Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр. *****, 10.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
************районен съд в публично заседание на тринадесети юли две
хиляди и осемнадесета година в състав:
**********: Пейо Приходков
при секретаря Светлана Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 110 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 4**, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Г.Д.Г. ***, чрез адв. К.Г.М. ***,
представлявана от кмета П.В.Ч.. В същата ищцата твърди, че във връзка с
Разпореждане от 19.02.2018 г. по ч. гр. д. № 67/2018 г. по описа на Районен съд
– ***** и в указания от съда срок подава настоящата искова молба срещу Община *********
на основание чл. 4** от ГПК. Излага, че вземането й произтича от сключени два
на брой договора за правна помощ и съдействие между нея в качеството й на
адвокат, вписан във ВТАК, и Общински съвет – *********. С Договор за правна
помощ и съдействие № ******от 19.06.2017 г. и пълномощно от същата дата, ищцата
Г.Д.Г., в качеството й на адвокат, е упълномощена от **********я на Общински
съвет – ********* да осъществява процесуално представителство по адм. д. №
316/2017 г. по описа на Административен съд – ****** *******, образувано по
протест на Окръжна прокуратура срещу Общински съвет – *********. В рамките на
възложеното същата е осъществила процесуално представителство по делото чрез
становище с вх. № 3814/13.07.2017 г., молба с вх. № 3899/18.07.2017 г. и молба
с вх. № 5266/12.10.2017 г., с които изразява становище по делото и представя
доказателства в полза на своя доверител, както и в рамките на две съдебни
заседания. Ищцата излага, че прилага Протокол на Административен съд – ******
******* от 13.10.2017 г. и Протокол на Административен съд – ****** ******* от
14.07.2017 г., доказващи явяването й на заседанията по адм. д. № 316/2017 г. по
описа на Административен съд – ****** ******* и осъщественото процесуално
представителство. В следствие на процесуалното представителство и правната
помощ от страна на ищцата делото е прекратено и протеста на ВТОП е оставен без
разглеждане. Договореният адвокатски хонорар за адвокатски възнаграждения,
съгласно сключения договор, е в размер на 500.00 лв., като е предварително
дължим и платим по банков път, неизплатен към настоящата дата.
Ищцата твърди, на следващо място, че с Договор за правна защита и
съдействие № ****** от 19.06.2017 г. и пълномощно от същата дата е упълномощена
от **********я на Общински съвет – ********* да осъществява процесуално
представителство по адм. д. № 280/2017 г. по описа на Административен съд – ******
*******, образувано по протест на Районна прокуратура – ***** против чл. 20,
ал. 1, т. 10 от Наредбата за условията и реда за записване, отписване и
преместване на деца в общинските детски градини и училища на територията на
Община *********, приета с решение на Общински съвет – *********. В рамките на
възложеното и в съответствие с изискванията на Закона за адвокатурата и
етичните правила за упражняване на адвокатска професия Г.Г., в качеството й на
адвокат, е осъществила процесуално представителство по делото, като е
представила становище с вх. № 3815/13.07.2017 г. и молба с вх. №
5265/12.10.2017 г., както и в рамките на две съдебни заседания. Ищцата излага,
че прилага Протокол на Административен съд – ****** ******* от 13.10.2017 г. и
Протокол на Административен съд – ****** ******* от 14.07.2017 г., които
доказват осъщественото процесуално представителство. В следствие на извършеното
процесуално представителство и усърдната работа на адвокат Г. делото е
прекратено и протестът на Районна прокуратура – ***** е оставен без
разглеждане. Според Договор за правна защита и съдействие № ****** от
19.06.2017 г. договорният хонорар е в размер на 500.00 лв., който е предварително
дължим и платим по банков път, но не е изплатен към настоящия момент.
Въпреки че посочените договори за правна помощ и съдействие са сключени
между ищцата и Общински съвет – *********, длъжник по договорите се явява
Община *********, тъй като доколкото правното обслужване по принцип се
предоставя срещу заплащане, Общинският съвет не разполага със средства, чието
разходване да определя сам. Това е така, защото разпоредител с бюджетни
средства е кметът на общината и той отговаря за разходването на средства,
постъпили както от републиканския бюджет, така и от собствени приходи на
общината. Съгласно чл. 14 от ЗМСМА общината е юридическо лице и има право на
собственост и самостоятелен общински бюджет. Общинският съвет не е юридическо
лице и няма самостоятелен бюджет, а същият е орган на местното самоуправление,
който няма самостоятелен щат – чл. 29а, ал. 1 от ЗМСМА, неговата дейност се
подпомага и осигурява от общинската администрация.
Ищцата твърди, че основните
характеристики на договора за процесуално представителство по дела го определят
като договор за поръчка. Задължителната съдебна практика приема, че договорът
за поръчка по правило е неформален, като за неговото сключване и действителност
няма изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение на определени
правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни
действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с
всички доказателствени средства. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е
за страната, която го твърди. Допустими са всички доказателствени средства.
Упълномощаването е една правна сделка, която може да се прибави към договора за
поръчка, но е задължително при сключен договор за правна помощ и процесуално
представителство пред съд. Съгласието на довереника да изпълни мандата може да
се докаже с всички доказателствени средства. По правило договорът за поръчка е
едностранен, но е възможно да е уговорено възнаграждение. В отклонение на
общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на
поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за
процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и то авансово –
чл. 36, ал. 1 Закона за адвокатурата. Когато страните по договора не са
определи размера му, то възнаграждението е съгласно действащата Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от
момента на изпълнение на поръчката – от извършването на уговореното от страните
правно действие. В случаите, когато договорът за процесуално представителство е
до окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането
за възнаграждение възниква от извършването на последното съдоироизводствено
действие по делото.
В настоящия случай сключването на договор за правна помощ и съдействие
между ищцата и Общински съвет – ********* е безспорно доказано чрез
представянето на два броя писмени договори и пълномощни, упълномощаващи адвокат
Г.Г. да представлява Общински съвет – ********* пред Административен съд – ******
******* по адм. д. № 280/2017 г. и адм. д. № 316/2017 г. по описа на съда. Със
сключването на посочените два договора за правна помощ и съдействие между
страните са възникнали облигационни правоотношения, спрямо които следват да се
приложат правилата на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. Страните са
уговорили предварително дължимото възнаграждение за извършената поръчка –
предоставена правна помощ, като адвокатския хонорар е записан в договора и съобразен
с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатски
възнаграждения. Както се посочи, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА, адвокатът има
право на възнаграждение за своя труд като размерът му се определя в договора
между адвоката и клиента, и той не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно
чл. 37 от същия закон за вземанията си, произтичащи от неизплатени
възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК. Това се подкрепя и от съдебната практика –
Решение № 169 по гр. д. 263/2015 г. по описа на Районен съд - Бяла.
Ищцата твърди, че е предприела всички възможни мерки за извънсъдебното
решаване на възникналия проблем. Изпратена е Покана за доброволно плащане до
кмета на Община *********, получена от представител на Община ********* на
06.12.2017 г. /удостоверено с известие за доставяне, което прилага, ведно с
останалите доказателства/. Въпреки това от Община ********* не са предприети
никакви стъпки към изплащане на задълженията по горепосочените договори спрямо
ищцата.
Моли се съда да постанови решение, с което на основание чл. 4** от ГПК
във вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата да приеме за установено, че
ответникът Община *********, ЕИК *********, с адрес гр. *********, общ. *********,
обл. ****** *******, ул. „****** **********” № **, представлявана от П.В.Ч. –
кмет на Община *********, дължи на ищцата Г.Д.Г. с ЕГН **********,***, сумата в
размер на 1000.00 лв., от която сумата в размер на 500.00 лв., представляваща
неизплатен хонорар по Договор за правна помощ и съдействие № ******от
19.06.2017 г. и сумата в размер на 500.00 лв., представляваща неизплатен
хонорар по Договор за правна защита и съдействие № ****** от 19.06.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението но чл.
410 ГПК пред Районен съд – ***** до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение за един адвокат. Моли се съда да осъди Община *********, ЕИК *********,
с адрес гр. *********, общ. *********, обл. ****** *******, ул. „******
**********” № **, представлявана от П.В.Ч. – кмет на Община *********, да
заплати всички сторени от ищцата Г.Д.Г. разноски и присъдени по заповедното
производство по ч. гр. д. № 67/2018 г. по описа на Районен съд – ***** в размер на 525.00 лв.
Ответникът Община ********* гр. *********, представляван от кмета П.В.Ч.,
е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок. Същият твърди, че е
получил препис от исковата молба, с която ищецът е предявил иск с правно
основание чл. 4** от ГПК вр. чл. 36, ал. 1 от ЗА и в срока на чл. 131 от ГПК
депозира своя писмен отговор. Ответникът излага, че исковата молба е редовна,
тъй като отговаря на изискванията по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Същият взема
следното становище: Община ********* оспорва така предявения иск с правно
основание чл. 4** от ГПК вр. чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата за приемане
на установено, че ищцата Г.Д.Г. има вземане в размер на 1000.00 /хиляда/ лева,
представляваща неизплатени хонорари по Договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017
г. – 500.00 лв. и по Договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017
г. – 500.00 лв., както и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК пред Районен съд – ***** до окончателното
изплащане на вземането. Твърди, че сключените между адвокат Г. и **********я на
Общинския съвет – ********* договори за правна защита и съдействие не са основание,
което да задължи кмета на Община ********* да изплаща договорени адвокатски
хонорари, поради следните съображения: Съгласно чл. 29а от ЗМСМА общинският
съвет няма самостоятелен щат, а дейността му се подпомага и осигурява от
общинската администрация. Следователно **********ят на общинския съвет няма
право да сключи договор с гражданскоправен характер за осъществяване на
обслужваща дейност, като да ангажира експертни оценки, макар и в защита
интересите на общината. Общинският съвет няма самостоятелна гражданска
правосубектност, различна от тази на общината. Вярно е, че съгласно чл. 25, т.
6 от ЗМСМА, **********ят на общинския съвет представлява същия пред трети лица,
но общинският съвет не е юридическо лице и не може чрез своя **********
самостоятелно да встъпва в граждански правоотношения. ЗМСМА не урежда и
възможност общината да встъпва в граждански правоотношения чрез **********я на
общинския съвет. Правомощията на органите на местното самоуправление са предмет
на императивна законова уредба. Разпоредител с бюджетните средства е кметът на
общината. Кметът отговаря за разходването на средствата, постъпили както от
републиканския бюджет, така и от собствени приходи на общината. От тази гледна
точка общинският съвет не разполага със
средства, чието разходване да определя сам, поради което не би могъл да
сключва договори от гражданскоправен или друг характер. /Решение № 9080 от
30.06.2010 г. на ВАС по адм. дело № 15840/2009 г., докладчик съдията Еманоил
Митев/. Ответникът излага, че със сключените договори **********ят обвързва
само лично себе си, но не и кмета като представител на общината. Въпреки
приетото по Предложение peг. № **-**-***/26.10.2017 г. на **********я на
Общински съвет – ********* Решение № 437/30.10.2017 г., с което се утвърждават
извършени разходи по договорите за правна защита и съдействие и се задължава
кмета на Община ********* да изплати на адвокат Г. сумата в размер на 1000.00
лв., същото решение е върнато за ново обсъждане със Заповед № ** **-****/16.11.2017
г. на Областен управител на област ****** ******* и впоследствие оспорено от
него със Заповед № ** **-****/19.12.2017 г. и Жалба с вх. № ОА **/****/19.12.2017
г. до Административен съд – ****** *******. По образуваното адм. дело № 1/2018
г. съдът постановил Решение № 99/28.02.2018 г., влязло в законна сила, с което
отменил Решение № 437/30.10.2017 г. с мотиви: правата и задълженията на кмета
на общината и отношенията му спрямо съответния общинския съвет са законово
определени по императивен начин, доколкото се касае за регулиране на публично
правни отношения. Общинският съвет е орган на местното самоуправление по
смисъла на чл. 18 от ЗМСМА, а кметът на общината – териториален орган на
изпълнителната власт, съгласно чл. 38 от ЗМСМА. Между двата местни органа
липсва пряка йерархическа връзка, т.е няма отношения на власт и
вътрешноведомствено подчинение, въз основа на които единият орган – в случая
Общинският съвет – ********* да може да вменява на другия – в случая кмета на
Община ********* – задължения извън законово регламентираните такива в
отношенията им. Кметът на общината „организира изпълнението на актовете на
общинския съвет“, съгласно нормата на чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и изпраща на
общинския съвет административните актове, както и договорите и техните изменения
и допълнения, издадени в изпълнение на актовете, приети от съвета, в тридневен
срок от издаването или подписването им – чл. 44, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА, но
задълженията на кмета на общината, във връзка с изпълнението на приетите от
общинския съвет актове, са със законово установено предметно съдържание. В
случая е налице изземване на правомощията на кмета на общината като възложител
и страна по договорите и игнорирайки правните норми, регламентиращи реда и
начина за тяхното сключване. Сключването на договорите е обусловено от
постигнато съгласие между страните, а общинският съвет няма и не може да има
качество на страна по гражданскоправни договори, поради липса на
правосубектност. Той няма материално-правна компетентност да приема решения, с
които да регулира сключването и съдържанието на договори за услуги, възложител
по които договори е друг правен субект – общината. Случаите, при които в
компетентността на общинския съвет е да определя правомощия на кмета на
общината, в т.ч. и чрез възлагане на конкретни задължения, са изрично
регламентирани в закона (напр. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА). Ответникът
излага, че, от друга страна, е недопустимо общинският съвет да задължава кмета
на общината да подписва договори с определени по императивен начин съдържание и
лица. Правомощията на кмета, като представляващ общината в качеството на
възложител, не могат да се преуреждат от общинския съвет, доколкото законът не
допуска такава възможност. Липсва законова разпоредба (обща или специална),
оправомощаваща органа на местно самоуправление да приеме оспореното решение, с
оглед на което последното се явява без каквото и да е материално-правно
основание. Ответникът твърди, че действително в чл. 44, ал. 1, т. 16 от ЗМСМА е
предвидено, че кметът на общината осигурява организационно-техническото
обслужване на общинския съвет. Това обаче не означава, че общинският съвет има
правото императивно да вменява задължения за „подписване“ на договори с
конкретно определено от него съдържание, още повече когато няма (и не може да
има) качеството на възложител, не е страна по тези договори и не може да
обезпечи финансирането им. На следващо място – посочването на нормата на чл.
21, ал. 2 от ЗМСМА в решението на общинския съвет е обща и сочи, че в
изпълнение на правомощията си (по ал. 1) същият приема правилници, наредби,
инструкции, решения, декларации и обръщения. Липсва обаче конкретната
разпоредба, регламентираща материалното правомощие на общинския съвет и
обуславяща компетентността за приемане на оспорваното решение. /Решение № 70**
от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3845/2011 г., докладчик съдия Галина
Христова/. Ответникът излага, че Общинският съвет приема Правилник за
организацията и дейността си, организацията и дейността на постоянните комисии
и взаимодействието с общинската администрация, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА, но при упражняване на това си правомощие не може да дерогира императивни
норми на ЗМСМА, нито да ползва правото си по чл. 21, ал. 2 от същия закон с цел
да замени органа на местната изпълнителна власт, какъвто е кмета на общината.
Това е грубо нарушение на принципа на чл. 8, чл. 138, чл. 139 и чл. 146 от Конституцията на РБ. Само и единствено в изпълнение на изчерпателно посочените
в чл. 21 от ЗМСМА правомощия, общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции,
решения, декларации и обръщения. Всички решения на общинския съвет, за чието
изпълнение е необходимо възникване на гражданскоправни отношения се изпълняват
от кмета на общината, който встъпва в тях като неин представител. /Решение от
03.06.2014 г. на Административен съд – ******* по адм. дело № ***/2014 г.,
докладчик съдия Я.А./. Общинският съвет има право да се представлява по дела,
но кметът на общината осигурява организационно-техническото обслужване на
общинския съвет, съгласно чл. 44, ал. 1, т. 16 от ЗМСМА чрез звеното, което
подпомага работата на общинския съвет по силата на чл. 29а от ЗМСМА, в случая
юрисконсулти на общината. Посоченото доказва, че в случая **********ят на
общински съвет може да е обвързал себе си лично, но не и кмета на общината.
Кметът не е страна по договорите, не ги е сключвал в качеството си на
представител на общината като възложител и от там няма задължение да заплаща
посочените суми. Предвид изложеното ответникът моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявения от ищцата Г.Д.Г. иск с правно основание чл. 4**
от ГПК вр. чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Ищцата Г.Д.Г. и пълномощникът й адв. К.Г.М. от ВТАК, редовно призовани, не
се явява, съотв. не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е писмено
становище от адв. К.Г.М. от ВТАК – процесуален представител на ищцата Г.Д.Г..
Моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Няма други доказателствени
искания и няма да сочи нови доказателства. По същество излага следното
становище: Поддържа исковата молба. Оспорва подадения отговор, като счита, че
представените с него писмени доказателства са неотносими към спора и не следва
да бъдат приемани. В случай, че по делото бъде представен заверен препис от
Решение № 99/28.02.2018 г. и същото бъде прието и ценено като доказателство, то
моли да се обърне внимание на това, че никъде в решението съда не е обсъждал
въпроса – следва ли адвокатското възнаграждение на адвокат Г. за осъществено
процесуално представителство да бъде платено или не. В решението са обсъждани
съвсем различни въпроси, като обръща внимание на мотивите на съда на страница 5
от решението, като цитира: „Доколкото обаче Общински съвет може да бъде страна
по административни дела, по каквито е била упълномощена адв. Г., и като страна
за упражняване на своите процесуални права, същият се нуждае от квалифицирана
правна помощ и съдействие, и ако не може да бъде подпомогнат от общината....за
сметка на своя бюджет същия може да сключи договор за поръчка.” Излага, че ответникът не твърди, че Г.Г. не е
изпълнила задълженията си по сключените договори за процесуално
представителство, нито представя такива доказателства. Ответникът просто
отказва да плати дължимото адвокатско възнаграждение, като адв. М. счита
аргументите му за несъстоятелни, имайки предвид, че всеки общински съвет има
самостоятелен бюджет, за сметка на който се правят плащания за разходите на
общинския съвет. В конкретния случай, съгласието на кмета на общината за
извършване на плащане се отразява само с полагане на подпис от негова страна на
платежното нареждане, и това не може да бъде основание за неплащане. **********ят
на общинския съвет е този, който може да упълномощи адвокат да се яви по дело,
по което общинския съвет е страна, кметът няма това право. Адв. М. излага, че
по същество със сключването на договора за правна защита и съдействие между
страните са възникнали облигационни отношения, спрямо които следва да се
приложат правилата на договора за поръчка по чл. 280 и сл. от ЗЗД. След като
ответникът не оспорва извършената от адв. Г. работа по подписаните договори за
правна помощ и съдействие, а ищецът е представил доказателства за свършена
работа /протоколи от съдебни заседания/, ответникът дължи плащане на основание
чл. 286 от ЗЗД. Ответникът не твърди, че е направил плащане, което доказва
основателността на иска. С оглед на гореизложеното адв. М. моли да се уважи
предявения иск, като се приеме за установено, че Община ********* дължи на
доверителката му Г.Д.Г. сумата в размер на 1000 лева, представляваща неизплатен
адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие № ******от
19.06.2017 г. и по Договор за правна защита и съдействие № ****** от 19.06.2017
г., както и законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК пред PC-*****, до окончателното изплащане на вземането. Моли да
се присъдят направените по делото разноски
за държавна такса – 75.00 лв. в исковото производство и 500.00 лв. – адвокатски
хонорар. Моли да бъде осъдена Община ********* да заплати всички сторени от
ищцата разноски и присъдени в заповедното производство в размер на 525.00 лева.
Ответникът Община ********* гр. *********, представляван от кмета П.В.Ч.,
редовно призовани, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Е.М.К.. Последната
поддържа подадения отговор на исковата молба и изложените в него съображения.
Юрисконсулт Кавръкова оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото по делото доказателства
и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 67/2018 г. по описа на Районен съд – *****
в полза на ищцата Г.Д.Г. *** против ответника Община ********* гр. *********, представляван
от кмета П.В.Ч., е издадена Заповед № 52/06.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Със същата е разпоредено на длъжника Община *********
гр. *********, представляван от кмета П.В.Ч. да заплати на кредитора Г.Д.Г. ***
сумата 500.00 лв. (петстотин лева) – главница, представляваща дължима такава за
незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
№ ******/19.06.2017 г. за осъществено процесуално представителство по
административно дело № 316/2017 г. по описа на Административен съд – ******
*******, и сумата 500.00 лв. (петстотин лева) – главница, представляваща
дължима такава за незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № ******/19.06.2017 г. за осъществено процесуално
представителство по административно дело № 280/2017 г. по описа на
Административен съд – ****** *******, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 06.02.2018 г. до окончателното им изплащане, както и
сумата 525.00 лв. (петстотин двадесет и пет лева), представляваща направени
разноски по делото. Община ********* гр. ********* на 09.02.2018 г. по
надлежния ред е получила заповедта за изпълнение. Длъжникът в срока по чл. 414
от ГПК е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. По повод същото, съдът
с разпореждане от 19.02.2018 г. е указал на заявителка, настояща ищца, че може
да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен от уведомяването.
Съобщението е получено от последната на 26.02.2018 г. В указания й срок ищцата
е депозирала исковата си молба – вх. № 1356/23.03.2018 г. на ЕлРС, подадена по
пощата на **.03.2018 г.
От договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017 г. се
установява, че е сключен между клиент Общински съвет – *********, представляван
от С.Б.– ********** на Общинския съвет и адвокат Г.Г. от ВТАК и има за предмет
процесуално представителство по адм. дело № 280/2017 г. по описа на
Административен съд – ****** *******. По същия е договорено възнаграждение в
размер на 500.00 лв., платимо по банков път по сметка с IBAN – ***.
Производството по адм. дело № 280/2017 г. по описа на Административен съд – ******
******* е протекло в две съдебни заседания – на 14.07.2017 г. и на 13.10.2017
г., и е приключило с определение. По последното Общинският съвет – ********* е
представляван от упълномощения от същия адвокат – ищцата, без да е оспорено
представителството на последната.
От договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017 г. се установява,
че е сключен между клиент Общински съвет – *********, представляван от С.Б.– **********
на Общинския съвет и адвокат Г.Г. от ВТАК и има за предмет процесуално
представителство по адм. дело № 316/2017 г. по описа на Административен съд – ******
*******. По същия е договорено възнаграждение в размер на 500.00 лв., платимо
по банков път по сметка с IBAN – ***. Производството по адм. дело № 280/2017 г.
по описа на Административен съд – ****** ******* е протекло в две съдебни
заседания – на 14.07.2017 г. и на 13.10.2017 г., и е приключило с определение.
По последното Общинският съвет – ********* е представляван от упълномощения от
същия адвокат – ищцата, без да е оспорено представителството на последната.
Представена е покана за доброволно плащане от Г.Д.Г.,***. Със същата
първата е поканила последния в 7-дневен срок от получаването й да й заплати
дължимия адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017
г. в размер на 500.00 лв. и по договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017
г. в размер на 500.00 лв., общо 1000.00 лв., по банков път по сметка с IBAN – ***
„Банка ДСК” ЕАД. Поканата е получена от Община ********* на 06.12.2017 г., видно
от известие за доставяне с баркод ИД РS 5000 00YJLF 3
По делото са приложени предложение от С.И.Б.– ********** на ОбС – *********
рег. № **-**-***/26.10.2017 г. на ОбС – *********, молба рег. № **-**-***/25.10.2017
г. на ОбС –*********, препис-извлечение от протокол № 31 на ОбС – ********* от
проведено заседание на 30.10.2017 г. с взето Решение № 437/30.10.2017 г.,
Заповед № АО04-8590/16.11.2017 г. на Областен управител на област ******
*******, препис-извлечение от протокол № 32 на ОбС –********* от проведено
заседание на 30.11.2017 г. с взето Решение № 458/30.11.2017 г., Заповед №
АО04-9403/19.12.2017 г. на Областен управител на област ****** ******* и жалба
изх. № АО04-9404/19.12.2017 г. на Областен управител на област ****** *******.
По делото е представено Решение № 99/28.02.2018 г. по адм. д. № 1/2018
г. по описа на Административен съд – ****** *******. Същото не следва да се
цени като доказателство, тъй като посоченият документ е незаверено ксероксно
копие, в същият липсва подпис на автора му, а и в него няма заверка за влизане
в сила.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и така
формулирания петитум, настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с
установителен иск по чл. 4**, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи сумите,
предмет на заповед № 52/06.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 67/2018 г. по описа на Районен съд – *****.
Предявеният установителен иск по чл. 4**, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК се явява допустим, с оглед подаденото от ответника в законоустановения
срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение, а разгледан по същество
е основателен и доказан.
Процесуалното представителство, като правоотношение, се урежда от
специалната регламентация на Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на
чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение
за своя труд, като размерът му се определя в договор между адвоката и клиента и
той не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа.
Разпоредбата на чл. 37 от Закона за адвокатурата предвижда за вземанията
си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът да може да
поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от
техния размер. В случая между ищцата и Общинския съвет – ********* са сключени
договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017 г. и договор за
правна защита и съдействие № ******/19.06.2017 г., по които Общинският съвет се
е задължил да заплати възнаграждение в размер на 500.00 лв. по всеки един от
тях, които суми са платими по банков път по сметка с IBAN – *** „Банка ДСК”
ЕАД. Задълженията са изискуеми и за ищцата е възникнало правото, регламентирано
в чл. 37 от Закона за адвокатурата да поиска издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410, ал. 1 от ГПК.
Доколкото правното обслужване по принцип се предоставя срещу заплащане
следва да се отбележи, че общинският съвет не разполага със средства, чието
разходване да определя сам. Това е така, защото разпоредител с бюджетните
средства е кметът на общината и той отговаря за разходването на средствата,
постъпили както от републиканския бюджет, така и от собствени приходи на
общината. Съгласно чл. 14 от ЗМСМА общината е юридическо лице и има право на
собственост и самостоятелен общински бюджет. Общинският съвет не е юридическо
лице и няма самостоятелен бюджет, същия е орган на местното самоуправление,
който няма самостоятелен щат – чл. 29а, ал. 1 от ЗМСМА, неговата дейност се
подпомага и осигурява от общинската администрация.
Надлежен ответник по делото е именно Община *********, тъй като според
чл. 14 от ЗМСМА Общината е юридическо лице и има право на собственост и
самостоятелен общински бюджет, а според чл. 27 от ГПК процесуално правоспособен
е този, който е правоспособен по материалното право. Общинският съвет не е
правоспособен по материалното право, тъй като на основание чл. 18 от същия
закон Общинският съвет е орган на местното самоуправление, чиито правомощия са
регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА, едно от които е да приема и изменя
годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за
изпълнението му. **********ят на съвета го представлява пред външни лица и
организации. Общинският съвет не е юридическо лице, няма право на собственост и
не е разпоредител с бюджетни средства. Аналогична е разпоредбата на чл. 27, ал.
2 от ГПК, съгласно която процесуално правоспособни са и държавните учреждения,
чиито ръководители са разпоредители с бюджет. Когато ръководителят на
държавното учреждение не е разпоредител с бюджет, съдопроизводствените действия
се извършват от и срещу висшестоящото учреждение, чийто ръководител е
разпоредител с бюджет. Иначе казано, материалноправната легитимация не винаги
съвпада с процесуалноправната.
Съдът приема, че със сключване на договор за правна защита и съдействие
№ ******/19.06.2017 г. и договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017
г. между страните са възникнали облигационни правоотношения, спрямо които
следва да се приложат правилата на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД.
Страните са уговорили предварително дължимото възнаграждение за извършената от
ищеца поръчка – предоставена правна помощ (процесуално представителство по адм.
д. № 316/2017 г. по описа на Административен съд – ****** ******* и процесуално
представителство по адм. д. № 280/2017 г. по описа на Административен съд – ******
*******), като размерът на адвокатският хонорар е записан в договорите – 500.00
лв. по всеки един договор. Ответникът не е навел доводи, нито е представил
доказателства, за неизпълнени задължения от страна на ищцата. Следва да се
приеме, че довереникът е извършил възложените му поръчки, поради което
доверителят му дължи договорените възнаграждения, съгласно чл. 286 от ЗЗД.
Отделно от това, с оглед на така разпред*****та доказателствена тежест за
Община *********, съдът констатира, че не са налице доказателства за каквито и
да било плащания от страна на ответника по процесните дължими адвокатски
възнаграждения. След като ответникът не е заплатил на ищцата сумата 500.00 лв.,
представляваща дължима такава за незаплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017 г. за осъществено
процесуално представителство по административно дело № 316/2017 г. по описа на
Административен съд – ****** ******* и сумата 500.00 лв., представляваща
дължима такава за незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № ******/19.06.2017 г. за осъществено процесуално
представителство по административно дело № 280/2017 г. по описа на
Административен съд – ****** *******, то това обуславя извода, че предявеният
иск с правно основание чл. 4**, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Изложените от ответника в подадения от него отговор доводи не могат да
бъдат съобразени, тъй като са неоснователни.
По изложените съображения съдът намира, че следва да се приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 500.00 лв. –
главница, представляваща дължима такава за незаплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017 г.
за осъществено процесуално представителство по административно дело № 316/2017
г. по описа на Административен съд – ****** *******, и сумата 500.00 лв. –
главница, представляваща дължима такава за незаплатено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017 г. за осъществено
процесуално представителство по административно дело № 280/2017 г. по описа на
Административен съд – ****** *******, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 06.02.2018 г. до окончателното им изплащане, по Заповед
№ 52/06.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ЧГрД № 67/2018 г. по описа на Районен съд – *****.
При този изход на делото ищцата има право на разноски, които да се
заплатят от ответника. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата 525.00 лв., представляваща направените разноски в заповедното
производство по ЧГрД № 67/2018 г. по описа на Районен съд – *****, както и
сумата 575.00 лв., представляваща направените разноски в исковото производство по
гр. д. № 110/2018 г. по описа на Районен съд – *****.
Воден от изложените съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение Община *********, ЕИК *********, с
адрес гр. *********, общ. *********, обл. ****** *******, ул. „******
**********” № **, представлявана от П.В.Ч. – кмет на Община *********, че дължи
на Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** сумата 500.00 лв. (петстотин лева) – главница,
представляваща дължима такава за незаплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017 г. за осъществено
процесуално представителство по административно дело № 316/2017 г. по описа на
Административен съд – ****** *******, и сумата 500.00 лв. (петстотин лева) –
главница, представляваща дължима такава за незаплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № ******/19.06.2017 г.
за осъществено процесуално представителство по административно дело № 280/2017
г. по описа на Административен съд – ****** *******, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 06.02.2018 г. до окончателното им изплащане, по Заповед
№ 52/06.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ЧГрД № 67/2018 г. по описа на Районен съд – *****.
ОСЪЖДА Община *********, ЕИК *********, с адрес гр. *********, общ. *********,
обл. ****** *******, ул. „****** **********” № **, представлявана от П.В.Ч. –
кмет на Община *********, да заплати на Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** сумата 525.00
лв. (петстотин двадесет и пет лева), представляваща направени разноски в
заповедното производство по ЧГрД № 67/2018 г. по описа на Районен съд – *****,
и сумата 575.00 лв. (петстотин седемдесет и пет лева), представляваща направени
разноски в исковото производство по гр. д. № 110/2018 г. по описа на Районен
съд – *****.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: