М О
Т И В И
към
присъда №53
от 25.07.2016 год. по НОХД №335/2016 год.по описа на РС-Хасково
Съдебното
производство е образувано по внесен от РП-Хасково обвинителен акт срещу обв.З.Д.П. ,Я.С.С. , Д.М.Д. и Е. К. К. за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 и 4,вр.чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК ,а спрямо обв.Д. чл.63
ал.1 т.3 от НК .
Спрямо
подсъдимите З.Д.П. ,Я.С.С. и Д.М.Д.
съдебното производство е приключило с одобрено от съдебен състав на
РС-Хасково споразумение от 04.05.2016
год.,с което тримата признати за виновни
за извършено престъпление по
чл.197 т.3,вр.чл.195 ал.1 т.3 и
4,вр.чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК ,а за подс.Д. и по чл.63 ал.1 т.3 от НК и
са им наложени съответни наказания.
Производството е
останало да се разглежда само по отношение на
подсъдимия Е.К.К. ,на който е
повдигнато обвинение затова,че в периода от 04.02.2015г. до 08.02.2015г. в с.С.,
обл.Х., в съучастие като съизвършител със
З.Д.П. , Я.С. *** и Д.М.Д. ***, чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот ( врати) и чрез използване на моторно
превозно средство, а именно лек автомобил марка "А." модел
"**" с ДК№ Х*****ВС, отнели чужди
движими вещи - 1 бр. телевизор марка "LG", 1 бр, телевизор марка
"Краун", 50л. домашна гроздова ракия, 2 бр, прахосмукачки марка
"Бош" и 1 бр. сабя от Балканската война, на обща стойност 1 459 лева
от владението на Т.К.Т. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои-престьпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4, вр. чл.194 ал.1 във вр.чл.20
ал.2 от НК.
Подсъдимият Е.К.К. разбира в какво
е обвинен, не се признава за виновен и
дава обяснения в хода на съдебното следствие. Отрича да има участие в
инкриминираната
кражба,обяснявайки пристигането
си с автомобила на местопрестъплението с
цел да помогне на останалите
съпроцесници.В последната си дума
подсъдимия К. моли да
бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия адв.К.
Р. намира обвинението за недоказано по несъмнен начин и
изградено на основата на противоречиви и необективни доказателства относно
авторството и участието на подзащитния му в задружната
дейност с другите осъдени подсъдими. Извод за виновност на подсъдимия в инкриминираната кражба от субективна страна не можел да бъде направен при положение ,че
основни въпроси от предмета на
доказване не били неизяснени по делото По тези причини
счита ,че доверителя му следва да бъде
признат за невинен и оправдан по обвинението
.
В съдебно заседание
представителят на РП-Хасково поддържа
обвинението по отношение на подсъдимия Е.К.
,което счита за доказано по категоричен и несъмнен начин . Обясненията на подсъдимия К. досежно
неучастието му в инкриминираната кражба
приема изключително като защитна версия. По отношение на наказанието,счита
че следва да бъде определено при
условията на чл. 55 от НК и с оглед наличието на смекчаващи отговорността му
обстоятелства да бъде на 6 месеца „лишаване от свобода” ,чието
изпълнение при условията на чл.66, ал.1
от НК да бъде отложено с изпитателен
срок от три години.На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, лек автомобил „Ауди”
модел „А4”, с ДК№ Х 0427 ВС,собственост на подсъдимия и средство за извършване
на престъплението ,счита че следва да се
отнеме в полза на държавата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Пострадалият Т.К.Т. е лекар по професия.Преимуществено живеел в
гр.Хасково ,като притежавал къща в с. С., обл.Х., известна сред
жителите на селото като „къщата на
Доктора",която посещавал само през
почивните дни.
Подсъдимият Е.К.К.
живеел в къща в с.Стамболийски, общ.Хасково заедно с родителите си . Към месец февруари 2015 година подсъдимият имал връзка със сестрата на св. А.П.А.
,заради което често оставал да нощува в дома им в с. Стойково.
Така било и вечерта , в началото на
месец февруари 2015г., в периода от 04.02.2015г. до 08.02.2015г.
В една от вечерите в
периода от 04.02.2015г. до 08.02.2015г.,
подсъдимите З.Д.П. ***, Д.М.Д. *** и Я.С.
***, били на заведение в с. С., обл.Х.,където употребили алкохол Било късно и докато се прибирали решили да
влезнат в къщата на пострадалия Т. , в съседство ,с която живеел св. С. .За целта тримата свидетели
минали от задния двор,граничещ с гора , където според показанията им оградната мрежа била полегнала към
земята. С дърпане св.Д.М.Д. и З.Д.П. успели да отворят двойната дървена врата на къщата ,която била заключена. От дърпането се повредило
заключващото резе на едното крило на входната врата. След това св.З.П. и Д.Д. влезли в къщата на Т.К.Т.,а св.Я.С. останал
отвън да пази . Св.П. успял
да изключи електричеството в къщата и светейки си със запалки
двамата със св.Д. започнали да
търсят вещи, които
да отнемат и впоследствие да продадат. Св.Д. намерил връзка с ключове ,с помощта на които успели да
отключат други врати в къщата .В част от стаите намерили и
харесали два телевизора,съответно марка "LG" и марка "Краун", 50 л. домашна
гроздова ракия, разпределена в 6 туби от минерална вода, 2 бр. прахосмукачки
марка "Бош" и 1 бр. сабя от
Балканската война,окачена над
камината. Тъй като преценили, че нямат физическата
възможност да изнесат процесните
вещи св.Д.Д. и св.З.П. започнали да звънят на
мобилните телефони на подсъдимия Е.К.К. и св.А.П.А.. След като се свързали с
тях поискали помощ, като ги молели с автомобила на Е.К.К. да отидат до тях. Тъй
като се познавали от дълги години подсъдимият и св. А. се съгласили. Междувременно
св.З.Д.П. и Д.М.Д. пренесли
от къщата и
оставили на двора двата телевизора, 6-те туби с домашна ракия и двете прахосмукачки, а св.Я.С. отишъл да посрещне
подсъдимия и св.А..Последните потеглили от дома на св.А. с лек автомобил „А." модел „*** с ДК№Х******ВС
, собственост и управляван от Е.К.К. и
съобразно уговореното се предвижили до място в близост до гробища и гора.Там били посрещнати от св. Я.С.С. ..Последния ги уведомил, че заедно
с Д.М.Д. и З.Д.П. са влезли къща ,където
намерили вещи и искали да ги
пренесат . Първоначално подсъдимият Е.К. и св. А.А. отказали,тъй като не искали влизат в чужда къща, и да вършат нещо
нередно,но след това се съгласили. Оттам
подсъдимия и св.С. и А. се придвижили
пеша до имота на пострадалия,откъдето
всички заедно изнесли вещите
,като всеки носил някоя от тях на ръце . Подсъдимият взел големия
телевизор и по
този начин на ръце вещите били пренесени до автомобила , в който ги
натоварили .Всички с изключение на св.Я.С.,който живеел в близост се качили в автомобила на подсъдимия .Понеже
св.П. и Д. се страхували да ги
оставят в домовете си , заради
участието си в други кражби се уговорили с подсъдимия вещите да бъдат превозени
от него с лекия автомобил „***"
модел „***" с ДК№Х******ВС
в къщата му в с. Стамболийски , обл.Хасково, откъдето в следващите дни да ги
вземат и продадат. След като оставил св.П.
и Д. до домовете им с автомобила си подсъдимия
,заедно със св.А. още същата вечер
транспортирал натоварените вещи в дома
си,където двамата ги разтоварили . Една от прахосмукачките, работеща и в кашон,
оставили в дома на св.А.П.А.,където след
това двамата се върнали.
В следващите дни ракията подсъдимия и св.А.
продали на непознати лица в кв."Р."
на гр.Хасково. Двата телевизора подсъдимия ,заедно със св.А. и Д.
продали на св. В. ***, без да го
уведомят за произхода на вещите. Бил му оставен и старинен меч ,за който свидетелят се съгласил да намери
купувач.
Понеже в
горепосочения период в с.С.,
обл.Х. имало серия от домови кражби, полицейските инспектори започнали да провеждат
беседи с потенциално възможните извършители. Св.Д.Т.,изпълняващ длъжността полицейски инспектор в РУП-Хасково и обслужващ района на село Стойково провел беседа в полицейското управление с подсъдимия
Е.К. и св.А.А. Пред него те
разказали за начина на
придвижване до мястото на престъплението с автомобила на
подсъдимия ,посрещането им от св.Я.С. и
съвместното им отиване до къщата на пострадалия
, за да бъдат изнесени от там
крадени вещи,които били натоварени
в автомобила на подсъдимия и с негово съгласие извозени
до дома му в с.С. . Попадайки в полезрението на правоохранителните
органи оставената при него
прахосмукачка св. А.,заедно с
подсъдимия изгорили.
С протокол за доброволно предаване от
13.03.2015 г.св.В.Г.Г. предал на
разследващите органи : 1 бр. телевизор
марка "LG" , 1 бр, телевизор марка "Краун" и 1 бр. сабя
ръждясала . В самия протокол св.Г.
вписал , че купил вещите от Е. ,Д.
и А. през месец февруари 2015 г./л.132 от ДП/ .
От заключението
на назначената на ДП и изслушана в хода на съдебното следствие оценъчна експертиза се установява, че
стойността на 1 бр. телевизор марка "LG" с установените характеристики
е 570 лв., 1 бр, телевизор марка "Краун" е на стойност 167лв., 50л.
домашна гроздова ракия е имала стойност 350лв., 1 бр, прахосмукачка марка
"Бош" -работеща е имала стойност 148лв., а неработещатат-24лв., и 1
бр. сабя от Балканската война е имала стойност 200лв. Общата стойност на вещите
отнети от владението на св.Т.К.Т. към датата на деянието е 1459 лева .
Изложената по-горе фактическа обстановка, възприета в обвинителния акт
се доказва от обясненията на подсъдимия , показанията на св.Т. Т.,Я.С.,Д.Д. ,дадени в хода на съдебното следствие
,показанията на св.З.П.,дадени в хода на съдебното следствие и тези
приобщени по реда на чл.281 ал.5 от НПК , показанията на св. Д.Т. , В.Г. и А.А.
,дадени в съдебното следствие и тези пред
разследващ полицай на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК ,от заключението на оценителната
експертиза ,протоколите за оглед на местопроизшествие и веществени доказателства,ведно с фотоалбуми
към тях и другите писмени доказателства,приобщени по
реда на чл.283 от НПК.
Въз основа
на обсъдените по-горе доказателствени средства съдът прие за доказано участието
на подсъдимия Е. К. в
инкриминираното деяние. По въпроса
за авторството на подсъдимия К. са налице
преки доказателствени източници,каквито се явяват показанията на св.З.П.
,св.А.А. и тези на св.Я.С. . Действително тези трима
свидетели са били привлечени към наказателна отговорност, като за св.А.
наказателното производство е било
прекратено от прокурора на основание
чл.243 ал.1 т.2 от НПК ,а по
отношение на св.П. и С. наказателното
производство е приключило със споразумение, поради което е процесуално
допустимо в настоящият процес те да
бъдат разпитани в качеството на
свидетели. По силата на одобреното споразумение св.З.П. и Я.С. са
признати за виновни и им е наложено наказание, поради което не може да
се възприеме тезата на защитата, че те
са недобросъвестни при
даването на показания и изнесените от
тях данни са необективни . Всъщност
промяната в показанията на св.З.П. и св.А.А.
в хода на съдебното следствие /от които те се отказаха след прочитане на
показанията им от ДП ,които поддържат пред съда / относно действията на подсъдимия К. при
пристигането му с автомобила и
версията за неучастието му при
изнасяне и натоварване на вещите и
последващата им продажба следва
да бъдат преценени именно като
целящи оневиняването на подс.К.. От друга страна в качеството си на свидетели З.П. и
А.А. носят наказателна отговорност за лъжесвидетелстване
и имат задължение да депозират
достоверни показания.Несъмнено
показанията на тези свидетели изискват
по-задълбочена преценка и проверка, чрез другите събрани доказателства,
но това касае данните, които те установяват и няма пречки принципно да бъдат
възприети за недостоверни от съда , но не и поради предходното процесуално
качество на свидетелите . Свидетелите
П. и А. са дали показания на ДП , които видно от съдържанието на протоколите за
разпит/л.56 и л.52 и 53 от ДП/ са
еднопосочни , последователни и
конкретни относно време и място,както и начин на
извършените от подсъдимия действия по осъществяване на престъпното деяние,поради което съдът ги кредитира като
достоверни и отговарящи на обективната истина.
Преценени във времето тези показания на св.П. и А. са депозирани към момент
близък до извършване на
деянието,поради което житейски оправдано
и логично е да възпроизвеждат с по-голяма точност и конкретика фактическите обстоятелства около случилото се.Така от приобщените по реда на чл.281 ал.4 от НПК показания на св.П. и А. се установява както тяхната ,така и на подсъдимия К. активна
дейност,макар и при незнание
от негова страна за целта на
пристигането му с автомобила в близост до местопрестъплението . В тези свидетелски показания се изнасят факти, които сочат
не просто на помагаческа или укривателска дейност за подс. К. ,а
на съизвършителска такава.Св.П. и
А. твърдят ,че когато подсъдимия и св.А. пристигнали
на уговореното след телефонните разговори място били
посрещнати от св.Я. С.
,с когото се придвижили
до къщата на пострадалия ,където
заедно с другите съпроцесници ,К. участвал в изнасянето на инкриминираните
вещи от двора на
пострадалия и товаренето
им в багажника на собствения си автомобил , с който впоследствие те са били транспортирани до дома му в с.Стамболийски,
където заедно със св.А. са
ги разтоварили .Пак
от показанията на
тези свидетели се явява доказано ,че
подсъдимия заедно със св. А.А. са продали бутилките с ракия в кв.“Р**** „ в гр.Х. ,както и че подс.К. , заедно със св.А. и св.Д.Д. лично
е участвал при продажбата на двата
телевизора на свид.В.Г. , състояла се няколко дни след кражбата на процесните вещи.Свидетелят В.Г. на
ДП е депозирал показания, които са в съответствие с показанията на св.А. за участието на подс.К. в продажбата на
инкриминираните телевизори . В съдебно
заседание обаче се отрече от тези си показания, като коренно противоположни такива, които са в
подкрепа на тезата на подсъдимия . Това наложи съдът да прочете на основание чл. 281, ал. 4 от НПК показанията му пред разследващия полицай на ДП. Различията в
показанията си св.В.Г. обяснява с
факта ,че не е прочел добре протокола за разпит и изпитваните притеснения
при депозиране на показанията
на ДП , без
да обясни причините за това.
Съгласно чл. 129, ал.2 от НПК протокола за разпит /л.51 от ДП/
е бил подписан само от разследващия орган и от св.В.Г.,който е положил подписи съобразно изискването на чл. 237, ал.4 от НПК, удостоверявайки по този начин, че показанията му са били записани
вярно . Видно от протокола за разпит той
е бил прочетен от св.Г. , с оглед на което последния напълно валидно е изразил отношението си към
вписаното в него. Поради това съдът намира, че показанията на св.Г. снети в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 281, ал.4
вр. чл. 281, ал.1, т.1 от НПК в хода на съдебното следствие са събрани по надлежния
процесуален ред и съдържащите се в тях доказателства могат да бъдат обсъждани
като част от доказателствената съвкупност, при спазване на ограничението почл. 281, ал.8 от НПК.
Съдът дава вяра на показанията на В.Г. от досъдебното производство, отказвайки да
приеме твърденията на последния ,с които на съдебното
следствие се опитва да игнорира
присъствието на подсъдимия
К. при продажбата на част от вещите
, излагайки различни показания в
съдебната фаза на процеса,които
обаче по мнение на съда са
манипулирани и в разрез с другите
събрани по делото доказателства.Св.Д.Д.
/ подсъдим ,по отношение на който
производството е приключило със споразумение/ при разпита си в хода на
съдебното следствие дава уклончиви отговори
за присъствието на подсъдимия К. в дома на св.В.Г.. В този
смисъл показанията на св.Д.Д. по –скоро
могат да бъдат окачествени като
такива затаяващи част от фактите ,но в
никакъв случай като такива подкрепящи
заявеното от подсъдимия. В случая
показанията на свидетелите З.П. и А.А. ,приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК освен че са еднопосочни относно
интересуващите съда факти, са в кореспонденция и с
други гласни доказателства. В
частност относно участието на подсъдимия Е.К.
в извършване на инкриминираното му престъпление, твърденията на св.А. и П. не са изолирани, а се подкрепят и от
показанията на свидетеля Я.С. /подсъдим
по отношение на който производството е приключило със споразумение/ и свидетеля Д.Т. - полицейски инспектор в РУП-Хасково , работил по случая .
Последния в
показанията си от ДП ,приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК/които
съдът кредитира като достоверни заради изминалия период от време от деянието и естеството
на ежедневната му работа /, свидетелства ,че при
проведените разговори в полицейското управление с подсъдимия К. и св.А. пред
него те посочили начина на
придвижване до мястото на престъплението с автомобила на
подсъдимия ,посрещането им от св.Я.С. и
съвместното им отиване до къщата на пострадалия
, за да бъдат изнесени от там
крадени вещи,които били натоварени
в автомобила на подсъдимия и с негово съгласие извозени
до дома му в с.Стамболийски ,
където били оставени . Пред свидетеля Д.Т. подсъдимият К. направил самопризнания във връзка с участието си в продажбата на ракията и
получената от нея парична сума . Не е спорно, че тези самопризнания са
извънпроцесуални, тъй като не са направени по реда на НПК и не биха могли да
бъдат приравнени на дадени от обвиняем/подсъдим обяснения в рамките на
наказателното производство. В случая показанията на посочените по-горе
свидетел могат да бъдат ценни от
съда , тъй като същите са източник на производни доказателства,
касателно авторството на деянието, проверяващи показанията на свидетелите П.,А.
и С. , а не като противопоставени на обясненията на подсъдимия, който отрича
участие в деянието. Оценката на всички
тези фактически данни, установени по делото
дава фактическа
основа за правни изводи, които очертават
обективната и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия по възведеното му обвинение.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Е.К.
дава обяснения. При съобразяване с
процесуалното положение на подсъдимия и
след анализ на депозираните от него
обяснения в хода на съдебното следствие, сочещи
на вътрешна противоречивост,липса на кореспонденция и взаимна връзка при
съпоставяне с останалите доказателствени източници ,обсъдени по –долу аргументират съда да приеме,че твърденията на
подсъдимия обективират защитна версия,предпоставяща доказателствената им
стойност и отказа да бъдат кредитирани.Противно на заявеното, самият подсъдим прави частични, макар и непоследователни
признания, за това, че е предприел действия по извозване
на вещите, инкриминирани по делото/с изключение на сабята/, но че не е знаел
как и по какъв начин са придобити от
останалите съпроцесници. По същество подсъдимия
К. в съдебната фаза не отрича, че
действително е пристигнал с автомобила си в близост до мястото на отнемането, където изчакал свидетелите /подсъдими/ , след което
донесените от тях и натоварени в автомобила вещи е превозил до дома си в с.Стамболийски единствено , за да
им помогне . Това, което отрича подсъдимия К.
е знанието му, че е бил наясно откъде, защо и какво
превозва впоследствие с автомобила си. В
случая обаче като доказателствена база, въз основа на която обясненията на подсъдимия
следва да бъдат проверени, са
показанията на полицейския служител св.Д.Т. , пред който при т.н. „ полицейска беседа“ К. е
посочил, че заедно със св.А. и С. са
отишли до къщата на пострадалия ,където
са били приготвени за изнасяне
крадени вещи . Твърдението на
подсъдимия, че през цялото време от пристигането му с автомобила до натоварването на вещите е чакал до автомобила ,а за произхода на вещите разбрал едва когато
потеглил с автомобила с вещите , е разколебано по несъмнен начин от обсъдените по горе показания на св. П.,А.,С., които са
категорични, както за пристигането му в самия имот на пострадалия, така и за участието му в
пренасянето на вещите до автомобила . Не
може да се сподели заявеното от подсъдимия , че не е знаел за произхода на
вещите ,които ще превозва с автомобила ,
доколкото всички действия по пренасянето и
натоварването им са извършени в
тъмната част на денонощието – около
03.00 часа, в близост до гора и гробища , когато и където не би могло да се очаква наличие на трети лица,
все обстоятелства ,сочещи на неправомерното им отнемане. При положение,че целта на подсъдимия
е била само да помогне на приятелите си,
съдът не намира оправдано обяснение,
разбирайки в по-късен момент за противозаконния произход
на вещите, въпреки това да се съгласи
не само вещите да бъдат превозени с личния му
автомобил ,но и до неговия дом ,при това в друго населено място,очевидно не със заявената цел , а
за да не бъдат открити
. Противоречи ,пък на всякаква
житейска логика обяснението
на подсъдимия за начина,по
който вещите са били пренесени от
имота на пострадалия до автомобила му –по негови твърдения еднократно
,като св. П. носел
петте туби с ракия / две от които бил
прегърнал, а другите две хванал с ръце ,неясно кой и по какъв начин е пренесъл
петата туба / , св.Д. носел
двата телевизора, а св.С.
бил с двете прахосмукачки, което практически няма как
да се осъществи в действителност ,заради големия обем и
тежест на процесните вещи /особено на 10
литрови туби, пълни с ракия / което
пък категорично опровергава
причината за пребиваването му до мястото на отнемането , която според съда
очевидно не е сочената от него „взаимопомощ „ на приятели.
В потвърждение на поддържаната от
подсъдимия версия са единствено
показанията на св.Д.Д.. На свой ред този свидетел също заявява,че подсъдимият
не е знаел за целта на пристигането си с
автомобила на уговореното място и
произхода на вещите до момента на натоварването им в автомобила. Относно самия
процес по пренасяне на вещите св.Д.
обаче не може да изясни колко пъти
св.П. и С. са отивали и се
връщали с вещите ,за разлика от
заявеното от подсъдимия еднократно
пренасяне на вещите от свидетелите до
автомобила му . Подобна липса на спомен свидетелят Д. декларира
и относно конкретното съдържание на
телефонните разговори ,проведени с подсъдимия,вида на отнетите вещи и последвалото
разпореждане с тях .Като цяло показанията на св.Д.Д. избягващи или пестеливо представящи фактите
от значение за делото не създават у съда убеждение за
истинност относно изложението на тези
факти ,а още по-малко досежно действията на
подс.К. и участието му в кражбата
, предмет на обвинението. Ето защо, съдът не кредитира с доверие показанията на
св.Д.Д.. По тези съображения и
съдът не
възприема като логична и житейски правдоподобна
поддържаната в хода на съдебното
следствие версия на подсъдимия за
неучастието му в изпълнителното деяние, опровергана от
другите доказателствени източници, при чиято съвкупна преценка се формира извода за съпричастност на подсъдимия с извършеното престъпление. Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени
средства съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин участието
на подсъдимия в
кражбата на вещите, предмет на обвинението ,изключая една от тях, а именно: 1 бр. сабя от
Балканската война .За процесната
вещ събраната в хода на съдебното
следствие доказателствената съвкупност е изключително противоречива . Така ,
според обясненията на подсъдимия, на които съответстват показанията на св.А.А., никой
от двамата не твърди
такава сабя да е пренасяна до и натоварена в автомобила , а след
това превозена и
разтоварена от тях в дома на
подсъдимия в с.С..В
същия смисъл са и показанията на св.Д.Д.,според който в автомобила на
подсъдимия натоварили телевизори, ракия
и прахосмукачка. Никакви сведения
за инкриминираната сабя пък не
съдържат в показанията на св.Я.С..
Единствено в приобщените по реда на
чл.281 ал.4 от НПК показания на св.З.П. се изнасят данни ,че процесната сабя
е била намерена в една от стаите на
къщата на пострадалия и приготвена
за изнасяне , откъдето
насетне съдбата и остава неясна до
момента на предаването и за
целите на разследването от св.В.Г. . Всъщност безспорно установена
по делото е липсата на
сабята от къщата на пострадалия ,намирането и у св.В.Г.
и последвалото доброволно
предаване , заедно с двата телевизора
на разследващите органи .Самия св.Г.
обаче дава противоречиви показания
за времето и лицата , предложили
му я за продажба .Докато в показанията си от ДП твърди,че заедно с двата телевизора подсъдимия и св.А. и Д. му предложили да
намери пазар и за старинен меч,който оставили при него, в съдебното следствие св.Г.
дава показания ,че този меч
му бил донесен няколко дни след закупуването на
телевизорите.Междувпрочем с подобно съдържание
са и показанията на св.А. от ДП,приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК
,според които сабята е била изнесена същата вечер от св.П. и донесена от св.Д.
,за кражбата на която той не е знаел.
Дори да се приеме за целите на
настоящото изложение , че процесната
сабя е била изнесена от дома на
пострадалия , заедно с останалите вещи в инкриминирания от обвинението период ,
липсват категорични доказателства
тази вещ да е била
натоварена в автомобила ,след което превозена до дома на
подсъдимия и там разтоварена , за да се приеме ,че и по отношение на нея подсъдимия
е установил фактическа власт, т.е. свое владение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:От обсъдените по-горе и кредитирани от съда доказателствени
източници безспорно се установи ,че подсъдимия Е.К. не е участвал в прекъсването на фактическата
власт върху инкириминираните вещи ,каквито действия са извършени от св.З. П. ,Я.С. и Д.Д. по квалифицирания от обвинението начин- чрез повреждане на прегради, здраво направени
за защита на имот, а именно: повреден е заключващият механизъм и едното крило
на входната врата на пострадалия Т. . Както вече се посочи, когато подсъдимият
е пристигнал с автомобила си в близост до мястото на престъплението вещите са били извадени от къщата на
пострадалия и готови за изнасяне . Съобразно уговорката , с оглед
проведените телефонни разговори на подсъдимия със св.П. и Д. обстоятелствата по намирането и изваждането на вещите и
тяхното местонахождение не са били
известни на подсъдимия и той не е
знаел за начина на придобиването им до момента на пристигането с автомобила. Установените от доказателствените средства
след този момент действия на
подсъдимия по предвижване
до имота на пострадалия , пренасяне и
натоварване на вещи в автомобила , превозването и
разтоварването им доказват и
участието на подсъдимия в отнемането им
.С оглед на горното се налага
заключението , че подсъдимият К. е
участвал в престъплението като съизвършител, защото без натоварването и
извозването на инкриминираните вещи със собствения му лек автомобил не би могла да бъде установена трайната
фактическа власт, даваща възможност да
се ползват и се разпорежда с тях като
със свои. За съставомерност на деянието като кражба е необходимо задружното
участие на всеки един от съизвършителите и само в някои от елементите на изпълнителното
деяние. В конкретния случай е без значение за квалификацията на деянието на
подсъдимия като съизвършителство факта,
че не е участвал в действията по прекъсване на фактическата власт върху предмета
на престъплението. Макар подсъдимият да не е знаел
,как и по-какъв начин другите
съучастници са отнели вещите, но
след това и след като заедно с моторното превозно средство превозват
имуществото, като се отдалечават от местопрестъплението, за да се установи трайна власт върху него ,то той се
явява съизвършител. Кражбата е довършена с установяването
на трайната фактическа власт върху предмета на престъплението, а такава е установена
именно посредством действията на подсъдимия , поради което правилно деятелността му е квалифицирана от обвинението като
съизвършителска,а не помагаческа или такава на
вещен укривател. Това е
така, защото подсъдимия е участвал обективно във втората фаза на
изпълнителното деяние - в трайното установяване фактическа власт върху предмета
на престъплението, в установяване на свое владение. В този смисъл е
тълкуванието, дадено в т. 11 на постановление № 6 от
26.IV.1971 г. на Пленума на Върховния съд, изменена с т. 11 на постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на
Върховния съд. Повреждането
на заключващият механизъм и
едното крило на входната врата на пострадали с цел да се достигне до
помещенията в жилищната сграда на св.Т., което е установено
от показанията на св. С.,П. и Д. ) сочи
на наличието на квалифициращо обстоятелство по т.
3 на чл. 195, ал. 1 от НК, а използването на моторно превозно средство за
установяването на фактическа власт на извършителите върху отнетите вещи дава
основание за приложението и на т. 4 от същия текст .С оглед на това
кражбата по отношение на подсъдимия Е.К.
правилно е квалифицирана от обвинението
по чл.
195, ал. 1, т.3 и 4,вр.чл.194
ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК.
От субективна страна кражбата е извършена от подсъдимия при пряк
умисъл. Безспорно е, че намеренията на подсъдимия са били да участва в натоварването на вещите
в собствения му
автомобил и в изпълнение на тези
намерения той е пренесъл една от
тях от имота на пострадалия . След
натоварването им в автомобила
подсъдимият е транспортирал вещите до дома си в друго населено място,
където ги разтоварил. Тези негови действия, осъществени без съгласието на
пострадалия Т. , демонстрират намерение за преустановяване на упражняваната до
този момент фактическа власт върху вещите
от пострадалия и установяване на своя такава. Отнемането на възможността
пострадалия да упражнява своя власт на разпореждане с вещите, превозването им
на разстояние, достатъчно далечно от населеното място и къщата, в която са били
съхранявани те, върху която има фактическа
власт пострадалия, закарването им на място, което би могло и да не бъде
установено от него, са все обективирани действия на подсъдимия по разпореждане
с вещите като със свои, което е признак за тяхното "своене " от
подсъдимия. За наличието на "своене" на отнетите вещи е достатъчно,
че подсъдимият е лишил досегашния им владелец от възможността да се разпорежда
с тях и то на мястото, където този владелец е преценил, че те трябва да се
намират. С оглед на това действията на
подсъдимия са субективно съставомерни по чл.
195, ал. 1, т.3 и 4 вр. чл.
194, ал. 1 от НК. Умисълът на
подсъдимия не се изключва от наведените от защитата обстоятелства, след
като той е съзнавал,че
натоварените в автомобила му
вещи са чужди. Кражба има и
когато деецът не знае кой е собственикът, но съзнава, че вещта е чужда, владее
се от друго лице и няма неговото съгласие за предприетото отнемане.
Настоящия състав
на съда констатира, че не по този начин
е доказано обвинението относно предмет на кражбата 1бр. сабя от Балканската
война, отнета от владението на св.Т.Т..Както
бе изложено по-горе липсват
доказателства тази вещ да е било натоварена
в автомобила на подсъдимия ,след което транспортирана и разтоварена в
дома му в с.С. .
Фактът, че тази сабя е била
изнесена от къщата на пострадалия от подсъдимите
/свидетели в настоящото производство/ не
може да бъде сигурно доказателство, че
след това е била не само натоварена, но и превозена до
дома на подсъдимия. Последното пък е от значение за правнорелеватния извод дали и по отношение на тази вещ подсъдимия е
установил фактическа власт, т.е. свое владение, при
наличната категорична
установеност на неучастието му в прекъсването на фактическата власт върху
вещта. На още силно основание съдът не намира опора в доказателствените източници да
обоснове доказаност и
на субективното знанието
на подсъдимия за отнемането,а още
по-малко и за“ своенето „ на процесната
вещ . Затова и приемането на извод, че подсъдимият
е извършил кражба и на липсващата на св.Т. сабя , би се основавало на
сериозни предположения, но не и на
сигурни и несъмнени доказателства. Поради това
и на осн. чл. 303, ал. 2 от НПК
съдът не следва да признава подсъдимия за виновен и по обвинението да е
извършил кражба на 1бр.сабя от Балканската война от владението на св. Т..
С тези правни съображения съдът
прие, че подсъдимия Е.К. следва да бъде признат
за виновен в извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т.3 и 4 , вр.чл.194 ал.1
,вр.чл.20 ал.2 от НК ,затова че в периода от 04.02.2015г. до 08.02.2015г. в с.С.,
обл.Х., в съучастие като съизвършител със
З.Д.П. , Я.С. *** и Д.М.Д. ***, чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот ( врати) и чрез използване на моторно
превозно средство, а именно лек автомобил марка "А.и" модел "***"
с ДК№ Х*****ВС,
отнели чужди движими вещи - 1 бр. телевизор марка "LG", 1 бр,
телевизор марка "Краун", 50л. домашна гроздова ракия, 2 бр,
прахосмукачки марка "Бош", на обща стойност 1 259 лева от владението
на Т.К.Т. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои,като по отношение на предмета на престъплението- 1бр.сабя от Балканската война ,оценена на 200
лв. той следва да бъде признат за невинен и на основание чл.304 от НПК
оправдан в тази част от обвинението.
Причини за извършване на престъплението
от подсъдимите са стремежа за бързо и
лесно облагодетелстване, незачитането на отношенията, възникващи по повод
собствеността.
По отношение на
наказанието:При определяне на наказанието за
подсъдимия, съдът взе впредвид степента на обществена опасност на
деянието и на дееца , подбудите за извършване на дееянието и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства.Видно от приложената по делото
справка за съдимост подсъдимият К. е
с чисто съдебно минало , което съдът отчете като смекчаващо наказателната му отговорност обстоятелство.От друга страна събраните
характеристични данни за подсъдимия
не сочат същия като извършител на
противообществени прояви и лице
с криминални регистрации в масивите на МВР.Всъщност съдът прие положителни
лични характеристични данни за
подсъдимия –млад човек и
трудово ангажиран. Стореното от него
по-скоро е резултат на открилата се възможност за лесно
облагодетелстване от вещи ,които не
са на подсъдимия.Горното в съчетание с
чистото съдебно минало на подсъдимия инициира
ниска степен на обществена
опасност на дееца.Смекчаващи отговорността обстоятелства са донякъде
процесуалното поведение на подсъдимия
на досъдебното производство/независимо от позицията по отричане участието в кражбата / ,като
още от започване на наказателното
преследване подсъдимия е съдействал
на органите на разследване за
установяване местонахождението на част от
вещите,предмет на престъплението
,с което е спомогнали
за разкриване на престъпното
посегателство и затова трябва да се третира като смекчаващо вината
му обстоятелство. Преценявайки поотделно
и съвкупно смегчаващите и отегчаващите /такива за подсъдимия не се установяват / отговорността на дееца обстоятелства, в контекста на целите на чл.36
от НК съдът прие,че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства,поради и най-лекото
предвидено в текста на закона наказание се явява несъразмерно тежко за
извършеното. С оглед на това съдът определи наказанието за подсъдимия
, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК,като съобразно
предвиденото в чл.195 ал.1 от НК наказание наложи наказанието под най-ниския предел ,а именно :”лишаване от свобода “ за срок от
5 /пет/
месеца .Съдът като взе предвид
,че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и
поправяне на подсъдимия не е наложително лишаването от свобода да се
изтърпи ефективно, на основание чл.66
ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание “лишаване от свобода”
с изпитатателен срок от 3 години.
Наложеното по вид и размер наказание ,
според съда ще бъде в състояние да
съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона
превантивни цели,както по отношение на
него ,така и по отношение на останалите членове на обществото.
Съдът
прилагайки разпоредбата на чл.53 ал.1 б.”а” от НК досежно лек автомобил „А.“ модел „***“ с
рег. № Х***** ВС с номер на рама WAUZZZ8DZTA236181 и номер на двигателя
АFN024214, обсъди два основни момента: послужило ли
е превозното средство за
извършване на престъплението и принадлежи ли то на дееца. Съдът дава положителен отговор на тези въпроси, който продиктува
и задължителното приложение на горепосочената разпоредба. Поради тава и на основание чл.53 ал.1
б“а“ от НК съдът отне в полза на
държавата лек автомобил „А.“ модел „***“ с рег. № Х***** ВС с номер
на рама ******* и номер на двигателя *******, собственост на подсъдимия Е.К.К. ***.
Понеже направените на досъдебното
производство са изцяло възложени на подсъдимите ,с одобреното от състав на съда
споразумение ,такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
постанови присъдата си.
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.П.