Решение по дело №349/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на УС на Агенция„Пътна инфраструктура“/АПИ/, чрез пълномощника К.М., юрисконсулт в сектор „Контрол и правоприлагане-Монтана“, отдел “ Контрол и правоприлагане“ при Национално тол управление, специализирано звено към АПИ, със съдебен адрес: гр. Монтана, [улица], етаж 4, против решение № 140/11.07.2024 г. по АНД № 357 по описа на Районен съд Монтана за 2024 г., с което е отменен ел.фиш № **********, издадено от АПИ. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и и незаконосъобразно, постановено в разрез с материалния и процесуален закон и приобщените доказателства. Изразено е оплакване, че изводите на съда са базирани на неправилна преценка на събраните доказателства. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди процесния ел.фиш и се претендират разноски.

Ответното дружество, чрез пълномощника адв.К., в писмена молба вх.№ 2027/09.09.2024 г. твърди, че жалбата е неоснователна, като излага подробни доводи в тази насока и иска да бъде отхвърлена. Към писмената молба прилага списък с разноски.

Представителят на ОП Монтана дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, след като прецени данните по делото и обсъди наведените с касационната жалба основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

РС Монтана е установил правилно фактическата обстановка по делото и въз основа на същата е посочил своите правни доводи. При безспорно установени фактически данни касационният състав приема, че правилно въззивния съд е постановил, че ответникът не е допуснал административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите на чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП са поставени в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по- конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента), които намират пряко приложение. До този извод съдът правилно достигнал до следните аргументи: Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: „Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба обаче, въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от 19.10.2021 г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.). С него към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които – ал. 7 има следната редакция: „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС – бел. с.), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство.“ Така формулирана, тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с общостното право. Този извод произтича и от прочита на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата (публ. ДВ, бр. 14 от 2023 г.), в които изрично се сочи, че: „Предложенията имат за цел, от една страна, транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и минимализирането на техническите грешки при функционирането на системата за заплащане на тол такси, а от друга страна – да бъде осигурена справедливост при случаите, в които се установява неправилно или частично деклариране на тол данни. Така с предвиждането на изрична процедура, чрез която собствениците или ползвателите на превозни средства, за които се дължи тол такса за ползването на платената пътна мрежа, ще бъдат своевременно информирани относно факта за неправилно декларирани тол данни и респективно незаплатени тол такси. Заедно с това и ще им се предостави възможност да заплатят дължимите от тях тол такси за ползването на платената пътна мрежа, като едва след незаплащането в предоставения им 14-дневен срок на дължимите тол такси, ще може да се пристъпи към реализиране на административнонаказателна отговорност. Чрез въвеждането на подобна процедура, от една страна, ще се минимализират грешките във функционирането на тол системата, обработването на тол данните, загубата на обхват и други фактори, които не могат да се вменят във вина на собствениците или ползвателите на превозните средства, а от друга страна – след изтичане на срока за доброволно заплащане на тол таксите, ще бъде виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент при реализиране на административнонаказателната отговорност. Тази процедура ще е в унисон и с чл. 2, точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се създават гаранции за собствениците или ползвателите на пътни превозни средства, за които е установено неправилно декларирани тол данни, че няма да се злоупотребява с правата им и ще е налице прозрачност при заплащане на тол таксите. Предоставянето на срок за доброволно плащане на таксата и недопускането на образуване на административнонаказателно производство до нейното доброволно плащане в дадения срок е гаранция за спазването на основни принципи и начала в правото. По този начин ще се минимализират и всички административнонаказателни производства, които се образуват срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ по обжалване на издадени правораздавателни актове, тъй като санкционни актове, ще бъдат издавани само и единствено след като не е заплатена тол такса след срока за уведомяване за наличие на нередност.“. Като следващ аргумент в мотивите се чете: „ Именно и чрез въвеждането на горепосочената процедура заплащането на компенсаторна такса ще остане като механизъм само и единствено тогава, когато е установена незаплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, превозното средство за същия ден се е движило без маршрутна карта и не е било включено към договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Тя ще запази своята функция, но за да се гарантира спазването на гореописаната процедура, е необходимо да се предоставя възможност за заплащане на компенсаторната такса едва след приключване на процедурата по уведомяване за доброволно заплащане на тол такси, защото само след изтичането на доброволния срок за плащане ще бъде налице противоправно поведение и възможност за образуване на административнонаказателно производство, от което ще може собственикът, ползвателят или водачът на превозното средство да се освободи чрез заплащането на компенсаторна такса“".

Така изложеното налага извод в покрепа на решението на въззивния съд, доколкото нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол- данни и заплащане на тол- такси и по- конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента. Обстоятелството, че изменените норми на чл. 10б от ЗП влизат в сила на 01.01.2024 г. не променя този факт а и действието му към настоящия момент се явява по-благоприятно за касатора. Дори мотивите към законопроекта налагат волята на законодателния орган да се пристъпи към тях, поради отсъстващо съответствие до този момент с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение е поставяло в по - неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол – данни и заплащането на тол- такси, нормите на вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при упражняване на основни права и свободи. В духа на изложените дотук аргументи правилно въззивният съд е приложил пряко чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., което от своя страна е довело до извод, че дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение. За да съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация на частично недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа, доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция „Пътна инфраструктура“, е следвало да уведомят дружеството да дозаплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол – такса. В случая уведомяване не е извършено, така че да е налице бездействие на жалбоподателя след него, което налага и извод, че не е допуснато нарушение. Именно този подход е верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания Регламент резултат, в изпълнение и на изискването на чл. 288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

При осъществения контрол за законосъобразност въз основа на събраните по делото доказателства и установена фактическа обстановка РС Монтана е обосновал извод, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен и го е отменил при изложените съображения, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав.

Съдът правилно е преценил, че изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата отмяна на процесуално основание и е отменил процесния ел.фиш. Настоящият състав изцяло споделя мотивите на районния съд, поради което не е нужно да ги преповтаря и съобразявайки нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, препраща към тях.

Предвид изложеното и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на РС е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата, на ответника се дължат разноски. Такива са претендирани по договор, приложен към писмена молба по делото, в размер на 550 лв. за адвокатско възнаграждение за един адвокат в касационнато производство, които следва да бъдат присъдени.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140/11.07.2024 г., постановено по АНД № 20241630200357 по описа на Районен съд Монтана за 2024 г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Транс ликуидс“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, [улица], вх.Г, ет.5, ап.9, представлявано от управителя Т. Н. Н., сумата от 550/ петстотин и петдесет/лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по КАНД 349/2024 г. по описа на Административен Съд Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.