№ 3309
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110157343 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Б. А. срещу К. Н. А., Б. М.
А., Н. М. А. и З. М. А. – К..
Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици при равни дялове (1/2
идеална част за ищеца и общо 1/2 идеална част за ответниците) на поземлен имот,
находящ се в /населено място/ с идентификатор ************* с площ от 469 кв. м. по
документ за собственост и 514 кв. м. по кадастрална скица. Посочва, че изградените в
имота сгради са индивидуална собственост. Поддържа, че страните не могат да
постигнат доброволно съгласие относно ползването на имота.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
разпределено ползването на имота между страните.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който признават, че са наследници по закон на М. Б. А. и въз основа на наследство
правоприемство са придобили ½ идеална част от процесния поземлен имот, ведно с
втори етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, заедно с източното
мазе и източния гараж и паянтова постройка с идентификатор *************.4.
Посочват, че последната сграда към настоящия момент е съборена, като преди това
разделителната линия била външната стена на сграда № 4 откъм сгради № 3 и № 2.
В проведеното открито съдебно заседание на 07.02.2023г. ищецът моли за
одобряване на вариант № 3 от приетата СТЕ по делото, а ответниците за одобряване на
вариант № 1 или № 2 от приетата СТЕ.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Производството е по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство на
съдебна администрация на граждански правоотношения между съсобствениците по
повод ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с
решение на съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1
1
ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение
не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила.
Между страните по делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по
чл. 146 ГПК, че същите са съсобственици на процесния имот с идентификатор
************* при равни квоти от ½ идеална част.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадена.
В заключението вещото лице е дало четири варианта за разпределение ползването на
поземления имот, като същите се различават с оглед застроената/незастроената част от
него, както и с оглед южната граница на имота, която във варианти № 1 и 2 е според
документите за собственост, а според варианти № 3 и 4 според границата на място и
действащата кадастрална карта.
В съдебната практика е трайно възприето /Решение № 878/19.11.2009г. по гр. д.
№ 745/2008г., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 71/19.04.2011г. по гр. д. № 727/2010г., ІІ Г.
О. на ВКС, Решение № 1197/18.12.2008г. по гр. д. № 4916/2007г., І Г. О. на ВКС и др./,
че при разпределяне реалното ползване на съсобствен имот, като акт на обикновено
управление, следва да се съобразява съществуващото на място фактическо положение
без да се разпорежда извършването на преустройства. Изхожда се от фактическото
състояние и не могат да се разпореждат или взимат предвид никакви промени в имота.
Всякакви бъдещи промени могат да бъдат основание за последващо разпределение на
ползването, доколкото решението по чл. 32, ал. 2 ЗС не се ползва със сила на
пресъдено нещо и при промяна на обстоятелствата може да бъде постановено ново
решение.
При съобразяване на горната съдебна практика, настоящият съдебен състав
намира, че най-подходящ и целесъобразен вариант, който съответства на правата на
страните в съсобствеността и фактическото положение в имота, е вариант № 3, даден
от вещото лице. При този вариант площта, която е разпределена за ползване, съвпада
със свободната от застрояване площ, която е получена след като е извадена площта на
изградените в имота сгради и постройки, и всеки получава по 128 кв. м. свободна за
ползване площ. Спорният между страните въпрос досежно този вариант се изразява в
това, че общата площ на имота според него е 514 кв. м., която съответства на площта
според кадастралната карта, а по първите два варианта е 469 кв. м. По този въпрос
съдът намира, че предмет на разпределение ползването в настоящото производство е
поземлен имот с идентификатор № *************, в който е безспорно, че са
изградени сградите, индивидуална собственост на страните, и който фактически се
ползва от тях. Действително, според актовете за собственост, този имот е с площ от 469
кв. м. Фактически ползваната и оградена площ обаче е 514 кв. м. и съответства на
площта по кадастралната карта. С представеното по делото Решение на СРС, ГК-29, от
24.03.1977г. по гр. д. № 10779/76г. /л. 92/ съдът е признал, че имотната граница между
имоти 6 и 5, за които са отредени парцели I-6 и XIV-5, следва да минава по линията А-
Б-Г по съществуващата на място граница по скицата на вещите лица от 23.02.1977г. /л.
97/. Вещото лице по настоящото дело посочва, че поставената на място разделителна
ограда от южната част на имота не е поставена съгласно съдебното решение от 1977г.,
но е приблизително по границата на имота по действащата кадастрална карта. От
представената от ответниците по делото комбинирана скица, издадена от ГИС – София
/л. 104/, е видно, че разделителната граница между ПИ с пл. № 6 /процесният/ и ПИ с
пл. № 5 /от южната му страна/ според действащата кадастрална карта и според
архивния кадастрален план, предхождащ КККР, съвпадат почти напълно, като
процесният имот е с площ от 518 кв. м. според архивния план и 514 кв. м. според
действащия. Съдът намира, че тази гранична линия, която на комбинираната скица е с
2
черен и кафяв цвят, съответства на приетата със съдебното решение от 1977г.
разделителна линия по т. А-Б-Г, доколкото от скиците на л. 97 и комбинираната скица
на л. 104 е видно, че т. А-Б-В по регулац. план от 1967г. съвпадат със зелената линия от
комбинираната скица, отразяваща същия регулац. план от 1967г., а т. А-Б-Д по
регулац. план от 1951г. съвпада със синята линия от комбинираната скица.
Определената от съда с решението от 1977г. имотна граница и разделителна линия,
която съответства на съществуващата на място граница, минава по т. А-Б-Г и се пада
посредата между линиите по т. А-Б-В и т. А-Б-Д съгласно скицата на л. 97, което
съответства на комбинираната скица на л. 104. Вещото лице по настоящото дело С. К.
категорично заявява, че изградената на място ограда по южната граница на имота
съвпада почти напълно с границата според действащата КККР, като при изслушването
си в съдебно заседание посочва, че „във варианти № 3 и 4 долната южна граница със
съседите е направена по границата, която е на място“. При тези обстоятелства, имотът
не се ползва според регулационните му граници и разпределението по чл. 32, ал. 2
ГПК следва да бъде извършено в границите на действително ползваната площ от имота
(в който смисъл е Определение № 345/19.10.2015г. по гр. д. № 4531/2015г., ІІ Г. О. на
ВКС). От значение е действително заетата и ползвана площ на имота, заключена между
материализираните на място граници, която в случая е 514 кв. м., и именно тя подлежи
на разпределение.
С оглед изложеното, при съобразяването на фактическото положение и
състояние на имота, конкретните съществуващи към момента и материализирани
посредством ограда граници и наличните в него сгради и постройки, както и с оглед
пълното съответствие разпределението на притежаваните от страните права в
съсобствеността, съдът намира, че вариант № 3 е най-удачен. Както се посочи по-горе,
при бъдещи изменения на обстоятелствата, включително при изместване на някоя от
границите и промяна в площта на имота, може да бъде поискано ново разпределение.
Към настоящия момент обаче вариант № 3 отговаря най-пълно на съществуващото
фактическо положение. Изложените в писмените бележки на ответниците доводи в
друга насока не се споделят от настоящия съдебен състав предвид характера и целта на
настоящото производство.
По разноските:
Според установената съдебна практика /Определение № 389/08.10.2010г. по ч.
гр. д. № 293/2010г., II ГО на ВКС, Решение № 275/30.10.2012г. по гр. д. № 444/2012г., II
ГО на ВКС и др./ се приема, че в производство по разпределение ползването на
съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи
заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от
страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в
обема в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството
по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато
съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или
взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова
в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността.
Ето защо, на ищеца следва да се присъди само сумата от 25лв., представляваща
половината от платената държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването между Л. Б. А., ЕГН:
**********, и К. Н. А., ЕГН: **********, Б. М. А., ЕГН: **********, Н. М. А., ЕГН:
**********, и З. М. А. – К., ЕГН: **********, на поземлен имот с идентификатор
*************, находящ се в /населено място/, с площ от 514 кв. м., съгласно вариант
№ 3, отразен на приложение - скица № 3 /л. 123/ от заключението на съдебно-
техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. К., приподписано от
съдията-докладчик и представляващо неразделна част от решението, както следва:
- на Л. Б. А., ЕГН: **********, се предоставя реалното ползване на западната
част (лявата част) на имота от разделителната линия по т. 1-2 от скицата по вариант №
3;
- на К. Н. А., ЕГН: **********, Б. М. А., ЕГН: **********, Н. М. А., ЕГН:
**********, и З. М. А. – К., ЕГН: **********, се предоставя общо реалното ползване
на източната част (дясната част) на имота от разделителната линия по т. 1-2 от скицата
по вариант № 3;
ОСЪЖДА К. Н. А., ЕГН: **********, Б. М. А., ЕГН: **********, Н. М. А.,
ЕГН: **********, и З. М. А. – К., ЕГН: **********, да заплатят на Л. Б. А., ЕГН:
**********, сумата от 25,00лв. – разноски по делото за държавна такса съразмерно на
притежавания дял в съсобствеността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4