Р Е Ш Е Н И
Е № 3984
гр. Пловдив, 22.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на 14.11.2018
г., в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5442 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД твърди, че е доставил на ответника Д.Г.С., която има качеството на
потребител, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, определено
количество топлинна енергия. Сочи, че в изпълнение на задълженията си
топлопреносното предприятие е доставило до сградата, а търговецът извършващ
дялово разпределение на топлинната енергия „Нелбо“ ЕАД е разпределил за имота
на ответницата топлинна енергия на отдадена от сградната инсталация на обща
стойност 245,23 лева, включваща главница в размер на 214,67 лева за периода
01.10.2015 г. – 30.04.2017 г., както и обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 02.12.2015 г. – 06.12.2017 г. в размер на 30,56 лева. Посочва се, че количеството топлинна енергия е
доставено и разпределено в пълно съответствие с изискванията на Закона за
енергетиката и подзаконовите нормативни актове. За събиране на сумите на
07.12.2017 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.дело № 19426/2017 г. по описа
на Районен съд – Пловдив. Със заявлението освен тези суми се претендират и
разноски в общ размер от 75 лева.
С оглед на
обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
на ищеца е указано да предяви иск за вземането си, като същият е предявен в
законоустановения едномесечен срок.
С оглед горното ищецът моли да бъде
признато по отношение на него, че ответникът му дължи сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело,
претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок е
постъпил отговор от особения представител на ответника – ***, в който заявява,
че признава иска, посочва, че начислената енергия е била доставена до имота на
ответницата и е дължима. На осн. 78 ал., 2 от ГПК моли да не се възлагат
разноските по делото на ответника.
Съдът е указал на
ищеца, че не сочи доказателства, от които да е видно, че ответникът е собственик
на топлоснабдения имот. След представяне на доказателства, съдът е постановил,
че ще се произнесе по спора, съобразно направеното признание, като на основание
чл. 29, ал. 5 ГПК одобрява действието на особения представител по признаване на
иска.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Между
страните не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че
ответникът дължи на ищеца претендираните суми, като липсват, както твърдения,
така и доказателства за платени суми.
Предявените
искове са допустими, валидно е направено признание на исковете, представляващо
по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу иска, тъй като го счита за
основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска,
отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата
страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право,
признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК,
нито в другите предвидени в закона изключения – т. е . признато е право, с
което страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона
и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, то
съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявените искове.
При
този изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца искане в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както
в заповедното, така и настоящото исково производство. Ищецът претендира и е
представил доказателства за направени разноски в общ размер от 350 лв., включващи сумата от 25 лв.-
държавна такса в заповедното производство и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, както и разноски в настоящото исково
производство в размер от 275 лв., от които
сумата от 75 лв.- държавна такса и 200 лв. – депозит за особен представител,
съобразно списък с разноски по чл. 80 ГПК. В полза на ищеца следва да се
присъди изцяло претендираната сума за разноски, доколкото не намира приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изисква кумулативно наличие на двете
предпоставки, а именно: признаване на искането и с поведението си ответникът да
не е станал повод за завеждане на делото. С факта на неплащане на
претендираните суми, ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Д.Г.С., ЕГН **********,*** дължи
на ЕВН България Топлофикация ЕАД,
ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“
№ 37 сумите, както следва: 214,67 лева – главница, представляваща стойност на
разпределена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. – 30.04.2017 г.,
както и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2015 г.
– 06.12.2017 г. в размер на 30,56 лева, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 07.12.2017 г. до окончателното й изплащане,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 19426 по описа за 2017 г. на ПРС, ХVІ-ти състав.
ОСЪЖДА
Д.Г.С., ЕГН **********,*** да заплати на ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“
№ 37 сумата от 350 лв. - разноски, от които сумата от 75 лв. (50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса) – разноски в производството по ч.гр.д. № 19426
по описа за 2017 г. на ПРС, ХVІ-ти състав и сумата от 275 лв. (200 лв. –
депозит за особен представител и 75 лв. – държавна такса) – разноски в производството по гр.д. № 5442 по
описа за 2018 г. на ПРС, V-ти състав.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ