Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 27.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав
на публично заседание проведено на 27.09.2016г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Г.Н.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
3797 по описа на съда за 2015г., въз основа на закона и данните по делото, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, възражение на осн.
чл. 92 ал. 2 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „МЕДИЛАЙФ ИНТЕРНЕШАНЪЛ”, гр. София
срещу Д.К.А. ***, за заплащане на осн. чл. 92 от ЗЗД
– сумата от 5 000 евро, частично от 30 000 евро, представляваща неустойка по
комисионен договор от 29.09.2011г. и декларация от 29.09.2011г. Твърди се, че
ответника е депозирал предизвестие за прекратяване на договора на 01.02.2013г.,
който е бил сключен между представлявано от него дружество – С. Плевен ЕООД и
ищеца, но ищеца установил, че на 11.02.201013г. съпругата на ответника е
регистрирала ЕООД „БИОМЕДИКА ИНТЕРНЕШАНЪЛ” гр. Плевен, чието представителство и
дейност е поета изцяло от ответника и развива идентична дейност с ищеца.
Твърди, че по този начин ответника е нарушил поетите към него задължения с декларация от 29.09.2011г.
и му дължи уговорената в нея неустойка от 30 000 евро, като претендира частично
от тази сума 5 000 евро. Уточнява, че еднаквите продукти, които ответника
предлага са: магнитна постелка наричана още магнитотерапевтична
постелка с магнитни ленти; магнитен пояс наричан още магнитотерапевтичен
пояс – колан с магнитни ленти; ортопедична възглавница; терапевтична вълнена
завивка. Търговските техники и практики, които са използвани от ответника са
следните: организация на срещи и презентиране на
продуктите в различни населени места, в това число и начина на изготвяне на
поканите със сходен или идентичен вид, текст, шрифт и почерк на ответника, начин на връчване на поканите – използвани са
хора от съответните населени места, използвани преди това от ищеца;
организиране на почерпка след презентация, в т.ч. използване и попълване на
идентични заявки за презентация и меню за последващата
почерпка; провеждане на самата презентация – начин на изказ, представяне на
продукта; използване /предлагане/ на клиентите на кредитно посредничество при
покупката на продуктите; използване на кредитиране чрез банка; съставяне и
използване на идентични гаранционни карти на продаваните продукти – текст,
форма. Ищецът твърди, че за пръв път при работата си именно той е възприел от
представляващите го възможността да се предлага на клиентите опция за
закупуване на стоката чрез кредитиране от банка, като самия продавач да бъде
кредитен посредник при осъществяване на продажба, кредитиране, плащане и предаване
на стоката; използване на сходни опаковки, рекламни брошури и етикети при
предлагане на продуктите. Претендира разноски по делото.
Ответника счита, че
претенцията е допустима, но не е основателна. Счита, че в посочените договор и
декларация не е дадено определение на понятието „търговски техники и практики,
използвани от коминтента”, за да се прецени в какво
точно се изразява неизпълнението му, в исковата молба също не са изложени
конкретни факти. Твърди, че работи в сферата на директните продажби от
01.06.1993г. като е работил в различни търговски дружества на различни позиции
и следва да се изясни кои точно практики визира ищеца, т.к. в тази сфера се
използват по същество сходни, но не идентични начини за представяне на
продуктите. Твърди, че С. Й. И. не му е съпруга, както и че размерът на
неустойката е прекомерно голям, т.к. на практика няма причинени вреди на ищеца.
Счита, че е доказано, че още преди работата си при ищеца той е работил в
сферата на директните продажби с презентация на живо и начина е бил един и същ
– раздаване на директни покани на определени хора, запазване на ресторант или
зала, представяне на продуктите, продажба на продуктите и почерпка. Счита, че
по делото не се е доказало, че продуктите, които се предлагат от него са
идентични с тези на ищеца. Счита, че за да се ангажира неговата отговорност е
необходимо да са налице и двете кумулативни предпоставки на нарушението по т.10
от декларацията от 29.09.2011 г. - да не развива дейност за друга фирма или
физически лица, използвайки търговските техники и практики на ищеца и да не
предлага по какъвто и да е начин продуктите, които ищеца предлага. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и представените по делото доказателства намира за
установено следното:
На 29.09.2011 г. между
ищеца Медилайф Интернешанъл
ООД и С.-Плевен ООД, представлявано от ответника Д.К.А., е сключен комисионен
договор, с който ищецът е възложил на дружеството, представлявано от ответника,
да извърши и сключи от свое име и за сметка на ищеца, рекламно представяне и
продажби на продуктите на Медилайф Интернешанъл ООД. Уговорени са правата и задълженията на
страните като в чл.14 е записано, че комисионерът се задължава за времето на
действие на този договор, както и 3 години след прекратяването му да не развива
сходна дейност за друга фирма или физически лица, използвайки търговските
техники и практики, използвани от комитента, както и
да не предлага по какъвто и да е начин продуктите, които комитента
предлага на пазара. В чл.23 от договора е уговорено, че при неизпълнение на
задължението по чл.14 комисионера дължи на комитента
неустойка в размер на 30000 евро. На същата дата - 29.09.2011 г. - физическото
лице Д.К.А. лично и от името на С. - Плевен ЕООД, е подписал декларация за конфеденциалност и лоялност спрямо Медилайф
Интернешанъл ООД. В т.10 от декларацията той е
посочил, че се задължава за времето на действие на договора с Медилайф Интернешанъл ООД, както
и три години след прекратяването му, да не развива дейност за друга фирма или
физически лица, използвайки търговските техники и практики, използвани от
ищеца, както и да не предлага по какъвто и да е начин продуктите, които ищецът
предлага. В т.11 от декларацията е декларирано, че декларатора се задължава при
неизпълнение на задълженията си по т.10 да заплати на ищеца неустойка в размер
на 30 000 евро. Видно е, че на 01.02.2013г. ответника Д.А. е отправил
предизвестие до управителя на Медилайф Интернешанъл ООД с копие за С. – Плевен ЕООД, с което е
заявил, че отправя предизвестие за прекратяване на комисионния договор от
29.09.2011 г. поради започване на друг основен бизнес. Видно от извлечението от
Търговския регистър, на 11.02.2013г., е регистрирано търговско дружество Биомедика Интернешанъл ЕООД, със
седалище в гр.Плевен и управител С. Й. И.. Безспорно между страните по делото
е, че управителя на това дружество и ответника Д.К.А. живеят на съпружески
начала и имат общо дете. В подкрепа на твърденията си за предлагане и продажба
от ответника на еднакви продукти с тези на ищеца, по делото беше извършен оглед
и бяха приети по делото следните веществени доказателства: Син плик с прозрачна
предна част, в която се съдържа постелка
с надпис на немски език Orthopadisches Kissen fur Aromatherapie
„BIO RELAX“ както и колан и възглавница, като на постелката е написано с големи
букви „МEDILIFE“ с твърдение, че същото е продукт на ищеца; както и Постелка,
възглавница и колан в син плик с прозрачно лице, като на постелката е написано
на немски език Orthopadisches Kissen
fur Aromatherapie „BIO
RELAX“, с твърдения, че в синия плик с възглавница, която не е херметически
запечатана, са продуктите, които предлага „Биомедика Интернешанъл“ и са закупени от свидетеля В.Н. по представен
договор за кредит и гаранционно карта. На тези два продукта е била извършена
комплексна съдебно-техническа и химическа експертиза за установяване сходството
или идентичността на двата продукта. Съобразно заключението на техническата
част на експертизата, продуктите, предлагани от ищеца и от Биомедика
Интернешанъл
са идентични като окомплектоване, съдържат еднакъв брой артикули - 3
бр.-магнитна постелка, магнитен колан и възглавница с визуално идентични
опаковки – син плик с прозрачно лице, ципова лента за
затваряне по горния капак и дръжка на горния капак. Като размери на опаковката,
продуктите са различни. Отделните артикули в опаковката, разгледани по отделни
критерии - технология на конфекциониране, етикетиране и детайлно сравнение като
размери, елементи, брой магнитни ленти, разстояние между тях, етикет и лицев
плат сочат както следва: на постелката - 50% сходство; на предлаганите колани –
66% сходство и възглавница – 98% сходство. Изводът на тази част от заключението
като цяло е, че продуктите не са идентични, а сходни. Химическата част на
експертизата е разгледала поотделно всеки елемент, като отделен обект на
експертизата – синя чанта с бяла дръжка и цип, магнитна постелка, магнитен
колан и възглавница. При изследването на чантите, в които са опаковани
продуктите се установява, че има различие в външните размери, дължината на ципа
и връвта обособена като дръжка и сходство в състава на синята тъкан и полиетиленовата страна на чантата. По отношение на
магнитните постелки е налице различие в размера, лицевия плат, в броя магнитни
ленти, размера на магнитните ленти, разположението на магнитните ленти,
пълнежа, етикетите и лицевия плат.
Налице е сходство в личния състав на магнитните ленти, ширината на лентите при капитониране, самото капитониране
и долната повърхност. Установено е, че магнитните ленти и в двете постелки
притежават феромагнитни свойства и са с еднакъв качествен и полуколичественелементен
химичен състав. При сравнителното изследване на възглавниците е установено, че
има разлика в опаковането, хартиения етикет, външния размер, пълнежа,
торбичката с билка и ширината на 5 бр.нишки като видно от сравнителната таблица
различията са налице, но те са изключително незначителни, а в материята на
плата е налице само разлика в нюанса на цвета. При сравнителното изследване на
магнитните колани се установява разлика в капитонирането,
лицевия плат, пълнежа и подреждането на слоевете като разликите също са
незначителни, а е налице еднаквост в магнитните ленти, размерите и етикетите. В
съдебно заседание вещите лица по химическата експертиза са посочили, че
изводите до които са достигнали, за да измерят показателите са били след
изследване под микроскоп, но има и видими различия, например в размерите, при
липсата на етикети, начините на полагане на магнитни ленти.
По отношение на твърдяните еднакви практики, използвани от ищеца и
ответника по делото са представени заявки за рекламно представяне с лого „Биомедика Интернешанъл“ на лист 8
и 9 по делото от 2014 и 2015 г. с посочване на населено място, обект, дата и
начален част на рекламното представяне, меню и уговорено: час, в който залата
да бъде на разположение за екипа, час, в който основното меню да бъде готово за
сервиране, брой на гостите и на поканените с, посочване, че заявката е направена
от Биомедика Интернешанъл ЕООД
с организатор Д.А., посочен негов телефонен номер и съответна фирма изпълнител.
Представени са и 9 бр. заявки от 2012 г. и 2013 г., попълнени с видимо същия
почерк, които съдържат абсолютно същото печатно съдържание с изключение на
записването, че заявката е направена от Медилайф Интернешанъл ООД, а като организатор е записано лицето Д.А.
и е посочен друг телефонен номер. Представени са покани за присъствие на
рекламна демонстрация в различни населени места от името на ищеца Медилайф Интернешанъл приложени
на лист 15 – 18. Представена е покана на лист 19 от Биомедика
Интернешанъл като съдът констатира, че поканите
съдържат едни и същи изрази: „съответната фирма най-учтиво кани съответния
човек да присъства на рекламна демонстрация, която ще се проведе на“, изписан е
текст: „Очакват ви приятни изненади, уютна обстановка с добри събеседници. Ще можете да се възползвате от нашите
специални цени по време на демонстрацията! Домакините ще ни поднесат и вкусен
обяд, вечеря, почерпка!!! Само за лица над 18 години! Вход само с покани! Моля
бъдете точни /носете поканата/“, куверт с посочване на цената „/поканата важи
за двама/.“ Разположението на текста в поканите на двете дружества е различно.
По делото са представени договори за потребителски кредити, от които е видно,
че са отпускани кредити от Ти Би Ай Банк
представлявано от кредитния посредник Ти Би Ай Кредит чрез търговски обект Биомедика Интернешанъл ЕООД,
които са подписани за кредитния посредник от С. И.. Изискан и представен от Ти
Би Ай Банк ЕАД по делото е Договор за кредитно
посредничество от 24.10.2014 г. съгласно който кредитния посредник Биомедика Интернешанъл извършва
от името и за сметка на банката дейности по сключване на договори за
потребителски кредити. В приложения списък на служителите /на л.121 от делото/ на
Биомедика Интернешанъл ЕООД,
упълномощени от С. И., да подписват и подпечатват договори от името и за сметка
на Ти Би Ай Банк, на първо място е посочено името на
ответника - Д.К.А. и неговото ЕГН - **********, съвпадащо с това по искова
молба.
По отношение на твърдяните от ищеца факти, по делото бяха събрани и гласни доказателства. Свидетелката М. Т.
посочи, че познава Д.А. дотолкова, доколкото е била на презентацията му.
Посочва, че на 04.12.2014 г. е сключила договор, който е приложен заедно с
гаранционна карта и касов бон на лист 90-98 по делото. Посочва, че подписа на
потребител е неин и това е била дата на презентацията в село Щръклево. Посочва,
че тя е организатор на пенсионерския клуб в селото и Д.А. е дошъл, обадил и се
е и направили организация за 30 човека, той и дал покани като и поръчал да
събере по 1.00 лв. Когато направила това му се обадила, и той дошъл на
сутринта. Бил заедно с едно младо момиче и презентирал
продукти с магнитни ленти. Посочва, че е имало и разни кремове. Свидетелката
твърди, че си е закупила от него постелката, за което е сключила договор и в
последствие изплатила. Посочва, че именно ответника ѝ казал, че може да
сключи договор на разсрочено плащане, без лихви, и тя се съгласила. Твърди, че
не помни кой друг освен нея е подписал договора, че преди това двамата се
свързали с банката да уточнят разрешава ли ѝ се заема, но помни, че точно
той е ръководил тази дейност по обаждане и свързване с Ти Би Ай Банк. Посочва, че след като приключили, е имало почерпка.
Свидетелката посочи, че е чувала и за Медилайф Интернешанъл и че преди повече от година тази фирма също е
идвала да презентира подобни продукти в ресторанта.
Тогава го е организирал друг човек, но тя пак е присъствала. Твърди, че знае
кой е правил представянето на 04.12.2014 г., тъй като ответника се е представил
на презентацията пред всичките 30 човека като име – господин А.. Описва човека
като външност, като много добър презентьор и много
разговорлив. Свидетелката Д.М. посочи, че познава представителя на Медилайф Интернешанъл, познава и
ответника Д.А., откакто е идвал на презентация на 04.12.2014 г. в пенсионерския
клуб в село Щръклево. Разбрала за тази презентация като ѝ дали покана,
която била за двама души и срещу такса. Посочи, че е презентирал
„този Д.“ и е имало още едно момиче с него, което просто раздавало материалите.
Посочва, че си е купила колан с двойна лента за кръста, че са били около 30
човека в клуба, след това имало почерпка, която е била донесена от фирмата,
която презентирала, посочи изрично, че човека се е
представил като Д.А.. Той е ръководил събирането и обяснявал всичко.
Свидетелката Г.М. М., регионален представител на
ищеца за Русенския район заяви, че никога не е виждала ответника Д.А.. Посочи
начина на работа във фирмата, а именно: всеки понеделник се отива в посоката,
която е набелязана и се обръща към заведение, пенсионерски клуб, читалище,
кметство и въобще някой който може да събере около 30 човека. Оставят се
специални покани като поканата важи за двама човека. Оформя се заявка дали с
почерпка от фирмата на място, или в заведението ще се проведе презентация за
следващата седмица. Посочва, че продуктите на фирмата са магнитни постелки,
магнитни колани, магнитни наколенки, възглавница с
тях, има с аромат на лавандула, има завивка, а начина и на работа е политика на
фирмата, указана от централата. Свидетелката посочи случай в село Мисово, Русенско, когато отишла и се обърнала към
кметицата, за да направи опит за организация. Тя ѝ казала, че ще направи
опит, но преди няколко месеца е идвал един господин от Плевен – Д.А., и е
събрала в пенсионерския клуб хората, и след като тя казала, че ползва такива
продукти, е имало масови покупки. После свидетелката ѝ се обаждала, за да
разбере дали кметицата ще ѝ потвърди организацията, но тя и казала, че не
може да накара хората да дойдат да слушат същото, и че не могат нищо ново да и
покажат. Посочва, че този случай е бил през 2015 г. Посочи, че на поканата на
ищеца пише куверт, който е в размер на 1.00 лв. или 0.50 лв., като идеята е да
се дадат парите, за да се чувства ангажиран човека, който ги дава, да
присъства, но тези пари после се оставят като дарение на мястото, на което се
провежда презентацията. Свидетелката посочи, че и на други места е засичала
преди нея да е минал Д.А. като е сигурна, защото хората му казват името – в с.
Ломци, в с.Еленово, в с.Бъзън, кв.Басарбово на Русе. Свидетелката М. посочи, че
е виждала и договор сключен с Д.А.,*** е виждала името на гаранционна карта
като в това село няколко човека си били закупили продукти. В това село тя е
правила организация с кмета, а се е оказало, че е имало преди това и
представяне в читалището и на нейните представяне са дошли хора, които казали,
че са си закупили от ответника такива постелки и дори си носели договорите, в
които тя видяла името на Д.А.. На гаранционната карта и на договора като фирма
е била посочена Биомедика. Човека, който си е закупил
продукта и казал, че Д.А. бил един много хубав и чаровен мъж и ги убедил да си
купят такива неща. По делото беше разпитан и свидетеля В.Н.. Той посочи, че
живее със свидетелката Г.М. М. и е виждал един път Д.К.А.,
когато отишъл на негова презентация в Басарбово. Свидетеля потвърди, че е
сключил договор за потребителски кредит № ********** приложен на лист 84 - 89
по делото. Посочи, че е отишъл на презентация като отишъл в едно кафене и
помолил за покана. Получил една от последните покани, която била за един човек
и не е заплащал за нея. Свидетеля посочи, че той лично е закупил продукта
представен и приет по делото като продукт, предлаган от Биомедика
Интернешанъл и че го е закупил от господин А..
Посочи, че именно той на представянето му обяснил, че може да си закупи
продукта на разсрочено плащане, че не знае кой е подписал договора, дали А. или
негова сътрудничка и разрешението се получило след около 15-20 минути. В
последствие посочи, че подписа е положен от сътрудничка на господин А., и че му
било обяснено, че закупува постелка, а възглавницата и колана са бонус към нея.
За презентацията посочи, че салона е бил пълен на датата на презентацията, че
господин А. се представил, а след това представил сътрудничките си - младо
момиче и жена на около 40 години. Посочи, че на презентацията той е бил човека,
който е бил водещата фигура и е ръководил сътрудничките си само с поглед.
Посочи, че когато той си купил продукта никой друг не бил купил такива
продукти, след това започнали да сервират почерпка, но той си тръгнал.
Свидетеля посочи, че живее със свидетелката, която работи в Медилайф
Интернешанъл от 1990 г. и знае, че тя продава нещо
подобно, но твърди, че нейните се отличавали по някакъв начин, затова купил
представените по делото.
Ответника също ангажира
гласни доказателства по делото. Свидетеля М.Р. посочи, че е в приятелски отношения
с ответника и го познава от 20-30 години. Посочи, че през 90-те години работили
заедно с други техни познати като правили презентации в населени места или
зали. Имало човек, който организирал такива презентации. Оставял покани и
организирал събиране на хора, а те ходили да промотират
определени продукти. Посочи, че ответника се занимавал и с покани и като
организатор на самото мероприятие. Посочи, че след мероприятието е имало случаи
с почерпка на гостите, а фирмата, в която са работили се е казвала Меркатор.
Посочи, че пазарува от ответника пасти за зъби, четки за зъби, масажни кремове
и други от фирма С.-Плевен. Твърди, че пазарува вносни неща, а за
презентациите, които са правили през 90-те години посочи, че плащането на
стоката, която се закупува от човек ставало при доставката и се плащало в брой
като те не са посредничили по никакъв начин на някой кредитор. Свидетеля Н.Р.
посочи, че е съученик на ответника. Също е работил в Меркатор България. Бил е
организатор и нещо като шеф за град Плевен. Намирал е зала или заведение,
където ще се проведе мероприятието и след като се резервира час и ден, се
раздавали покани. След това ответника изнасял презентацията и извършвал
продажбата на място. Понякога е имало почерпки, когато презентацията е била в
заведение. Посочи, че хората не са си плащали за поканите, а единствено са
плащали за продукт, който са си харесали. Предлагали са печки за готвене,
отоплителни печки, магнитни постелки, магнитни колани, магнитни гривни, кремчета за мазане. Посочи, че ответника по едно време
предлагал почистващи машини, а сега пасти за зъби, четки, кремове, но
напоследък и в момента не знае той с какво се занимава. Посочи, че през 1992 г.
не са предлагали кредитно посредничество. Свидетеля С.Б. посочва, че познава
ответника. Също са работили в Меркатор България. Той и ответника били търговци.
Ръководителя на офиса раздавал директни покани, запазвал се ресторант или зала,
след това пристигали хората, които са с покани и търговците представяли
различни продукти, които продавали на място. Посочи, че е имало почерпки.
Посочи същите продукти, които се продавали, както и че при връчване на поканите
не се давали пари, и че той не е участвал в кредитно посредничество.
При така събраните
доказателства, съдът прави следните изводи:
Предявен е иск за
заплащане на договорна неустойка от ответника на ищеца, като обвързващото
страните волеизявление е декларация от 29.09.2011 г. при която ответника Д.К.А.
лично и от името на дружеството, което представлява, е поел задължение - по
времето на действие на Комисионен
договор между ищеца и представляваното от него дружество С. – Плевен ЕООД, и
три години след прекратяването му, да не развива дейност за друга фирма или
физическо лице, използвайки търговските техники и практики на ищеца, както и да
не предлага по какъвто и да е начин продуктите, които ищеца предлага. По делото
се доказа наличието на облигационни отношения между дружество, представлявано
от ответника и ищеца, и във връзка с него - сключването на едностранен договор
– декларация, подписана само от една страна, която обаче представлява
двустранна сделка между ищеца и ответника, тъй като съдържанието на тази
декларация обвързва само и единствено двете страни. По тази декларация,
декларатора се е задължил едностранно към ищеца и това негово задължение е
приравнено с поето по договор задължение, съгласно 44 от ЗЗД, да не извършва
конкурентна дейност /в този смисъл определение № 730/02.07.2009 г. на ВКС по
гр.д.№ 824/2009 г., 3 г.о.ГК/. Налице е и договорена неустойка при неизпълнение
на поетото задължение в чл.11 от декларацията, с уговорен размер от 30 000
евро.
Спорен по делото е
въпросът дали е налице неизпълнение на договора от страна на ответника и какви
са действията, с които уговорките в договора са нарушени. Спорен е и въпросът
дали уговорките в чл.10 от декларацията са за кумулативни или за алтернативни
задължения. Тълкувайки разпоредбата на чл.10 от декларацията, съдът намира, че
уговорките в хипотезата на посочената разпоредба, касаят две различни поети от
ответника задължения, тъй като в нея се съдържат два отделни фактически състава:
от една страна - за неразвиване на дейност за друго лице, използвайки
търговските техники и практики, използвани от ищеца, и от друга страна - за
непредлагане по какъвто и да е начин на продуктите, които ищеца предлага. Това
следва и от граматическото тълкуване на чл. 10, тъй като в единия случай са
посочени начините, по които се търгува - с определени търговски техники и
практики, а в другия случай са посочени продуктите, които обаче не трябва да се
предлагат по какъвто и да било начин,
а не чрез посочените в предната хипотеза търговски техники и практики.
Обстоятелството, че това са две различни уговорени хипотези, следва и от
граматическото тълкуване на чл.11 от декларацията, в който е уговорена
неустойката, и в който е посочено, че тя се дължи при неизпълнение на
задълженията /в множествено число/. При това тълкуване на уговорките между
страните, съдът прави извод, че те са достигнали до съгласие неустойка да се
дължи при която и да било от двете хипотези на неизпълнение. Поради горното в
настоящето производство в тежест на ищеца е било да докаже осъществяването на
която и да било от двете хипотези на чл.10, за да се стигне до извод за
основателност на претендираната неустойка. При
разглеждането на уговорките в чл.10 и 11, съдът разгледа и въпроса за
действителността на тази уговорка и дали същата не противоречи на чл.48, ал.3
от Конституцията на РБългария. Въпреки че е налице
многобройна практика на ВКС /Решение № 740 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
322/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 417 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1228/2009 г., III г. о., Решение № 139 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1290/2010 г., III г. о. и др. /, сочеща, че такава клауза, включена или
добавена към трудов договор, противоречи на Конституцията, съдът намира, че тъй
като в случая се касае за търговски, а не за трудови правоотношения между
страните, клаузата за неустойка не е нищожна. В уговорката между страните няма
забрана за полагане на труд за неупражняване на професия, а е налице забрана за
използване на същия пазар по същия начин, по който се използва от ищеца. По
делото не се твърдя и не се доказа, че ответника е бил служител на ищеца.
Напротив - той е представлявал друг търговец, който е бил в търговски отношения
с ищеца. В действителност уговорената клауза в чл.10 покрива понятието
„нелоялна конкуренция“ дадено в чл.36, ал.1 от Закона за защита на
конкуренцията: “Забранява се осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена
към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават
сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти.“ Поведението,
описано като задължения на ответника в чл.10 от декларацията нарушава и
законовата забрана на общия
чл. 29 от ЗЗК: „Забранява
се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което
е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да
увреди интересите на конкурентите.“. Поради гороното,
разгледана в духа на търговските отношения, клаузата на чл. 10 от Декларацията,
не може да се разглежда като нищожна.
При разглеждане на поведението на ответника
след прекратяването на 01.02.2013г., на комисионния договор, съдът намира, че
по делото се доказа категорично обстоятелството, че той е нарушил задължението
си 3 години след прекратяване на договора между ищеца и С.-Плевен ЕООД да се въздържа
от дейност за друго дружество, използвайки търговските техники и практики на
ищеца, а също така се доказа, и че предлага продукти, които и ищеца предлага.
На първо място: приетите по делото веществени доказателства са продукти, които
без съмнение са – единия на ищеца, а другия – закупен от свидетеля В.Н.,
продаден лично от ответника, който му го е предложил и продал през 2015г., към
която дата не е изтекъл 3 годишния срок на забраната по чл.10 от декларацията.
Продуктите, съобразно двете изготвени по делото експертизи, които съдът
кредитира ,са с изключително много сходства и незначителни разлики, които биха
могли да съществуват дори и при продукти, които един и същ търговец предлага,
но са от различни партиди. Основното е, че продуктите предлагани както от ищеца
/съгласно свидетелските показания на свидетелката М./, така и от ответника
/съгласно свидетелските показания на свидетеля В.Н./ са с едно и също
предназначение – оздравително чрез магнити, от един и същи вид – постелка,
колан и възглавница, опаковани, ароматизирани, рекламирани печатно по един и
същи начин. Незначителните разлики в техния състав, ушиване или размер не прави
продукта, който ответника е предлагал и продал, различен от продуктите, които
ищеца предлага. Поради горното, базирайки се на свидетелските показания на
свидетелите СН., М., на веществените доказателства и на комплексната съдебна експертиза, работила върху тях, съдът намира,
че по делото е доказано наличието на нарушение от страна на ответника на
задължението му да не предлага по какъвто и да е начин продуктите, които ищеца
предлага.
По отношение на другото
уговорено между страните задължение - за неразвиване на дейност за друга фирма,
използвайки търговските техники и практики, използвани от ищеца, също се
събраха убедителни доказателства, че такава дейност в рамките на 3 години след
прекратяване на първоначалния договор е била развивана от ответника. Доказа се
по делото, че именно ответника е бил лицето, което е представял продуктите на Биомедика Интернешанъл, тъй като
освен че той е посочен поименно от свидетелите Т. и М., присъствали на неговите
презентации, той е посочен и от управителя на Биомедика
Интернешанъл ЕООД като лице, което има право да
подписва и подпечатва договори от името и за сметка на Ти Би Ай Банк при осъществяване на задълженията по договора за
кредитно посредничество от 24.10.2014 г. В списъка, представен от банката
фигурират и имената, и ЕГН на ответника, които изцяло съвпадат с лицето,
подписало декларацията от 29.09.2011г. От разпита на свидетелката М. се
установиха търговските техники и практики, които се използват от дружеството-ищец
при осъществяването на презентациите, предлагащи магнитните продукти, които са
били и веществени доказателства по делото – намирането на изпълнител, даването
на заявка за организиране на рекламно представяне, самото рекламно представяне,
при което се презентира продукта, извършва се
продажба на пожелалите да го закупят, прави се почерпка, презентира
се и се осъществява кредитно посредничество на самата презентация. Присъствието
на рекламното представяне се гарантира с покана, която е на символична
стойност. Обстоятелството, че по същия начин ответника е презентирал
и продавал продукта на Биомедика Интернешанъл
се доказа както от свидетелските показания на свидетелките М. Т. и Д.М., които
са описали същото поведение и начин на работа на ответника на представянето на
което са присъствали, но и от идентичните формуляри на заявки на Биомедика Интернешанъл през
2014-2015 г. и на ищеца - от 2012-2013 г. Видно е, че те са попълвани от същото
лице, със същото име и начина на работа, както и съдържанието на поканите са
едни и същи. Договорите за потребителски кредити, оформени от ищеца /например
договора на лист 67 – 70/ и от Биомедика Интернешанъл /например на лист 84 – 89/ са идентични. Всички
тези доказани начини, по които се е извършвала продажбата на продукти, съдът
приема, че представляват търговски техники и практики, които ищецът използва и
е използвал, когато ответника е работил като представител на дружество, което е
сключил комисионен договори с ищеца. При тези доказателства, съдът намира за
безспорно доказано по делото извършеното нарушение на задължението на ответника
- да не развива дейност за друго дружество, в случая Биомедика
Интернешанъл, използвайки търговските техники и
практики, използвани от ищеца. Въпреки, че съдът кредитира показанията на
водените от ответника свидетели М.Р., Н.Р. и С.Б., за начина, по който
ответника е работил в сферата на директните продажби през 90-те години при друг
търговец, то това обстоятелство няма значение и не се отразява на поетото
задължение към ищеца 3 години след прекратяване на комисионния договор
ответника да не използва търговски техники и практики, които използва ищеца. В
случая не става дума за търговски техники и практики, които ищеца е патентовал,
а става дума за това тези практики, независимо, че са били използвани от
ответника и преди това, да не бъдат използвани за в бъдеще, тъй като към
момента на работата си за ищеца, ответника е работил съгласно фирмената
политика на ищеца. Отделно от това, по делото се доказа и практика, която е
използвана само при ищеца и не е била използвана преди това от ответника при
работата му в друго търговско дружество – кредитното посредничество, което е
начин на работа при ищеца и което
впоследствие, в рамките на 3 години след прекратяване на договора, ответника е промотирал и е имал
право да извършва, съобразно указаното от управителя на Биомедика
Интернешанъл ЕООД пред Ти Би Ай Банк,
чийто кредитен посредник е било дружеството.
Поради всичко дотук
изложено, съдът намира, че предявения от ищеца иск за заплащане на договорна
неустойка в частичен размер от 5000 евро от уговорения размер от
30 000евро, се явява основателен и доказан. При това положение, следва да
се разгледа направеното от ответника възражение за прекомерност на неустойката.
Съобразно критериите, които съдът следва да разгледа при обсъждане на това
възражение, то те са посочени в чл. 92 ал. 2 от ЗЗД – неустойката да е
прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или задължението да е
изпълнено неправилно или отчасти. В случая, по делото се доказа пълно
неизпълнение на задълженията на ответника да се въздържа от нелоялна
конкуренция. Нещо повече – доказа се, че освен, че ответника е предлагал
продуктите, които ищеца предлага, то той е използвал и същите търговски техники
и практики, които използва ищеца – не е изпълнил и двете задължения, които е
поел. По отношение на обстоятелството дали неустойката е прекомерна в сравнение
с претърпените вреди, ответника не представи никакви доказателства. Неговото твърдение,
че ищеца не е претърпял никакви реални вреди от поведението му, се обори от
показанията на св. М., която заяви, че не е продала продукти или направо не е
направила презентация на места, в които ответника е правил такава преди нея,
т.к. хората вече са си закупили продуктите и нямали интерес. Цифров израз на
печалбата, която е реализирал ответника от тези продажби, които реално
представляват вреди на ищеца не се посочиха от ответника, за да може вредите и
размера на неустойката да бъдат съпоставени от съда. Само индивидуалната
преценка на ответника, че размерът на неустойката е висок, не може да бъде
основание тя да бъде намалена от съда като прекомерна, т.к. такава преценка
следва да се обоснове с цифрови обозначения. Доколкото в случая на ответника, с
доклада на съда, е указано, че в негова е тежест е да докаже възражението си за
прекомерност на неустойката, а той не е представил никакви доказателства в тази
насока, и възражението му следва да се остави без уважение.
Поради изложеното, съдът
намира, че в отношенията между страните по делото категорично се доказа, че от
ответника на ищеца е дължима неустойката по чл. 11 от Декларация от
29.09.2011г. в целия ѝ размер от 30 000 евро, и следва ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца частичната сума от тази неустойка в размер на
5 000 евро.
При този изход на делото,
на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
2234.00лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.92, ал. 1, от ЗЗД, Д.К.А., ЕГН
********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „МЕДИЛАЙФ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от ***, чрез адв. Г.Г., сумата от 5 000
евро, представляваща част от общо дължима неустойка от 30 000 евро по
Декларация за конфиденциалност и лоялност от
29.09.2011г. на Д.К.А..
Оставя без уважение възражението на Д.К.А., ЕГН ********** ***, за прекомерност на
неустойка от 30 000 евро, дължима по Декларация за конфиденциалност
и лоялност от 29.09.2011г. на Д.К.А..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д.К.А., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА „МЕДИЛАЙФ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ООД, ЕИК *********, представлявано
от ***, чрез адв. Г.Г., направени по делото разноски в общ размер от 2234.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: