№ 36639
гр. София, 26.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Частно гражданско дело №
20221110101138 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА срещу АЛ. Р. ИЛ. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 967,15 лева,
представляваща сбор от:
600 лева - главница по Договор за паричен заем № ... от 21.11.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
44,36 лева – възнаградителна лихва по договора за заем за период от 22.12.2020 г. до
22.03.2021 г.
211,64 лева – възнаграждение по гаранционна сделка;
60,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране;
51,15 лева – мораторна лихва за периода от 23.12.2020 г. до 21.12.2021 г.
Нормата на чл. 411, ал. 2 от ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за
изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не
отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4.
длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на
Република България.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
1
В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки между заемодателя,
кредитополучателя и дружеството-гарант, може да бъде обоснован извод, че със
сключването на договора за предоставяне на поръчителство, в допълнение на договора за
потребителски кредит, се цели заобикаляне на уредбата на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат общо и
неразделно.
Видно от чл. 4 от договора за потребителски кредит, неговото действие и, в този
смисъл, реалното усвояване на кредита са поставени в зависимост от предоставяне на
поръчителство от посочено от кредитодателя лице. С оглед на това, дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство следва да се квалифицира
като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като
възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. По тази причина това
възнаграждение не може да бъде претендирано от кредитора (чл. 10, ал. 2 от ЗПК).
На същото основание следва да бъде отхвърлено и заявлението в частта за сумата от
60 лева за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, тъй както услугите,
за които те се дължат съгласно предоставените Тарифи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, са
свързани с усвояване и управление на кредита, за които действия кредиторът не може да
изисква допълнително заплащане, поради което начисляването на възнаграждение за
извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование противоречи
на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му от потребителя.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 271,64 лева
при претендиран сбор от 967,15 лева) както и за съответната част от разноските следва да
бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за
сумата в общ размер на 695,51 лева и за съответната част от общо дължимите разноски в
размер на 25 лева държавна такса и 50 лева за възнаграждение за юрисконсулт, определено
от съда, на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78,
ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 4583 от 12.01.2022 г. на ФИРМА срещу АЛ. Р. ИЛ. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от
211,64 лева – възнаграждение по гаранционна сделка и 60,00 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране по Договор за паричен заем № ... от 21.11.2020 г., както и за
съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2