Определение по дело №325/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 421
Дата: 11 юли 2024 г. (в сила от 11 юли 2024 г.)
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20243001000325
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 421
гр. *****, 10.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20243001000325 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба
подадена от Е. И. К. от гр. *****, чрез адв. Я., срещу решение № 90/23.02.2024г.,
постановено по т.д. № 318/2023г. по описа на ОС – *****, в частта с която съдът е отхвърлил
предявения от Е. И. К. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдените 30 000 лв. до
претендираните 50 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
причинена средна телесна повреда, получена при ПТП, настъпило на 05.02.2020 г. в гр.
*****, причинено от водача на л.а. „***************“, рег. № ********** на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва за 06.02.2020 г. до окончателното заплащане на
задължението на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, както и иска за заплащане на
обезщетение за претърпените вследствие на ПТП имуществени вреди в размер на 1 000 лв.,
ведно със законната лихва от предявяването на иск до окончателното заплащане на
задължението като неоснователни.
Въззивницата намира решението в обжалваните му части за неправилно, като
несъобразено със застрахователните лимити през разглеждания период, както и със
съдебната практика по сходни на настоящия случай. Излага доводи за това, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид
непрекъснато нарастващите застрахователните лимити пропорционално на инфлационния
индекс. Счита, че съдът е недооценил претърпените болки и страдания, техния характер и
интензитет, като не е обсъдил всички наведени от ищцата твърдения в тази връзка и в
частност оплакванията за претърпяна психическа травма. Намира позоваването на
първоинстанционния съд на ППВС № 4/68 за формално, а постановеното решение за
противоречащо на съдебната практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в
решение № 202/16.01.2013г.на ВКС, ТК, 2-ро т.о., решение № 25/17.03.2010г. на ВКС, ТК 2-
ро т.о.; решение № 28/09.04.2014г. на ВКС, ТК на 2-ро т.о.; решение № 66/03.07.2012г. на
ВКС, ТК 2.ро т.о. и решение № 611/2011г. ВКС, ТК 2-ро т.о. В тази връзка счита, че съдът е
пропуснал извършването на задълбочено изследване на общите и на специфичните за
настоящия спор правно релевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите,
преживените болки, страдания и емоционални преживявания, както и да изложи
съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Ето защо е определил
обезщетението в занижен размер и като такъв се явява неправилен и несправедлив.
Респективно правят се оплаквания за неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД. прави
паралел със съдебната практика на съдилищата в страната по идентични казуси. По
1
отношение претенцията за имуществени вреди в размер на 1 000 лв., представляващи
сторените от К. разходи по ангажиране на процесуална защита по развилото се
наказателното производство срещу виновното лице, счита попада в обхвата на
отговорността на застрахователя, тъй като е в пряка причинна връзка с обезщетението.
Моли съда да отмени решението в отхвърлителните му части, като присъди на ищцата
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със
законната лихва от 07.02.2020г. до окончателното заплащане на задължението на основание
чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, както и претендираното обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1 000 лв. Не се правят искания по доказателствата.
В законоустановения срок „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез адв. В., е
депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователността на въззивната
жалба, поддържайки искане същата да бъде оставена без уважение с оглед недоказаността
на изключителни или особени обстоятелства, които да обосноват присъждане на по - висок
размер на обезвреда, излагайки подробни съображения за това. Счита първоинстанционното
решение за правилно и съобразно относима към настоящия случай съдебна практика, която
цитира (решение № 1908/15.07.2022 г. по гр. д. № 14340 / 2021 г. на СГС, решение № 7 от
29.03.2021 г. по т. д. № 567 / 2020 г. на ОС – Пловдив, решение № 260 от 31.10.2019 г. по в. т.
д. № 237 i 2019 г. на АС – Велико Търново, решение № 78 от 25.07.2023 г. по т. д. № 56 / 2022
г. на ОС-Търговище и решение № 493 от 10.11.2023 г. по т. д. № 255 / 2023 г. на ОС – *****).
По отношение на претенцията за имуществените вреди счита, че съдът правилно и
мотивирано е отхвърлил същата. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
По делото е постъпила и частна жалба подадена от Е. И. К. от гр. *****, чрез адв.
Я., срещу постановеното по т.д. № 318/2023 г. по описа на ВОС определение №
597/30.04.2024г., с което съдът е оставил без уважение искането на Е. И. К. обективирано в
молба с вх. № 8019/27.03.2024 г. за изменение на постановеното по делото решение №
90/23.02.2024 г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Счита определението за неправилно, като твърди, че приложение следва да намери
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определяща минималния праг на адвокатския хонорар, но не и максималния такъв. Моли
съда да отмени обжалваното определение, като присъдди възнаграждение за адвокат в
размер на 8 000 лв.
В срока за отговор, не е депозиран такъв от страна на „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД.
След като разгледа книжата по делото и извърши проверка за редовността на
жалбите, съдът установи следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 275, ал. 1 ГПК, като
същите са надлежно администрирани. Насочени са срещу подлежащи на обжалване съдебни
актове, при наличие на правен интерес от обжалването и отговарят на законовите
изисквания, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустими и
редовни и следва да се насрочат за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните не правят искания по доказателствата. Не са налице и основания за
служебно събиране на доказателства по приложение на императивна правна норма.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 268 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба подадена от Е. И. К. от гр. *****, чрез
адв. Я., срещу решение № 90/23.02.2024г., постановено по т.д. № 318/2023 г. по описа на ОС
– *****.
ПРИЕМА за разглеждане въззивна частна жалба подадена от Е. И. К. от гр. *****,
чрез адв. Я., срещу постановеното по т.д. № 318/2023 г. по описа на ВОС определение №
2
597/30.04.2024г., с което съдът е оставил без уважение искането на Е. И. К. обективирано в
молба с вх. № 8019/27.03.2024 г. за изменение на постановеното по делото решение №
90/23.02.2024 г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. №325/2024г. по описа на ВАпС в о.с.з. на
23.10.2024 г. от 16.30 часа.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното
дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез
портала ЕПЕП.
УКАЗВА на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр. София, представлявано в
производството по делото от адв. В., че на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК следва да посочи
електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване
на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3