Решение по дело №1913/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „Д.“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Е.И., подадена чрез адв. М.Ф., срещу Решение № 1069 от 11.07.2023 г. по АНД № 1208/2023 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 03-2200257 от 13.04.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна (ДИТ – Варна), като е намалена наложената имуществена санкция от 1600 лева на 1500 лева. С обжалваното решение съдът е присъдил разноски на двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от оспорването.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че и при повторното разглеждане на делото не се установява по безспорен начин извършено от дружеството нарушение, начина и времето на констатиране на същото. Сочи се, че актът за установяване на административното нарушение (АУАН) не съдържа дата и начин на констатиране на нарушението, а и не са представени доказателства за това. Приложените към възражението срещу АУАН доказателства, както и липсата на възражение от нарушителя към момента на съставяне на АУАН неправилно, според касатора, не са ценени от съда. Поддържа се, че на проверяващите е представен проекто-график, който е претърпял промени и по окончателния график В.Л. е работила и положила труд в обекта само на 01.05.2023 г., като това съответства на изплатеното й възнаграждение, което се установява и от свидетелските показания на служителката. Касаторът се позовава на обстоятелството, че ако другата служителка – М.Н., е работила само на 24 май, то размерът на изпратеното й възнаграждение за положения труд би бил по-голям от заработените часове. Настоява се, че от посоченото в АУАН и в НП не става ясно дали 01.07.2021 г. е последният ден за изпълнение на това задължение или не, за да се прецени дали правилно е посочен като дата на извършване на нарушението, а и свидетелката В.Л. заявява, че възнагражденията се изплащат до 25-число на месеца. На последно място се поддържа, че не е обосновано в НП неприлагането на чл. 28 ЗАНН, както и че неправилно районният съд приема, че чл. 28 ЗАНН е неприложим, предвид нормата на чл. 415 в от Кодекса на труда. Искането е да се отмени обжалваното решение и измененото с него НП, както и да се присъдят направените разноски и за двете инстанции.

Ответникът в касационното производство - Дирекция „Инспекция по труда” – Варна (ДИТ), с писмено становище, чрез ст. юрисконсулт Р.М. заявява, че оспорва жалбата. Искането е съдът да остави в сила обжалваното решение като мотивирано, правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави евентуално искане адвокатското възнаграждение на касатора да се присъди в законовия минимум.

Участващият по делото прокурор дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на РС – Варна. Пледира се за оставяне в сила на решението на въззивния съд.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С оспореното пред РС - Варна НП, на основание чл. 414, ал. 1 КТ, на настоящия касатор е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. за извършено нарушение на чл. 264, във вр. с чл. 128, т. 2 КТ, изразяващо се в следното: Дружеството в качеството на работодател не е заплатил трудово възнаграждение в дължимия удвоен размер за отработените часове от лицето на официалните празници В.Л. Л., на длъжност „продавач-консултант, положила труд на официалните празници 01.05.2021 г. /Ден на труда и на международната работническа солидарност и Велика събота/ и 02.05.2021 г. /Великден/ в работни смени от 10:00 до 20:00 часа /9 часа/или общо е положила 18 часа труд на официален празник. В НП е посочено, че на лицето е начислено в платежен фиш за м. май 2021 г. възнаграждение за 9 часа труд на официален празник в размер на 43,01 лв., при дължими 86,02 лв., видно от представените ведомост за заплати за месец май 2021 г. за работещите в обект: магазин за обувки, Гранд Мол Варна, стопанисван от „Д.“ ЕООД. Според НП нарушението е извършено на 01.07.2021 г., до която дата е следвало да бъде изплатено дължимото трудово възнаграждение за месец май 2021 г., съгласно определената периодичност на изплащане на трудовите възнаграждения във Вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата. Като доказателства са посочени ведомост за заплати за месец май 2021 г., график за работното време и таблица за отчитане на явяването/неявяването на работа за месец май 2021 г., платежен фиш за м. май 2021 г., допълнително споразумение № 29-15/01.02.20221 г.

С Решение № 332 от 14.03.2023 г. на АдмС – Варна по КАНД № 2674/2022 г. е отменено предходно Решение № 1346 от 11.10.2022 г. по АНД № 2822/2022 г. на РС – Варна по жалбата на дружеството срещу процесното НП и е върнато делото за ново разглеждане, с указания съдът да събере: 1. доказателства относно датата, на която е извършено нарушението, посочени в НП, а именно вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата, на които се е позовал органът, за да определи датата на извършеното нарушение – 01.07.2021 г.; 2. протокола, обективиращ извършената проверка, с оглед възражението на дружеството, че не се установява датата на констатиране на извършеното нарушение, съответно не може да бъде преценено спазването на сроковете по чл. 34 ЗАНН, след което да се извърши проверка и преценка на доказателствата по делото и за съставомерността на деянието.

При повторното разглеждане на делото РС – Варна приема следното: При издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Доколкото в НП ясно са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и всички релевантни за отговорността на дружеството обстоятелства и липсва нормативно изискване да бъде отразена изрично датата на установяване на нарушението, доводът на наказаното лице за непълнота на фактическите твърдения на наказващия орган е приет за неоснователен. Съдът е констатирал, че проверката е започнала на 04.03.2022 г., а АУАН е съставен на 24.03.2022 г., т.е. в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Въззивната инстанция отбелязва, че липсва изискване да се посочва в НП по какъв повод и от кого са били събрани доказателствата, както и от кого са били представени, като съдът е посочил и че при съставянето на акта не са направени възражения от управителя в подобна насока и не е оспорено, че процесните документи, приложени към административнонаказателната преписка, са представени именно от дружеството. Позовавайки се на Вътрешните правила за работна заплата, според които дружеството е следвало да заплати трудовите възнаграждения на работещите в дружеството до 30-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда, РС – Варна прави извод, че наказващият орган правилно е определил датата на извършване на процесното нарушение – 01.07.2022 г., т.к. дължимите възнаграждения за месец май 2021 г. е можело да бъдат изплатени законосъобразно най-късно на 30.06.2021 г.

Направен е извод, че правилно е приложен материалният закон, доколкото се установява извършването на вмененото с НП нарушение, което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното НП. РС – Варна сочи, че нарушението е доказано от представените писмени доказателства – платежна ведомост и платежен фиш. Прието е, че правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба, а приложението на чл. 28 ЗАНН е изключено със специалната норма на чл. 415в КТ, като случаят не се отличава по тежест от типичните нарушения от този вид.

Въззивният съд е констатирал, че не е индивидуализирано правилно наказанието, доколкото за определената санкция над минималния размер не са изложени конкретни мотиви, и предвид обстоятелството, че липсват данни за други нарушения на трудовото законодателство, съдът е изменил НП и е намалил размерът на наложената имуществена санкция от 1600 лева на 1500 лева, т.е. минималният предвиден в закона размер, който размер е приел за законосъобразен.

Обжалваното решение на РС - Варна е правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. РС - Варна правилно е установил фактите и правилно ги е отнесъл към правото, респ. не е налице нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон.

Касационната инстанция споделя извода на районния съд, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяната на НП, както и извода за съставомерност на процесното неизпълнение на административно задължение по приложения административнонаказателен състав и за законосъобразност на определената имуществена санкция като вид, но не и като размер. На основание чл. 221, ал. 2 АПК, административният съд препраща към мотивите на районния съд.

Въззивната инстанция е изложила мотиви за неоснователност на възражението на дружеството, обективирано и в касационната жалба, че не се установява начина и времето на констатиране на административното нарушение, които мотиви се споделят като правилни от настоящия състав на съда. Протоколът за извършената проверка на дружеството е от дата 24.03.2023 г., а и в него изрично е посочено, че е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 04.03.2022 г., като изисканата с призовка документация е предоставена на 09.03.2022 г. и на 10.03.2022 г. по електронна поща. Така констатираното, предвид и датите на съставяне на АУАН – 24.03.2022 г., издаване на НП – 13.04.2022 г. и извършване на нарушението – 01.07.2022 г., не сочи на несъблюдаване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, за които срокове именно е релевантен и моментът на установяване на нарушението.

Правилни и обосновани са изводите на районният съд за надлежно определена датата на извършване на нарушението. Ясно в НП е посочено, че нарушението е извършено на 01.07.2022 г., до която дата е следвало да бъде изплатено дължимото трудово възнаграждение за месец май 2021 г. Неоснователно е твърдението с касационната жалба, че от АУАН и НП не става ясно дали 01.07.2022 г. е последният ден за изпълнение на задължението. Използваното минало време на глагола – „следвало“ и посочването, че до 01.07.2022 г. е следвало, сочи, че преди 01.07.2022 г. е следвало да бъде изплатено възнаграждението, т.е. на 01.07.2022 г. наказващият орган приема, че дружеството е в забава да бъде изплатено възнаграждението с удвоен размер за работа на официалния празник. Доколкото според Вътрешните правила за работна заплата на дружеството е уговорено изплащането на трудовите възнаграждения да е не по-късно от 30-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, обстоятелството че свидетелката В.Л. сочи, че до 25-то число са получавани заплатите, не води до извод за неправилно определена от наказващия орган дата на нарушението. Изплащането от работодателя на трудовите възнаграждения на работниците преди датата, на която най-късно следва да бъдат изплатени, не сочи, че е неправилен изводът, че работодателят е в забава едва след датата, до която следва да е изплатено възнаграждението, според Вътрешните правила за работна заплата.

Правилно районният съд е ценил доказателствата по делото, включително доказателствата към възражението по АУАН, разглеждайки ги поотделно и в съвкупност. Приложените към възражението по АУАН график за работното време в магазина за месец май 2021 г. и таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец май 2021 г. са различни от представените от дружеството по време на проверката. При оценяване на доказателствената им стойност, следва да се има предвид, че от представените от дружеството на контролните органи по време на проверката график за работното време в магазина за месец май 2021 г. и таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец май 2021 г. се извеждат неизгодни за дружеството обстоятелства. Позоваването на касатора на приложените към възражението му по АУАН документи е единствено с цел избягване налагането на административна санкция, а и е недопустимо оборването на установяващото се от предходно представените такива документи от дружеството със свидетелските показания на лицето, чието право на удвоено трудово възнаграждение е нарушено. Налице е въведен специален начин и ред за удостоверяване на работното време и реалното му отработване - график и присъствена форма, за които при проверката са представени доказателства. Няма следващо нормалната логика обяснение (освен като защитна теза) дружеството да представи при проверката неактуален график и таблица за отчитане явяването/неявяването на работа, в случай, че първоначалният график е бил променян. В този смисъл правилно въззивният съд е отчел и липсата на възражение на дружеството към момента на съставяне на АУАН и са неоснователни доводите на касатора във връзка с размера на изплатеното трудово възнаграждение на друга служителка, за която се твърди, че е работила на 02.05.2021 г.

Правилен и обоснован е изводът на районния съд и за неприложимост в случая на чл. 28 ЗАНН, предвид специалната норма на чл. 415в КТ. Специалният закон изключва приложението на общия, в какъвто смисъл е и изрично посоченото в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., чийто диспозитив е по поставения за тълкуване въпрос и няма как да съдържа въпросното изключване. Не се установява процесното по делото нарушение да е отстранено веднага след констатирането му и да не са произтекли вредни последици за служителя, т.е. неприложима е и нормата на чл. 415в, ал. 1 КТ.

Касационната жалба е неоснователна. Не се установява наличие на основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за отмяна на решението на РС - Варна, поради което последното следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Съдът съобрази обема на работата на процесуалния представител и конкретната фактическа и правна сложност на спора - по делото не е представен писмен отговор по касационната жалба, но процесуалният представител на ответника по делото изрази писмено становище по жалбата, без да се яви в съдебно заседание.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1069 от 11.07.2023 г. по АНД № 1208/2023 г. на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Е.И. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 1913/2023 г. на АдмС - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: