Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по глава ХХV-та, „Бързо производство” от ГПК С решение № ... от .... год. по гр.д. № ... по описа за .... год. В. районен съд е признал на основание чл.344,ал.1,т.1 КТ за незаконно уволнението на Е. А. И. извършено със заповед № ../...... год. на Кмета на О. В.Т. ,и отменил като незаконосъобразни Заповед №...../.... год. на Кмета на О. –В.Т.,с която на Е. А. И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”,и заповед № ..../.... год. на Кмета на О. –В.Т. ,с която е прекратено трудовото правоотношение на Е. А. И. на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ.Възстановил е на основание чл.344,ал.1,т.2 КТ Е. А. И. на заеманата до уволнението длъжност „....” в сектор „....”,отдел „Дейности по устройство на територията”,дирекция „....” при О. –В.Т.,представлявана от Кмета Р. Р..Осъдил е на основание чл.344,ал.1,т.3,във вр.чл.225,ал.1 от КТ О. –В.Т. да заплати на Е. А. И. сумата от 2002,51 лв.,представляваща обезщетение за времето,през което е останала без работа поради уволнението за периодите от ..... г. – до ....... год. и от .... год. до ...... год.,като е отхвърлил предявения иск за разлика от 2005,51 лв. до пълния му предявен размер от 3 572,10 лв. и за периодите от ...... год. – до ...... год. и от ...... до ..... год. Осъдил е на основание чл.78,ал.1 от ГПК О. –В.Т. да заплати на Е. А. К. направените разноски в размер на 500 лв.Осъдил е на основание чл.78,ал.6 ГПК О. –В.Т. да заплати ДТ по с/ка на ВТРС в общ размер на 240,10 лв. ,както и 5 лв. в случа на служебно издаване на изпълнителен лист. Против това решение са постъпили жалби от страните по делото. По жалбата на Е. А. И..Жали се решението в отхвърлителната част.Представя доказателства,че след съдебното заседание в първата инстанция не е започнала работа. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощения адвокат.С довод на неоснователност се спори въззивната жалба на ответника.Претендират се разноски направени във въззивната инстанция. По жалбата на О. –В.Т. представлявана от Кмета Р. Р..Жали се решението в частта ,в която уволнението е признато за незаконно и отменено; в частта,в която съдът е възстановил Е. А. И. на заеманата до уволнението длъжност „...” в сектор „....”,отдел „Дейности по устройство на територията”,дирекция „....” при О. –В.Т.,представлявана от Кмета Р. Р.; в частта , която О. –В.Т. е осъдена основание чл.344,ал.1,т.3,във вр.чл.225,ал.1 от КТ О. –В.Т. да заплати на Е. А. И. сумата от 2002,51 лв.,представляваща обезщетение за времето,през което е останала без работа поради уволнението за периодите от .... г. – до ..... год. и от .... год. до .... год.Навеждат се доводи за неправилност,необоснованост на решението,постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.Релевират се следните оплаквания: Съдът достигнал до издаване на порочно решение,като реализирал съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като още при пресъздаване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата била възприета неправилна линия на разсъждения.С определения в открити съдебни заседания били приобщени като доказателства по делото всички материали,които в хода на дисциплинарното производство послужили за проверка и са мотивирали работодателя да наложи най-тежката санкция.Следвало да се има предвид,че съдът приел,че са допустими,относими и необходими доказателства,за които впоследствие заявил,че не следва да бъдат обсъждани .Изброените писмени материали били част от преписката на работодателя във връзка с производството по налагане на дисциплинарно наказание.Игнорирането им провокирало съмнение за извършен анализ на всички релевантни към спора обстоятелства.Съществено нарушение на съдопроизводствените правила било липсата на обсъждане и на приобщената по делото в заверено копие преписка за частично изменение на ПУП –РП заявено от В. И. и И. И. във връзка, с чиято жалба е образувана проверка,респективно дисциплинарно производство.Съдът не обсъдил и приложената квитанция,за която ищцата твърдяла извънсъдебно и в рамките на процеса,че същата била квитанция издадена от трето лице. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и постанови друго,с което да отхвърли исковете. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител.С довод за неоснователност спори въззивната жалба на ищцата. Въззивният съд като взе предвид наведените с жалбата доводи и събраните по делото доказателства приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно в частта,в която е уважил исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и неправилно в отхвърлителната част на решението по чл.344,ал.1,т.3 във вр.чл.225,ал.1 КТ. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Предявени са обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.1 т.2 и т.3 КТ,във вр.чл.225,ал.1 КТ .,които въззивният съд намира за основателни и недоказани по следните съображения: С оглед преюдициалния характер на повдигнатите въпроси въззивният съд дължи произнасяне първо по въззивната жалба на О. –В. Т. представлявана от Кмета Р. Р.. Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на уважените искове. По наведеното оплакване ,че съдът реализирал съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като още при пресъздаване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата възприел неправилна линия на разсъждения.Въззивният съд намира оплакването за неправилно.Правилни са възраженията на ответната О.,че представените писмени доказателства са част от дисциплинарната преписка по налагане на дисциплинарното наказание на ищцата.При оспорване на уволнението по съдебен ред тежестта на доказване е на работодателя.В негова тежест е било да установи пред съда с всички допустими средства законосъобразността на уволнението. Нито с отговора по чл.131 ГПК и след проектодоклада на съда ,в който е разпределена доказателствената тежест ответникът не е поискал представяне на доказателства за установяване наличието на фактическите обстоятелства,които са го мотивирали да наложи на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение”.Представените от ответника писмени доказателства по своята същност представляват свидетелски показания дадени в писмен вид.Тези писмени доказателства може да са част от дисциплинарната преписка ,но в тежест на работодателя е било да ги докаже пред съда по съответния ред,т.к. същите не представляват годни писмени доказателства по смисъла на ГПК.Неоснователно е наведеното оплакване,че съдът приел като допустими ,относими и необходими представените от ответника писмени доказателства,за които в решението си изложил ,че не следва да бъдат обсъждани „приетите като доказателства по делото становища,докладни записки,жалби и обяснения.”Видно от определението на съда от ..... год.,съдът е приел,че доказателствените искания,направени с исковата молба и отговора са допустими и относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото,а не представените писмени доказателства. / л.67 от делото/.Що се отнася до оплакването на ответника,че съдът не се е произнесъл по представената квитанция,с твърдения от ищцата,че е изготвена от трето лица- инж.И.. Работодателят навежда довод,че не може да се установи кой и по какъв повод е изготвил квитанцията за платена сума в размер на 500 лв.Поради липса на реквизити съдът не се е произнесъл по тази разписка.С оглед установяване авторството й работодателят е можел да събере доказателства пред съда,което не е сторил.Следва да се има предвид,че по искане на ответната О. производството пред настоящата инстанция бе спряно по реда на чл.229 ,т.5 ГПК до произнасяне на прокуратурата по жалба на общината. Определението на съда бе отменено,поради липса на повдигнато обвинение срещу ищцата.По направеното оплакване,че съдът не изложил съображения по приложената преписка за частично изменение на ПУП -ПР -П.. По изпълнението на тази преписка работодателят не е искал обяснения от страна на ищцата.От приложеното обяснение по реда на чл.193,ал.1 КТ,дадето от ищцата се установява,че ищцата е работила по тази преписка.В тежест на работодателя е било да установи пред съда твърдяното от него нарушение на трудовата дисциплина.Такова нарушение не може да се установи и от приложената длъжностна характеристика за работата на ищцата.По делото е разпитана като свидетелка арх.Д..Свидетелката е направила плана за застрояване по преписката на В. Х. и И. И. и е категорична в показанията си,че процедурата по преписката е финализирана,одобрена със заповед и вляþла в сила./л.78 от делото/.С оглед изложеното съдът намира ,че в производството по делото работодателят не сочи конкретни доказателства за извършване на сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата като проява на пристрастие и предубеждение,получаване на облага.С оглед разпределяне на доказателствената тежест,работодателят не е доказал,че ищцата е извършила сочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,нарушения.В конкретния случай фактите по делото ,преценени съобразно изискванията на чл.189,ал.1 КТ не дават основание за налагане на най-жежкото наказание - уволнение.Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция,че липсват доказателства ищцата И. да е извършила посочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина.Представените доказателства,както е посочено по-горе представляват свидетелски показания дадени в писмена форма и събрани не по реда на ГПК.В производството не са представени доказателства,от които да се установи,че ищцата е извършила четири нарушения на трудовата дисциплина изброени в заповедта за налагане на наказания.Преценката на работодателя относно всяко нарушение на трудовата дисциплина във всеки отделен случай подлежи на съдебен контрол по критериите на чл.198,ал.1 КТ и съставлява част от приложението на закона,което е и предмет на търсената защита.След като работодателят не е доказал пред съда,че Е. А. И. е извършила посочените в заповедта за наказание четири нарушения на трудовата дисциплина,то правилно уволнението е призната за незаконно и отменено.По изложените съображения предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява основателен и доказан и подлежащ на уважаване.Основателен и доказан се явява и искът по чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност при ответника- „....” в сектор „....”,отдел „Дейности по устройство на територията”,дирекция „....” при О. –В.Т.,представлявана от Кмета Р. Р.. По жалбата на Е. А. И. в частта ,в която предявеният иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ е отхвърлен за разликата от 2002,51 лв. до пълния размер от 3572,10 лв.Този иск е за заплащане на обезщетение от страна на работодателя на работника поради незаконното уволнение.Размерът на обезщетението е рамкиран по време и размер с разпоредбата на чл.225 ,ал.1 КТ и е равно на 6-месечното брутно трудово възнаграждения на работника,ако е останал без работа поради незаконното уволнение.В случая съдът следва да приложи разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК и да вземе предвид факта,че след предявяване на иска и след разглеждане на спора ищцата е останала без работа.Този иск подлежи на доказване от ищцана.По делото е представена трудовата книжка на ищцата,регистрационната карта от Бяро по труда -В.Т.,от които се установява,че за периода от 20.11.2010 год. - 26.01.2011 год./след последното съдебно заседание/ ищцата е продължила да бъде безработна.По тази причина следва да и се присъди обезщетение за период от 6 месеца,до ...... год. в размер 1 295,08 лв.Въззивният съд намира,че не е била необходима експертиза,която да установи размера на обезщетението ,а въпрос на аритметика.По делото е установено,че за периода от .... год. - до ... год. ищцата е работила десет дни при друг работодател , по трудов договор на по-ниска заплата от тази получавана при ответника и с оглед разпоредбата на ал.2 на чл.225 КТ има право на разликата до по-високия размер.Тази разлика се установява от представените фишове за заплати,трудова книжка и представена справка от НАП -В.Т..От приложените писмени доказателства се установява,че брутното трудово възнаграждение на ищцата при О. -В.Т. е било в размер на 595,36 лв.,а при последния работодател 300 лв.При втория работодател е получила сума в размер на 85,71 лв.,като разликата за доплащане според чл.225,ал.2 КТ е в размер на 84,39 лв.Първата инстанцие не е изложила съображения защо не е уважила исковата претенция,но въззивният съд я намира за основателна и доказана.Дължимата сума за репариране от страна на работодателя е още сума в размер на 1379,47 лв. или всичко 3 381,98 лв.Искът по чл.344,т.3 КТ,във вр.чл.225,ал.1 и ал.2 КТ следва да бъде отменен частично в отхвърлителната част и уважен за сумата още в размер на 1379,47 лв. или за сумата 3381,98 лв.,като за разликата до претендирания размер от 5 572,10 лв.- за сумата от 190,12 лв. следва да се отхвърли. По изложените съображения въззивната жалба на ищцата Е. А. И. се явява основателна и следва да бъде уважена.Въззивната жалба на ответната О. -В.Т. се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото ответната О. -В.Т. следва да заплати на ищцата Е. А. И. разноски направени във въззивната инстанция в размер на 380 лв.,съобразно уважената част от иска. При този изход на делото О. -В.Т. следва да бъде осъдена да заплати по с/ка на Окръжен съд - гр. В. Т. ДТ в рразмер на 55 лв. върху уважения иск. Водим от горното въззивният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение .... от .... год.по гр.д. № ...../.... год. на В. районен съд ,в частта в която е отхвърлил предявения иск на Е. А. И. против О. -В.Т. за заплащане на обезщетение по чл.344,ал.1,т.3,във вр.чл.225,ал.1 и 2 от КТ за разликата над 2002,51 лв. до размера 3 381,98 лв. и за периодите .... год. -..... год. и от ... - до ... год.,вмеско което постановява: ОСЪЖДА О. -В.Т.,представлявана от Кмета Р. Р. да заплати на Е. А. И. обезщетение поради незаконно уволнение ,още сума в размер на 1379,47 лв. ОСЪЖДА О. -В.Т.,представлявана от Кмета Р. Р. да заплати на Е. А. И. разноски направени във въззивната инстанция сума в размер на 380 лв. ОСЪЖДА О. -В.Т.,представлявана от Кмета Р. Р. да заплати по с/ка на Окръжен съд - гр. В. Т. ДТ в размер на 55 лв. ПОТВЪРЖДАВА решение № .... от ..... год.по гр.д. № .... по описа за .... год. на В. районен съд в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението,който срок тече от 30.05.2011 год. Председател : Членове: |