Определение по дело №438/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№    294        13.07 .2020 год.,гр.Пазарджик

 

 

Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия ,първи въззивен състав в закрито заседание на девети юлипрез две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Мина Трънджиева    

                                                 ЧЛЕНОВЕ:   Венцислав Маратилов

                                                                       Димитър Бозаджиев

 

 

като разгледа В ч. гр.д.№ 438  по описа на съда за 2020 година,докладвано от съдията Трънджиева,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по чл.274 и следващите във връзка с чл.435 и следващите от Граждански процесуален кодекс .

Обжалван е акт на ДСИ , с който е разпоредено връщане на жалба против действия на Съдебния изпълнител , изравящи се в отказ да прекрати производството по изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

В подадено „уведомление“ до Председателя на Окръжен съд се твърди,че жалбата е върната без причина   ,след като е надлежно администрирана.Връщането било разпоредено с безмотивна резолюция върху жалбата.

Ако съдът реши ,че се касае за годен акт , то жалбоподателят Р.В. моли той да бъде отменен.

В срок е постъпил писмен отговор от взискателя в изпълнителното производство.

В този отговор се излагат обстоятелствата за развитието на отношенията между страните във връзка с изпълнението и за некоректно поведение на длъжника.

Ответникът счита ,че жалбата е лишена от правен интерес.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви ,като излага доводи за недопустимост на жалбата на две основание-акта не подлежи на обжалване и поради това ,че е лишена от правен интерес.Излага и доводи ,че не са налице основания за прекратяване на производството на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК , въпреки ,че на това основание производството вече е прекратено.

Съдът , за да се произнесе ,взе предвид следното:

Изпълнителното производство№1523/2011 година по описа на ДСИ при РС Пазарджик е образувано по молба  първоначално на взискател ЦКБ АД против  Р.В. и С.В..

Впоследствие вземането е цедирано на „Ф.И.А.“ЕООД .

Предприети са изпълнителни действия.

С молба от 2.12.2019 година длъжникът Р.В. е поискал делото да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Върху тази молба е поставена резолюция от 27.12.2019 година,чийто автор вероятно е Съдебния изпълнител,с която резолюция/ако правилно я разчита съда/ е направен отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

В нея не е посочено ,че акта подлежи на обжалване ,съответно не са уведомявани страните.

На.10.01.2020 година е постъпила жалба против този отказ.Жалбата е редовна ,внесена е държавната такса и е изпратен препис на другата страна.

На 16.01.2020 година взискателят е подал молба ,от която става ясно ,че между страните се водят преговори за погасяване на задължението.

На 2.03.2020 година самият взискател се е позовал на нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и е поискал прекратяване на производството.

С постановление от същата дата ДСИ е прекратил производството и съобщение за това негово действие е връчено на длъжниците на 6.03.2020 година.

Обжалваната резолюция  също е от 2.03.2020 година.Отново само може да се предполага ,че изхожда от ДСИ и в нея е разпоредено връщането на жалбата/ако правилно се разчита/.

Съдът намира жалбата за допустима.

Трайно прието е в съдебната практика ,че действията на ДСИ по администриране на книжа ,които преграждат развитието на производството – в това число връщане на жалба против изпълнителни действия ,подлежат на обжалване.

Доколкото се твърди и има данни,че се касае за такова действие то жалбата се явява допустима.

Що се касае до правния интерес – такъв е налице ,без значение ,че исканото действие вече е извършено по молба на другата страна , тъй като на първо място в производството са направени разноски , а и освен това има и други последици при произнасяне на съда.

За да се произнесе обаче по законосъобразността на акта ,съдът следва на първо място да констатира,че има валиден акт.

Съдът не одобрява начина на изложение в „уведомлението“ ,което всъщност представлява жалба.В него няма правни доводи и е изготвено с нотка на пренебрежение.

Не може обаче да се отрече факта ,че акта на ДСИ не е годен да породи каквото и да е действие.Поради това и съдът приема, че липсва произнасяне на ДСИ с валиден акт, тъй като в него липсват идентификационните белези на постановление – актът, с който е бил длъжен да се произнесе. Наред с това поради нечетливостта на почерка съдът не може да се запознае със съдържанието на този „акт“, тъй като в него липсват каквито и да било данни за това кой го е постановил и дали е издаден от компетентен орган. Това дава основание на съдът да приеме,че акта не отговаря дори на минималните изисквания за такъв вид акт,поради което го счита за нищожен.Изискванията за съдържанието на акта / към актовете на ДСИ по аналогия са напълно относими изискванията към съдебните актове/ е въведено именно с цел осигуряване възможността страната най-пълно да реализира правата си.При такъв начин на произнасяне,страната не може да е наясно нито кой постановява акта ,нито какво и с какви мотиви се разпорежда с него.

В тази връзка следва да се отбележи, че от прогласяване нищожността на сделка или на съдебен акт винаги съществува правен интерес за страната, поради което жалбата е допустима.

По изложените съображения , по повод жалбата ,съдът намира ,че обжалвания акт следва да бъде обявен за нищожен.

Мотивиран от изложеното пазарджишки окръжен съд

 

 

                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО изпълнително действие – резолюция от 02.03.2020 година  г., върху жалба на Р.В.  от 10.01.2020 година по изп.д.№ 1523/2011 година по описа на ДСИ при РС Пазарджик.

Връща делото на ДСИ за произнасяне.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.