Решение по дело №50713/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3458
Дата: 6 март 2023 г.
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20211110150713
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3458
гр. С., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110150713 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С.” ЕАД против С. К. Н, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „Т С.” ЕАД твърди, че ответникът С. К. Н е потребител на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., бул.М № 12, ет. 5, офис 3, аб.№ 4217, като
не заплатил потребената за посочения имот топлинна енергия, на стойност 438,85 лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.2.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законна лихва от
19.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 138,93 лв. за
периода от 31.3.2018 г. до 9.2.2021 г., сумата от 36,70 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване с цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 1.1.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законна лихва от 19.2.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 9,40 лв. за периода от 3.3.2018 г. до
9.2.2021 г. до окончателното й изплащане. Ищецът сочи, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно
чл. 109 ЗЕЕЕ (отм.) потребителите били длъжни да заплащат в срок дължимите суми за
топлинна енергия. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия
влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имали силата на договор. До момента обаче ответникът не бил погасили
задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ етажните
собственици на сградата, в която се намирал и имотът на ответницата, били сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение с „БРУНАТА” ООД. Сумите за
топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването и чл. 61, ал. 1
1
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника били
издадени изравнителни сметки. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, С. К. Н е подала отговор на исковата молба, с представено
платежно нареждане за заплащане на всички суми.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на производството са установителни искове с правно основание
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за вземания за продажна цена за ползване на топлинна енергия и мораторна лихва за
забава в плащането на цената, за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., бул.М № 12, ет. 5,
офис 3, аб.№ 4217.
С оглед твърденията на страните и представените доказателства, съдът е отделил за
безспорно, че главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани с
наличието на обогатяване на ответника за сметка на ищеца, както и че същите произтичат от
една група факти, размера на обогатяването за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума и по исковете за законната лихва за забава – че
главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че
размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
Предвид постъпилия отговор на искова молба, с който ответникът представя
доказателства за изплащане на дължимите суми по исковата молба, съдът намира, че е
налице конклудентно признание на основанието и размера на иска. С извършеното в хода на
производството плащане ответникът е признал конклудентно основанието и размера на
исковете, поради което се явява безпредметно обсъждането на основателността им. С оглед
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Решението на съда следва
да отразява фактическото положение към момента на приключване на устните състезания,
отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на процесната
сума. Следователно, към приключване на съдебното дирене процесните суми не се дължат
на ищеца, тъй като са му платени. Единственият спор се съсредоточава върху това дали е
платена сумата от 194,91 лв., за което обстоятелство съдът е допуснал ССчЕ, изслушана в
открито съдебно заседание и кредитирана от съда на основание чл.202 ГПК. От същата се
установява, че сумата е постъпила по сметка на ищеца, поради което е останал неплатен
само депозитът за изготвяне на заключението.
С оглед събраните по делото доказателства, от които се установява, че всички суми
са платени, исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, като погасени чрез плащане в хода
на исковото производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 лв.,
депозит за изготвяне на експертиза.
Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я“ Б против С. К. Н., ЕГН **********, с адрес ГР.С., БУЛ.М, № 12,
ЕТ. 3, АП. 2, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на следните суми: 438,85 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване с цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 1.2.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законна лихва от 19.2.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 138,93 лв. за периода от 31.3.2018 г. до
2
9.2.2021 г., сумата от 36,70 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване с
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 31.10.2018 г.,
ведно със законна лихва от 19.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
забава в размер на 9,40 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 9.2.2021 г., за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: ГР. С., БУЛ. М №12, ЕТ. 5, ОФИС №3, аб. № 4217, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9921/21 г. на СРС, 141 състав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради извършено плащане на сумите в хода на производството.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. К. Н., ЕГН **********, с адрес ГР.С.,
БУЛ.М, № 12, ЕТ. 3, АП. 2, ДА ЗАПЛАТИ на „Т С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я“ Б, сума в размер на 200 лева, представляващи деловодни
разноски за експертиза.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3