Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4107 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Й.К.А., ЕГН **********, с адрес ***
срещу ***, със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата
от 100 лв. претендирана
като частичен иск от общо 5 500
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в
кражба на радарен сензор, в резултат на настъпило застрахователно събитие по
договор № *** от 02.04.2018г. за „Каско", клауза „Пълно каско"
на лек автомобил ***, както и ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в
съда-18.03.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът
твърди, че на 02.04.2018г. сключва
застраховка Застраховка „Каско", клауза
„Пълно" на автомобил марка ***, с ответника ***", със срок на действие от
10.04.2018г. до 09.04.2019г. Автомобилът е застрахован за 55 000 лева, като застрахователната
премия, която по застрахователна полица № *** от 02.04.2018г. възлиза на 2 244 лева е разсрочена на 4 вноски, като към момента всички
вноски са платени.
Ищецът
твърди, че на 30.09.2018г., около 18.00 часа паркира автомобила в гр.Варна,
на паркинга пред хотел „Димят". Около 23.50 часа отивайки до автомобила
установява, че неизвестно лице е увредило предната емблема, предната решетка и
е откраднало дистроника на автомобила.
Ищецът
веднага се обажда на тел. 112 и съобщава за
извършеното престъпление. По случая е образувано ДП № 1181/2018г. по описа на Второ РУ - ОД МВР -Варна за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 от НК.
Ищецът излага, че на 03.10.2018г. уведомява ответника за
настъпило застрахователно събитие, като същият извършва оглед на автомобила,
изготвя снимков материал и Опис на щетите по претенция № ***, като в него описва увредените и
липсващи части: основен панел, лайсна предна решетка и преден радарен сензор.
Сочи, че на
12.10.2018г. ищецът получава Уведомление с изх. № 130-677/08.10.2018г. от ЗАД „***", с което го уведомяват, че
отказват да му изплатят застрахователно обезщетение за преден радарен сензор на автомобила, като се позовават на т. 16.10 от Общите условия
към застраховка „Каско".
Ищецът
твърди, че липсващият детайл от автомобила е трайно прикрепен към моторното
превозно средство и е неразделна част от автомобила, от неговото фабрично
производство.
Счита посочената клауза от ОУ, на която се позовава
застрахователя за нищожна на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, /като
сключена в противоречие с чл. 408 от КЗ/ и не може да породи правни последици,
респ. да бъде
основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение. На следващо
място, сочи че посочената клауза т.16.10 от Общите условия е
неравноправна.
Ищецът
излага, че през месец януари 2019г. получава от Районна прокуратура - Варна, Постановление № 15041/2018г. за спиране на наказателното
производство по ДП № ***/2018г. по описа на Второ РУ - ОД МВР - Варна образувано и водено за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК, т.к. авторът на деянието не е разкрит.
Поради
неизплащане на обезщетение ищецът, предявява настоящия иск. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответната страна депозира
отговор, в който оспорва иска.
Счита,
че т.16.10 от ОУ не прави разграничение дали детайла, за който се претендира
обезщетението е фабричен или допълнително монтиран към автомобила. Твърди, че
за всички събития, които не попадат в обхвата на покритите рискове,
застрахователят не е начислил премия и не е поел задължение да осигури
застрахователно покритие. Застрахованото лице се е запознало с Общите условия
за застраховка „Каско", в т.ч. и с цитираната
точка, и ги е приело без възражения, полагайки подписа си върху договора за
застраховка. Сочи, че застрахователното обезщетение не покрива липси. Оспорва
предявения иск по основание и размер. Счита претендираната
сума за не съобразена с пазарните цени. Поради което моли претенцията да се отхвърли. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните правни
изводи:
В настоящото
производство ищецът следва пълно и главно да докаже факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между страните по делото с характера на договор
по застраховка, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора,
настъпване на покрит от застрахователното правоотношение между страните риск и
осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е
възникнало правото му да претендира застрахователно обезщетение и неговия
размер. В тежест на ответника е, при положително доказване на горното, да докаже, че е изпълнил поетите с договора
задължения, респективно изправността си по него, включително предпоставките за
отказ от плащане на застрахователно обезщетение.
Между
страните не се спори относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между страните по застрахователна полица полица № *** от 02.04.2018г. за „Каско", клауза „Пълно каско"
на лек автомобил *** за периода 10.04.2018г.-09.04.2019 г.
Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна
полица.
Щетата
е заведена при застрахователя под № *** . С писмо изх.№ ***. застрахователят е отказал на осн.т.16.10 от ОУ да заплати обезщетение за липсата на
преден радарен сензор на л.а. ***.
С Постановление за
спиране на наказателно производство от 04.01.2019г. на ВРП е спряно
наказателното производство по досъдебно производство №1181/2018г. по описа на
Второ РУ ОД-МВР-Варна за престъпление по чл.195,ал.1т.4 от НК.
От
заключението на в.л. по назначената САТЕ се установява, че механизма на
настъпване на застрахователното събитие е следния: на 30.09.2018г. неизвестно
лице, чрез злоумишлени действия нанася материални щети по лек автомобил ***. Общата стойност
за възстановяване на увреждането възлиза на 5 556.90 лв. Липсващият детайл е
фабрично монтиран и е трайно закрепен към купето. Радарният сензор е датчик за
дистанция, част от системата „дистроник“, който
измерва разстоянието до подвижни и неподвижни тела пред автомобила. Налице е
причинно-следствена връзка. Не открива търговец, който да предлага алтернативен
радарен сензор за този модел, не открива и втора употреба на същия на официален
сайт или регламентирано депо за разглобяване на автомобили за части втора
употреба.
През време на
действието на договора за застраховка „Каско
" -
на 30.09.2018 г., е установено увреждането на застрахования автомобил.
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско " носи отговорност за всички вреди, които са настъпили в
резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен риск в
застрахователния договор и в Общите условия към него.
Налице е спор между страните дали
увреждането на застрахования автомобил съставлява покрит застрахователен риск
за преден радарен сензор или не и
съответно дали е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на
застрахователя или не за този детайл.
От приетата по делото експертиза съдът
достига до извода, че преден радарен сензор е част от
фабричната „дистроник система“ на автомобила, измерва
разстоянието до подвижни и неподвижни тела пред автомобила, а липсата му води
до това, че ползвателят на автомобила е в неизвестност какво се случва.
Видно е от съдържанието на застрахователния договор, че е сключен с покритие по клауза "П" - всички рискове, пълно каско. Според т.13 от ОУ на имуществената застраховка "Каско на МПС", клауза "П" покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите "М", "Ч" и "К". Видно от т.11.5 от клауза "К" - противозаконно отнемане на МПС, застрахователят покрива щетите от кражба чрез взлом на фабрично монтирано мултимедийно оборудване, вкл.аудио,видео и /или навигационно оболудване.
Настоящият случай касае кражба на елемент
от фабрично монтирана „дистроник система“, която е
част от навигационното оборудване. С оглед на което, съдът намира, че се е осъществил покрит риск
по т.11.5 от ОУ, ето защо се дължи обезщетение от застрахователя.
Сочената от застрахователят т. 16.10 от ОУ не
е нищожна поради противоречие със закона (чл. 408 от КЗ) и не е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП. Правото на застрахователят да откаже на
основание чл.
408 КЗ изплащането на обезщетение, възниква единствено в случаите на
настъпило събитие, което представлява покрит застрахователен риск. В случая
обаче ответникът твърди, че страните по застрахователния договор са изключили
конкретната претенция на ищеца от обхвата на покритите рискове, и доколкото
такава договорка по силата на чл. 9 ЗЗД
е принципно допустима, то и не може да се приеме, че т. 16.10 ОУ противоречи на
чл. 408 КЗ и е нищожна, както и че същата е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Неоснователно е позоваването от ответника
на т.16.10 от общите условия по раздел ІV "Изключени рискове". Според
тази клауза, застрахователят не покрива щети, причинени от или вследствие на
липсващи отделни части, оборудване, принадлежности, горива и масла. В раздел
ХVІІІ от общите условия - "Дефиниции", застрахователят не е посочил
какво следва да се влага в понятията "части", "оборудване",
"принадлежности". Същата не освобождава застрахователят
от задължението да изплати застрахователно обезщетение следствие на кражба.
Визираната клауза предвижда, че не се покриват липсващи отделни части, възли,
детайли, агрегати, оборудване, принадлежности, горива и масла, но в изречение
второ е изрично посочено, че нанесените повреди в резултат на кражба се
обезщетяват. При тълкуването на двете изречения на т. 16.10 от ОУ съобразно
правилото на чл.
20 ЗЗД и като се отчита, че лекият автомобил е застрахован по клауза
"П - пълно Каско", включваща и други
покрити рискове като грабеж, противозаконно отнемане на цяло МПС с намерение за
ползване, злоумишлени действия на трети лица, се налага обоснован извод, че
правилото на изречение второ дерогира изречение
първо, в случаите при които части, възли, детайли, агрегати, оборудване,
принадлежности от застрахованото МПС са били обект на кражба. Без съмнение чрез
кражба на радарен сензор, част от дистроник системата
е нарушена функционалната цялост на автомобила като сложна съставна вещ, при
чието функционално единство същият е изправен, поради което в случая е налице
повреда на същия, която съгласно изречение второ от т. 16.10 от ОУ подлежи на
обезщетяване. Ето защо и при безспорното между страните обстоятелство, че процесните части са откраднати от застрахования автомобил,
което се установява и от представеното по делото Постановление от 04.01.2019 г.
на прокурор от ВРС, в случая не е налице изключен риск, който да обоснове отказ
на застрахователя да изплати дължимото застрахователно обезщетение.
Относно размера на вредите следва да се
има предвид константната съдебна практика. При настъпване на покрито от
договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл.386 ал.2 от КЗ , да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.386 от КЗ /чл.
208, ал. 3 КЗ (отм.)/, а не според методиката на застрахователя, която не намира
приложение. Разпоредбата на чл.386 ал.2 от КЗ
/чл.
208, ал. 3 КЗ (отм.)/ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването
на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество чл.400, ал.2 от КЗ /чл.
203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид чл.400 ал.3 от КЗ /чл.
203, ал. 3 КЗ/, по който въпрос е постановена и трайна съдебна практика на ВКС / напр.
решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/. В
случая при частично или пълно унищожаване на имуществото обезщетението не може
да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, като действителната
стойност на увреденото имущество не може да бъде по - голяма от пазарната му
стойност към деня на настъпване на събитието. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на
имуществото от същия вид.
Съобразявайки константната съдебна практика, съдът
приема, че размерът на застрахователното обезщетение за настъпилото на 30.09.2018
г. застрахователно събитие възлиза на сумата от 5556,90 лв., представляваща
стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид и качество
/чл. 400, ал. 2 КЗ/. Поради което искът следва
да се уважи в предявения размер за сумата от 100 лв., като частичен, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба - 18.03.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат и направените от ищеца разноски съразмерно с уважената
част от иска в размер на 480 лева, в това число д.т. в размер на 50 лева и
възнаграждение за САТЕ 130 лв., внесен адв.хонорар в
размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК *** да заплати на Й.К.А.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер 100 лева (сто лева), при условията
на частичен иск, като застрахователно
обезщетение за кражба на радарен сензор по застрахователна полица № ***
от 02.04.2018г. за „Каско",
клауза „Пълно каско" на лек автомобил ***., ведно със законната
лихва върху главницата от 100 лева за периода от датата на подаване на исковата
молба - 18.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
З. „А.” АД, ЕИК *** да заплати на Й.К.А., ЕГН **********, с адрес ***
сумата в размер на 480 лв. (четиристотин
и осемдесет лева) представляваща сторени от ищеца разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: