РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Монтана , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на петнадесети
септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана К. Йорданова
Членове:Милена Ц. Бранкова
Олег С. Спиров
като разгледа докладваното от Диана К. Йорданова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20201600600143 по описа за 2020 година
Производството е по чл.318 и сл НПК.
С присъда на Районен съд-Берковица, постановена на 21.07.2020
година по нчхдело № 345/2019 година, подсъдимият Ю. В. М. е признат за
невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 130,
ал.1 НК; отхвърлен е като неоснователен предявения от Н. С. М. граждански
иск.
Присъдата е обжалвана от Н. М. чрез повереника й адв. С. с
оплаквания за необоснованост, незаконосъобразнст и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствени правила; формулирани са искания за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд или постаноявване на нова - осъдителна присъда
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
В открито съдебно заседание на въззивния съд жалподателката
/частна тъжителка/ чрез нейния повереник поддържа жалбата и излага
конкретни съображения в тази насока.
1
Защитникът на въззиваемия /подсъдим в първоинстанционното
производство/ - адв.Х. излага доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на
страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема
следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в
наказателния процес ; жалбата е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК.
Разгледана по същество - същата е основателна.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната
оправдателна присъда и като последица отхвърляне на предявения
граждански иск, е проведено незаконосъобразно - при допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуални правила
/съдът не е изложил каква е приетата за установена по делото фактическата
обстановка; не е събрал всички необходими доказателства; не е извършил
проверка , както и прецизна и задълбочена преценка на доказателствата и
доказателствените средства/.
Конкретните съображения на въззивната инстанция са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран от частната тъжителка Н. С. М.
с тъжба, съдържаща твърдения за извършено на 04.09.2019 година от
подсъдимия Ю. В. М. престъпление по чл. 130, ал.1 от НК; предявен е и
граждански иск за присъждане на сумата от 10 000 лева, претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението -
предмет на обвинението.
От събраните по делото доказателства, вкл. и от обясненията на
подсъдимия М. е безпорно е установено , че на посочената в тъжбата дата-
04.09.2019 година е възникнал инцидент с участието на тъжителката и
подсъдимия; попаден е сигнал на тел.112. Обстоятелствата, свързани с
наличието на констатирани наранявания на тъжителката, са установени от
медицинската документация и заключението на съдебната експертиза.
2
Декларираната обаче от съда увереност за недоказаност на
обвинението почива на некачествено изпълнение на задълженията на
първоинстанционния съд за обсъждане на материалите по делото, за
задълбочен и обективен доказателствен анализ и точна доказателствена
преценка, съобразена с изискванията на закона за достоверно установяване на
фактите.
От мотивите към присъдата не става ясно какво точно утвърждава
съдът относно обстоятелствата, при които е пострадала тъжителката. Защото,
както бе посочено и по-горе, последното, /че на тъжителката са причиненин
телесни подреди на 04.09.2019 година/, е установено по несъмнен начин от
писмените доказателства и заключението съдебно-медицинската експретиза.
Не става ясно кои свидетелски показания районният съд кредитира и кои не ,
съответно какви са основанията да съда да даде или не даде вяра на
показанията на определени свидетели. Всъщност, касае се до пълна липса на
мотивировка на съдебния акт, съответстваща на изискванията на закона,
която да позволи на въззивния съд да провери правилността на решаващия
извод на първостепенния съд за оправдаване на подсъдимото лице.
На следващо място, по делото са били събрани и противирочеви
гласни доказателства, но съдът не е положил каквито и да е усилия за
отстраняване на тези противоречия чрез извършване на очни ставки на
основание чл.143, ал.4 НПК /налице са противоречия между показанията на
съпругата на подсъдимия Н. Г. и съпруга на тъжителката М. М. – протокол от
съдебно заседание - л.39, 40 от делото на РС-Берковица/. Противоречие е
налице и между показанията на съпруга на тъжителката св. М. М. и
обясненията на подсъдимия, при които е следвало да бъдат предприети
действия по реда на чл.143, ал.1 НПК. Извън необходимото съдебното
внимание са останали показанията на св. К. Р.- л.38 от делото на РС-
Берковица/, съобщеното от това лице, макар и с производен характер, е
изисквало обсъждане в рамките на съвкупен доказателствен анализ. Не са
обсъдени по такъв начин и показанията на свидетеля М. М.- съпруг на
тъжителката относно процесния инцидент. Обстоятелството, че покозанията
па първия имат производен характер, а вторият е съпруг на тъжителката не ги
лишава от доказателствена стойност.
Районният съд е следвало да изиска и приложи в цялост
3
образуваната по повод инцидента прокурорска преписка, завършила с отказ
за образуване на наказателно производство поради липса на данни за
извършено престъпление от общ характер, като допусне събирането на гласно
доказателство - показания на свидетеля М. А. /л.65 от делото на БРС/, подал
жалба до РУ МВР-Берковица, съдърщата описание на станалия на 04.09.2019
година инцидент. Следвало е да бъде проверено чрез събиране на съответни
доказателства съдържащото се в показанията на св.Х. Ж., /л.40 от делото на
БРС- подсъдимият бил откаран в болница/, а и в обясненията на подсъдимия
М. /л.38 от делото на БРС/ твърдение за получени при инцидента наранявания
от самия подсъдим с оглед евентуално приложение на разпоредбата на чл.130,
ал.3 от НК.
По изложените по-горе съображения въззивният съд намира, че
изводът за недоказаност на обвинението е направен при неприлагане
правилата на НПК за достигане на истинно фактическо установяване чрез
анализ и оценка на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
без да се допуска игнориране , подценяване или надценяване на някои от тях.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 334, т.1 във вр. с
чл.335, ал.2 НПК въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло присъда на Районен съд-Берковица,
постановена на 21.07.2020 година по нчхдело № 345/2019 година по описа на
Берковски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Берковския
районен съд.
ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5