Решение по дело №3076/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2722
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20197180703076
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№2722

гр.Пловдив, 19.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ  в открито заседание на втори декември  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА и прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЧО ДИЧЕВ административно дело3076 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на “ИНСА ОЙЛ” ООД,  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град Раковски, ул. “Михаил Добромиров” № 11, представлявано от управителя И.Й.С., чрез пълномощник адв.И.К., против Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – София, с който се претендира обезщетение за причинени  имуществени вреди в размер на общо 1200 лв.,  заплатени като адвокатско възнаграждение по силата на договор за правна защита и съдействие сключен между ищеца и адв.К. в производствата по АНД № 2853/2013 година по описа на Районен съд – Пловдив и по КНАД № 3123/2013 година по описа на Административен съд – Пловдив, във връзка с отменено наказателно постановление, с което на ищеца е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. Претендира се и заплащане на разноските по настоящото дело.

Ответникът Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” - София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на иска.

Искът е процесуално допустим, а разгледан по  същество е основателен.

Установява се, че с Решение № 2090/26.07.2013 г. , по АНД № 2853/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив е отменено наказателно постановление № 195 от 08.04.2013 година, издадено от Председателя на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси”, с което на дружеството - ищец е било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 лева за допуснато нарушение по чл. 38, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 9 от ЗЗЗНН / отм./., като решението е оставено в сила при касационното обжалване. Установява се също така /л.39 от приложеното за послужване АНД 2853/2013 година по описа на РС – Пловдив и на л.29 от приложеното към него КНАД/,  че са представени договори за правна защита и съдействие между ищеца и адв.К., от които е видно, че са договорени суми в размер на общо 1200 лева. Представени са доказателства /л.8 и сл. от адмд. № 2005/ 2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив/, за заплащане на сумите по банков път. Представени са и доказателства за заплащане по банков път на адвокатското възнаграждение за производството по ЗОДОВ/л.46 и сл. от адмд. № 2005/ 2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив/.

При тези доказателства съдът намира, че в разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на  Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото НП и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект.  Безспорно потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.  От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издаден процесното НП. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. 

При така изложеното следва да бъде осъдена Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – София да заплати на „ИНСА ОЙЛ” ООД, с ЕИК *********, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 1200 лв., ведно със законна лихва, считано от 08.01.2014 г. - датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП /така в ТР № 3/2004 г./,  до окончателното изплащане на сумата. При този изход на делото и съобразно направеното искане в хода по същество при предходното и при настоящото разглеждане на делото, следва да бъде осъдена  Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – София да заплати на „ИНСА ОЙЛ” ООД, с ЕИК *********, разноски в размер на общо 457,50 лв., представляващи както следва: 420 лв. адвокатско възнаграждение и 37,50 лв. дължими и платени ДТ. Разноски на ответника не се дължат, по аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ  /в редакция преди ДВ, бр. 94 от 2019 г./ и § 6 от  ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.).

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – София да заплати на „ИНСА ОЙЛ” ООД, с ЕИК *********, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 1200 лв., ведно със законна лихва, считано от 08.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – София да заплати на „ИНСА ОЙЛ” ООД, с ЕИК *********, разноски в размер на 457,50 лв.

ОТХВЪРЛЯ искането, направено от процесуален представител на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – София за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/