№ 333
гр. Стара Загора, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20215500901215 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ във вр. с §
22 Преходни и заключителни разпоредби от Кодекс за застраховането, обн.
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.
В исковата молба се посочва, че ГФ, на основание чл.288, ал. 1, т.2, б.
„а“ от Кодекса за застраховане (отм.), изплатил по щета № 210031/30.01.2012
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 207 336,87лв. на З.Г.М. и
И.М.М., законни наследници на М.И.М., починал при ПТП, като пътник на
мотоциклет, за което е виновен Д.Д.С. ЕГН ********** от гр.М., ул. ***,
починал при ПТП.
Посочва се, че механизъм на ПТП е следният: На 10.09.2011 г. М.И.М. и
Д.Д.С. са извозвали отпадъци от къщата на С. в гр.М. до близкото сметище
със самоходно шаси, собственост на последния. Около 22.00 часа при
изкачването по скат, перпендикулярен на ул.*** в посока север, шасито,
управлявано от Д. С. се обърнало по надлъжната си ос и е затиснало
намиращите се върху него С. и М.. В резултат на пътно транспортното
произшествие на място са починали водачът и пътникът. Било установено в
хода на производството, от заключението на автотехническата експертиза, че
на около 3 м. от мерната линия шасито е загубило надлъжна устойчивост, при
което задните гуми са забуксували и вследствие преразпределението на оста
на масовия център и придадения допълнително голям двигателен момент, то
се е обърнало по надлъжната си ос с гумите нагоре, при което е затиснало
водача и неговия спътник. Техническата причина за настъпване на
произшествието е загубата на надлъжна устойчивост на самоходното шаси,
породена от преразпределението на оста на масовия център, вследствие
наклона на терена и подадения от водача допълнителен въртящ момент на
задвижващите колела. Условието да се предотврати настъпването на
1
произшествието е водачът да намали или спре подаването на двигателен
момент към водещите колела. Произшествието е настъпило на неосветен
участък, извън уличното платно на неравен терен, а самоходното шаси не е
било оборудвано със осветителна система и водачът Д. С. не е имал
техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка пред фронта и
встрани от себе си.
Посочва се, че З.Г.М. и И.М.М. се обърнали към ГФ за изплащане на
обезщетение за неимуществени на основание чл. 288 от Кодекса за
застраховането (отм.), сега чл.557 от Кодекса за застраховането – тъй като
самоходното шаси било без сключена задължителната застраховка
„Гражднска отговорност” и по образуваната щета №210031/30.01.2012 УС на
ГФ взел решение да откаже да изплати обезщетение.
С оглед на това било заведено дело от наследниците на М.И.М. - З.Г.М.
и И.М.М., като било образувано гр.д 7681/2012г. по описа на СГС. Въз основа
на постановено решение бил издаден изпълнителен лист и отправена покана
за доброволно изпълнение, като ГФ изплатил общо по посоченото дело
следните суми:
На 09.05.2017г. ГФ изплатил по влязло в сила решение по гр.д.
7681/2012г. по описа на СГС сума общо в размер на 82372,12лв., на
09.05.2016г. изплатил сума в размер на 4610,13лв., на 29.05.2017г. изплатил
сума в размер на 107365,48лв., на 05.06.2017г. изплатил сума в размер на
16064,14лв., като на 02.06.2017 са възстановени сумите от 1635,00лв и
1440,00лв. като надвнесени.
Ищецът сочи, че поканил ответницата да възстанови платеното от ГФ,
но до предявяване на иска същата не е погасила задължението си.
Моли съда на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от Кодекса за
застраховането (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да
осъди К. Д. С., ЕГН: **********, гр.М., ул.*** - законен наследник на Д.Д.С.
да заплати на ГФ исковата сума от 207 336,87лв. (двеста и седем хиляди
триста тридесет и шест лева и 87ст.), представляваща изплатеното от ГФ
обезщетение по щета №210031/30.01.2012, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, по
следната банкова сметка:
Банкова сметка на ГФ в У. АД: IBAN: *** BIC: ***
Моли да присъди на ищеца и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв.
Ответницата К. Д. С. е депозирала отговор на искова молба, в който
заявява, че предявените обективно съединени искове се явяват процесуално
недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация на
посочената за ответник К. Д. С., тъй като същата нямала качеството на
законен наследник на лицето Д.Д.С.. Твърди, че отв. К. С. е извършила отказ
от наследство по реда на чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН. На 20.07.2021 г. същата
е подала заявление за отказ от наследство до Районен съд гр. К.. Отказът от
наследство, направен по реда на чл. 52 от ЗН, имал за последица не само
невъзможност отказалият се наследник да придобие включените в откритото
2
наследство права, но и невъзможност да му се вменят задълженията,
включени в това наследство. Отправянето на регресна покана от носителя на
регресното право към лица, които не са носители на задължението,
респективно предявяването на иск срещу тези лица, не отрича законово
признатото им право да се откажат от наследство, което не желаят да
приемат. Ето защо, счита, че исковете са предявени срещу ненадлежна
страна, която не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по тях,
поради което счита, че съдът следва да ги остави без разглеждане, да върне
исковата молба на ищеца и да прекрати производството по делото.
На следващо място в отговора на исковата молба се посочва, че
предявените искове са неоснователни, тъй като ответникът не е
материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията на починалия
Д.Д.С.. Счита, че за да възникне отговорност на законните наследници на
починалия за процесното задължение, следва да е налице наследствено
правоприемство, което не било доказано от ищеца. Посочва, че в случая
ищецът не представя доказателства, от които да се установява, че К. С. е
приела изрично с писмено заявление оставеното от баща й наследство. Не
били представени и доказателства тя да е приела наследството с
конклудентни действия или да е манифестирала намерение за приемането му
чрез такива действия. Точно обратното, ответницата била извършила
надлежен отказ от наследство. Заявява се, че с исковата молба ищецът не е
направил искане по чл. 51 от ЗН с оглед обстоятелството, че когато
наследството не е прието, кредиторите на оставеното в наследство
задължение разполагат с възможността да принудят наследниците в
определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват
от него /чл. 51 от ЗН/. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок
се определя от съда, който разглежда делото. Такова искане до съда
заинтересованият в настоящия спор ищец не бил заявил преди вписването на
отказа от наследство.
Твърди се, че към момента на настъпване на смъртта на наследодателя
на ответницата Д. С. на 10.09.2011 г., К. С. е била малолетна, на 8-годишна
възраст, поради което всички волеизявления от нейна страна са правени чрез
нейната майка и законен представител. До навършване на пълнолетие на
ответницата единствената й възможност за приемане на наследството е била
това да се извърши по опис, по реда на чл.61, ал.2 от ЗН, като в този случай
отговорността на лицето, приело наследство по опис се простира само до
размера на полученото наследство. Ответницата навежда доводи, че това
законодателно решение произтича от стремежа за охрана интересите на
детето, което никога не следва да отговаря за задълженията на наследодателя
си с имущество извън наследството. К. С. и законният й представител обаче
не са предприели действия по приемане на наследството по този ред. Тоест, и
да е имало приемане на наследството от страна на ответницата, това е
следвало да стане по формалния ред на чл.61, ал. 2 от ЗН. Дори изявена от
законния представител воля в друг смисъл не би могла да обвърже
наследника преди навършване на пълнолетие, поради предвидената в
законодателството защита на правата и законните интереси на
3
недееспособните. До навършване на пълнолетие К. С. не е имала възможност
да предприеме и действия по отказ от наследство. Ответницата се позовава на
чл. 130, ал. 4 от СК, съгл. който дарение, отказ от права, даване на заем и
обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие лице са
нищожни. Отказът от наследство е едностранен еднократен формален писмен
акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, тоест, по
естеството си това е отказ от правото да се придобие наследството, оставено
от съответния наследодател.
На следващо място се посочва, че освен липсата на изрично приемане
на наследството по опис по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗН, в исковата молба не се
сочат доказателства или дори данни за приемането му чрез извършване на
конклудентни действия или манифестиране на такива намерения. Приложено
е единствено Удостоверение за наследници на Д. С., от което няма как да се
обоснове извод за извършване на действия по приемане на наследството.
Ответницата е навършила пълнолетие на 11.06.2020 г. Първият момент, в
който тя разбира за наличието на задължения на баща си, е връчването на
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Своевременно е предприела действия по извършване на отказ от наследство.
Последният е надлежно извършен по реда на чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН и е
вписан в особената книга при Районен съд гр. К.. Твърди, че възможността
наследството да бъде прието, респективно призованият към наследяване да се
откаже от него, не е обвързано от срок, предвиден в закона. Единствено в
хипотезата на чл. 51 от ЗН на наследника можело да се укаже срок да заяви
дали приема наследството, или не. Дори отказът от наследство да е вписан
години след откриването му, той бил действителен, ако не е предхождан от
приемането на наследството по начините, предвидени в чл.49 от ЗН. Правно
ирелевантно е колко време след смъртта на наследодателя е направен отказът
от наследство, щом преди това не се установяват извършване на действия по
приемането му - изрично или конклудентно. Счита, че е налице валиден отказ
от наследство, при който последиците настъпват с обратна сила - все едно
отреклият се от наследство никога не е бил носител на наследствени права и
задължения, тоест не е имал качеството наследник. Това означава, че считано
от момента на откриване на наследството и във всеки един момент след това,
отреклият се от наследство никога не е придобивал и не е притежавал права
от наследствената маса и съответно не е отговарял за задълженията,
включени в наследството. В този смисъл са разясненията, дадени с
Тълкувателно решение №148/10.12.1986 г. ОСГК на ВС.
В допълнение към изложеното ответницата посочва, че наследниците на
лицето М.И.М., който също е починал при процесното пътнотранспортно
произшествие, са предявили иск срещу ищеца в настоящото производство за
заплащане на обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди
вследствие неговата смърт. Образувано било гр. д. №7681/2012 г. по описа на
Софийски градски съд, като с Определение от 31.07.2012 г., постановено по
посоченото дело, по искане на ответника ГФ К. Д. С., действаща чрез нейната
майка и законен представител М.К.Д., е конституирана като трето лице
помагач на страната на ответника на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК. От
4
обстоятелството, че малолетната към онзи момент К. С., действаща чрез
своята майка и законен представител, е била конституирана като трето лице
помагач в производство по иск, предявен срещу ГФ от увредените в
настъпилото пътнотранспортно произшествие лица, не следвал по никакъв
начин извод за осъществяване на действия от нейна страна по конклудентно
приемане на наследството, оставено от баща й. Това е така не само поради
обстоятелството, че същата към онзи момент е била недееспособна. Сочи се,
че според трайната съдебна практика, която посочва, за да се счете, че
наследникът е приел мълчаливо наследството, е необходимо той да извърши
действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме същото.
Приемането на наследството не може да се предполага, а трябва да бъде
безспорно установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия
следва да бъдат такива, че да сочат несъмнено на наличие на воля у
наследника за приемане на наследството. Ако действията са двусмислени и от
тях е възможно да бъдат направени различни изводи, приемане на
наследството няма. Като конкретни примери по приемане на наследство
съдебната практика сочела подаването на молба за издаване на констативен
нотариален акт за наследствен имот, подаването на декларация за облагане с
данък върху наследството, заплащането на такъв данък и предявяването на
иск и други. В частност било посочено, че конституирането на наследниците
като трети лица и получаването на книжа по гражданско дело не са действия,
сочещи изрично намерение за приемане на наследството. Освен това,
определението на съда, с което е уважена молбата на ГФ, ответник в
производството пред Софийски градски съд по чл. 219 от ГПК и К. С. е
конституирана като трето лице помагач, не подлежи на обжалване. Поради
това тя, действаща чрез законния си представител, не е имала възможност в
производството, в което е била привлечена, да възрази срещу
конституирането си. Отделно от това К. С. към онзи момент не разполагала с
възможност да приеме наследство по друг начин, различен от този под опис.
Т.е. няма как наследството от малолетен да бъде прието чрез конклудентни
действия. Ето защо ответницата счита, че не е извършила действия по
приемане на наследството на баща си преди образуване на настоящото
производство и не е манифестирала воля за приемане на наследството, поради
което същата не е материалноправно легитимирана да отговаря за
задълженията, оставени като пасив в наследствената маса на нейния баща
Д.Д.С..
На следващо място се посочва, че към момента на подаване на исковата
молба вземането на ищеца, за което е предявен искът с правно основание
чл.45 от ЗЗД вр. чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), сега чл.558, ал.7 от КЗ, е погасено
по давност. Давността е започнала да тече от момента на откриване на дееца,
тоест от настъпване на пътнотранспортното произшествие на 10.09.2011г., и е
изтекла на 10.09.2016г., евентуално началният момент, от който е започнала
да тече давността е настъпването на вредоносния резултат - смъртта на
М.И.М. - същата дата 10.09.2011 г., а исковата молба е предявена много след
този срок, на 30.06.2021 г. Ето защо счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност.
5
На следващо място ответницата оспорва изцяло и наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на баща й Д.
С. и настъпилия вредоносен резултат, като счита, че елементите от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат установени по безспорен
и категоричен начин в хода на настоящото производство. Ищецът не бил
предприел никакви действия в тази посока, като не е направил
доказателствени искания за назначаване на експертизи или разпити на
свидетели, от които да се установят релевантните обстоятелства, а именно
извършено от делинквента виновно противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно-следствена връзка твърдените вреди, както и размера
на вредите.
Ето защо счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. С
оглед неоснователността на главния иск, счита, че и акцесорният иск за
присъждане на законна лихва върху исковата сума е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Отделно от изложеното, в условията на евентуалност, оспорва и размера
на главния иск. В исковата молба се твърди, че сумата в размер на 207 336,87
лв. /двеста и седем хиляди триста тридесет и шест лева и осемдесет и седем
стотинки/ представлява заплатено от ищеца обезщетение по щета
№210031/30.01.2012г. за претърпени от З.Г.М. и И.М.М. неимуществени
вреди вследствие смъртта на М.И.М., загинал при ПТП, настъпило на
10.09.2011г., причинено по вина на Д.Д.С.. Видно от приложените към
исковата молба писмени доказателства, в тази сума били включени и такси и
разноски по ТТРЗЧСИ, заплатени от ГФ по образуваните срещу него
изпълнителни дела с взискатели З.Г.М. и И.М.М.. Счита, че застрахователят
няма право да претендира в настоящото производство заплатените от него
разноски по изпълнителните дела, тъй като образуването на изпълнителни
производства срещу него е резултат от неизпълнението му на задължения,
произтичащи от влязло в сила съдебно решение.
По изложените съображения счита, че предявенияте искове са
процесуално недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация
на ответника К. Д. С., поради което моли съда да остави исковата молба без
разглеждане, да върне същата и да прекрати производството по търг. дело
№1215/2021 г. по описа на Окръжен съд гр. С.З..
В условията на евентуалност, ако съдът приеме предявените искове за
процесуално допустими, счита, че подадената от ГФ искова молба против К.
Д. С., ЕГН: **********, в качеството й на законен наследник на Д.Д.С., е
неоснователна, поради липса на пасивна материалноправна легитимация,
предвид което моли съда да отхвърли изцяло като неоснователна и
недоказана предявената претенция за заплащане на сумата в размер на
207 336,87 лв. /двеста и седем хиляди триста тридесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки/, представляваща изплатено от ГФ обезщетение
по щета №210031/30.01.2012 г. за претърпени от З.Г.М. и И.М.М.
неимуществени вреди вследствие смъртта на М.И.М., загинал при ПТП,
настъпило на 10.09.2011г., причинено по вина на Д.Д.С., баща на ответницата,
както и да отхвърли претенцията за заплащане на законна лихва върху
6
посочената сума.
Моли съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски
хонорар, на основание чл. 38 от ЗА, като моли на основание §2а от ДР на
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения върху чистата сума на адвокатското възнаграждение да бъде
присъден и 20% ДДС.
В случай на присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38 от ЗА, се посочва и банкова сметка, по която да бъде преведено същото:
„П.“АД
IBAN: ***
BIC: ***
Титуляр на сметката: адв. П. К.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която заявява, че
оспорва изцяло отговора на исковата молба, като счита наведените с него
възражения са неоснователни. Излага подробни съображения.
Ищецът посочва, че ответницата е навършила пълнолетие през 2020
година и било възможно както до навършване на пълнолетие, чрез законния
си представител, така и лично след навършване на 18-години, ответницата да
е приела наследството мълчаливо чрез конклудентни действия. В тази
хипотеза вписаният през 2021 г. отказ от наследство бил нищожен. Счита, че
въпросът относно действителността на отказа следва да се изследва в
настоящото производство.
Счита за неоснователно възражението за погасяване на претенциите на
ищеца поради настъпила погасителна давност. Съгласно т.V.14 от ППВС №
7/77 от 04.10.1978 година, което представлява задължителна практика за
всички съдилища в страната, регресните и суброгационни искове срещу
причинителя на вредата се погасяват по давност в срок 5 години, считано от
датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото
увредено лице. За регресните искове важи общата 5-годишна давност по
чл.110 и сл. от ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на
обезщетенията на правоимащите лица. Това е така, защото основанието на ГФ
не е застрахователно правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на
правоимащите лица по силата на даденото от закона право на регрес. ГФ е
извършил първото плащане на 09.05.2017г., видно от приложеното към
исковата молба преводно нареждане, както и от справката за всички
плащания по повод процесната щета, поради което от този момент, на
основание чл.288а, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.), ГФ е встъпил
в правата на увреденото лице до размера на платеното и има право да иска от
причинителя на вредата възстановяване на пълната сума на изплатеното от
ГФ обезщетение. В случая се касае за неизпълнение на задължение,
произтичащо от непозволено увреждане, а съгласно чл.84, ал.З от ЗЗД, при
този вид задължения длъжникът се смята в забава и без покана, тоест от
момента на плащане на обезщетението на пострадалото лице е започнала да
тече предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност, която в настоящия
7
случай изтича на 09.05.2022 година. Исковата молба е изпратена в Окръжен
съд - С.З. на 30.06.2021 година. С оглед фикцията на чл.72, ал. 4 ЗЗД, исковата
молба се счита постъпила в Окръжен съд - С.З. на 30.06.2021 година, т.е.
преди изтичане на срока по чл.110 ЗЗД за погасяване по давност на
предявеното с нея процесно вземане по чл.288 а, ал.1, т.1 (отм.). С
предявяване на вземането тази давност е прекъсната (чл.116, б."би ЗЗД) и не
тече докато трае настоящият процес относно същото вземане (чл.115, ал.1,
б."ж“ ЗЗД). Ето защо искът, предявен от ГФ, не е погасен по давност и
всякакви възражения в тази насока счита за неоснователни.
Сочи, че са неоснователни и възраженията относно причинно-
следствената връзка между настъпилия вредоносен резултат и
противоправното поведение на бащата на ответницата. Същественото в
настоящия случай е, че ГФ е бил осъден да заплати претендираната с
исковата молба сума. Противоправното поведение на Д. С., механизмът на
ПТП, липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност",
вредите, размерът им и причинната им връзка с процесното ПТП са
елементите от състава са непозволеното увреждане, които са били предмет на
доказване именно във водените срещу ГФ производства. Ответницата е била
привлечена и е участвала в тях като трето лице - помагач на страната на ГФ.
Това обстоятелство е изрично признато и в отговора на исковата молба. Моли
съда да бъде отделено като безспорно между страните и ненуждаешо се от
доказване.
Сочи, че съгласно чл.221, ал.1 ГПК „Третото лице има право да
извършва всички сьдопроизводствени действия, с изключение на действията,
представляващи разпореждане с предмета на спора", а разпоредбата на чл.223
предвижда, че „Постановеното решение има установително действие в
отношенията на третото лице и насрещната страна. Това, което съдът е
установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.".
Посочва, че предвид изложеното до момента, възраженията относно
размера на вредите и причинно-следствената връзка са изцяло неоснователни.
Сочи, че е неоснователно и възражението относно претендираните от
ищцовото дружество разноски по приключилите производства.
Посочва, че регресното право на ГФ включва в своя обем и разноските
по определяне и изплащане и изплащане на обезщетението. Пострадалите от
процесното ПТП са избрали да потърсят обезщетение извънсъдебно, но ГФ
има право да определи размер, по-нисък от претендирания размер на
обезщетение или да откаже да изплати такова, какъвто е настоящият случай.
Следователно, пострадалите от ПТП лица не са се съгласили с решението на
УС на ГФ и са завели производствата пред СГС, САС и ВКС, в които
ответницата е участвала като трето лице помагач на страната на ГФ.
Заявява, че непосредствено след приключване на исковите
производства, пострадалите се са снабдили с изпълнителни листове и са
образували изпълнителните производства по описа на ЧСИ Р.М., per. №868.
ГФ не е разполагал с банкови сметки, по които да изплати сумите, които е бил
8
осъден да заплати с решенията СГС, САС и ВКС. Практически, ищецът не е
разполагал с възможността да избегне образуването на изпълнителните дела и
изплащане на допълнителни разноски.
Твърди се, че ГФ е изплатил определените от съда суми веднага след
получаване на поканите за доброволно изпълнение. Това е още една индиция,
че ГФ не е постъпил недобросъвестно и с поведението си не е станал причина
за образуване на изпълнителните дела. Счита възраженията на ответната
страна в тази насока за изцяло неоснователни.
Освен това сочи, че независимо от обстоятелството дали обезщетението
е било поискано извънсъдебно или по съдебен ред и без значение дали ГФ е
дал повод за образуване на последвалите след това изпълнителни дела,
сторените за определянето и изплащането му разноски всякога се дължат от
причинителя на вредата. Те са вземания с акцесорен характер и се дължат,
доколкото се дължи и главницата.
Сочи, че съгласно позитивноправните разпоредби на Кодекса за
застраховането, при предявяване на регресната си претенция ГФ има право да
получи от причинителя на вредата /виновния водач/ заплатеното
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски. Съгласно разпоредбата на
чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по чл.288, ал. 1 и
2 от КЗ /отм./, ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение, с лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му. В конкретния случай, разноските за определянето на
застрахователното обезщетение са били определени по съдебен ред и те са
част от обичайните разноски, които по силата на закона са част от регресната
претенция на ГФ.
Заявява се, че след изплащане на обезщетенията, ведно със следващите
ги акцесорни задължения за лихви и разноски, ищецът е встъпил в правата на
удовлетворените лица. Счита възраженията в тази насока за изцяло
неоснователни.
В постъпилия допълнителен отговор ответницата сочи, че
удостоверението за наследници установява единствено обстоятелството, че
след смъртта си Д. С. е оставил за наследник К. Д. С. - дъщеря. То обективира
правен извод на длъжностното лице относно призованите към наследяване
лица, който на общо основание подлежи на юридическа преценка от съда, а не
го обвързва. Обвързващи са само фактическите констатации относно
определена родствена връзка, както и други факти относно гражданския
статус на лицата, но изводът за настъпило наследствено правоприемство е
правен. В удостоверенията за наследници не се извършва отбелязване за
приемане или отказ от наследство, а и в настоящия случай това е обективно
невъзможно, тъй като представеното от ищеца удостоверение е издадено на
22.12.2020г. Тоест, извън всякакво съмнение е обстоятелството, че
фигурирането на ответницата в удостоверението за наследници не може да
обоснове извод за извършване на действия по приемане на наследството.
Сочи се, че законът не поставя срок за извършване на отказ от
наследство. Без значение е колко време след смъртта на наследодателя е
9
направен отказът щом преди това не се установява приемането му. До
навършване на пълнолетие ответницата сочи, че не е имала и възможност да
предприеме действия по отказ от наследство, а единствено да приеме същото
по опис, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗН /Решение М260265 от
16.06.2021 г. по т. д. М792/2019 г. на XIII състав на Окръжен съд - П./.
Отказът от наследство, направен по реда на чл. 52 от ЗН, има за последица не
само невъзможност отказалият се наследник да придобие включените в
откритото наследство права, но и невъзможност да му се вменят
задълженията, включени в това наследство. Отправянето на регресна покана
от носителя на регресното право към лица, които не са носители на
задължението, респективно предявяването на иск срещу тези лица, не отрича
законово признатото им право да се откажат от наследство, което не желаят
да приемат. Ето защо счита, че исковете са предявени срещу ненадлежна
страна, която не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по тях,
поради което съдът следва да ги остави без разглеждане, да върне исковата
молба на ищеца и да прекрати производството по делото.
Излага подробни съображения относно неоснователността на
предявения иск.
Моли съда да остави исковата молба без разглеждане, да върне същата
на ищеца и да прекрати производството по търг. дело №1215/2021г. по описа
на Окръжен съд гр. С.З. с оглед процесуалната недопустимост на исковете
поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника К. Д. С..
В условията на евентуалност моли съда да отхвърли изцяло като
неоснователна и недоказана предявената претенция за заплащане на сумата в
размер на 207 336.87 лв. /двеста и седем хиляди триста тридесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки/, представляваща изплатено от ГФ обезщетение
по щета №210031/30.01.2012г. за претърпени от З.Г.М. и И.М.М.
неимуществени вреди вследствие смъртта на М.И.М., загинал при ПТП,
настъпило на 10.09.2011г., причинено по вина на Д.Д.С., баща на ответницата,
както и да отхвърли претенцията за заплащане на законна лихва върху
посочената сума.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Видно от данните по делото, на 10.09.2011 г. М.И.М. и Д.Д.С., баща на
ответницата К. Д. С., са извозвали отпадъци от къщата на С. в гр.М. до
близкото сметище със самоходно шаси, собственост на последния. Около
22.00 часа при изкачването по скат, перпендикулярен на ул.*** в посока
север, шасито, управлявано от Д. С. се обърнало по надлъжната си ос и е
затиснало намиращите се върху него С. и М.. В резултат на пътно
транспортното произшествие на място са починали водачът и пътникът. Било
установено в хода на производството, от заключението на автотехническата
експертиза, че на около 3 м. от мерната линия шасито е загубило надлъжна
устойчивост, при което задните гуми са забуксували и вследствие
преразпределението на оста на масовия център и придадения допълнително
10
голям двигателен момент, то се е обърнало по надлъжната си ос с гумите
нагоре, при което е затиснало водача и неговия спътник. Техническата
причина за настъпване на произшествието е загубата на надлъжна
устойчивост на самоходното шаси, породена от преразпределението на оста
на масовия център, вследствие наклона на терена и подадения от водача
допълнителен въртящ момент на задвижващите колела. Условието да се
предотврати настъпването на произшествието е водачът да намали или спре
подаването на двигателен момент към водещите колела. Произшествието е
настъпило на неосветен участък, извън уличното платно на неравен терен, а
самоходното шаси не е било оборудвано със осветителна система и водачът Д.
С. не е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка
пред фронта и встрани от себе си.
Видно от Постановление от 16.11.22011г. на Окръжна прокуратура С.З.,
Окръжният прокурор е приел, че водачът на самоходното шаси Д. С. е
осъществил състава на чл.343, ал.3, предл.4 във вр. с чл.342, ал.1 НК и поради
факта, че е починал, наказателното производство на осн.чл.199 и чл.243,
ал.1,т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.4 и чл.243, ал.2 от НПК е било прекратено.
Наследниците на починалия при процесното ПТП М.И.М. - З.Г.М. и
И.М.М. са предявили претенции към ГФ за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на наследодателя им
М.И.М., настъпила на 10.09.2011г. при причинено от Д.Д.С. ЕГН **********
от гр.М. ПТП при управление на самоходно шаси /трактор/, подлежащо на
регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска
техника на основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл.557
от Кодекса за застраховането – тъй като самоходното шаси било без сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. По образуваната
щета №210031/30.01.2012 УС на ГФ постановил отказ да изплати
обезщетение на наследниците на М.И.М. - З.Г.М. и И.М.М.. Тези
обстоятелства не са спорни между страните по делото и се установяват по
категоричен начин от събраните в настоящото производство доказателства.
С оглед на отказа на ГФ било заведено дело от наследниците на
М.И.М. - З.Г.М. и И.М.М., като било образувано гр.д 7681/2012г. по описа на
СГС, обжалвано пред Софийски АС. Впоследствие въз основа на касационна
жалба против решението на Софийски АС, е постановено решение на ВКС
№5/24.03.2017г. по т.д.№2735/31.10.2013г., с което ВКС е присъдил
обезщетения на наследниците на М.И.М. - З.Г.М. и И.М.М.. Въз основа на
постановено решение са издадени изпълнителните листи, приложени по
делото и отправена покана за доброволно изпълнение към ГФ. Видно от
данните по делото, ищецът ГФ изплатил общо по посоченото дело следните
суми: На 09.05.2017г. ГФ изплатил сумата общо в размер на 82372,12лв., на
09.05.2016г. изплатил сума в размер на 4610,13лв., на 29.05.2017г. изплатил
сума в размер на 107365,48лв., на 05.06.2017г. изплатил сума в размер на
16064,14лв., като на 02.06.2017 са възстановени сумите от 1635,00лв и
1440,00лв. като надвнесени. Тези обстоятелства също не са спорни между
страните по делото.
От регресна покана на ГФ до отв. К. Д. С. и приложената обратна
11
разписка към нея /л.37-л.39 от делото/ се установява, че регресната покана
относно щета №ГФ-21-0031/30.01.2021г. за възстановяване на ГФ на
заплатените от него суми на наследниците на М.И.М. - З.Г.М. и И.М.М. не е
била връчена на ответницата.
В настоящото производство, на осн.чл.288, ал.12 и ал.13 от КЗ /отм./,
във вр. с § 22 Преходни и заключителни разпоредби от Кодекс за
застраховането, обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., ГФ
предявява иск срещу ответницата, в качеството й на наследница на виновния
водач, причинил процесното ПТП, в което е загинал М.И.М., наследодател на
З.Г.М. и И.М.М., до размера на платеното обезщетение на последните и на
разходите по ал. 8.
Първото и основно възражение на ответницата е, че тя не е приела
наследството, оставено от баща й Д.Д.С. ЕГН **********. В тази връзка се
позовава на отказ от наследство, направен на 20.07.2021г. пред Казанлъшкия
РС, видно от удостоверение изх.№1139/22.07.2021г. на КРС /л.61 от делото/
на осн. чл.52 от ЗН във вр.с чл.49, ал.1 от ЗН. Видно от удостоверението, по
заявление на К. Д. С. за отказ от наследство е образувано ч. гр. д. №2282/2021
г. по описа на Районен съд гр, К., като отказът е вписан в особената книга за
отказ от наследство при Районен съд гр. К. под №95/2021 г.
Ищецът е оспорил отказа от наследство, като навежда доводи, че е
направен с оглед на настоящото производство против ответницата.
От данните но делото се установява, че към датата на процесното ПТП -
10.09.2011 г. и настъпване на смъртта на наследодателя на ответницата Д. С.
отв. С. е била малолетна, на 8-годишна възраст. Поради това всички
волеизявления от нейна страна са правени чрез нейната майка и законен
представител. До навършване на пълнолетие на ответницата единствената й
възможност за приемане на наследството е била чрез опис на наследството, по
реда на чл.61, ал.2 от ЗН, като в този случай отговорността на лицето, приело
наследство по опис се простира само до размера на полученото наследство.
По делото, обаче, липсват доказателства ответницата да е приела
наследството, оставено от баща й, под опис. До навършване на пълнолетие на
ответницата, единствената й възможност за приемане на наследство е
формалния ред на чл.61, ал. 2 от ЗН. Безспорно, по делото не се установи да е
налице приемане от страна на ответницата на наследството, оставено от баща
й Д.Д.С. ЕГН ********** по реда на чл.61, ал. 2 от ЗН.
Във връзка с доводите на ищеца за наличие на вероятност ответницата
да е приела наследството чрез конклудентни действия, съдът счита, че също
не се събраха доказателства в хода на настоящото производство това да е
сторено. На ищеца двукратно в хода на производството беше предоставяна
възможност за представяне на доказателства в горепосочения смисъл. В
представените писмени доказателства – писмо рег №103000-10451/27.05.22г.
на МВР, ОД на МВР –П., Отдел Охранителна полиция, писмо изх.№10-11—
6290/26.05.2022г. на Общ.С.З. с приложено към него Удостоверение за
декларирани данни, писмо на Министерство на земеделието, Областна
дирекция“Земеделие“ С.З., Общинска служба по земеделие гр.М., писмо на
12
Министерство на земеделието, Областна дирекция“Земеделие“ С.З.,
Общинска служба по земеделие гр.С.З., /л.114- л.118/, писмо от БНБ, изх.
№БНБ -58188/27.05.2022г. със справка за банкови и платежни сметки на
физическо/юридическо лице също липсват данни ответницата да е получила
наследствено имущество от баща си.
При тези данни съдът приема, че ищецът не установи по безспорен и
категоричен начин ответницата да е приела наследството от баща си Д.Д.С.
мълчаливо, чрез конклудентни действия на законния си представител –
нейната майка до навършване на пълнолетие или лично, след навършване на
18-годишна възраст.
Съдът намира за неоснователни и доводите на ищеца, свързани с
участието на ответницата, лично и със съгласието на нейната майка и законен
представител в качеството на трето лице-помагач на ГФ в съдебните
производства, водени от З.Г.М. и И.М.М., като наследници на М.И.М.,
загинал при процесното ПТП против ГФ. По искане на ГФ / ответник в
посочените производства/ К. Д. С., действаща чрез нейната майка и законен
представител М.К.Д., е конституирана като трето лице помагач на страната на
ответника ГФ на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК. От това обстоятелство,
според съда, не може да се направи извод за манифестиране на конклудентни
действия по приемане на наследството, оставено от Д. С.. От една страна,
ответницата към онзи момент е била недееспособна и не е разполагала с
възможност да приеме наследството по друг начин, освен по опис. От друга
страна, определението на съда, с което е уважена молбата на ГФ, ответник в
производството пред Софийски градски съд, по чл. 219 от ГПК за
конституиране на К. С. като трето лице помагач, не подлежи на обжалване.
Поради това тя, действаща чрез законния си представител, не е имала
възможност в производството, в което е била привлечена, да възрази срещу
конституирането си. С оглед на това, съдът приема, че конституирането на
ответницата като трето лице помагач във водените по-рано съдебни
производства и получаването на книжа по тези граждански дела не са
действия, сочещи изрично намерение за приемане на наследството.
С оглед на изложеното, съдът намира за недоказани твърденията на
ищеца, че ответницата е приела наследството от баща си Д.Д.С. мълчаливо,
чрез конклудентни действия на законния си представител –нейната майка до
навършване на пълнолетие или лично, след навършване на 18-годишна
възраст, тъй като липсват представени доказателства в посочения смисъл.
По отношение възражението на ищеца за недействителност на
направения отказ от наследство от страна на ответницата, тъй като е направен
след образуване на настоящото производство, съдът счита доводите на ищеца
в горепосочения смисъл за неоснователни. Възможността на наследник да
направи отказ от наследство не е ограничено със срок в закона при
положение, че наследството вече не е било прието мълчаливо или с
конклудентни действия, каквото в случая не се установи да е извършено от
ответницата. Ответницата е упражнила потестативното си право да направи
отказ от наследството на баща си, като с вписване на валидно направения
пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици,
13
изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от
наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не
приема включените в него задължения.
С оглед изложените съображения, съдът счита, че в хода на съдебното
производство ищецът не установи по безспорен и категоричен начин
твърденията си, че ответницата, като наследница на Д.Д.С. следва да отговаря
по предявения от ГФ иск по чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ във вр. с § 22 Преходни
и заключителни разпоредби от Кодекс за застраховането, обн. ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. за заплащане на сумата 207 336, 87 лв.,
представляваща изплатено от ГФ обезщетение по щета №210031/30.01.2012,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски. Както беше посочено по-горе в
изложението, тъй като ответницата е направила отказ от наследството на
баща си Д.Д.С., виновен за ПТП и за смъртта на починалия вследствие на
процесното ПТП М.И.М., то и искът по отношение на ответницата по чл.288,
ал.12 от КЗ /отм./ във вр. с § 22 Преходни и заключителни разпоредби от
Кодекс за застраховането, обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
1.01.2016 г., за заплащане на сумата 207 336, 87 лв. представляваща изплатено
от ГФ обезщетение по щета №210031/30.01.2012г. на З.Г.М. и И.М.М., като
наследници на загиналия при ПТП М.И.М., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен като такъв.
С оглед изхода на спора, ищецът на осн.чл.78, ал.3 ГПК следва да
заплати на ответницата направените по делото разноски, които са в размер на
6 960лв. с ДДС, съгласно представен списък на разноските по чл.8 ГПК от
ответницата.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ГФ, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. ***, съдебен адрес: гр. П., ул. ***, Адвокатско
дружество “М.“ против К. Д. С., ЕГН **********, като законен наследник на
Д.Д.С., с адрес: гр.М., ул.“Лев Попов“ №62, чрез адв. П. Х. К., АК – С.З.,
съдебен адрес за кореспонденция: С.З., бул.*** иск за заплащане на сумата
207 336, 87 лв. (двеста и седем хиляди триста тридесет и шест лева и 87ст.),
представляваща изплатено от ГФ обезщетение по щета №210031/30.01.2012,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ГФ със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***, със
съдебен адрес: гр. П., ул. *** Адвокатско дружество “М. ” да заплати на адв.
П. Х. К., АК – С.З., съдебен адрес за кореспонденция: С.З., бул.***
направените по делото разноски в размер на 6 960лв. с ДДС. /шест хиляди
деветстотин и шестдесет лв./.
14
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
15