М О Т И В И
към Присъда № 60 от 05.04.2018 год. по НОХД № 300/2018 год. на СлРС
изготвени на 11.04.2018 год.
РП – Сливен е внесла
обвинителен акт против подсъдимия В.Д.Т. за извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и 4 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на
защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено
спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на
подс. Т. да бъде наложено наказание в минималния размер на „Лишаване от
свобода”, което да бъде намалено с една трета на осем месеца „Лишаване от
свобода” и да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Пледира да бъде
приведено и наказанието, в чийто изпитателен срок подсъдимият е извършил
настоящото деяние.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият В.Д.Т. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено минимално наказание.
Адв.
Т. *** – служебен защитник на подсъдимия В.Д.Т., не оспорва фактическата
обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява
съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда на
представлявания от нея подсъдим да определи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от една година, което да бъде редуцирано с една трета, а именно осем
месеца „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
В.Д.Т. е със средно образование, вдовец, не работи, осъждан.
Свид.
Т.живеела в апартамент № … на блок … в кв. „Б.” на гр. Сливен. Апартаментът се
ползвал и от сина й – свид. К., но рядко, тъй като същият преимуществено живеел
в гр. Ямбол. В една от стаите на апартамента свид. К. съхранявал свои вещи,
между които мобилен компютър Делл, 13-инчов, заедно със захранващ кабел, както
и зарядно устройство за мобилен телефон.
Около
полунощ на 03/04.02.2017 год. подс. Т. ***, като същият имал намерение да
намери подходящо жилище, в което да влезе и да открадне каквото намери за
добре. Същият носел в себе си неустановено техническо средство. След 01,00
часа, вече 04.02.2017 год. подс. Т. влязъл във входа на бл. … на кв. „Б.”, гр.
Сливен и тръгнал нагоре по етажите. Спрял се пред жилището, обитавано от свид. Т.и
решил да влезе в него, за да извърши кражба. С неустановено техническо средство
започнал да изкривява ламарината на входната врата в областта около бравата. По
този начин отворил достатъчно пространство в областта на бравата, до степен за
да може да манипулира езика, който заключва вратата. По този начин подс. Т.
разрушил заключващия механизъм на бравата на вратата. След това подс. Т. натиснал
заключващият език и отворил вратата, след което влязъл в жилището, а след което
и в стаята, в която спяла свид. Т.. Подс. Т. осветил свид. Т.с фенерче, при
което тя се събудила и започнала да вика за помощ. Тогава подс. Т. й казал да
мълчи, след което отишъл в другата стая, взел мобилния компютър Делл, заедно
със захранващия кабел и зарядното устройство за мобилен телефон, собственост на
свид. К., и излязъл от жилището и си тръгнал с откраднатите вещи. Свид. Т.се
обадила на свид. К., който сигнализирал органите на полицията.
Видно
от заключението на изготвената съдебно - оценителна експертиза, общата стойност
на инкриминираните вещи, предмет на престъплението (1 брой лаптоп „Делл” 13 инча, кабел захранващ за
лаптоп и зарядно устройство за мобилен телефон с тъч скрийн), към момента на
извършване на деянието, възлиза на 118,95 лева.
Видно
от заключението на изготвената дактилоскопна експертиза, дактилоскопната следа,
намерена върху преносима батерия на пода до секцията в хола на жилището, е от
първи пръст на подс. Т..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица, изготвили
съдебно-оценителната и дактилоскопната експертиза, тъй като няма основания да
се съмнява в компетентността и безпристрастността им.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият В.Д.Т. е осъществил
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК, тъй като на
04.02.2017 год. около 01,00 часа, в гр. Сливен, кв. „Б.” бл. …, ет. …, ап. …, чрез използване на неустановено техническо
средство и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот
(взломяване на входната врата на апартамента), извършил кражба на чужди движими
вещи – лаптоп марка Делл 13
инча, закупен като втора употреба, на стойност 110,00
лева; захранващ кабел за лаптоп – употребяван, на стойност 1,45 лева и зарядно
устройство за мобилен телефон с тъч скрийн – употребяван, на стойност 7,50
лева, всичко на обща стойност 118,95 лева (сто и осемнадесет лева и деветдесет
и пет стотинки), собственост на Х.Г.К.,
от владението на Т.Д.Т.от гр. Сливен, живуща на същия адрес.
Безспорно
е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на
престъплението, а именно: използване на техническо средство и повреждане на
преграда здраво направена за защита на имот (взломяване на входната врата на
апартамента).
Деянието
подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично
облагодетелстване.
Деянието
е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил
с тях. Имуществените вреди не са възстановени.
Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени изразеното от него
съжаление за извършеното.
Като
отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете предишните му
осъждания.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална
превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него
самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът
приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието
е извършено от подсъдимия на 04.02.2017 год., т.е. след влизане в сила на
посоченото изменение на НК.
Ето
защо съдът наложи на подсъдимия В.Д.Т. за извършеното от него деяние по чл.
195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното
наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от осем месеца при първоначален строг режим.
На
основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение наложеното на подс. В.Д.Т.
наказание по НОХД № 290/2015 год. по описа на СлРС, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим и
отделно от наказанието по настоящата присъда.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият В.Д.Т. беше осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 42,32 лева (четиридесет и два лева и тридесет
и две стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: