Р Е Ш Е Н И
Е № 364
Гр. Стара Загора, 03.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
осми състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Николина Николова
като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова
адм. дело № 106 по описа за 2022
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.256, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по искова молба с
правно основание чл.256, ал.1 от АПК, наименувана „жалба”, подадена от П.Т.З. ***
против Кмета на Община Стара Загора, с която се оспорва бездействие на
ответника да изпълни задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.15а, ал.2
вр. чл. 15, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, а именно
да публикува на интернет сайта на Община Стара Загора в секция „Достъп до
информация“ Годишните отчети за 2012г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и
2021 г. /съобразно изменение на исковата претенция/ за постъпилите заявления за
достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от
обществения сектор, които да включват и данни за направените откази и причините
за това. Моли да се постанови решение, с което кметът на Община Стара Загора да
бъде задължен да публикува годишните отчети за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015
г., 2016 г. и 2021 г. по смисъла на чл. 15, ал.2 от ЗДОИ, на интернет сайта на
поверената му община в секция Достъп до информация.
Ответникът – Кмет на Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва иска като
недопустим поради липса на правен интерес и като неоснователен. Поддържа, че
Община Стара Загора е предоставила достъп на ищеца до търсената обществена
информация. Твърди, че изискуемата по закон информация е публикувана на
интернет сайта на Община Стара Загора. Поради изработване на нов уебсайт на
Община Стара Загора, считано от м. март 2018 г. на този сайт е публикувана
актуална информация след тази дата. Моли исковата претенция, при извод за
допустимостта й, да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Със заявления вх. №
10-21-4/31.01.2022 г., вх.№ 10-21-5/31.01.2022 г., вх. № 10-21-6/31.01.2022 г., вх. №
10-21-7/31.01.2022г., вх. № 10-21-8/31.01.2022 г., ищецът З. *** Загора достъп
до обществена информация - справки относно постъпилите заявления в община Стара
Загора за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация
от обществения сектор, която да включва и данни за направените откази и
причините за това – чл.15 ал.2 от ЗДОИ, съответно за 2017 г., 2018 г., 2019 г.,
2020 г. и 2021 г.
С Решения №№ 10-22-6/14.02.2022 г.,
10-22-5/14.02.2022 г., 10-22-7/14.02.2022 г., 10-22-8/14.02.2022 г. и 10-22-9/14.02.2022
г., всички на Секретаря на Община Стара Загора на ищеца е предоставен безплатен
достъп до заявената от него информация.
По делото са представени и приети
като доказателства цитираните по-горе заявления и решения, екранни разпечатки
от интернет страниците на Община Стара Загора, Община Димитровград и община
Враца за раздел „Достъп до обществена информация“, Вътрешни правила за
предоставяне на обществена информация по Закона за достъп до обществена
информация в Общинска администрация – Стара Загора, договор за проектиране и
изработка на уебсайт от 13.10.2017 г., приемо-предавателен протокол от
07.03.2018 г.
Назначена е съдебно-техническа
експертиза, изпълнена от вещо лице компютърен специалист, от чието заключение е
видно, че след извършена проверка на интернет сайта на Община стара Загора в
секцията „Достъп до обществена информация“ информация за годишни отчети по
чл.15, ал.2 от ЗДОИ, а именно относно постъпили и обработени заявления в община Стара Загора за достъп до
обществена информация и за повторно използване на информация от обществения
сектор, поотделно за всяка от 10-те години от 2012 до 2021 г. включително не са
публикувани.
При тези фактически
констатации съдът направи следните правни
изводи:
В съдебната практика категорично е наложено становището, че
защитата по чл.256 от АПК е искова. В хипотезата на чл.256, ал.1 от АПК е
уредено безсрочното оспорване на бездействието на административния орган по
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Предвид твърдението на ищеца
за възникнало законово задължение за ответния орган, по което е налице
бездействие, съдът приема, че случаят попада в хипотезата на чл. 256, ал. 1 от АПК, като е налице правен интерес от предявяване на исковата претенция,
независимо от представените доказателства за предоставен достъп до годишните
отчети за 2017г., 2018г. 2019г. и 2021 г. по заявления на ищеца за достъп до
обществена информация. Правният интерес се основава на закрепеното в чл.41,
ал.1 от Конституцията на Република България право на информация на гражданите,
съображенията за което са следните:
Със законовата разпоредба на чл. 15а от ЗДОИ – „Публикуване в
интернет“ е създадено задължение за публикуване на информацията по чл. 15 от
ЗДОИ, в т. ч. тази по чл.15, ал.2 от ЗДОИ, на интернет страниците на
административните структури в системата на изпълнителната власт и на субектите
по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
Разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗДОИ предвижда задължение за всеки
ръководител по чл.15, ал. 1 от закона да изготвя годишен отчет за постъпилите
заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на
информация от обществения сектор, който включва и данни за направените откази и
причините за това. Годишният отчет е част от ежегодните доклади по чл. 62, ал.
1 от Закона за администрацията.
Съгласно чл.15а, ал.2 от ЗДОИ в секция "Достъп до
информация" на интернет страниците по ал. 1 се обявяват данните по чл. 15,
ал. 1, т. 4 и 11 и годишните отчети по чл.15, ал. 2 от закона, съществуващите
вътрешни правила относно достъпа до обществена информация, нормативите за
разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 и повторно
използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж, реда за достъп до
публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на
изпълнителната власт.
Разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДОИ ясно дефинира целта на
публикуване на информацията – за осигуряване на прозрачност в дейността на
администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация.
Задължението за публикуване на информацията е възложено на всеки ръководител на
административна структура в системата на изпълнителната власт. По този начин се
осигурява възможност на всеки правен субект, в зависимост от конкретния си
интерес, да има пряк достъп до обществената информацията, която вече е
предоставена по реда и на основанията на Закона за достъп до обществена
информация, без да е необходимо да подава сам заявление и участва в аналогично
производство по същия нормативен ред. Законовата разпоредба създава задължение
за органите и права на неопределен кръг правни адресати да имат достъп до
обществената информация, създавана и съхранявана от задължените субекти. В горния
смисъл е съдебната практика на ВАС, като е разяснено, че за изпълнение на
задължението от органа за публикуване на информацията, произтичащо пряко от
законовата разпоредба, не е необходимо да бъде сезиран от заявител, с конкретен
пряк правен интерес, от което да възникне административно правоотношение като
условие за допустимост на оспорването на отказа да изпълни същото. При
предявено искане за осъждане на ответника да извърши дължимите от него по закон
фактически действия или да прекрати бездействието по задължение, произтичащо
пряко от нормативен акт, съдът не може да откаже да разгледа спора с аргумент,
че подателят на искането няма правен интерес от търсената защита.
Административният съд е длъжен да се произнесе с решение по същество, както
предвижда чл. 256, ал. 3 АПК /в т.см. напр. определение № 9370/13.07.2020 г. по
адм. д.№ 5797/2020 г. на ВАС, V о., определение № 1112 от 23.01.2020 г. по адм.
д. № 11603/2019 г. на ВАС, III о., определение № 12104/30.09.2020г. по адм. д.№
9836/2020г. на ВАС, V
о./.
Нормата на чл.256, ал.1 от АПК изисква установяването на
следните материалноправни предпоставки: налице ли е задължение за извършване на
действие от административния орган – ответник, произтичащо пряко от нормативен
акт и налице ли е бездействие да се извърши произтичащото пряко от нормативния
акт действие. В
настоящия случай се установява наличието на посочените предпоставки.
От разпоредбата на чл. 15а от ЗДОИ
/цитирана по-горе/ за задължените субекти пряко произтича задължение да публикуват
на информацията по чл. 15 от ЗДОИ, в т. ч. тази по чл.15, ал.2 от ЗДОИ, на
интернет страниците на административните структури в системата на
изпълнителната власт и на субектите по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Безспорно
Кметът на Община Стара Загора е задължен субект по смисъла на чл.15, ал.1 от
ЗДОИ и в негова тежест е да докаже, че е изпълнил така
описаното задължение, за което са му дадени указания с разпореждания на съда от
04.03.2022 г. и 14.04.2022 г.
От приложените по делото писмени доказателства – екранни разпечатки
от интернет сайта на община Стара Загора, секция Достъп до обществена
информация, както и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза е видно, че на интернет сайта в секция „Достъп до обществена
информация“ не са публикувани за всяка от 10-те години от 2012 до 2021 г.
включително годишни отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ, а именно относно постъпили и
обработени заявления в община Стара Загора за достъп до обществена информация и
за повторно използване на информация от обществения сектор, които отчети
включват и данни за направените откази и причините за това. До приключване на
съдебното дирене от ответника не са ангажирани доказателства за изпълнение на
задължението, произтичащо от разпоредбата на чл.15а ал.2 вр. чл.15 ал.2 от
ЗДОИ. От публикациите в раздел „Достъп до обществена информация“ на интернет
страницата на Община Стара Загора с адрес https://www.starazagora.bg/bg/dostap-do-obshtestvena-informatsiyabg-1 и наличните препратки, подробно изследвани от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза не може да се направи извод за изпълнение на
произтичащото от закона задължение на ответника да публикува на тази страница
годишните отчети за процесните години относно постъпили и обработени заявления
в община Стара Загора за достъп до обществена информация и за повторно
използване на информация от обществения сектор, които отчети включват и данни
за направените откази и причините за това. Различен извод не следва от
представените по делото доказателства за функциониращ нов интернет сайт на
община Стара Загора, считано от 07.03.2018 г. Подновяването на интернет сайта
или изработката на нов интернет сайт не може да дерогира произтичащото от разпоредбата
на чл.15 от ЗДОИ задължение за осигуряване на прозрачност в дейността на
администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация,
което е възложено на всеки ръководител на административна структура в системата
на изпълнителната власт чрез периодично публикуване на актуална информация.
Съгласно чл.15, ал.4 от ЗДОИ информацията по чл. 15 от закона се публикува,
съответно се обновява, в срок до три работни дни от приемането на съответния
акт или от създаването на съответната информация, а ако актът се обнародва – в
срок до три работни дни от обнародването, освен ако в закон не е определен друг
срок.
Изложеното недвусмислено доказва, както наличието на
задължение за публикуване на процесната информация на интернет сайта на община Стара
Загора, което задължение е възложено на нейния ръководител – Кмета на община
Стара Загора, така и че е налице бездействие по изпълнението му. Не е
удовлетворено законовото изискване за осигуряване на публичност на процесните
чрез публикуване на годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за съответните
години в интернет сайта на Община Стара Загора, в секция „Достъп до
информация“.
По тези съображения предявеният иск
е основателен и ответникът следва да бъде осъден да изпълни вмененото му от
закона задължение за фактическо действие, произтичащо от разпоредбата на
чл.15а, ал.2 вр. чл. 15, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация, а
именно да публикува на интернет сайта на Община Стара Загора в секция „Достъп
до информация“ Годишните отчети за 2012г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и
2021 г. за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за
повторно използване на информация от обществения сектор, които да включват и
данни за направените откази и причините за това.
При този изход на спора на основание
чл.143, ал.1 от АПК на ищеца се дължи заплащане на разноски за настоящата
инстанция. При съобразяване с направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от ответника, съдът намира претендираната сума в
размер от 800 лева за адвокатско възнаграждение за необоснована, с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Сумата е уговорена и заплатена,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие на л.6 от делото.
Договореният между клиента и адвоката размер на възнаграждението не може да
бъде средство за неоснователно обогатяване. При зачитане принципа на
справедливостта и съразмерността следва да се присъди само и единствено такъв
размер на адвокатско възнаграждение, който да отговаря на критериите на чл. 36,
ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството,
включително когато се определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия –
обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания
интерес /Определение № 12471 от 08.10.2020г. по адм. дело № 9986/2020г. по
описа на ВАС/. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по чл.8, ал.2 от Наредбата,
възнаграждението е 500 лв. В случая липсата на обоснованост на претендирания
размер на разноските произтича и от извършените процесуални действия по делото.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а съдебните заседания са
проведени без явяване на упълномощения адвокат. Становища и искания последният
е направил с молби и писмени бележки в лаконичен стил, предвид липсата правна
или фактическа сложност на делото. С оглед на горните обстоятелства
адвокатското възнаграждение следва да се определи в минималния размер от 500
лв. за настоящото производство, който съответства на фактическата и правна
сложност на делото и конкретно извършените от пълномощника процесуални
действия. Обобщено, Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на П.З.
сумата 1310 лв., от която 10 лв. за държавна такса, 800 лв. за експертиза и 500
лв. възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран и на
основание чл.256, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Кмета на Община Стара Загора в 3-дневен срок от
влизане на настоящото решение в сила да изпълни произтичащото от разпоредбата
на чл.15а, ал.2 вр. чл. 15, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация
задължение, а именно да публикува на интернет страницата на Община Стара Загора
в секция „Достъп до информация“ Годишните отчети за 2012г., 2013 г., 2014 г.,
2015 г., 2016 г. и 2021 г. за постъпилите заявления за достъп до обществена
информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, които
да включват и данни за направените откази и причините за това.
ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.З. сумата от
1310 лв. /хиляда триста и десет/ лева, представляваща направени разноски по
адм. дело № 106/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора.
Решението подлежи
на касационо обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: