Решение по дело №791/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от П. П. Т. с [ЕГН] от [населено място], против решение № 230/28.03.2024 година по н.а.х.д. № 699/2024 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е изменено наказателно постановление № 22-0001285/19.12.2023 година на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Бургас (НП).

С НП, на П. П. Т., за нарушение на чл. 139 ал. 1 т.2 предложение 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 7 ал. 1 т. 3 б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредбата), на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предложение 3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

РС е намалил размера на санкцията от 1 500 лева на 500 (петстотин) лева.

Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно. Твърди материалноправна незаконосъобразност на НП и допуснати процесуални нарушения в производството по установяване на административното нарушение, които не са отчетени от РС.

Иска отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира разноски за двете инстанции.

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП П. П. Т., е санкциониран за това, че на 28.11.2023 година, около 13:00 часа, в [населено място] до база „Севан“ по посока на движение [населено място], като водач на съчленено ППС с пет оси – влекач [Марка] с регистрационен № [рег. номер] от категория N3 с две оси и прикачено към него полуремарке [Марка] с регистрационен № [рег. номер] от категория О4 с три оси, извършва обществен превоз на товари – пшеница, видно от товарителница серия V-33 с № 025720/28.11.2023 година по маршрут от [населено място] до [населено място], съгласно пътен лист с № 016391/28.11.2023 година, с тегло 34 205 кг на едната тройна ос на полуремаркето, при максимално допустимо натоварване на една трайна ос на полуремаркето – 24 000 кг (24 т).

За да постанови решението си, съдът е преценил, че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения, а самото административно нарушение е доказано по несъмнен начин. Съдът обаче е приел, че АНО неправилно е определил размера на глобата и я е намалил до минимално предвидения от законодателя размер от 500 лева.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

РС е изяснил фактическата обстановка по спора, като е проверил изводите на наказващия орган чрез доказателствено средство, допустимо в процеса – разпит на свидетеля П. К. Р.. Съдът е издирил приложимото право и го е съпоставил с правната [жк], дадена от наказващия орган в НП. Съдът е установил, че е налице съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с нормата, по която е наложено наказанието.

В обжалваното решение са обсъдени всички възражения на жалбоподателя. Съгласно чл. 139 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Според чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от натоварванията на ос, на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 m - 24 t.

По делото е доказано, че П. Т. е установен да управлява съчленено ППС с пет оси, с разстояние между осите над 1,30 метра и сума от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето 34 205 кг., при допустими 24 тона, съгласно цитираната разпоредба. Следователно, налице са съставомерните елементи на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и същият е санкциониран законосъобразно.

Неоснователно е възражението на касатора, че служителите на Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ не са компетентни да установяват нарушение, като описаното в НП. Съгласно чл. 91 ал. 3 т. 5 от Закона за автомобилните превози, длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ имат право да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите. АУАН, въз основа на който е издадено НП, е съставен от служител на агенцията –инспектор при РД „АА“ – Бургас, поради което и не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на процесуални правила. Компетентността за контрол е уредена и в чл. 166 ал. 2 т. 8 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Компетентността на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да издава наказателни постановления по ЗДвП е уредена в чл. 189 ал. 12 т. 3 от ЗДвП, съответно в нормата на чл. 189 ал. 12 т. 5 от ЗДвП е предвидена възможност министърът да оправомощава определени от него длъжностни лица за издаването на НП. Въз основа на този текст от ЗДвП, със заповед № РД-08-30/24.02.2020 година министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е възложил правомощия на директора на РД „АА“ да издава наказателни постановления за установени нарушения по ЗДвП. Доколкото касационният жалбоподател е санкциониран за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 предложение 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ, то процесното НП е било издадено от компетентен орган.

Настоящият касационен състав не споделя възражението на касатора, че за процесното деяние е налице неяснота дали е нарушена разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. а от Закона за пътищата (ЗП) или чл. 139 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. В настоящият случай разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП е неприложима. Съгласно тази разпоредба за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая администартивнонаказателната отговорност на водача на процесното ППС е ангажирана не за това, че управлява ППС без съответното разрешително, а за това, че управлява тежко ППС.

Правилно РС - Бургас е приел, че в настоящия случай не са налице такива обстоятелства, които да оправдават налагане на наказание в посочения размер и правилно е изменил обжалваното НП като е намалил размера на наложеното наказание „глоба“ от 1 500 лева на 500 лева.

Изходът от оспорването обуславя основателност на искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника в писмено становище по съществото на спора, депозирано преди съдебното заседание. Касаторът П. П. Т. следва да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (юридическото лице, в чиято структура е наказващият орган) разноски в размер на 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид правната и фактическа сложност на казуса.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. решение № 230/28.03.2024 година по н.а.х.д. № 699/2024 година на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА П. П. Т. с [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата от 100 (сто) лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.