№ 415
гр. Русе, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.а
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520106278 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД срещу
ЛЮБ. Г. ХР., в която се твърди, че ответникът е потребител на
електроенергия с клиентски № *** и абонатен № *** в с. ***. Същият бил
краен клиент, който купувал енергия от доставчик, предоставящ услуги от
обществен интерес по смисъла на §1, т.41Б от допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа
се начислявала независимо дали в обекта е консумирана или не електрическа
енергия през съответния период и отразява правото и възможността във всеки
един момент клиентът да ползва предоставената мощност и задължението на
„Електроразпределение Север“ АД да осигури същата без оглед на
потенциално искане от други клиенти. Твърди се, че ответникът има
неплатени фактури, по които му е начислена такса за достъп, а именно:
- Фактура № ***/12.04.2021г. на стойност 71,78 лв., лихва за забава за
периода от 22.04.2021г. до 11.08.2021г. в размер 2,22 лв.;
- Фактура № ***/10.05.2021г. на стойност 69,52 лв., лихва за забава за
периода от 20.05.2021г. до 11.08.2021г. в размер 1,60 лв.;
1
- Фактура № ***/09.06.2021г. на стойност 71,78 лв., лихва за забава за
периода от 21.06.2021г. до 11.08.2021г. в размер 1,02 лв.;
- Фактура № ***/09.07.2021г. на стойност 69,47 лв., лихва за забава за
периода от 19.07.2021г. до 11.08.2021г. в размер 0,44 лв.;
Общата стойност на задължението по посочените фактури била
282,55лв., а общата стойност на лихвата за забава 5,28 лв., изчислена от
падежа на всяка от фактурите до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, каквато заповед имало издадена срещу
ответника по ч.гр.д. №*** от 2021г. по описа на Районен съд – Русе.
Моли се в настоящото производство да бъде признато за установено
задължението на ответника към ищцовото дружество за сумите от: 282,55 лв.
главница, представляваща задължение за неплатени мрежови услуги по
посочените 4 бр. фактури, както и сумата от 5,28 лв. обезщетение за забава за
периода от падежа на всяка една фактура до 11.08.2021г. Претендират се и
направените разноски по заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за
недопустимост, а в условията на евентуалност за неоснователност на
предявеният иск. Твърди се, че въпросният обект, за който се претендирали
сумите за достъп представлявал мелница, която не работела от 2001г. Същата
била собственост на няколко лица, едното от които е само ответникът.
Сумите, които били начислявани от ищцовото дружество били за ЕТ „САЛ-
2000-Л.Х.“, който бил заличен в Търговския регистър от 10 години. Също
така се твърди, че е имало депозирани и молби от ответника за прекратяване
на договора с ищеца, за което бил упълномощен от всички съсобственици, но
при депозиране на документите в ищцовото дружество не му били дадени
входящи номера. Поради това се моли предявеният иск да бъде оставен без
разглеждане, а в условията на евентуалност отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че между ищцовото дружество и ЕТ „Сал-2000-
Л.Х.“ са възникнали облигационни отношения по повод доставката и
потреблението на електроенергия за обект в село ***, мелница ТП2, за която
има разкрити клиентски № *** и абонатен № ***.
Няма спор по делото, а и се установява от вписванията в ТР, че
2
ответникът ЛЮБ. Г. ХР. е загубил търговското си качество през 2010г. и ЕТ
„Сал-2000-Л.Х.“ е заличен.
Според представената по делото кореспонденция между страните, през
2020г. ответникът е бил поканен да сключи за процесния обект договор за
получаване на ел. енергия при условията на свободно договаряне на пазара. В
тази връзка ответникът е изразил със свое заявление несъгласие за сключване
на такъв договор, тъй като обекта представлява мелница, която не
функционира, а потреблението на електроенергия е минимално и е свързано с
необходимостта от поддържането и охраната на сградата. Ответникът е
поискал обектът да се третира не като „промишлен“ и да продължи да
заплаща електроенергия за него по „нормални тарифи“ . С писмо от
31.03.2021г. ответникът е уведомен от ищцовото дружество, че считано от
01.07.2020г. и на основание Решение №Ц-29 от 01.07.2020г. на КЕВР са
утвърдени нови цени за клиенти на „Електроразпределение Север“ АД (ЕРП
Север) за достъп и пренос на електроенергия през електроразпределителната
мрежа, като цената за достъп до нея се дължи от всички клиенти,
присъединени към нея. Ответникът е уведомен за реда по който би могъл да
прекрати договорните си отношения с ищцовото дружество за процесния
обект.
Според представения по делото констативен протокол на ЕРП Север,
на 20.02.2019г., за процесния обект е подменено СТИ (електромера).
Последното е демонтирано на 11.01.2022г., без да има монтирано друго.
По делото е представена декларация от 29.09.2020г. от ответника, в
която на предоставена бланка от ЕРП Север, ответникът е декларирал каква
желае да бъде мощността, с която да бъде присъединен процесния обект. От
декларацията е видно, че до момента присъединителната мощност е 98 кВт, а
в частта за желаната от клиента представеното копие е нечетливо, като се
вижда частично изписана цифрата „2“.
За предоставена услуга „достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност“, ищцовото дружество е издало на ЕТ „Сал-2000-Л.Х.“
- фактура № ***/12.04.2021г. на стойност 71,78 лв., фактура №
***/10.05.2021г. на стойност 69,52 лв., фактура № ***/09.06.2021г. на
стойност 71,78 лв., фактура № ***/09.07.2021г. на стойност 69,47 лв. и е
претендирал същите за плащане от ответника. Периодът за който е
предоставена услугата е от 01.03.2021г. до 30.06.2021г. Претендираната цена
3
е за достъп до разпределителната мрежа с мощност от 94 кВтч според броя
дни.
Няма спор по делото, че сумите по процесните фактури не са
заплатени.
Ищцовото дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Русе и срещу
ответното дружество е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата от 282,55лв. дължима главница по горепосочените
четири фактури, 5,28лв. обезщетение за забава за периода 22.04.2021г. –
11.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
25.08.2021г. до окончателното й заплащане, както и 75лв. разноски за
заповедното производство.
Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника и на осн. чл.
415, ал.1 т.1 ГПК на кредитора са дадени указания за предявяване на
установителен иск за претендираното вземане.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства и изразеното от
страните становище по делото дава основание да се приеме, че не е спорно, че
между тях е възникнало облигационно правоотношение във връзка с
доставянето на електрическа енергия за посочения имот в село ***, обл. Русе,
с предназначение за мелница и за който имот в ищцовото дружество има
разкрити клиентски № *** и абонатен № ***. Независимо, че титуляр на
откритата партида за имота и първоначално страна в договорните отношения
е бил ЕТ „Сал-2000-Л.Х.“, то след неговото заличаване правата и
задълженията му по възникналите облигационни отношения следва да се
упражняват от физическото лице, което единствено е загубило качеството си
на търговец. ЕТ и физическото лице не са различни правни субекти, поради
което възраженията на ответника основани на загубеното му търговско
качество не биха могли да бъдат основание за недължимост на
претендираните суми по процесните фактури. Още повече, че съгласно чл.
17, ал.3 от ОУ на Договорите за продажба на електрическа енергия на
4
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД потребителят (клиентът) има задължението да
съобщи на дружеството в 30 дневен срок в писмена форма за всяка промяна в
данните по чл. 12, ал.1 от ОУ, включително и за всяка промяна в
собствеността относно обекта в който се предоставя електрическа енергия. В
случая няма твърдения и доказателства, че ответникът е съобщил за
дерегистрацията на ЕТ и да е поискал да бъде отразена тази промяна в
ищцовото дружество, или пък да е поискал промяна (прим. при смяна на
предназначението на имота в битово) или прекратяване на договорните
отношения във връзка с доставката на електрическа енергия за процесния
обект. Поради тази причина, след заличаването на ЕТ ответникът се явява
потребител и клиент на ищцовото дружество, независимо, че не е едноличен
собственик на електроснабдения обект. Отношенията между всички
съсобственици по повод ползването и стопанисването на мелницата са
правноирелевантни за възникналите договорни отношения между ищцовото
дружество и ответника. С оглед на това не следва да бъдат обсъждани и
възраженията му основани на тези взаимоотношения между съсобствениците
и приети решения от тях. Ответникът като страна в правоотношението с
ищцовото дружество разполага с възможността да го прекрати независимо от
волята на останалите съсобственици, но липсват по делото доказателства, че е
направил това, въпреки, че в отговора си е навел такова възражение. В
представеното по делото заявление от него до ищцовото дружество изрично е
посочил, че желае да продължи електроснабдяването на процесната мелница,
но е възразил срещу заплащане на предоставените услуги като за небитов
клиент, тъй като тя не работела.
След приетото решение от 01.07.2020г. на КЕВР са утвърдени нови
цени за клиенти на „Електроразпределение Север“ АД (ЕРП Север) за достъп
и пренос на електроенергия през електроразпределителната мрежа, като
цената за достъп до нея се дължи от всички клиенти, присъединени към нея и
независимо от реалното ползване на електрическа енергия. Предвиденото
заплащане на „такса“ достъп до разпределителната мрежа отделно от цената
на потребената електроенергия е предвидено от месец юли 2020г. за
небитовите клиенти на ищцовото дружество. Тя представлява нов начин за
ценообразуване на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ в
съответствие с предоставената и реално необходима мощност. Новият начин
на ценообразуване отразява както възможността във всеки един момент
5
клиентите да ползват предоставената им мощност, така и задължението на
ЕРП Север да осигурява същата без оглед на потенциалните искания от други
клиенти. Заплащането на тази такса е независимо от реалното потребление на
електрическа енергия от клиента. Т.е дължимостта й предполага наличието
на действащи облигационни отношения между страните, както и реално
предоставяне на услугата от електроразпределителното дружество на
клиента, т.е. последният във всеки един момент да може да потреби енергия
със заявената мощност.
В случая, с оглед естеството на исковата претенция, в тежест на
ищцовото дружество е да докаже, че за процесния период - 01.03.2021г. до
30.06.2021г. ответникът му е бил клиент за посочения имот и, че е заявил
мощност с която той да бъде присъединен към електроразпределителната
мрежа в размер на 94 кВт. Между страните няма спор относно размера на тази
мощност, съответно и дължимата за нея цена. Исковата претенция е оспорена
по основание – че претендираните суми са начислени на заличен ЕТ, че
мелницата е спряла работа още през 2001г., че процесните фактури не са
връчени на ответника, че последният не е едноличен собственик на обекта,
все обстоятелства, които са правноирелевантни за настоящия спор.
Претендираните суми не са за доставена и потребена електроенергия, а за
осигурена възможност за това за процесния период. Дали мелницата е
функционирала като такава и какво е било реалното потребление на
електричество също са неотносими факти към дължимостта на сумите по
процесните фактури.
През 2020г. е предоставена възможност на ответника да промени
заявената мощност за достъп до разпределителната мрежа за процесния
обект, но няма твърдения и доказателства да го е направил. Нещо повече, с
отговора си в срока по чл. 131 ГПК той е оспорил и представената от
ищцовото дружество с исковата молба декларация за предоставена мощност и
е възразил срещу приемането й като доказателство. Поради това не следва да
бъде съобразено направеното от ответника едва в проведеното съдебно
заседание и преклудирано вече възражение, че е декларирал 2 кВт мощност за
мелницата. Дори и да бъде съобразено това възражение, то следва да бъде
прието за неоснователно, защото единствено декларирането на тази по –
ниска мощност не е основание за нейното намаляване, тъй като следва да бъде
заявена услуга „намаляване на мощност“, за което той също е бил уведомен с
6
изпратената му като клиент декларация за попълване във връзка с промените
при заплащането на предоставените услуги от електропреносното дружество
през 2020г.
Ответникът е бил уведомен и с писмото на ищцовото дружество от
31.03.2021г. за възможността да бъде третиран процесния обект като битов,
но след представяне на необходимите документи удостоверяващи промяна в
предназначението му. Липсват твърдения и доказателства това да е
направено.
Предвид на всичко изложено, предявеният иск следва да бъде изцяло
уважен като основателен.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовото дружество разноски за заповедното производство в
размер на 75лв. и тези за исковото производство в размер на 75лв. за
държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЛЮБ. Г. ХР., ЕГН********** с
адрес гр. Русе, **** дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД с
ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” №258, сумата от 282,55лв. - главница за
предоставена услуга достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност по 4бр. фактури : №*** от 12.04.2021г. на стойност
71,78 лв., №*** от 10.05.2021г. на стойност 69,52 лв., №*** от 09.06.2021г. на
стойност 71,78 лв. и №*** от 09.07.2021г. на стойност 69,47 лв., ведно със
законната лихва считано от 25.08.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 5,28лв. обезщетение за забава по посочените фактури считано
от падежа на всяка от тях до 11.08.2021г., за които суми е издадена Заповед
№2635/17.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2021г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА ЛЮБ. Г. ХР. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** да
заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД с ЕИК103533691, седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258 сумата от
435лв. разноски за настоящото производство и сумата от 75лв. разноски за
7
заповедното производство по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8