Р Е Ш Е
Н И
Е № 1184
гр. Пловдив, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 10.03.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16216 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е
по
искова молба от А.Д.Д.
и К. Г.Д. срещу Л.Р.Ч. и Е.А.Ч., с която са предявени субективно
съединени осъдителен иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищците, в
условията на солидарност, сумата в общ размер на 2576 лева, представляващо
неплатено задължение по договор за покупко-продажба на МПС от 13.06.2018 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.10.2019 г. до
окончателното плащане на вземането.
В молбата се твърди, че между А.Д.Д.
и К.Г.Д., в качеството на продавачи и Л.Р.Ч., в качеството на купувач е сключен
договор за покупко-продажба на МПС, съгласно който ищците са прехвърлили на
ответника лек автомобил „Волво В 70“, с рег. № ******, рама № ***********, а последният
се задължил да им заплати сумата в общ размер на 2756 лева. Продажната цена
следвало да бъде платена разсрочено. Настъпил и последния падеж по договора, но
от страна на ответника не била заплатена нито едно от вноските. Доколкото към
момента на сключване на договора ответникът бил в брак с Е.А.Ч., автомобилът е
придобит в режим на СИО за нуждите на семейството, поради което за задължението
за заплащане на продажната цена отговаря солидарно и съпругата Е.Ч.. С оглед
изложеното са предявени исковете. Претендират се разноски
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са субективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
с чл.200, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените
искове ищците следва да докажат наличие на валидно сключен договор за продажба
на МПС от 13.06.2018 г., че са изправна страна по договора, предали са вещта на
купувачите, падеж на вземането, размер, солидарна отговорност на ответниците,
както и че същите са в брак към момента на продажбата. Ответниците носят
насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, следва да докажат,
че са изпълнили в срок задълженията си.
Съдът намира, че са
налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК
– на ответниците е
връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на 15.11.2019 г./л.39-40/, не
са представили в срок отговор на исковата молба и не се явяват и не се
представляват в първото заседание по делото, без да са направили искане за
разглеждането му в тяхно отсъствие,
като призовката е връчена редовно на 18.02.2020 г. /л.48-49/.
Налице е и
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно
основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства - представен е договор за покупко-продажба на МПС от 13.06.2018 г. /л.6/
сключен между ищците /съпрузи л.5/ и ответника Л.Р.Ч., който към момента на
продажбата е бил в брак с ответницата Е.А.Ч. /л.42/, които съгласно чл.36, ал.2 СК отговарят солидарно за задълженията, възникнали за нуждите на семейството.
Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 от
ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Предвид изложеното и на основание
чл.238 ГПК, исковете следва да бъдат уважени в пълен размер.
Като законна последица от
уважаване на исковете за главница, същата следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено своевременно от ищците, още в
исковата молба.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
поражда за ищците. Същите доказаха следните разноски – 110.24 лева, платена
държавна такса /л.20/ и 423 лева – платено адвокатско възнаграждение, за
реалното плащане на което е представена разписка, съдържаща се в договор за
правна помощ /л.19/. Общо разноски за ищците в размер на 533.24 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в
пълен размер.
По
отношение на претендираните разноски в размер на 31 лева – платена такса за
извлечение от сметка, не е ясно в каква връзка е направен този разход и дали е
в рамките на настоящото производство, поради което няма как да бъде присъдена.
Относно претендираната сума в размер на 90 лева – за образуване на изпълнително
делото, този разход не е направен в настоящото производство, а в друго –
изпълнително, което не е част от исковото. Действително, на ищеца по
допусналото обезпечение се дължат разноски, направени в обезпечителното
производство пред съда, който го разглежда, но само по него, но не и в
изпълнителното производство по изпълнение на обезпечението, поради което и този
разход не следва да се присъжда.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Р.Ч., с ЕГН ********** и Е.А.Ч., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на А.Д.Д., ЕГН **********
и К.Г.Д., ЕГН ********** *** сумата в общ размер на 2756 лева, представляваща дължима и незаплатена продажна цена по
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 13.06.2018 г. с
предмет лек автомобил марка „Волво В 70“, с рег. № ******, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.10.2019 г. до окончателното плащане,
както и сумата в общ размер на 533.24
лева – разноски в производството.
Решението не подлежи на подлежи на
обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.. Страните могат да търсят защита срещу
решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Людмила Митрева
Вярно с оригинала.
Д. К.