Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 11.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на дванадесети
май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря В.Русева, като разгледа докладваното
от административния съдия Сн.Чолакова АД № 115 по описа за 2021 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.С.М., с ЕГН **********,***, срещу Заповед № РД-10-1035/04.03.2021г. на Министъра на
образованието и науката, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108, ал.1
от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на С.С.М., на длъжност «началник
на РУО (Регионално управление на образованието)» с ранг III старши, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, които по съществото си се свеждат
до твърдения за издаването й в нарушение на материалния закон. Сочи се, че
заповедта е издадена при липса на предпоставките, визирани в чл.107, ал.1, т.5
от ЗДСл – обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения, доколкото посочените от органа по назначаването фактически
основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна
невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. Аргументира се и теза за
тенденциозност на атакуваната заповед, доколкото целта на издаване на същата е
единствено, за да обоснове прекратяването на служебното правоотношение на оспорващата.
Въз основа на изложените аргументи е отправено искане на основание чл.121,
ал.1, т.1 от ЗДСл заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира
се и присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание оспорващата, редовно
призована, се представлява от адв.В.В.от ШАК, която в хода на устните
състезания и в представени писмени бележки поддържа жалбата по изложените в нея
аргументи, в т.ч. и претенцията за присъждане на направените деловодни разноски.
Ответната страна – Министър на
образованието, редовно призован, не се явява лично и не се представлява в
проведените открити съдебни заседания. В представено писмено становище рег.№
ДА-01-1348/27.04.2021г. по описа на ШАдмС, изготвено от процесуалния му
представител – юрисконсулт М.П., оспорва жалбата, като излага аргументи за
нейната неоснователност. В тази връзка сочи, че обжалваната заповед е издадена
от компетентен орган съгласно чл.108 от ЗДСл, в предвидената в същата законова
разпоредба писмена форма и съдържа сочените в нормата реквизити, постановена е
при спазване на административнопроизводствените правила, след осъществяване на
материалноправните основания и в съответствие с целта на закона, като при
постановяването ѝ не са допуснати нарушения, обосноваващи нейната отмяна.
Въз основа на наведените доводи отправя искане за отхвърляне на оспорването,
като неоснователно. Алтернативно, при евентуална отмяна на атакувания административен
акт, претендира прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Шуменският административен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
През м.ноември 1995г. оспорващата
започнала работа като експерт по български език и литература в Регионален
инспекторат – гр.Шумен на основание трудов договор № РД
12-7685/16.11.1995г.09.11.1995г.(т.I, л.556),
като в периода от назначаването й до м.ноември 2009г. заемала длъжността
„старши експерт по български език и литература“.
Със Заповед № РД
10-1744/30.10.2009г. на Министъра на образованието, младежта и науката (т.I, л.418) последната била преназначена на длъжност
„началник“ на отдел „Инспектиране и организационно-методическа дейност“ в
Регионален инспекторат по образованието-гр.Шумен, считано от 02.11.2009г.,
която заемала до м.април 2015г.
Със Заповед № РД
10-1234/07.04.2015г. на Министъра на образованието и науката (т.I, л.248) С.М. била назначена на допълнително служебно
правоотношение на длъжност „началник на РИО“ , считано от датата на връчване на
заповедта – 15.04.2015г., до назначаването на служител на незаетата длъжност,
но за не повече от шест месеца. Посоченото допълнително служебно правоотношение
било прекратено със Заповед № РД 10-1404/01.06.2015г. на Министъра на
образованието и науката (т.I, л.244), поради изтичане на
срока, за който е назначен държавният служител.
Със Заповед № РД
10-1403/01.06.2015г. на Министъра на образованието и науката (т.I, л.233) оспорващата била преназначена от длъжността началник на отдел „Инспектиране и
организационно-методическа дейност“ в РИО-гр.Шумен с ранг IV старши, на длъжност „началник на РИО-гр.Шумен“, с ранг IV старши.
Със Заповед № РД
10-1530/27.07.2016г. на Министъра на образованието и науката (т.I, л.208) оспорващата била преназначена от длъжността
„началник на РИО-гр.Шумен“, с ранг IV старши на
длъжността „началник на РУО“ в Регионално управление на образованието -
гр.Шумен, с ранг IV старши.
Със Заповед № РД
10-1343/06.06.2019г., издадена от Главния секретар на Министерство на
образованието и науката (т.I, л.111) на С.С.М. ***, било
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“. Въпросната заповед била отменена
с Решение № 186/25.10.2019г. по адм.д.№ 336/2019г. по описа на ШАдмС, влязло в
законна сила на 25.10.2019г. (т.I, л.96).
Със Заповед № РД
10-60/14.02.2020г. на Министъра на образованието и науката (т.I, л.70) служебното правоотношение на С.С.М. като
„началник на РУО – гр.Шумен“ с ранг III старши
било прекратено на основание чл.107, ал.2 и чл.108, ал.1 от ЗДСл – „Служителят
е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността –
„Неприемливо изпълнение“. Въпросната заповед била отменена като
незаконосъобразна с Решение № 128/11.08.2020г. по адм.д.№ 151/2020г. на ШАдмС
(т.I, л.41), влязло в законна сила на
22.02.2021г., след оставянето му в сила с Решение № 2403/22.02.2021г. по адм.д.№
10615/2020г. на ВАС (т.I, л.50).
С Уведомление вх.№ 94-787/04.03.2021г.
(т.I, л.68) оспорващата заявила, че
на 05.03.2021г. – в срока по чл.122 , ал.1 от ЗДСл, ще се яви на работното си
място – Регионално управление на образованието – гр.Шумен, за да изпълнява
служебните си задължения.
Със Заповед № РД
10-1034/04.03.2021г. на Министъра на образованието и науката (т.I, л.59) оспорващата била възстановена на предишната
държавна служба , а именно на длъжността „началник на РУО-гр.Шумен“ с ранг III старши, считано от 05.03.2021г.
Със Заповед № РД
10-1035/04.03.2021г. на Министъра на образованието и науката (т.I, л.56), служебното правоотношение на С.С.М. като „началник на РУО-гр.Шумен“ с ранг III старши, било прекратено, считано от датата на връчване на
заповедта, на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, а именно – поради наличие на
обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения. Формираното властническо волеизявление административният орган аргументирал
с факта, че държавният служител не отговаря на специфичните изисквания,
предвидени в нормативни актове за заемане на длъжността „началник на РУО” (чл.
6, ал. 1 от Правилника за устройството и функциите на регионалните управления
на образованието, т. II-11 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 „Правила за
разработване на длъжностни характеристики“ от Наредба за длъжностните
характеристики на държавните служители и чл. 15, ал. 2 от Наредбата за
условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация) и в утвърдената от министъра на образованието и науката на
12.02.2021 г. длъжностна характеристика - не притежава изискуемата дигитална
компетентност - т. 5 от раздел XI. - „Необходими компетентности“, необходима за
ефективно изпълнение на длъжността (Обработване на информация, създаване на
съдържание, дигитална комуникация, информационна сигурност. Познаване и
прилагане правилата за информационна сигурност в РУО. Създаване на цифрово
съдържание - текст, таблици, изображения (word, excel), обработка и редактиране
на съдържание. Умения за работа с електронно подписани документи; със
служебната електронна поща и деловодната система на РУО. Работа с правни
информационни системи и системите за електронно управление. Работа с
презентационен софтуер (Power Point), визуализиране на текст, графика,
анимация, аудио, видео и други. Търсене на информация онлайн чрез търсачки,
като познава и прилага правилата за сигурност в тази област).
Въпросната заповед била съобщена
на оспорващата на 05.03.2021г., видно от положения от последния подпис върху
заповедта.
Несъгласна с цитираната заповед, С.М.
я оспорила пред Административен съд-гр.Шумен с жалбата, поставила началото на
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство
по делото е представена цялата административна преписка по издаване на
оспорваната заповед, както и заверено копие от служебното досие на оспорващата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата срещу Заповед № РД 10-1035/04.03.2021г.
е процесуално допустима. Същата
е подадена в 14 дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, доколкото
заповедта е връчена на оспорващата на 05.03.2021г., а жалбата срещу нея е
постъпила в деловодството на Министерство на образованието на 18.03.2021г.
Жалбата изхожда и от надлежна страна, имаща
правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт, в качеството на адресат
на акта, за който същият е неблагоприятен.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание
за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Видно от разпоредбата на чл.254, ал.1 от
Закона за предучилищното и училищното възпитание (ЗПУО), началниците на
регионалните управления на образованието са държавни служители и се назначават
и освобождават от министъра на образованието и науката. Доколкото оспорената
заповед е издадена от Министъра на образованието и науката, съдът приема, че
същата е издадена от компетентния съгласно чл.108 от ЗДСл орган по
назначаването.
Атакуваната
заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа визираните в нормата реквизити. Посочено е правното основание
за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл.107, ал.1, т.5 от
ЗДСл, според който служебното правоотношение се прекратява без предизвестие,
когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от с.з., което съвпада
с посоченото фактическо основание за издаване на акта.
В хода
на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, такива не се и твърдят.
Между страните
не се спори досежно описаните по-горе обстоятелства.
Спорът
се свежда до това дали са налице предпоставките, уредени в посоченото в
заповедта правно основание, а именно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, за да бъде
осъществено законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение, по което
страна е жалбоподателката, респ. спазени ли са материалноправните изисквания на
ЗДСл при издаване на оспорваната заповед.
Настоящият състав намира, че
Заповед № РД-10-1035/04.03.2021г. на Министъра на образованието и науката е
издадена при липса на материалноправните основания за постановяването й и при неспазване
на целта на закона, по следните съображения:
Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по
назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е
налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от с.з.,
регламентиращ хипотезите на прекратяване
на служебното правоотношение поради болест, довела до трайна
неработоспособност, или по здравни противопоказания. От изложеното следва, че
чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл изисква наличието на обективна невъзможност на
държавния служител да изпълнява задълженията си, освен в случаите на
здравословни причини за това (каквито в настоящия казус не се твърдят), която е
възникнала по време на реализиране на самото служебно правоотношение. В ЗДСл
липсва легална дефиниция на понятието "обективна невъзможност", като
в съдебната практика се приема, че се касае за състояние, възникнало по
причини, стоящи извън волята на страните по служебното правоотношение, поради
което те са непреодолими. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на
посочената разпоредба, е необходимо да са налице три кумулативно дадени
условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до
невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за
тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА)
държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат
длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в
администрацията. В Класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в
длъжностни нива, минималните изисквания за степен на завършено образование и
ранг или професионален опит, необходими за заемане на всяка длъжност, както и
видът на правоотношението, по което тя се заема. В чл. 14, ал. 1 от ЗА е предвидено, че за
заемане на определена длъжност в администрацията са необходими минимална степен
на завършено образование и професионален опит или ранг. Според ал. 2 от същата
разпоредба основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се
определят със закон. По делото не е спорен фактът, че жалбоподателката отговаря
на изискванията за образователна степен, професионален опит и ранг за заеманата
от нея длъжност. Посоченото обстоятелство се установява и от т.60 на Единния
класификатор на длъжностите (ЕКД), според който длъжността „началник на РУО“ е
с длъжностно ниво 5А, като за заемането на същата се изисква образователна
степен „магистър“, минимален ранг II младши и минимален професионален опит 5
години, каквито оспорващата притежава, видно от документите, приложени към
служебното й досие.
Действително,
на 12.02.2021г. Министърът на образованието и науката е утвърдил нова длъжностна
характеристика за длъжността „началник на РУО“, но със същата не се променят основните
изисквания за заемане на длъжността, произтичащи от ЕКД и описани в графа Х. -
"Изисквания за заемане на длъжността". Промяна е налице единствено в
графа ХI – "Необходими компетентности", посредством включване на допълнително
изискване за „дигитална компетентност“, изразяваща се в „обработване на
информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация, информационна
сигурност. Познаване и прилагане правилата за информационна сигурност в РУО.
Създаване на цифрово съдържание - текст, таблици, изображения (word, excel),
обработка и редактиране на съдържание. Умения за работа с електронно подписани
документи; със служебната електронна поща и деловодната система на РУО. Работа
с правни информационни системи и системите за електронно управление. Работа с
презентационен софтуер (Power Point), визуализиране на текст, графика,
анимация, аудио, видео и други. Търсене на информация онлайн чрез търсачки,
като познава и прилага правилата за сигурност в тази област“. Въведеното
изискване за дигитална компетентност административният орган аргументира с
това, че с Решение № 357 от 29 юни 2017 г. на Министерския съвет за привеждане
на системите за електронен документооборот на административните органи в
съответствие с определения от председателя на Държавна агенция „Електронно
управление“ технически протокол и за създаване на Експертен съвет за интеграция
на информационните ресурси към председателя на Държавна агенция „Електронно управление“
и по силата на чл. 32, ал. 1 и 2 от Наредбата за общите изисквания към
информационните системи, регистри и електронните административни услуги, административните
органи са длъжни да използват система за електронен документооборот и да
участват в електронен обмен на документи с други администрации, като не се
допуска обмен на документи на хартиен носител, освен в случаите, когато това е
определено със закон. Освен това съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредбата
за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация, приета с § 5, т. 1, буква „б“ от Постановление № 304 от 3
декември 2019 г. на Министерския съвет за приемане на Наредба за провеждане на
конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители и за създаване на
Портал за работа в държавната администрация, е направено допълнение, съгласно
което служителите в държавната администрация, с изключение на заемащите
технически длъжности, следва да притежават дигитална компетентност и да
прилагат в работата си компютърни умения съгласно приложение № 1а. В приложение
№ 1а е дефинирано определение на понятието „дигитална компетентност“, а именно
– „Знания и умения за обработване на информация, създаване на съдържание, дигитална
комуникация, информационна сигурност и решаване на проблеми, които са
необходими за успешно изпълнение на длъжността“. Посочено е също, че поведение,
отговарящо на тези изисквания, е налице, когато държавният служител „създава
цифрово съдържание (текст, таблици, изображения) в поне един формат чрез
дигитални инструменти и редактира съдържание, създадено от други; запазва,
съхранява, повторно използва файлове и съдържание, като ги споделя с помощта на
съответните инструменти; търси информация онлайн чрез търсачки, познава и
прилага правилата в тази област; прилага и променя функции и настройки на
софтуер и приложения, които ползва; осъществява дигитална комуникация чрез
използване на функции и инструменти в съответствие с приложимите правила;
демонстрира знания и умения за решаване на рутинни дигитални проблеми съобразно
длъжността си; информира и търси подкрепа за решаване на по-сложни дигитални
проблеми съобразно длъжността си; познава и прилага правилата за информационна
сигурност съобразно длъжността си.“
Анализът
на цитираните разпоредби обосновава
извода, че въведените изисквания за
„дигитална компетентност“ за заеманата от оспорващата длъжност са допълнителни
по естеството си, доколкото не се извършва промяна в изискванията за минимална
степен на образование, както и на изискванията за професионален опит и
минимален ранг. Нещо повече, касае се за изисквания, регламентирани в
подзаконов нормативен акт, който урежда реда и условията за оценяване дейността
на служителите в държавната администрация, от което следва, че преценката дали
служителят отговаря на изискването за "дигитална компетентност"
следва да се извърши в рамките на нормативно регламентираното оценяване
(атестиране) на държавния служител и в
контекста на конкретните функции, които последният изпълнява. Това означава, че
липсата на дигитална компетентност би могла да се прецени при извършване на
оценка как оспорващата изпълнява своите задължения като началник на
РУО-гр.Шумен, при наличие на нормативните условия за извършване на такава
оценка, а не представлява изискване, подлежащо на удостоверяване със съответни
документи за придобита квалификация в сферата на компютърните умения и
дигиталната компетентност. Това от своя страна означава, че сочената от
административния орган липса на приложени към служебното досие на оспорващата
документи, удостоверяващи компютърните умения и дигиталната й компетентност, е
ирелевантна за преценката дали С.М. притежава такива умения, доколкото същите
подлежат на установяване и проверка при оценяване степента на изпълнение на
възложените й задачи. От това следва, че в случая не е налице "нова
фактическа обстановка" по смисъла, извличан от разпоредбата в чл.107,
ал.1, т.5 от ЗДСл.
В подкрепа на направения извод за
липса на „нова фактическа обстановка“ е и легалната дефиниция на понятието
"компетентност", регламентирана в § 1, т.2 от ДР на Наредбата за
условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация, от която е изведено изискването за "дигитална
компетентност", включено в длъжностната характеристика на длъжността
"началник на РУО". Според същата, компетентността е съвкупност от
знания, умения, нагласи и поведения на служителите за постигане на резултати от
изпълнението на дадена длъжност. Т.е., дигиталната компетентност на служителя се
отнася до конкретните компютърни умения, които служителят проявява и
прилага при изпълнение на своите
задължения, а не до наличието на документи, удостоверяващи, че притежава такива
умения. В противен случай дигиталната компетентност би следвало да бъде
включена в графа Х. – "Изисквания за заемане на длъжността" като
минимално изискване, само при наличие на което е възможно едно лице да заема
съответната длъжност, а това не е така. Впрочем, изискването за дигитална
компетентност е регламентирано в графата, уреждаща необходимите компетентности
на държавния служител, в която са включени също управленска компетентност,
ориентация към резултати, умения за работа в екип и комуникативна
компетентност, т.е. компетентности, които не подлежат на установяване с
документи за придобита квалификация, а могат да се установяват единствено на
база постигнатите от държавния служител резултати при изпълнение на възложените
му функции.
Изложеното обосновава извода, че
включеното в длъжностната характеристика на длъжността "началник на
РУО" изискване за дигитална компетентност не представлява обстоятелство,
създаващо нова фактическа обстановка по смисъла, вложен в чл.107, ал.1, т.5 от
ЗДСл. Освен това, налице е и още една пречка въведеното изискване за дигитална
компетентност да се квалифицира като "нова фактическа обстановка". И
това е така, защото изискването за дигитална компетентност е регламентирано в
чл.15, ал.2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на
служителите в държавната администрация, обн. в ДВ, бр. 97 от 2019 г., в сила от
10.12.2019 г. В същото време изискването за дигитална компетентност е включено
в длъжностната характеристика на длъжността "началник на РУО",
утвърдена на 12.02.2021г., т.е. повече от една година след въвеждане на
въпросното изискване. Що се отнася до цитираните в заповедта Решение № 357 от
29 юни 2017 г. на Министерския съвет за привеждане на системите за електронен
документооборот на административните органи в съответствие с определения от
председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ технически протокол и
за създаване на Експертен съвет за интеграция на информационните ресурси към
председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ и чл. 32, ал. 1 и 2 от
Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистри и
електронните административни услуги, същите са приети преди чл.15, ал.2 на Наредбата
за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация. След като в рамките на продължителен период след приемане на
цитираните от административния орган норми, лицата, заемащи въпросната
длъжност, са изпълнявали своите задължения без изискване за дигитална
компетентност, то е очевидно, че въпросното изискване не е нововъзникнало и не
може да обоснове наличието на нова фактическа обстановка по смисъла на чл.107,
ал.1, т.5 от ЗДСл. Впрочем, изискване за компютърни умения - MS Office и Internet, е регламентирано и в
длъжностната характеристика на оспорващата, утвърдена през 2016г., което също е
в подкрепа на извода за липса на възникнала нова фактическа обстановка,
обусловила обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от С.М..
Освен това, административният
орган се позовава на изчерпателно цитирани в оспорваната заповед нормативни
актове, въвеждащи задължения за административните органи и структури да
използват система за електронен документооборот, и да участват в електронен
обмен на документи с други администрации, като не се допуска обмен на документи
на хартиен носител, освен в случаите, определени със закон. Въпросните
изисквания не са специфични за началника на РУО, чието задължение е да
организира дейността на администрацията в съответствие с тях. Тези нормативни
актове и въведеното с тях задължение за електронен обмен по никакъв начин не
определят какви точно софтуерни продукти трябва да владее всеки служител. С
оглед на това въведените с новата длъжностна характеристика за длъжността
„началник на РУО“ изисквания за дигитална компетентност са произволни и не
произтичат от конкретен нормативен акт, в т.ч. и от цитираните в обжалваната
заповед такива.
На следващо място, допълнителните
изисквания за дигитална компетентност са въведени едностранно от органа по
назначаването, т. е. по силата на волята на едната страна по действащо
правоотношение служебно правоотношение, което не е прекратено или изменено по
съответния законов ред, което е в противоречие с изискването на чл.107, ал.1,
т.5 от ЗДСл причините за невъзможността служителят да изпълнява своите
задължения да не зависят от волята на страните в правоотношението.
На следващо място, по делото не
са ангажирани доказателства, сочещи действителната невъзможност на служителя да
изпълнява служебните си задължения поради липса на дигитална компетентност.
Извода за липса на такава компетентност е направен единствено на база твърдение
за липса на документи, удостоверяващи наличието на такава. Както беше посочено
по-горе обаче, евентуалното неналичие на такива документи не означава, че
оспорващата не притежава съответните умения, при липсата на доказателства за
несправяне на оспорващата с вменените й задължения поради липса на компютърни
умения. В този смисъл, съдът намира, че ответната страна, чиято е тежестта да
докаже наличието на обективна невъзможност държавния служител да изпълнява
служебните си задължения, не е ангажирала доказателства, установяващи тази
невъзможност.
Напротив, от представените от
РУО-гр.Шумен документи с писмо рег.№ ДА-01-1420/07.05.2021г. по описа на ШАдмС,
както и от представените от оспорващата удостоверения за допълнителни
квалификации е видно, че последната притежава документи, удостоверяващи
компютърните й умения. Така например, от РУО-гр.Шумен е представено
удостоверение за професионално обучение № 666/01.02.2001г. за успешно завършен
курс от оспорващата по „Приложение на програмни продукти в среда на WINDOWS“
(т.II, л.749). Доказателство, че оспорващата притежава дигиталните умения,
необходими за изпълнение на заеманата от нея длъжност, представлява и факта, че
същата е изпълнила задължението за внедряване на „Безхартиен документооборот“ в
РУО-гр.Шумен, видно от сключения договор № ПО-16-134/27.09.2019г. (т.II,
л.824). В подкрепа на този извод са и Вътрешните правила за мрежова и
информационна сигурност на РУО-гр.Шумен, утвърдени със Заповед № РД 06-517/19.11.2019г.,
издадена от С.М. (т.II, л.829). Доказателство за притежаваните от оспорващата
компютърни умения се извличат също от въвеждането в РУО-гр.Шумен система на
електронен документооборот, разработена и поддържана от „Енвизимо България“ЕООД
(данни за което се съдържат в писмо № РД 21-334/19.02.2018г. на С.М. до
МОН - т.II, л.896); както и от
осигуряването на електронни подписи на служителите на РУО-гр.Шумен (данни за
което се съдържат в писмо № РД 21-1512/20.08.2018г. на С.М. до МОН - т.II, л.900). Оспорващата е представила и 2
броя удостоверения - съответно с № ********* от 7.02.2020г. и № ********* от
5.12.2019г., от които е видно, че същите са подписани с електронен подпис от
техните издатели – служители в РУО-гр.Шумен, както и, че са съгласувани с
електронен подпис от С.М. (т.II, л.963 и сл.). Освен това, оспорващата е
приложила документи за допълнителни квалификации, от които също се установява,
че последната има дигитална компетентност. Този извод следва от притежавания и
представен от С.М. сертификат за MS Office State Administration Pack, издаден
през м.февруари 2009г. (т.II, л.948), от Удостоверение за допълнително обучение
или специализация, издадено от ВСУ“Черноризец Храбър“, гр.Варна на 31.03.2001г.(т.II, л.950), от което е видно, че оспорващата е изучавала
учебна дисциплина „Електронно правителство и електронно управление“ като част
от обучението й по специалност „Публична администрация“ със специализация
„Организация на административната дейност и процеси“. Установява се и от
данните за подадена от оспорващата през 2018г. заявка за участие в курс на тема
„Доказателствена стойност на електронния документ“, който последната е
завършила успешно, видно от представеното удостоверение № 00102554 от
30.11.2018г. (т.II, л.962).
Изложеното обосновава извод, че
административният орган не само не е установил по надлежния ред, че оспорващата
не притежава изискуемата съгласно длъжностната характеристика дигитална
компетентност, но от представените от РУО-гр.Шумен и от оспорващата
доказателства се установява, че последната притежава такава компетентност, в
т.ч. и удостоверена със съответните удостоверителни документи. Това от своя
страна означава, че не е налице и невъзможност оспорващата да изпълнява задълженията
си по смисъла, вложен в чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл.
В обобщение на изложеното съдът
намира, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон,
доколкото не е установено наличието на нито една от трите кумулативно
предвидени в чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл предпоставки за прекратяване на
служебното правоотношение на оспорващата.
Нарушаването на материалния закон
предполага и несъответствие с целта на закона, поради превратното му прилагане.
Това е така, доколкото прекратяването на служебното правоотношение на оспорващата
е предприето на основания, който не се обхващат от законовата норма,
респективно правомощието на административния орган за освобождаване на
служителя не е упражнено добросъвестно. Индиция за този извод е и обстоятелството,
че считано от 14.02.2020г. и до настоящия момент С.М. е обективно
възпрепятствана да упражнява заеманата от нея длъжност – първоначално поради
прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл.107, ал.2 от ЗДСл
със Заповед № РД 10-60/14.02.2020г., а след влизане в сила на съдебния акт, с
който тази заповед е отменена и последвалото й явяване за изпълнение на
служебните й задължения – с издаване на заповедта, предмет на съдебен контрол в
настоящото производство.
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата
форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което
следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Отчитайки изхода на делото и с
оглед заявената от процесуалния представител на жалбоподателката претенция за
присъждане на разноски, Министерството на образованието и науката в качеството му
на юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган,
издал оспорваната заповед, следва да бъде осъден да заплати сторените от
оспорващата разноски за договорено и реално заплатено адвокаско възнаграждение
в размер на 1000 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № *********/26.04.2021г.
(т. I, л.632). В тази връзка съдът
намира възражението на процесуалния представител на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Съгласно чл.8,
ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв. В случая е договорено и платено адвокатско
възнаграждение в двоен размер спрямо минималния такъв, но с оглед предмета на
спора, обема на събрания доказателствен материал и броя на проведените съдебни
заседания, делото притежава фактическа и правна сложност, напълно съответстваща
на този размер.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл.второ от АПК и чл. 143, ал.1 от АПК, във вр.с чл.124, ал.1 от
ЗДСл, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.С.М., с ЕГН **********,***,
Заповед № РД-10-1035/04.03.2021г. на Министъра на образованието и науката, с
която на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108, ал.1 от ЗДСл е прекратено
служебното правоотношение на С.С.М., на длъжност «началник на РУО» с ранг III старши, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Министерство
на образованието и науката - гр.София, с адрес гр.София, бул.Княз Дондуков № 2А,
да заплати на С.С.М., с ЕГН **********,***, направените деловодни разноски
в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: