва да възстанови неоснователно изплатените на наследодателя му суми за пенсии.

На следващо място е прието, че по преписката са събрани доказателства, от които е видно, че средствата по сметката на С.Т.С. са теглени регулярно от ATM, като последната изтеглена сума е на дата 08.05.2018 г.

И най-сетне се сочи, че получаването на пенсиите на наследодателя, макар и неоснователно изплатени за период след смъртта на правоимащото лице, безспорно представлява действие по приемане на наследството от починалата С.Т.С., извършено преди вписването на отказа от наследство, направен от жалбоподателя (който според представеното удостоверение на Районен съд - Пловдив е извършен с Определение № 5322/23.05.2018 г. по ч. гр. дело № 8335/2018 г., по описа на ПРС и е вписан в особената книга на съда под № 340/2018 г.).

7. В хода на съдебното производство по делото са приети Препис-извлечение от Акт за смърт № 0511/18.05.2018 г., Призовка за явяване в качеството на свидетел-пострадал, получена на 28.05.2018 г. от жалбоподателя, Заявление по дос. производство № 511/2017 г. от П.Х.С. от 05.06.2018 г., ведно с известия за неговото доставяне.

ІV. За правото:

8. В случая оспореният административен акт - решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, както и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив, са постановени от материално компетентни органи, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Впрочем, спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по делото.

9. Противоположните становища, поддържани в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса дължими ли са от П.С. неоснователно изплатени суми за пенсии след смъртта на С.Т.С..

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ по отношение на неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице суми за пенсии са неистинни, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. Съображенията за това са следните:

10. Съгласно разпоредбата на  чл. 114, ал. 4 от КСО, суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците.

В идентичен смисъл е и разпоредбата на чл. 85, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, съгласно която неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.

Следователно, за да бъде задължен П.Х.С. да възстанови неоснователно изплатените за периоди след смъртта (от м.09.2017 г. до м.05.2018 г.) на правоимащото лице (С.Т.С.), суми за пенсии в общ размер на 1849,82 лв., следва да се установи, че същият или е получил тези суми, или е наследник на това правоимащо лице.

10.1. По делото не е спорно, че С.Т.С. е починала на 14.08.2017 г., както и че Актът за смърт е издаден на 18.05.2018 г. В тази връзка е издадено Разпореждане № **********/07.2018 г. от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 96, ал. 1 от КСО, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на С.Т.С. е прекратена считано от 31.08.2017 г.

Установява се също така, че по личната банкова сметка на С.С. са превеждани суми за пенсии за периода м.09.2017 г. – м.05.2018 г., както следва: на 07.09.2017 г. – 180,00 лв., на 09.10.2017 г. – 200,00 лв., на 07.11.2017 г. – 200,00 лв., на 07.12.2017 г. – 240,00 лв., на 08.01.2018 г. – 200,00 лв., на 07.02.2018 г. – 200,00 лв., на 07.03.2018 г. – 200,00 лв., на 04.04.2018 г. – 240,00 лв. и на 08.05.2018 г. – 200,00 лв., или общо в размер на  1860 лв. Според представено „Уведомление по чл. 7, ал. 3 и ал. 4 от Договора“ от „Банка ДСК“ АД, към 30.05.2018 г. по банковата сметка на Станева са били налични 10,18 лв., а остатъкът от 1849,82 лв. (до пълния размер от 1860 лв.) е изтеглен към 10.05.2018 г. чрез АТМ (а не както се сочи в оспореното решение на 08.05.2018 г.).

Съдът констатира обаче, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9 ал. 2 от АПК да събира всички необходими доказателства независимо дали има искане от страните за това.

Достатъчно в тази насока е да се посочи, че в хода на административното производството от страна на ответния административен орган нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, че въпросната сума е изтеглена именно от П.Х.С.. Необходимостта от изследването на коментираните факти и обстоятелства, се налага от обстоятелството, че тяхното наличие или липсата им са от съществено значение за издаване на разпореждане на лицето да възстанови неоснователно изплатените суми. Впрочем, каквито и да било данни в тази насока не са представени и в хода на съдебното производство, въпреки дадените изрични указания от съда, че в тежест именно на ответника е да ангажира доказателства относно обстоятелството, че дебитната карта на Стоянка Станева е била в държане на жалбоподателя, както и че същият е изтеглил чрез АТМ и съответно е получил процесната сума от 1849,82 лв.

В тази връзка следва да се посочи, че доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

С оглед изложеното до тук, трябва да се направи констатацията, че наличните по преписката доказателства, по никакъв начин не дават задоволителен отговор на въпроса в чие държане е била дебитната карта на Стоянка Станева, както и кое е лицето, изтеглило от АТМ и съответно получило спорните суми за пенсия за ОСВ в търсения размер от 1849,82 лв., още по-малко данни в тази насока съществуват по отношение на жалбоподателят П.Х.С..

10.2. На следващо място, съдът констатира, че в Удостоверението за наследници на С.Т.С. с изх. № 3300-836/07.06.2018 г. като единствен такъв е посочен П.Х.С., по отношение на когото, обаче с Определение № 5322/23.05.2018 г. по ч. гр. дело № 8335/2018 г., ХІ гр. с. по описа на ПРС, е вписан в особената книга на съда под № 340/2018 г. отказ от наследство, останало от покойния наследодател С.Т.С..

Съгласно разпоредбата на чл. 48 от Закона за наследството /ЗН/, наследството се придобива с неговото приемане, което произвежда действие от откриване на наследството. Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството (в този случай приемането се вписва в особена за това книга), но приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество (така чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от ЗН).

Позовавайки се на чл. 49 от ЗН, ответният административен орган е направил извод, че „Получаването на пенсиите на наследодателя … безспорно представлява действие по приемане на наследството от починалата С.Т.С., извършено преди вписването на отказът от наследство, направен от жалбоподателя…“, който обаче не може да бъде споделен, доколкото, както вече бе казано, по делото не се установява нито теглене, нито получаване на въпросните суми от П.С..  

В настоящия случай не само, че не е налице приемане на наследството, но както вече се посочи, с Определение № 5322/23.05.2018 г. по ч. гр. дело № 8335/2018 г., ХІ гр. с. по описа на ПРС, е вписан в особената книга на съда под № 340/2018 г. отказ на П.Х.С. от наследството, останало от покойния наследодател С.Т.С..

В тази връзка е необходимо да се съобрази, че още с основополагащото ТР № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК на ВС на НРБ е даден отговор /т. 1/ за положението на наследник, който е бил призован да наследи по закон, но е направил отказ от наследство и същия е бил надлежно вписан в специалната книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН на компетентния съд. Така, според тълкувателното решение, по силата на чл. 52 ЗН отказът от наследство става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 ЗН, и се вписва по същия ред. Както приемането и неприемането на наследството произвеждат действие от откриване на наследството, така и отказът от наследство произвежда действие от същия момент. Това означава, че отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в наследството, а също така, че той не отговаря за задълженията на наследодателя, т.е. не е бил наследник.

Ето защо, при липсата на каквито и да било доказателства относно факта на  получаване на сумата в размер на 1849,82 лв. от П.С., и след като същият е загубил качеството си наследник на С.Т.С. след направения отказ от наследство, няма как по отношение на него да бъде приложена разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО (според която, сумите за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците).

11. Изложеното до тук, не е съобразено от горестоящия в йерархията административен орган при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, което е довело до неправилната му преценка за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.

Тези съображения обосновават крайния извод за незаконосъобразност на Решение № 2153-15-245/23.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, и потвърденото с него Разпореждане № РС-4-15-00457711/12.09.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване на дължима сума в размер на 1849,82 лв. Те ще следва да бъдат отменени.

V. За разноските:

12. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 350 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.

Действително, по делото е приложена квитанция за внесена държавна такса в размер на 10 лв., същата обаче, не може да бъде призната като разноски по производството, доколкото се явява недължимо внесена, с оглед разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от КСО, според която за делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса.

При това положение, претенцията за разноски за разликата от 350 лв. до пълния размер от 360 лв., съобразно представения списък на разноските, не следва да бъде уважена.

По тези именно съображения, съдът намира, че ТП на НОИ гр. Пловдив следва да бъде осъдено да заплати на П.Х.С. сумата от 350 лв., представляваща сторените от последния разноски по производството, а именно заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

Р    Е    Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-245/23.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РС-4-15-00457711/12.09.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване на дължима сума в размер на 1849,82 лв.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Пловдив, да заплати на П.Х.С., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 350 лв., представляваща заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: