Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 06.06.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести март през хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №15492 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.05.2018 год., постановено
по гр.дело №11401/2017 год. по описа на СРС, ГО, 66 с-в, „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е
осъдено да заплати на А.Х.Х. по частичен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 1 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, настъпило на 24.05.2016 год. по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№*****, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 24.05.2016 год. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен като
неоснователен в останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 лв.
– част от вземане от 19 000 лв., като ответникът е осъден да заплати,
както следва: на адв. Р.Р. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 124.50 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 60
лв. – държавна такса и сумата от 85 лв. – възнаграждение за вещо лице, а ищецът
е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените
разноски по делото в размер на 85 лв.
Срещу
решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца А.Х.Х..
Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че
справедливият размер на обезщетението възлиза на 2 500 лв. /от които
1 000 лв. са били изплатени доброволно преди процеса от ответника/. Доказано
било, че претърпеният инцидент се отразил негативно върху цялото психично
функциониране на ищеца, като и понастоящем стресът не бил преодолян. Появили се
панически атаки с чувство за задушаване, трудно дишане, усещане, че получава
инфаркт и всичко това било продължило през следващите три-четири месеца на фона
на персистиращо нарушение на съня и повишена емоционална реактивност,
изразяваща се в тревожност, напрегнатост и раздразнителност. След инцидента
ищецът не се чувствал добре, не му достигал въздух, стягали го гърдите,
променил се, бил обвиняван от семейството на загиналия водач за смъртта на
същия, станал по-изнервен, започнал прием на лекарства, променил отношението си
към семейството и пропушил отново цигари. СРС не бил взел предвид
психологическите увреждания на ищеца, възстановителния период, възрастта на
пострадалия и годината, в който бил настъпил инцидента. Ето защо моли решението
на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – уважен. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата „ДЗИ-О.З.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено
в обжалваната му част. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Предявен е
за разглеждане частичен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но е частично неправилно.
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск
за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвентът има застраховка “гражданска отговорност”.
По предявеният иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно
и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли
твърдените вреди, като вината се предполага до доказване на противното – чл.
45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка “гражданска отговорност” между този водач и
застрахователя /чл. 154, ал. 1 ГПК/.
Безспорно е във въззивното
производство, а и това се установява от събраните писмени доказателства, гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Ж.А.П.и М.К.П., които следва да бъдат
кредитирани като ясни, последователни, житейски логични, убедителни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, заключенията на
вещите лица по съдебно-медицинската експертиза и съдебно-психологичната
експертиза, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на
кредитиране, че са налице всички предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
ангажиране на деликтната отговорност на третото лице Н.А.Д.за причинените на
ищеца неимуществени вреди – изживени болки и страдания от контузия на гръдния
кош, със силна болезненост в областта на 2, 3 ребра отпред, множество порезни
наранявания по врата и в дясна делтоидна област /дясно рамо от външната страна/
и преживян силен стрес, довел до дистрес, настъпили на 24.05.2016 год. в
резултат на ПТП на път ІІІ – 301 км 33/4350 в посока от с.Дойренци към с.Александрово,
както и наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка „гражданска
отговроност“ с ответното дружество, покриващ отговорността на Н.А.Д.като водач
на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№*****. Посочените обстоятелства, като
включени в основанието на иска, са установени със сила на пресъдено него и с
влязлото в сила в осъдителната му част първоинстанционно решение, срещу която
не е било упражнено право на въззивна жалба от страна на ответника /чл. 298 –
299 ГПК/.
Единственият спорен между страните въпрос
по същество във въззивното производство е свързан с размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав приема, че
поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят
е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен
характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението /виж разясненията, дадени в т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания и пр.
В разглеждания случай въззивният съд
намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди
възлиза на 10 000 лв. Определянето на по-голяма от тази сума би довело до
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване. За
формирането на този извод СГС съобразява от една страна – вида и тежестта на
увреждането; възрастта на пострадалия, който към момента на произшествието е
бил на 41 год.; обстоятелствата, при които е настъпило увреждането; интензивността на физическите и психическите страдания на ищеца и тяхната продължителност – възстановителния период
за контузията на гръдния кош е около 25-30 дни, за останалите телесни
увреждания – 10-15 дни, а преживеният от ищеца силен стрес, довел до дистрес, е
обусловил интензивни и трайни отрицателни психични състояния /включително до
момента на изготвяне на заключението по съдебно-психологичната експертиза/ –
потиснато настроение, тревожност, напрегнатост, раздразнителност, намален
социален резонанс в отношенията, невротични фиксации /в ситуации, асоциирани с
тази на ПТП/, като непосредствено след инцидента са били изявени соматични
болки, а в следващите дни безсъние, чувство за задух и затруднено дишане, които
са се отразили на психичното и психосоциалното му функциониране – следователно
налице е съществена промяна в начина на живот на ищеца, без същият да се е
възстановил напълно, като отрицателните психически изживявания следва да се
приемат за значителни неимуществени вреди, а от друга страна – липсата на
трайни последици за здравето, личното и общественото благополучие на ищеца – не е констатирано психично разстройство в
смисъла на посттравматично стресово разстройство, като не се очаква и да се
развие такова разстройство, възстановеното му физическото състояние, съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента
на настъпване на вредите, индиция за
които са лимитите на застрахователно покритие, без те да имат самостоятелно
значение /§ 27 ПЗР на КЗ /отм.//, както и създаденият от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи.
В този смисъл и при отчитане на
осъщественото от ответника преди процеса доброволно плащане на сумата от 1 000
лв., въззивният съд приема, че релевираната претенция се явява основателна до
размера от 9 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането /виж чл. 84, ал. 3 ЗЗД/ до окончателното изплащане.
Ето защо решението на СРС следва да
бъде отменено в частта му, в която предявеният частичен иск е отхвърлен за
разликата над 1 500 лв. до размера от 9 000 лв. /т.е. за сумата от
7 500 лв./, която претенция подлежи на уважаване. Първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство за разликата
над 10 лв.
В останалата обжалвана част
решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Р.Р. сумата от 622.50 лв. – възнаграждение за безплатно процесуално
представителство в първоинстанционното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал.
1, т. 2 ЗА и сумата от 622.06 лв. – възнаграждение за безплатно процесуално
представителство във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2
ЗА
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 150 лв.,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 16.05.2018 год., постановено по гр.дело
№11401/2017 год. по описа на СРС, ГО, 66 с-в, в частта му, в която е
отхвърлен предявения от А. Х. Х. срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е частичен иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 1 500 лв. до размера
от 9 000 лв. /т.е. за сумата от 7 500 лв./, както и в частта му,
в която ищецът А. Х.Х. е осъден да заплати на ответника „ДЗИ-О.З.“ ЕАД разноски
за първоинстанционното производство за разликата над 10 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Х.Х. с ЕГН **********,
с адрес: ***, по частичен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
разликата над 1 500 лв. до размера от 9 000 лв. /т.е. сумата от
7 500 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 24.05.2016 год.
по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№*****, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.05.2016 год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от
16.05.2018 год., постановено по гр.дело №11401/2017 год. по описа на СРС, ГО,
66 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Р. С.Р., с адрес: ***-55,
сумата от 622.50 лв. – възнаграждение за безплатно процесуално представителство
в първоинстанционното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА и
сумата от 622.06 лв. – възнаграждение за безплатно процесуално представителство
във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 150 лв., представляваща държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/