РЕШЕНИЕ
№131
гр.Пазарджик, 15.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, наказателна
колегия в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕТА ПАРПУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТА СТОЯНОВ
ВЕСЕЛИН
ПЕТРИЧЕВ
при участието на
секретаря Снежана Пискова и прокурор в ОП Паун
Савов, като разгледа докладваното от съдия Парпулова ВНАХД № 544 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 21-ва от НПК.
Делото е образувано
по въззивен протест против
решение от 12.06.2019 г. по АНД №
942/2019г.
Във
въззивният протест се излагат доводи за
неправилност на постановеното решение, с което
обв. А.М.Х. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по
чл.313,ал.1 НК. Твърди се,че неправилността се е изразила в
незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил в
цялост доказателствата по делото, поради което е направил необоснован извод и е
оправдал подс.Х., приемайки деянието за
малозначително по чл.9,ал.2 НК , вместо да бъде осъден по повдигнатото му
обвинение. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на нова
присъда, с която обв.Х. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Не се сочат нови доказателства.
В
съдебно заседание проведено на 14.10.2019г. прокурорът поддържа протеста.Прави
искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд и пос8тановяване на
ново, с което обв.Х. да бъде признат за виновен в извършване на деяние по
чл.313, ал.1 НК.
В пледоарията си защитникът на обвиняемия
адв.У. поддържа становище за неоснователност на въззивния протест.Прави искане
за потвърждаване решението на първоинстанционния съд.
Обв.Х. в правото си
на лична защита и в правото си на последна дума прави искане за потвърждаване решението на
първоинстанционния съд.
Окръжният съд като
се съобрази с доводите изложени във въззивния протест и провери законността, обосноваността и справедливостта
на обжалваното решение и при съобразяване с разпоредбите на чл.314 ал.1 от НПК
, прие следното:
Протестът
е подаден в законния срок по чл.319 ал.1 от НПК и е допустим, като разгледан по
същество е неоснователен.
С
решение от 12.06.2019 г. постановено по АНД №
942/2019г. Пазарджишкият РС е признал обв.А.М.Х. *** за невиновен
в това, че на 12.09.2018г. в гр.Пазарджик е потвърдил неистина в писмена
декларация от 12.09.2019г., която по силата на закон – чл.13 т.6 от Наредба
№І-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи въз основа на чл.159 от
Закона за движението по пътищата – се дава пред орган на властта – ОД на МВР
Пазарджик – за удостоверяване истинността на някое обстоятелство – че
обичайното пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС; като е декларирал, че
обичайното му пребиваване е в Република България, с. Драгиново, ул.“Детски мир“
№3, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК, във вр. с чл.9 ал.2 от НК го е оправдал по обвинението за
извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
Първоинстанционният
съд е приел следната фактическа обстановка:
През 2016 г. обв. А.Х.
заминал да живее и работи в Англия, като се установил в с. Терингтон, Кингсли. В
един момент той решил, че е в негов интерес да подмени българското си СУМПС с
английско, за да може да изкарва допълнителни доходи като шофьор. Поради тази
причина подменил българското си СУМПС с английско такова. В продължение на
почти две години той живеел и работил в Англия, като в България се прибирал да
няколко дни.
След „Брекзит“ обаче обв. Х. започнал да обмисля вариант да се завърне в България и да започне
работа като международен шофьор. През месец април 2019 г. той се завърнал в България, като останал за
по-продължително време, през което изкарал курс за придобиване на Е-категория,
която да му осигури възможност за работа като международен шофьор. Положил
изпит и получил исканата категория.
На 12.09.2018 г.
обв. Х. *** Заявление за издаване на българско СУМПС. Към заявлението
представил необходимите документи, както и английското си СУМПС № ************. Освен това попълнил и Декларация по чл.13 т.6 от Наредба № 1-157 от
01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от
Министъра на вътрешните работи въз основа на чл.159 от Закона за движението по
пътищата. В нея обв. Х. посочил, че притежава СУМПС издадено от държава-членка
на ЕС, посочвайки неговия номер и къде е издадено. Декларирал също, че е
установил обичайното си пребиваване в Р България по смисъла на §6 т.46 от ДР на
ЗДвП на адрес с. Д., ул. „********“ № *, след което се пописал да декларатор. Документите били
приети от св. Р.С.. След като подал документите и докато изчаквал
издаването на СУМПС, обвиняемият се върнал в Англия, за да може да уреди
прекратяването на трудовите си отношения там и договора за наем.
След подаване на документите от ГД „НИ“ при
МВР било изпратено искане до ОДМВР- Пазарджик с писмо peг. № *********** г., за
извършване на проверка дали са спазени изискванията па действащата нормативна
уредба в частта, касаеща „обичайно пребиваване“ на А.Х. при подаване на
заявлението за подмяна на притежаваното от него английско СУМПС с българско. По
този повод било възложено на св. Р.К.и колегата му К.З.- служители в РУ-
Велинград да извършат проверка на адреса, посочен от обвиняемия в с. Д. Св. К и
полицай З посетили адреса, като на същия установили майката и сестрата на обв. Х.-
св. Д Х и Д М. Те обяснили на св. К, че обвиняемият в момента се намирал в
Англия. Посочили също, че работел там от 2016 г., както и че си бил в България
през април 2018 г., като стоял повече от месец, след което се върнал в Англия.
След това отново през м. юни 2018 г. се прибрал стоял две седмици и пак се
прибрал. През м. август 2018 г. пак бил идвал в България, като подал документи
за издаване на СУМПС, стоял повече от месец и пак се върнал в Англия.
При проверката била направена и справка в
информационните масиви на МВР за пътуванията на обв. Х. извън страната, при
която се установило, че на 03.06.2016 г. той е напуснал пределите на страната и
се е завърнал в България на 05.06.2016 г. Впоследствие на 14.06.2016 г. отново
е напуснал пределите на РБ и се е завърнал на 02.04.2018 г. След което в
периода до 01.01.2019 г. няколко пъти е излизал от страната и се е връщал и
престоявал в България за различни периоди от време. Така било установено, че в
едногодишния период от време- от 12.09.2017 г. до 12.09.2018 г.
(инкриминираната дата, когато е депозирана процесната декларация от него), обв.
Х. е пребивавал във Великобритания- 318 дни, а в Република България- 47 дни,
тоест по-малко от изискваните 185 дни. Преценено било и също, че от 14.06.2016
г. до 02.04.2018 г. той е пребивавал непрекъснато във Великобритания. При това
положение било прието, че обичайното пребиваване на обв. Х. не е било в
Република България, поради което и му било отказано издаването на българско
СУМПС.
От заключението на почерковата
експертиза се установява, че при изследването на инкриминираната декларация
подписът за „декларатор“ е положен от обв. Х..
За да приеме, че
деянието по чл.313,ал.1 НК извършено от обв.Х. е явно незначително по смисъла
на чл.9,ал.2 НК първоинстканционния съд е приел, че в конкретния случай е
налице невярно деклариране единствено относно обичайното местопребиваване. Установено
е по делото, че обв.Х., не е пребивавал на посочения адрес в заявлението повече
от 185 дни през последните12 последователни месеца. Декларирането му по отношение
на другото обстоятелство, а именно, че притежава СУМПС издадено в Англия е
вярно. Първоинстанционният съд приема, че опасността обвиняемият да злоупотреби
с това свидетелство липсва. Отделно обв. Х. е поискал издаване на ново СУМПС ,
не поради изтекъл срок на валидност, загубено или откраднато СУМПС, а поради
това, че същият е придобил и то в България допълнителна категория
правоспособност за водач на МПС.
Съдът е преценил
също ,че обвиняемият е декларирал като обичайно местопребиваване
постоянния си и настоящ адрес в България, тъй като е българин с оглед на
обстоятелството, че се завръща и ще остане в България.
Въззивният съд споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд, които са обосновани и законосъобразни. Въззивният съд намира, че
първоинстанционният съд при установяване на
фактическата обстановка, и в частност
при решаване на основните въпроси във
връзка с изясняване на относимите към предмета
на доказване факти и обстоятелства, правилно и законосъобразно се е
позовал на събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
Пръвоинстанционният съд не е допуснал нито игнориране, нито превратно тълкуване
на доказателствените материали, поради което и приетите за установени фактическите обстоятелства относно деянието, дееца и вината
по повдигнатото срещу обв.Х. обвинение е установено с допустимите и относими
доказателства.
Първоинстанционният
съд обосновано и законосъобразно е приел, че
от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,че с поведението си обв. А.Х. само формално е
осъществил признаците на престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК, но
конкретното инкриминирано деяние е малозначително, доколкото неговата
обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, поради
което го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл..313,ал.1 НК.
Решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди, а въззивния протест като
неоснователен се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание
чл.338 НПК Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.06.2019 г. постановено по АНД № 942/2019г. на Пазарджишкия районен
съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/
Вярно е, че
процесното престъпление не е резултатно, но това не води автоматично до
заключението, че винаги в случаите на невярно деклариране обществената опасност
се презюмира. Документните престъпления засягат обществените отношения,
осигуряващи правилното и законосъобразно осъществяване на документирането.
Процесната декларация е подадена по повод издаване на ново СУМПС поради
придобита допълнителна категория правоспособност на водач на МПС. Предмет на
деклариране от страна на заявителя, съгласно чл.13 т.6 от Наредба
№І-157/01.10.202 г., са две кумулативни обстоятелства- на първо място дали
пребивава обичайно на територията на друга държава-членка (различна от тази, в
която подава заявлението и в случая РБ) и на второ място- дали има издадено в
друга държава от ЕС СУМПС. Установяването на тези обстоятелства в хода на
преценката на административния орган дали да се поднови/издаде свидетелство, е
необходимо, тъй като за ЕС не съществува единен регистър на издадените във
всяка държава-членка СУМПС. Наред с това всеки гражданин на държава, която е
член има правото да подаде заявление за подновяване в дружа държава, а не тази,
която е издала свидетелството, стига да пребивава там обичайно по смисъла на
Конвенцията. За да се предотврати злоупотребата с възможността едно лице при
отнето на някакво основание СУМПС в една държава-членка на ЕС, да получи такова
от друга държава и при отнета правоспособност да се легитимира с надлежен
документ при упражняване на правото на управление на МПС. В това е смисълът на
процесната декларация.