№ 3686
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Ц. К. ЗЛ.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110217841 по описа за 2023
година
Производството е образувано по жалба на М. П. М. против наказателно
постановление (НП) № 23-4332-027228/10.11.2023 г., издадено от началник
сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което са му наложени
следните административни наказания:
1. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП;
2. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са
му били предоставени два броя талони за медицинско изследване, а само
един, с което му е отнета възможността да прецени на кое от двете
изследвания да се подложи. Твърди, че не е посочена точно и ясно правната
норма, която е нарушена, като не е конкретизирана хипотезата на чл.174, ал.3
1
от ЗДвП Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. А., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Претендира разноски. В депозирана писмена защита се излагат доводи,
идентични с тези в жалбата, инициирала настоящото производство.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител. В постъпили преди предходно съдебно заседание по делото
писмени бележки от юрк. Х. - процесуален представител на въззиваемата
страна, се излагат съображения за правилност и законосъобразност на
обжалваното НП. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.10.2023 г., около 15.15 часа, в гр. София, жалбоподателят М. П. М.
управлявал мотоциклет „*******“ с рег. № ****** по бул. „Рожен“, с посока
на движение от бул. „Никола Жеков“ към ул. „Петър Панайотов“, когато срещу
ВИК София област бил спрян за извършването на полицейска проверка от
служителите на ОСПС-СДВР В. Б. и С. М.. Те се усъмнили, че водачът е
употребил алкохол/упойващи вещества, поради което поискали съдействие от
ОДЦ-СДВР. На място били изпратени свидетелите Д. И. и Б. Г. – мл.
автоконтрольори при ОПП-СДВР, за оказване на съдействие за извършване на
проверка на водача с техническо средство за употребата на алкохол и
наркотични вещества. Жалбоподателят М. отказал да бъде изпробван за
употребата на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARBA 0139 и за
употребата на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство
Drug Test 5000 с номер ARKD-0049.
2
Свидетелят Г. издал талон за изследване № 0176761, който бил връчен
на жалбоподателя в 16.05 ч. на 21.10.2023 г. с указание, че лицето следва да се
яви във ВМА в срок от 45 минути от връчването на талона за даване на кръвна
проба за извършване на медицинско и химическо изследване. М. не се явил в
посоченото лечебно заведение.
Свидетелят Д. С. И. приел, че водачът е извършил нарушения по чл.174,
ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, поради което съставил в негово присъствие акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 1073770/21.10.2023 г.
М. М. подписал акта без възражения. Такива не постъпили и в
законоустановения срок.
Въз основа на съставения АУАН началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 23-4332-027228/10.11.2023 г., с
което на М. П. М. били наложени следните административни наказания:
1. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП;
2. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
НП било връчено на жалбоподателя на 24.11.2023 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Д. С. И., В. Ц. Б., С. Ж. М. и Б. В. Г., както и от
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК -
талон за изследване № 0176761, протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества, докладна записка, справка
картон на водача М., заповед № 513з-8127/09.11.2015 г. на директора на СДВР,
заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, справка от
ВМА рег. № И-3134/21.03.2024 г.
От показанията на свидетелите И., Б., Г. и М., които съдът кредитира
като последователни и съответни на писмените доказателства по делото – в
частност на съставената докладна записка, се установява извършването на
нарушението и процедурата по съставяне на АУАН. Свидетелите И. и Г. имат
3
добре съхранен спомен за извършената проверка, като еднопосочно заявяват,
че водачът категорично е отказал да бъде тестван за употребата на алкохол и
наркотични вещества с техническо средство. Следва да се отбележи, че
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената
служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални
пороци. Същевременно от страна на жалбоподателя не е оборена
материалната доказателствена сила на процесния АУАН.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно по-подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и
правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са
посочени и нарушените законови разпоредби. Със съставения АУАН с
необходимата яснота и вътрешна непротиворечивост е ангажирана
отговорността на М. за извършването на две отделни нарушения, за които са
наложени съответно две наказания с обжалваното НП. Както
4
актосъставителят, така и АНО надлежно са описали и разграничили в две
точки отделни нарушения, изразяващи се от една страна в отказ от
извършването на проверка за установяване употребата на алкохол и от друга
страна - отказ от извършването на проверка за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, поради което жалбоподателят не е
препятстван да разбере за какви нарушения е ангажирана отговорността му и
да организира защитата си. Посочено е от правна страна и съответното
предложение на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, което съответства на
вменените му нарушения от фактическа страна.
На следващо място, съдът намира, че правилно е приложен
материалният закон, като М. М. е осъществил от обективна и субективна
страна вменените му административни нарушения. От събраните по делото
доказателства се установява по категоричен и безспорен начин, че на
21.10.2023 г., около 15.15 часа, в гр. София, жалбоподателят М. П. М.
управлявал мотоциклет „*******“ с рег. № ****** по бул. „Рожен“, с посока
на движение от бул. „Никола Жеков“ към ул. „Петър Панайотов“, когато срещу
ВИК София област бил спрян за извършването на полицейска проверка, в хода
на която е отказал да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 ARBA 0139 и за употребата на наркотични вещества и
техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с номер ARKD-0049.
Нарушенията са формални, довършени са с отказа на водача да му бъде
извършена проверка със съответното техническо средство. От субективна
страна деянията са извършени при форма на вина пряк умисъл, като
жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянията си,
предвиждал е общественоопасните им последици и пряко е целял
настъпването им.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
5
Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. №
1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за
извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са
две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е
приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН. В цитираното ТР се приема, че
нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Нормата предвижда две форми на
изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на
предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени
както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така
и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На база
на това е дадено и разрешението, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на
алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни
нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за
административните нарушения и наказания. С оглед на това съдът намира, че
правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана за две нарушения
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, тъй като жалбоподателят е осъществил две деяния, като
е отказал да бъде тестван както за употреба на алкохол, така и на наркотични
вещества, и всяко от тях осъществява състав на административно нарушение.
Двете деяния са осъществени, всяко чрез бездействие, и всяко въз основа на
самостоятелно решение, като жалбоподателят М. е взел две отделни решения
както да откаже извършването на тест с техническо средство за употреба на
алкохол, така и за наркотични вещества.
За съставомерността на нарушенията по чл.174, ал.3 предл.1 и предл.2
от ЗДвП е без значение дали впоследствие е изпълнено предписанието за
извършване на медицинско изследване, като последното подлежи на отделно
санкциониране. Твърденията в жалбата за допуснати нарушения при
съставянето на талона за изследване не опорочават по никакъв начин
производството относно вменените на жалбоподателя нарушения, тъй като
същите се явяват довършени с обективиране на отказа, а талонът за
изследване е последващ това волеизявление документ. Освен това не е налице
каквато и да било пречка пред лицето при явяване в посоченото в талона
лечебно заведение да избере дали да даде проба и за двете изследвания или
6
само за едно от тях, като в случая М. изобщо не е посетил ВМА на процесната
дата. Във връзка с доводите в жалбата следва да се отбележи, че съгласно
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
талонът по чл.3, ал. 2 се придружава от осем стикера с номера, като няма
установено изискване за издаването на два талона, нито възможност за
издаване на 16 броя стикери.
АНО правилно е наложил на жалбоподателя за всяко от извършените
нарушения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок 24 месеца. Доколкото и двете кумулативно
предвидени наказания са в абсолютно определен размер и с оглед
принципната невъзможност за определяне на наказание под най-ниския
предел, то излагането на съображения досежно тяхната индивидуализация се
явява безпредметно. Правилно на жалбоподателя за двете нарушения са
наложени две отделни административни наказания, всяко от които включващо
двете кумулативни наказания по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, каквото е изискването на
чл. 18 ЗАНН.
Предвид императивната забрана на чл.189з от ЗДвП не следва да се
обсъжда маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Дори и в
случая да не намираше приложение забраната по чл. 189з ЗДвП обаче,
нарушенията не биха могли да се квалифицират като маловажни, доколкото
разкриват типичната обществена опасност на нарушенията от този вид.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, както и
обстоятелството, че процесуалното представителство на институцията, издала
обжалвания акт, е осъществено само посредством депозирано писмено
становище, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
027228/10.11.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на М. П. М. са наложени следните административни
наказания:
1. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП;
2. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. П. М. с ЕГН ********** да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8