№ 41003
гр. София, 16.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20231110120902 по описа за 2023 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът приема, че исковата молба е редовна и
процесуално допустима, поради което следва да се произнесе по допускане на
доказателствата, да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание и да съобщи
на страните проекта си за доклад на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на ответника писмени доказателства.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „И. А. М.“ АД, ЕИК ........... като трето
лице-помагач на ищеца К. Й. П..
УКАЗВА на третото лице-помагач, че най-късно в насроченото съдебно заседание може да
представи становище и доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, както и със задачи: извършвани ли са плащания от ищеца
по договора за предоставяне на гаранция № 3761277, в какъв размер и на кои дати; в случай
че са извършвани плащания по договора за предоставяне на гаранция, в патримониума на
кое дружество са постъпвали сумите.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., платими от ищеца в 1 - седмичен срок от
получаване на препис от определението. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе
определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която
допуска ССчЕ, като вместо това ще остави без уважение това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С., който да се призове след внасяне на определения
депозит.
1
ОСТАВЯ без уважение исканията на ищеца по чл. 186 ГПК, чл. 190 ГПК и чл.192 ГПК,
доколкото ищецът твърди, че е страна по посочените договори и е запознат със
съдържанието им, и при така изложените фактически твърдения в искова молба не може да
се направи извод, че документите не са в държане на ищеца.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните за сключили договор за
предоставяне на поръчителство №3761277/06.02.2020 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.12.2023 г. от 14,30
часа, за което да се призоват страните и да им се връчи препис от настоящото определение.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска, както
следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за
прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство № 3761277 и 2/
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата
от 10 лева, представляваща част от парично вземане в общ размер 200 лв., платено без
основание възнаграждение по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство
№3761277/06.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на
исковата молба до погасяването.
Ищецът К. Й. П. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
06.02.2020 г. сключил с "И. А. М." АД договор за паричен заем № 3761277 за сума в размер
на 1000 лева, платима на месечни вноски. В чл. 4 от договора за заем било посочено, че
страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които
следвало да отговарят на определени условия. Твърди, че на същата дата – 06.02.2020 г.,
сключил с ответника договор за предоставяне на гаранция № 3761277 по силата на който
"Ф. Б." ЕООД поело задължението да обезпечи пред "И. А. М." АД задълженията на ищеца,
като обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане
на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство,
ищецът се задължил да заплати на ответното дружество сума, която била разсрочена на
изплащане заедно с месечната вноска по договора за заем. Поддържа, че съгласно договора
за поръчителство, ищецът следвало да предоставя дължимите парични суми на "И. А. М."
АД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от "Ф. Б." ЕООД да
събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за
поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя-ответник, като "И. А.
М." АД единствено било овластено да приеме плащането – фактически да получи паричните
средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя. Предвид това,
именно ответникът бил материално легитимиран да отговоря по процесната претенция.
Твърди, че погасил изцяло сумата по сключения договор заем, в това число и задължението
по договора за поръчителство. На следващо място, поддържа, че договорът за предоставяне
на гаранция № 3761277 е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за
предоставяне на гаранция № 3761277 от 06.02.2020 г. е нищожен на посочените основания,
2
както и осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лв., частично от 200
лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на
гаранция, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.03.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "Ф. Б." ЕООД, е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по подробно изложени съображения. Счита претенцията за
недопустима, недоказана и неоснователна. Евентуално поддържа, че договора за
предоставяне на поръчителство е сключен по възлагане на ищеца, при условията на
договорна свобода, престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване
на добрите нрави, в т.ч. договорът е възмезден за услуга. Не е страна по посочения договор
за заем, а твърденията за нищожност не намират опора в представените от ищеца
доказателства., и в нормативната уредба ЗПК неприложима за процесния договор. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по иска с
правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно, че
договорът за заем и за предоставяне на поръчителство са сключени в противоречие със ЗПК,
накърнени добрите нрави, вкл. договорът за предоставяне на поръчителство е сключен при
липса на основание, съобразно изложеното в искова молба. Указва, че не сочи доказателства
за наличието на сключени договори и тяхното съдържание. За да възникне правото на
парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо е да се установи, че
1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения
комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен юридически
факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки, като се
указва на ищеца, че не сочи доказателства за сключване на посочените договори, въз основа
на които твърди извършено плащане и наличието на плащане. В случай, че бъдат доказани,
ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи
полученото; евентуално, че го е върнал, за което се указва, че не сочи доказателства.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
Ищецът е направил доказателствени искания, относно фактите и обстоятелствата, за които
носи доказателствената тежест.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
3
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация
или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”,
която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също
могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа на тел. ............ и ел. адрес ..........., а след 01.03.2010 г. и в Центъра за спогодби
и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” No. 54. Разяснява на страните,
че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и
спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4