№ ... / ... г.
№ ... / ... г.
№ 395 / 20.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
20.06.2019 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Радка Михайлова и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 627 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК, обективно съединен с искови претенции с правно основание чл.59 ал.2 СК, чл.143 ал.2 от СК и чл.56 ал.1 СК.
Ищецът И.К.Б. xxx твърди в исковата молба, че с ответницата заживяли заедно на семейни начала през 2002 г. На 15.07.2006 г. се родил синът им Иван. Поддържа, че през м.март 2016 г. ответницата заминала на работа в Германия. Върнала се през м.декември 2016 г. за празниците, съобразно с дните на отпуска, които работодателят й беше дал. Заявила му, че трябва да сключат граждански брак, тъй като това ще й помогне в Германия да си намери по-хубава квартира и по-добра работа. Твърди също така, че почувствал някаква студенина н отчуждение от нейна страна, но не отдал значение на това Така на 29.12.2016 г. сключили граждански брак, първи и за двамата. След празниците ответницата веднага заминала отново за Германия - някъде около 02.01.2017 г. Оттогава и до настоящия момент тя не се е връщала в дома им, нито е идвала да види сина си. На практика вече повече от две години са фактически разделени.
Ищецът твърди, че с ответницата не са имали пререкания. Разбирали се добре. Поддържа, че била обещала да изпраща по 500 евро издръжка за сина им. Пращала пари, но не всеки месец. Поддържа, че синът им Иван е инвалидизиран със 75% трайна неработоспособност, с вродена глухота от раждането си и е слухопротезиран. Нуждае се от специални грижи, често се налага да посещава лечебни заведения, има разходи за медикаменти н подмяна на протезата. Твърди, че Иван получава социална помощ в размер на 450 лева месечно. Поддържа, че той грижи изцяло за него и му осигурява всички необходими за здравето му средства, прегледи н наблюдение от лекари. Синът им Иван е ученик в Пето ОУ „Христо Ботев“, в 5б клас и се нуждае от повече средства за дрехи, храна, учебни пособия, отопление, ежедневни джобни разходи, разходи за мобилен телефон и за компютър и интернет, които ползва, както и други, каквито са необходими за дете на неговата възраст.
Ищецът твърди също така, че за коледните и новогодишни празници през м.декември 2017 г. ответницата не си дошла вкъщи н едва тогава се усъмнил, че нещо не е наред. От нейни близки разбрал, че си е идвала в България, но е пребивавала в дома на майка си в град Враца, както и че живее на семейни начала с друг мъж от град Монтана в Германия и че е идвала с него в неговия дом за празниците, но не се е обадила. Твърди, че се свързал с нея по скайп и й поставил директно въпросите за брака им, тя не отрекла, че има друг мъж до себе си. Ищецът твърди също така, че неколкократно разговаряли и стигнали до решение да се разведат по взаимно съгласие, като тя била съгласна след развода той да упражнява родителските права над сина им Иван. Проблемът е в това, че работодателят й давал отпуск само за коледните и новогодишните празници и тя реално не може да се яви лично в съда по делото за развода по взаимно съгласие. Твърди, че никога не я е спирал да контактува със сина им, но и тя не е идвала да го вижда повече от две години. Заявява, че ответницата получава добра заплата в Германия, даже наскоро си е закупили на старо лек автомобил Форд в Германия, произведен през 2007г. и го е регистрирала в КАТ-Монтана. Освен това притежава дял от дома на родителите си в гр.Враца, тъй като баща й починал, като домът им е триетажна къща, в която живее майка й Рада Христова Луканова. Ищецът твърди, че в момента е безработен, отдавна спрял дейността на фирмата си, тъй като се наложило да догледа баба си и дядо си, също и майка си, които вече са покойници.
Ищецът твърди, че бракът с ответницата е изцяло и непоправимо разстроен, налице е и фактическа раздяла вече повече от две години; твърдо и окончателно е убеден, че не съществува никаква възможност нещата да се променят, липсва каквото и да било доверие или уважение помежду им, семейните им контакти са приключили изцяло. Между него и ответницата е настъпило непоправимо отчуждение от много отдавна, необходимо е да се сложи край на този изпразнен от съдържание и смисъл брак. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което решение, с което да прекрати брака му с ответницата, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като не се произнасяте по въпроса за вината; да постанови местоживеенето на детето Иван Ивайлов К., с ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx г., да бъде при него, на посочения в исковата молба негов постоянен адрес; да му бъдат предоставени родителските права над детето Иван Ивайлов К., като ответницата има право да се вижда с детето всяка втора и четвърта събота в месеца и за 20 дни през лятната ваканция, които дни да не съвпадат с неговата отпуска, в случай, че започне работа; да бъде осъдена ответницата да заплаща чрез него бащата, по 200 лева месечна издръжка за детето Иван Ивайлов К., считано от завеждане на делото до настъпване на условия за прекратяване или промяна на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочено съобразно падежа й вноска; да му предостави съда ползването на семейното жилище на адрес: гр.Монтана, бул.”Хаджи Димитър“ № 3, вход Б, ет.2, ап.18. Заявява, че няма претенции по отношение на фамилното име на ответницата, тъй като тя не го е променяла при сключването на брака им.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата С.С.Г. xxx не е представила писмен отговор на исковата молба и не взема становище по исковите претенции.
Отдел “Закрила на детето” към Дирекция “Социално подпомагане” – град Монтана счита, че съдът ще постанови решение, което ще бъде съобразено с индивидуалните нужди и ще е в интерес на детето Иван Ивайлов К..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните заживяли заедно на семейни начала през 2002 г. На 15.07.2006 г. се родил синът им Иван. Безспорно е също, че през м.март 2016 г. ответницата заминала на работа в Германия. Върнала се през м.декември 2016 г. за празниците. Така на 29.12.2016 г. сключили граждански брак, първи и за двамата. След празниците ответницата заминала отново за Германия и оттогава и до настоящия момент тя не се е връщала. Установено е също така, че ответницата е изпращала пари. Видно е, че синът на страните Иван е инвалидизиран със 75% трайна неработоспособност, с вродена глухота от раждането си и е слухопротезиран. Нуждае се от специални грижи, често се налага да посещава лечебни заведения, има разходи за медикаменти н подмяна на протезата. Детето получава социална помощ в размер на 450 лева месечно. Установено е също така, че бащата се грижи изцяло за него и му осигурява всички необходими за здравето му средства, прегледи н наблюдение от лекари. Детето Иван е ученик в Пето ОУ „Христо Ботев“, в 5б клас. Установено е от събраните по делото доказателства, в частност гласни такива, че страните са в трайна фактическа раздяла и възстановяването на близостта и доверието между тях е невъзможно.
Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните писмени доказателствени средства и гласни такива.
От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, поради което следва да се допусне развод и се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Установено е, че от както съпрузите са разделени до настоящия момент не са полагали каквито и да било усилия за изглаждане на своите взаимоотношение. Нещо повече, и двамата напълно са се дезинтересирали един от друг. С това си поведение и двамата съпрузи са демонстрирали пълната си дезинтересованост от семейството си. Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие, при което по време на фактическата раздяла брачната връзка съществувала само формално и не съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. По време на фактическата раздяла отношенията им са съществували само формално. Липсата на лични контакти и на съвместно поемане на грижи за семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, при условията на чл.49 ал.1 от СК.
От брака си страните имат едно дете – Иван Ивайлов К.. Страните нямат спор относно това кой от тях да упражнява родителските права по отношение на детето. Същото след раздялата на родителите си е продължило да живее при своя баща, в дома, където е роден и живее и понастоящем. Ето защо и предвид заявеното от бащата искане той да упражнява родителските права по отношение на детето Иван съдът намира, че родителските права по отношение на това дете следва да бъдат предоставени на бащата И.К.Б.. Следва да бъде определен разширен режим на лични контакти на детето с майката, а именно: ответницата да има право да се вижда с детето всяка втора и четвърта събота в месеца и за 20 дни през лятната ваканция, които дни да не съвпадат с отпуска на бащата, в случай, че започне работа.
По отношение на размера на издръжката, който следва да бъде определен за заплащане от страна на майката, съдът намира, че същият следва да е в заявения размер от 200 лева на месец. От данните по делото се установява, че този размер издръжка няма да затруднява ответницата да бъде изплащан от нея ежемесечно. Ето защо ответницата следва да заплаща на ищеца като баща и законен представител на детето Иван Ивайлов К. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от завеждане на делото – 11.03.2019 година до настъпване на условия за прекратяване или промяна на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочено съобразно падежа й вноска.
По отношение на ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: град Монтана, бул.”Хаджи Димитър” № 3, вход Б, ет.2, ап.18 страните нямат спор, поради което същото следва да бъде предоставено за ползване от ищеца.
Съобразно този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавни такси, както следва: сумата от 25 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, 288,00 лева - държавна такса относно издръжката на детето, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА развод между И.К.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и С.С.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 29.12.2016 година с акт № 0201/29.12.2016 година на Община Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето ИВАН ИВАЙЛОВ К. да бъде при бащата И.К.Б. на адрес: xxx.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето ИВАН ИВАЙЛОВ К., ЕГН xxxxxxxxxx на бащата И.К.Б..
Определя следния режим на лични контакти между майката С.С.Г. и детето ИВАН ИВАЙЛОВ К.: всяка втора и четвърта събота в месеца и за 20 дни през лятната ваканция, които дни да не съвпадат с отпуска на бащата, в случай, че започне работа.
ОСЪЖДА С.С.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща чрез И.К.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx като баща и законен представител на малолетното дете ИВАН ИВАЙЛОВ К., ЕГН xxxxxxxxxx, месечна издръжка за детето в размер на 200,00 лева, считано от 11.03.2019 година до настъпване на причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане.
След допускане на развода и прекратяване на брака предоставя на И.К.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx за ползване семейното жилище, находящо се в град Монтана, бул.”Хаджи Димитър” № 3, вход Б, ет.2, ап.18.
ОСЪЖДА С.С.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата от 25,00 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, 288,00 лева - държавна такса относно издръжката на детето, както и сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :