РЕШЕНИЕ  № 5

 

гр. Троян, 10.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. Дело № 506 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:

         „Конкурент – Николай Желев” ЕООД - гр. Плевен, представител Н.Ж.е предявило срещу „Димко 6” ЕООД – гр. Троян, представител Д.К.иск с правно основание чл. 422 от ГПК за сумата 607,40 лева, представляваща незаплатена цена на закупени стоки и за сумата 530,25 лева – законова лихва за времето на забавата. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явява пълномощника му адв. И.М. от ПАК. Депозирана е молба от 26.11.2019 г., с която ищеца излага, че претендира единствено заплащане на законовата лихва за времето на забавата, тъй като по време на производството ответното дружество е заплатило изцяло главницата и съдебните разноски. 

Ответникът не е представил писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК В с. з. се явява пълномощника адв. Е.Ц. от ЛАК, който е представил доказателства, че ответното дружество е заплатило главницата и разноските по заповедното производство. По същество развива доводи, че претендиранта мораторна лихва не се дължи, тъй като дружеството – ищец не е изпратило покана до ответника за заплащане на главницата.

От приложените към делото писмени доказателства: фактури с № **********/28.06.2016 г., № **********/28.06.2016 г., № **********/15.07.2016 г., № **********/15.07.2016 г., № **********/29.07.2016 г., № **********/15.08.2016 г., лихвен лист, Извлечение от банковата сметка на „Конкурент – Николай Желев“ ЕООД, актуално състояние на „Конкурент – Николай Желев“ ЕООД и „Димко 6“ ЕООД гр. Троян,  ч. гр. д. № 234/2019 г. на ТРС платежно нареждане от 18.07.2019 г. за 607.40 лева – по 2 бр. фактури с  № 1970  и № 1971 и преводно нареждане от 18.07.2019 г. за 465.22 лева – държавна такса и адв. възнаграждение, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се оспорва факта, че през 2016 г. „Димко 6" ЕООД, е закупило от магазина на „Конкурент - Николай Желев" ЕООД, стока за общо за сумата от 2011,49 лева. Издадени са шест броя фактури както следва:

- фактура № **********/ 28.06.2016 г. в размер на 687,11 лева;

- фактура № **********/ 28.06.2016 г. в размер на 152,81 лева;

- фактура № **********/ 15.07.2016 г. в размер на 221,36 лева;

- фактура № **********/ 15.07.2016 г. в размер на 386,04 лева;

- фактура № **********/ 29.07.2016 г. в размер на 503,38 лева;

- фактура № **********/ 15.08.2016 г. в размер на 60,79 лева.

         Ответника не заплатил цената на закупените стоки, поради което ищцовото дружество е подало искане до съда за издаване на Заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК. Образувано е ч. гр. д. № 234/2019 г., по което е издадена Заповед за изпълнение № 108 от 23.03.2019 г. През м. април на 2019 г. ответника е подал писмено възражение, че не дължи тази сума, но на 10.04.2019 г. по банковата сметка на „Конкурент - Николай Желев” ЕООД е постъпила сума в общ размер на 1404,09 лева с пояснение, че този паричен превод се отнася за неизплатени четири фактури: № 1953/28.06.2016 г.; № 1954/28.06.2016 г; № 1979/29.07.2016 г.; № 2216/ 15.08.2016 г.

         Останала дължима сумата от 607,40 лева. Видно от представените два бр. платежни нареждания от 18.07.2019 г. по сметка на ищеца са преведени сумите 607,40 лева, за което е отразено, че е плащане по фактури № **********/ 15.07.2016 г. и № **********, и сумата 465,22 лева – държавна такса и адв. възнаграждение.

         Дружеството - ищец в писмена молба от 26.11.2019 г. е заявило, че ответника изцяло е погасил дължимата главница. Претендира за заплащане на мораторната лихва и разноските по заповедното производство.

         С оглед на фактите съда извежда следното: Главния иск за признаване съществуването на вземане в размер на 607,40 лева следва да бъде отхвърлен като погасен чрез заплащане, който факт се признава и от ищеца.

Видно от платежното нареждане, ответника е заплатил и разноските по заповедното производство в размер на 465,22 лева.

Спорна в настоящия казус е претенцията за мораторната лихва. Дружеството-ответник се позовава на разпоредбата на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, като твърди, че не е получавало покана за изпълнение. Съгласно чл. 86 от ЗЗД „При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.”

Законната лихва по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Задължението за плащане на определена парична сума, когато не съществува уговорка за договорна лихва, е платимо на падежа, без да се дължат лихви на кредитора. В този смисъл законната лихва по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение, същата се дължи само при поискване и няма характер на лихва като възнаграждение за изпълнение на договорни задължения.

В случая предмет на делото е неизпълнение на задължението на купувача да заплати цената на закупените стоки по договора за покупко-продажба. В този случай, съдът счита, че цената на основание чл. 327 ал.1 от ТЗ за всички фактури се дължи от датата, посочена в тях. В този смисъл съдът приема, че задължението има падеж по смисъла на чл. 84 ал. 1 от ЗЗД и длъжника изпада в забава без необходимост от покана за плащане. Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Неизправната страна в случая „Димко 6” ЕООД, е допуснала неизпълнение на парично задължение, поради което ще следва да изплати на изправната страна - кредитор обезщетение за неизпълнението на парично задължение в определения срок. Това е обезщетение за забавеното изпълнение, което съобразно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е в размер на законната лихва върху присъдената главница.

 С оглед на изложеното съдът счита, че ще следва да се признае съществуване на вземане в размер на 530,25 лева – законова лихва, начислена върху главницата за периода на забавата 15.08.2016 г. до 21.03.2019 г.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски по настоящето производство в размер на 450,00 лева.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  като погасени чрез изплащане иска по чл. 422 от ГПК – да бъде признато, че „ДИМКО 6” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Троян, Ловешка област, ул. “Сеновоза База Димко”, с управител Д.М.К.дължи на „КОНКУРЕНТ – НИКОЛАЙ ЖЕЛЕВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Босилеград” № 9, вх. В, ет. 4, ап. 7, представлявано от Николай Бориславов Желев сумата 607,40 лева, дължима по фактури  № **********/ 15.07.2016 г. и № **********, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 465,22 лева, съдебно-деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 234/2019 г. на ТРС

ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на „КОНКУРЕНТ – НИКОЛАЙ ЖЕЛЕВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Босилеград” № 9, вх. В, ет. 4, ап. 7, представлявано от Николай Бориславов Желев, а именно че „ДИМКО 6” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Троян, Ловешка област, ул. “Сеновоза База Димко”, с управителД.М.К.дължи сумата сумата 530,25 - петстотин и тридесет лева и двадесет и пет стотинки, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2016 г. до 21.03.2019 г.

ОСЪЖДА „ДИМКО 6” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Троян, Ловешка област, ул. “Сеновоза База Димко”, с управител Д.М.К.да заплати на „КОНКУРЕНТ – НИКОЛАЙ ЖЕЛЕВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Босилеград” № 9, вх. В, ет. 4, ап. 7, представлявано от Николай Бориславов Желев сумата 450,00 – четиристотин и петдесет лева съдебно-деловодни разноски по настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

                                                                                   

Районен съдия: