Р Е Ш
Е Н И Е № 749
гр. Пловдив 10.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
Председател: Румяна Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 311 по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 426 от 23.11.2018г. на Карловския районен съд, І-ви гр. състав, постановено по гр. дело № 1780 по описа за 2017г., с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. Р. *** с ЕГН ********** против С.Д.К. *** с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с които съдът да осъди ответника да предаде на ищеца собствеността и отстъпи владението на процесиите 37 кв.м. от описания в обстоятелствената част на исковата молба недвижим имот, попадащи в южната част на поземлен имот, с идентификатор 36498.704.392 по кадастралната карта и регистри на град Карлово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН и се ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР по отношение на Р. С. Р. *** с ЕГН **********, че С.Д.К. *** с ЕГН ********** е собственик по силата на давностно владение, продължило повече от десет години, считано от 1994г. на празно дворно място с площ от 29 (двадесет и девет) кв.м., неправилно заснето като част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.704.392 по КККР, с адрес на имота: ***, местност „Ени Кория”, вместо като част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.704.4035; по КККР, с адрес на имота: ***, местност „Ени Кория”, която площ е заключена между точките 11, 12, 68 и 44, като имотната граница е показана при точките 12 и 68 с червена линия на комбинирана скица № 1 към от заключението на вещото лице Л.С., вх. № 8907 от 14.08.2018г. - неразделна част от настоящото решение, прието в открито съдебно заседание на 03.10.2018г., като ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. С. Р. *** с ЕГН **********, че е налице грешка в кадастралния план на град Карлово одобрен със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК и вярната имотна граница между ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.704.392 собственост на Р. С. Р. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.704.4035 собственост на Р. С. Р., преминава при точките 12 и 68, показана с червена линия на комбинирана скица № 1 към от заключението на вещото лице Л.С., вх. № 8907 от 14.08.2018г., прието в открито съдебно заседание на 03.10.2018г. - неразделна част от настоящото решение.
Жалбоподателят Р. С. Р. моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което уважи предявения от него иск и отхвърли иска предявен от С.Д.К. по съображения изложени в жалбата, по врме на устните състезания и писмена защита.Претендира разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на районния съд.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените преписи за нотариални актове, скици на поземлени имоти, удостоверения, Заповед издадена по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Протокол на Комисия по §5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заявление от 02.06.1993г. и декларация от 02.06.1992г. се установява, че страните са собственици на два съседни имота – Р.Р. на имот с идентификатор 36498.704.392, а С. Д. К. съответно на имот с идентификатор 36498.704.4035 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово.
Спорни по делото са два въпроса: къде е границата между двата имота и ако границата е от южната страна на кладенеца дали спорната площ, в който попада и кладенеца е придобита по давност от С.К..
Р. Р. твърди, че той е изкопал кладенеца, но нарочно е поставил оградната мрежа по – навътре в неговото място, за да може и съседа му да има достъп до герана.
С.К. оспорва тези твърдения на Р., като твърди, че кладенеца е изкопан от него, заедно с помощта на негови роднини. Затова предявява насрещен иск, в който твърди, че от 1994г. владее имота, в границите, очертани, чрез поставената ограда и затова предявява насрещен иск за признаване за установено, че спорната площ е придобита по давност и иска да се констатира, че е налице грешка в кадастралния план на гр. Карлово относно процесната площ и да признае, че С. К. е собственик на същата площ.
За определяне местоположението на границата между имотите съдът взе предвид заключенията на съдебно – техническите експертизи, изготвени от вещото лице Л. С., от което се установява, че за спорните имоти има два помощни плана, в които спорната граница между тях не е установена установява, тъй като не съвпада в спорните зони – съответно южната – за имот пл. № 392 и северната за имот пл. № 296, който съответства на ПИ с идентификатор 36498.704.4035.
От тез два помощни плана през 2004г. е изготвен План на новообразуваните имоти, в който са запазени номерата на имотите но ползувателите, като и тук южната граница на имот пл. № 392, съответно северната на имот пл. № 4035 не съвпадат границата по предишните планове. В този план обаче границата, изчертана със син цвят е променена, като е изместена в южна посока с около 0.86см. – 0.87см. след съпоставяне с предходни планове и други документи. В същия план е поставен знак за общност – „Z“, който приобщава посочената част към имот 392, а именно между синята линия и паянтовата ограда. В текстовата част на заключението на л. 84 изрично е посочено, че оградата съществуваща на място не е поставена на действителната граница. Това е потвърдено и на л. 115, за което е изготвена скица № 12. В откритото съдебно заседание, проведено на 03.10.2018г. вещото лице изрично заявява, че по кадастралната карта и план от 2004г. границата не е по линията от т. 12 до т. 44, както е неправилно е приел районния съд, а е между точки 1 и 9.
Ето защо границата между процесните имоти е между т. 1 и т. 9 по скицата на л. 115 от делото на районния съд.
При така установената граница между имотите следва да се обсъди твърдението на К., че е придобил по давност площта, намираща между точки 1, 4, 9 и 10 по същата скица.
За установяване на това обстоятелство показания са дали четирима свидетели, чийто показания са обособени в две групи. Свидетелите Т. и Г. сочат, че кладенецът е изкопан от Р., с помощта на негови близки, през 1984г. Т. установява, че той лично е участвал в изграждането на кладенеца заедно с Р. и неговия баща И.. Г. е присъствал при изкопаването на кладенеца, без да участва непосредствено с личен труд. И двамата свидетели заявяват, че Р. нарочно е поставил ограда малко по – навътре в неговия имот, за да може и С. К. да черпи вода от кладенеца. Свидетелят Г. установява, че от 2007 – 2008г. страните по делото се изпокарали заради инцидент с домашно животно паднало в кладенеца.
Другата група свидетели са П. и Ч., които в показанията си сочат, че кладенецът е строен от общо шест човека поканени от С.К.. Това е обосновало поставянето в очна ставка свидетелите Т. и П. за изясняване на обстоятелството кой е изградил кладенеца, но посоченото процесуално действие не е довело до преодоляване на различията в показанията им.
Така събраните доказателства налагат следните правни изводи: след като границата между имотите се намира на север линията между точките 1 и 9, то кладенецът се намира в имота на Р. и както е указал районния съд в определението постановено по реда на чл. 140 от ГПК доказателствената тежест по насрещния иск е върху ищеца по този иск, а именно С. Д. К.. Следователно К. трябва да установи, че е установил явна, трайна и необезпокоявана власт върху процесната площ с намерение да се своѝ вещта и това да е сведено до знанието на предишния владелец, в случая това е Р., който да не се е противопоставил на това фактическо положение.
В настоящия казус това не е установено. Обстоятелството, че по делото остава неизяснено авторството на изградения кладенец налага извода, че ищецът по насрещния иск не доказва категорично, че е започнала да тече придобивна давност, която да го направи собственик. Към този извод следва да се посочат и неоспорените показания на свидетеля Г., според който страните са се изпокарали още от 2007 – 2008г., което означава, че С. К. дори и да е установил фактическа власт върху спорната площ, то това не е било без противопоставянето от страна на Р. и затова не е налице начало на придобивна давност.
Всичко изложено дотук налага извода, че С.К. не установява да е придобил по давност спорната площ, поради което искът предявен от него да се установи, че е собственикт на същата площ е неоснователен и следва да се отхвърли.
Доколкото С.Д.К. не оспорва, че упражнява фактическа власт върху процесната площ, а както се посочи по – горе той няма основание за това и същевременно Р.Р. се легитимира като собственик на имот с идентификатор 36498.704.392, поради което искът за осъждането на К. да предаде спорната площ, заключена между точки 1, 4, 10 и 9 по скицата на 115, на Р. е основателен и следва да се уважи.
Този извод обосновава неоснователността на насрещния иск, който следва да се отхвърли.
Изложеното налага извода, че обжалваното решение следва да се отмени като вместо него се постанови друго, с което се уважи иска предявен от Р. за осъждането на К. да предаде спорната площ и се отхвърли насрещния иск за признаване за установено, че К. е собственик на същата площ, която я е придобил по давност.
С оглед изхода на спора въззиваемата страна следва да заплати разноски в размер на 1 200лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 426 от 23.11.2018г. на Карловския районен съд, І-ви
гр. състав, постановено по гр. дело № 1780 по описа за 2017г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА Р. С.Р. ЕГН ********** *** за
собственик на поземлен имот, с идентификатор 36498.704.392 по
кадастралната карта и регистри на град Карлово на основание договор за продажба от 18.11.1994г. и
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН ********** *** с ЕГН ********** да отстъпи собствеността и предаде владението на Р. С. Р. ЕГН **********
*** върху частта от поземлен имот, с идентификатор 36498.704.392 по
кадастралната карта и регистри на град Карлово, намираща се между точки 1, 4, 10 и 9 по скицата на 115, изготвена от вещото лице С., която да се
счита за неразделно част от решението, както и да му заплати сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от С.Д.К. *** с ЕГН ********** да бъде признат за собственик по силата на давностно владение, продължило повече от десет години, считано от 1994г. на празно дворно място с площ от 29 (двадесет и девет) кв.м., неправилно заснето като част от поземлен имот с идентификатор 36498.704.392 по КККР, с адрес на имота: ***, местност „Ени Кория”, вместо като част от поземлен имот с идентификатор 36498.704.4035; по КККР, с адрес на имота: ***, местност „Ени Кория”, която площ е заключена между точките 11, 12, 68 и 44, като имотната граница е показана при точките 12 и 68 с червена линия на комбинирана скица № 1 към от заключението на вещото лице Л.С., вх. № 8907 от 14.08.2018г. - неразделна част от решението на районния съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: Членове: 1.
2.