РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001001145 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 261256 от 19.08.2021 г. по т.д. № 1314/ 2019 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 6 състав по исковете с правно основание чл.26, ал.3, т.4, вр. с чл.
77 от ЗМГО (отм.), предявени от „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, със
седалище гр. Адана, Република Турция срещу М. М. М. от гр. ***, е признато за установено,
че И. И. И., като заявител, е действал недобросъвестно при подаване на заявка за
регистрация в Патентно ведомство на Република България на марка рег. № 91489 Black
Bruin, както и че М. М. М., като заявител, е действал недобросъвестно при подаване на
заявка за регистрация в Патентно ведомство на Република България на марка рег. № 99912.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от М. М. М. от гр. ***, в която се изтъква, че е
неправилно - постановено при нарушение на приложимия материален закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Неправилно съдът приел, че за да се установи недобросъвестност при заявяване, от
1
обективна страна е достатъчно „да има сходство или идентичност на марките“. По
отношение на марката с per. № 91489 „ Black Bruin“ - комбинирана не били доказани и двата
елемента от фактическия състав на чл. 26, ал.3, т.4 от ЗМГО (отм.) - по - ранното й ползване
на територията на България, преди датата на заявката - 30.07.2014 г.).
От документите по делото - фактури и митнически декларации, съдът достигнал до
неправилния извод, че напитка с такъв дизайн е присъствала на българския пазар през
периода 2013 г. - 2014 г., въпреки че те не съдържали изображение, а само словния елемент.
Незаконосъобразен бил и извода, че през 2014 г. „Палмира 94“ ООД е било дистрибутор на
енергийната напитка в България, тъй като не било събрано нито едно доказателство за
продажбата й в страната. Неправилно съдът приел, че заявителят на марката И. И. И. и
лицето, за което било представено удостоверение за родствени връзки - И. А. Л. И., са едно
и също лице. Съдът погрешно приел, че ответникът е племенник (син на сестрата) на Ш. И.
А. Л..
В противоречие с чл.19, ал.3 от ЗМГО (отм.) съдът приел, че лицензионния договор от
10.01.2018 г. не бил доказателство за „самостоятелно използване на марката върху свои
стоки и услуги“.
Съдът допуснал съществено нарушение на императивните норми за съдържанието на
доклада по делото- обявения за окончателен в откритото заседание на 2.06.2020 г. проект за
доклад бил непълен и неточен, тъй като съдържал разпределение на доказателствената
тежест и указания към ответника. Събрания доказателствен материал не бил обсъден в
мотивите на решението, поради което то било постановено в нарушение на чл. 236, ал.2 от
ГПК. В противоречие е диспозитивното начало съдът служебно изследвал факти, които не
били част от твърденията в исковата молба и не били отразени в доклада по делото.
Неправилна била преценката на доказателствената стойност на изгодни за ищеца,
своевременно оспорени от ответника, частни документи относно произведени през 2013 г.
от ищеца кенове с приложен документ за доказване на художественото оформление на
дизайна. Неправилен бил и извода за извършването от ищеца на търговска дейност по
продажбата, включително на територията на България, на напитки със словна марка „Black
Bruin“. При съществено нарушение на съдопроизводствените правила били изводите за
наличие на връзки по родствена линия между заявителите, за които се твърдяло, че е налице
недобросъвестност, и съдружниците в дружествата, посочени от ищеца като
разпространители на напитките в България.
- 3 -
Съдът не обсъдил въобще влязлото в сила решение на Патентното ведомство, в което било
2
прието, че ищецът не е действителен притежател на марката за територията на България.
Молбата към съда е решението да бъде отменено изцяло, като бъде постановено ново
решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Ответникът по въззивната жалба „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, със
седалище гр. Адана, Република Турция, я оспорва като неоснователна.
Несъстоятелен бил доводът, че доказаното по-ранно използване на марката Black Bruin в
други държави било неотносимо за делото - от писмените доказателства се виждало, че още
през 2013 г. ищец е възлагал поръчки за изработване на празни кенове за безалкохолни
напитки с художествено оформление, включващо изображението на мечка със словен
елемент Black Bruin, идентично с изображението от марките на ответника.
Относно идентичността/ сходството между комбинираната марка на въззивника и по-ранния
знак на ищеца били категорично установено, че напитките на ищеца са били означени със
словната марка Black Bruin и доколкото комбинираната марка съдържала идентичен словен
елемент, това обстоятелство било достатъчно да се заключи, че е налице сходство между
знака на ищеца и марката на ответника. Този извод бил потвърден и от заключенията на
трите маркови експертизи.
Обосновано съдът приел, че заявителят на марката на ответника И. И. И. е в родствена
връзка с едноличния собственик на капитала на „Гарант 2014“ ЕООД, което осъществявало
разпространение на напитките, която връзка предполага близост - предпоставка за знание на
заявителя, че двете дружества търгуват с продукти, обозначени с марката „Black Bruin“.
По отношение фигуративната марка било доказано наличието на двата елемента на
недобросъвестността - от обективна и субективна страна. Сходството между сравняваните
марки било установено в заключенията на трите маркови експертизи, а то било очевидно и
при обикновен преглед дори за неспециалист в областта на марковото право. Знанието на М.
М. М., че заявената от него марка принадлежи на ответника, съдът правилно обосновал с
родствената връзка между него и мажоритарния съдружник в „ Палмира 94 “ ООД - Ш. И. А.
Л., които били чичо и племенник.
Несъстоятелни били доводите на въззивника срещу извода на съда относно намерението на
заявителите на марките за увреждане на
интересите на ищеца. Ответникът нито твърдял, нито доказал самостоятелно ползване на
марката върху свои стоки, което изключвало вероятността заявяването на марката да е било
добросъвестно мотивирано единствено от желание за получаване на закрила.
Неоснователни били доводите за допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в непълнота на доклада по делото, с оглед липсата на указания към ответника
относно доказателствената тежест, която носи за установяване на използването на
процесните марки. Не отговаряло на истината и твърдението, че бил нарушен принципа на
3
диспозитивното начало със служебното добавяне на факти относно наличието на родствени
връзки, които не били част от исковата молба.
Необосновано било и оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила във
връзка с обсъждането на доказателствената стойност на приетите по делото веществени
доказателства.
Необсъждането от съда на решението на Патентното ведомство не било процесуално
нарушение, тъй като решението се отнасяло за съвсем различен правен спор между
страните, на различно правно основание, пред административен орган, а освен това
установените в хода на административното производство факти, както и правните изводи на
административния орган, не били обвързващи за гражданския съд.
Молбата е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от страна
в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол
валиден и допустим съдебен акт.
По нейната основателност приема следното.
В исковата молба „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, със седалище гр. Адана,
Република Турция твърдяло, че през 2013 г. започнало да произвежда и да разпространява
енергийна напитка, означена с марката Blak Bruin. Разпространението на българския пазар
се осъществявало от свързаното с него дружество „Огуз ичеджек - гъда санайи ве тиджарет
аноним ширкети“, което продавало напитките на „Канди Трейд“ ЕООД - гр. Свиленград и
„Гарант 2014“ ЕООД - гр. Плевен.
Дружеството било собственик на следните марки, регистрирани в Турски патентен институт
и ползващи се със закрила на територията на Република Турция : марка № ********* „Blak
Bruin“, заявена на 14.11.2012г. и регистрирана на 19.11.2013 г. за стоки клас 32 -
- 5 -
безалкохолни напитки и марка № *********, заявена на 13.01.2015 г. и регистрирана на
13.01.2016 г. за стоки от класове 29, 30 и 32.
На 30.07.2014 г. без неговото знание и съгласие И. И. И. от гр. *** подал в Патентното
ведомство заявка с вх. № 2014133459N за регистрация на марка Blak Bruin- комбинирана,
която била напълно идентична с логото на компанията върху разпространяваната енергийна
напитка. На 16.07.2015 г. марката била регистрирана под № 91489 за стоки и услуги от
4
класове 30, 32 и 35 за посочените стоки. Заявката е подадена на името на И. И. И. от гр.***.
На 17.10.2017г. в държавния регистър на марките било вписано прехвърляне на марката от
И. И. на ответника М. М. М. от гр. ***.
На 30.09.2016 г. М. М. М. подал в Патентното ведомство заявка с вх. № ********** N за
регистрация на фигуративна марка, която по своя дизайн и цветово съчетание била
изключително сходна с по-ранната марка, регистрирана от ищеца в Република Турция. На
24.11.2017 г. марката била регистрирана под № 99912 за стоки и услуги от класове 30, 32 и
35.
На 3.07.2017 г. ищецът подал в Патентното ведомство заявка с вх. № ********** N за
регистрация на марката си Blak Bruin за стоки клас 32 и на 16.03.2018 г. марката била
регистрирана под № 101020. На 7.12.2018 г. ответникът подал в Патентното ведомство
искане за заличаване на горепосочената марка на основание чл.26, ал.3,т.1, вр. с чл.12,
ал.1,т.2 от ЗМГО. Към деня на подаването на молбата административното производство
било висящо.
Марките на ответника, които били идентични със знаците, използвани от ищеца, били
заявени недобросъвестно от ответника. Праводателят на ответника - заявител на първата
марка бил наясно, че те принадлежат на ищеца, защото „Гарант 2014“ ЕООД - гр. Плевен и
„Палмира 94“ ООД които дистрибутирали напитката с марка „Black Bruin“ на българския
пазар, били свързани лица, а И. А. И. бил лице, свързано с едноличния собственик на
първото дружество и със съдружниците във второто дружество. Ответникът също бил
свързан с тези дружества, за което свидетелствал фактът, че постоянният му адрес в гр.
Плевен бил и адреса на един от съдружниците в „Палмира 94“ ООД Я. И..
Друго проявление на недобросъвестността на ответника и неговия праводател било липсата
на данни двете марки да са били използвани в търговска им дейност за означаване на стоки
от клас 32, за които са били регистрирани.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да признае за установено на
основание чл.26, ал.3, т.4, вр. с чл. 77 от ЗМГО (отм.), че И. И. И., като заявител, е действал
недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация в Патентно ведомство на Република
България на марка рег. № 91489 Black Bruin, както и че М. М. М., като заявител, е действал
недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация в Патентно ведомство на Република
България на марка рег. № 99912.
В писмения отговор ответника М. М. М. от гр. Плавен оспорил исковете,
Изтъкнал, че ищецът не е ползвал нерегистрана марка на територията на България преди
регистрираната на 16.07.2015 г. комбинирана марка „Black Bruin“ peг. № 00091489, с
настоящ притежател ответника, както и преди подаването от ответника на искането за
регистриране на фигуративна марка peг. № 99912. Твърдял, че нерегистрираната марка, за
която ищецът представил доказателства за ползването й от друго лице, не е идентична или
5
сходна с регистрираните марки на ответника. Оспорил твърдението на ищеца, че
ответникът е знаел или е могъл да узнае за съществуването и ползването от ищеца на
нерегистрирана марка, тъй като в случая не били налице и двата елемента от фактическия
състав на приложимата норма.
Представените от ищеца доказателства за установяване на твърдението за ползване на
марката - фактури и митнически декларации, били издадени от дружество с различно
наименование и адрес на управление. Не били представени доказателства, установяващи
идентичност или сходство на знака, който ищецът твърдял, че е бил ползван преди
заявяването на процесната марка - от разпечатката с дата 23.06.2017 г. на официалната
страница на ищеца не ставало ясно, че именно той предлага енергийната напитка.
Регистрираната на 19.11.2013 г. от ищеца марка в Турция, както и последващата , заявена на
17.10.2014 г. европейска марка № **********, съдържали единствено словен елемент и едва
на 13.01.2015 г.(след заявяването на марката на ответника), ищецът заявил в Турция и в
България сходна комбинирана марка, съдържаща словния елемент и изображение на мечка.
Заявителят на марката И. И. И. пръв включил в нея образния елемент на мечка, който
допринасял в голяма степен за отличителния характер на марката и можело да се счете за
доминиращ неин елемент. Нямало доказателства, които да установяват или да бъдат в
основата на предположение за знание на заявителя на марката, че друго лице използва
идентична или сходна марка за означаване на предлаганите от него стоки.
- 7 -
Нямало доказателства за връзка между заявителя на марката И. И. И. и дружествата „Гарант
2014“ ЕООД и „Палмира 94“ ООД. Фактът, че заявителят на марката еднократно бил
представлявал съдружник в едно от дружествата, не можело да обоснове извод, че той е бил
запознат с последващата дейност на дружеството, още повече когато тази дейност се
развивала повече от седем години след това.
Твърденията, че ответника също е бил свързан с посочените дружества, тъй като
постоянният му адрес съвпадал с адреса на един от съдружниците в „Палмира 94“ ООД,
били изцяло неоснователни.
Несъстоятелно било и твърдението, че неизползваното на марките в търговската дейност на
ответника било сигурен индикатор за недобросъвестност при заявяването им. Марката с peг.
№ 91489 „ Black Bruin“ била регистрирана на 16.07.2015 г., а прехвърлянето на правата
върху нея било вписано на 17.10.2017 г. Новият приобретател започнал подготовка за
използване на марката чрез предоставянето на лицензия на производител за производство на
енергийни напитки и на 10.01.2018 г. сключил лицензионен договор с дружество,
регистрираното в Северна Македония, а на 26.11.2019 г. подал искане за вписване на
договора в Патентното ведомство.
6
Освен това ползването на марката трябвало да започне в предвидения в закона петгодишен
срок, за да не бъде поискана отмяна поради неизползването й, а в случая този срок не бил
изтекъл по отношение и на дете марки.
Молбата към съда била исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Установените от доказателствата факти и обстоятелства, които имат значение за решаването
на спора са следните.
Според издадените от Турския патентен институт сертификати (т.І, л.301-303) „Огуз Гъда
Санайи Be Тиджарет Аноним Ширкети“ е притежател на марките : 1) „Black Bruin“, словна,
№ 2012 94616, регистрирана на 19.11.2013 г. за срок от 10 години, считано от 14.11.2012г., за
стоки и услуги от клас 32 по Класификацията на Ница ; 2) „Black Bruin“, комбинирана, №
2015 02262, регистрирана на 13.01.2016 г. за срок от 10 години, считано от 13.01.2015 г.,
за стоки и услуги от класове 29, 30 и 32 по Класификацията на Ница.
От издадените от Патентното ведомство на Република България библиографски справки
(т.І, л. 325- 334) се установява следното :
на 16.07.2015 г. е регистрирана марка „Black Bruin“, комбинирана, рег. № 91489, със срок на
действие до 30.07.2024 г., за стоки и услуги от класове 30, 32 и 35 по Класификацията на
Ница. Марката е заявена на 30.07.2014 г. от И. И. И. от гр. ***, а на 17.10.2017 г. е вписано
прехвърляне на правото върху марката на М. М. М. от гр. *** ;
на 24.11.2017 г. е регистрирана фигуративна марка, рег. № 99912, със защитен цвят : черен,
сив, светлосив, жълт, със срок на действие до 30.09.2026 г., за стоки и услуги от класове 30,
32 и 35 по Класификацията на Ница. Марката е заявена на 30.09.2016 г. от М. М. М. от гр.
*** и е негово притежание.
Според свидетелство за регистрация на марка № 101020 на Патентното ведомство на
Република България (т.І, л.335) „Огуз Гъда Санайи Be Тиджарет Аноним Ширкети“ е
притежател на марката „Black Bruin“, комбинирана, регистрирана на 16.03.2018 г., със срок
на действие до 3.07.2027 г., за стоки и услуги от клас 32 по Класификацията на Ница.
Марката е заявена с вх. № 146 764 от 3.07.2017 г.
С вх. № 70108042/7.12.2018 г. в Патентното ведомство на Република България (т.І, л.337) е
регистрирано искане за заличаване на основание чл. 26, ал.3, т. 1, вр. с чл. 12, ал.1, т. 2 от
ЗМГО на комбинирана търговска марка „Black Bruin“, рег. № 101020, с приоритет от
3.07.2017 г., заявителски вх. № 146 764N, подадено от М. М. М. от гр. ***, собственик на
комбинирана търговска марка „Black Bruin“, рег. № 91489, с приоритет от 30.07.2024 г.
Според копието от стр. 335 на Журнала на турския търговски регистър, бр. 8342 от
14.06.2013 г. (т.ІІ, л.733) членове на Управителния съвет на „Огуз Гъда Санайи Be Тиджарет
7
Аноним Ширкети“, избрани на проведеното на 15.05.2013 г. общо събрание на дружеството,
са Х. О., О. Н. О., Х. О., М. О. и А. О..
Според копието от стр. 615 на Журнала на турския търговски регистър, бр. 8268 от
28.02.2013 г. (т.ІІ, л.736) съдружници в „Огуз Ичеджек - Гъда Санайи Be Тиджарет Лимитед
Ширкети“ са Х. О., О. Н. О. и Х. О..
В дружествения договор от 22.02.2007 г. на „Муна“ ООД - гр. Плевен (т.І, л.350) (предишно
наименование на „Палмира 94“ ООД) е отбелязано, че при учредяването на дружеството
съдружникът М. М. И. е действал чрез пълномощника си И. А. И..
В дружествения договор от 17.05.2011 г. (т.І, л.346) като съдружници в „Палмира 94“ ООД -
гр. Плевен са посочени Ш. И., М. И. и Я. И., граждани на Република Сирия.
В устава на „Гарант 2014“ ЕООД - гр. Плевен от 18.12.2013 г. . (т.І, л.344) като едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството
- 9 -
е посочен М. И., гражданин на Република Сирия.
С исковата молба (т.І, л. 196 - 295) са представени заверени от преводач копия на 13
фактури, издадени от „Огуз Ичеджек - Гъда Санайи Be Тиджарет Лимитед Ширкети“ в
периода от 3.04.2014 г. до 2.09.2016 г., с получател „Гарант 2014“ ЕООД - гр. Плевен, за
доставени количества Black Bruin, енергийна напитка, кутия 250 мл. Към всяка една от
фактурите са приложени митнически декларации и транспортни сертификати.
От удостоверенията за родствени връзки (т. ІІІ, л. 901, 905, 908 и 912) се установява, че
заявителят на комбинираната търговска марка „Black Bruin“, рег. № 91489 И. А. Л. И. с ЕГН
********** е брат на Ш. И. А. Л., с ЕГН ********** - съдружник в „Палмира 94“ ООД и
чичо (брат на бащата) на М. И., с ЕГН ********** - съдружник до 27.12.2013 г. в „Палмира
94“ ООД и едноличен собственик на капитала и управител на „Гарант 2014“ ЕООД - гр.
Плевен.
В съдебното заседание на 2.06.2020 г. е прието заключение на маркова експертиза,
изготвено от вещото лице В. П. (т.ІІІ, л.808), според което марките на ответника са
идентични или сходни с тези на ищеца, но вероятността за объркване у потребителите при
ползване на съответните стоки и услуги от съответните класове, не е налице, тъй като
марките имат закрила за различни територии - съответно България и Турция. Знакът,
поставен на етикета на произвежданата от ищеца енергийна напитка „Black Bruin“ „Black
Bruin“ (т.ІІ, л. 428) има висока степен на сходство с комбинираната марка „Black Bruin“ с
рег. № 91489 на ответника и ниска степен на сходство с фигуративната марка с рег. № 99912
на ответника.
В съдебното заседание на 1.12.2020 г. е прието заключение на маркова експертиза,
изготвено от вещото лице Р. Б. (т.ІІІ, л.916) от което се установява следното.
8
Комбинираната марка „Black Bruin“ с рег. № 91489 на ответника е с висока степен на
сходство със словната марка „Black Bruin“, № 2012 94616/ 19.11.2013 г. на ищеца и
идентична с комбинираната марка № 2015 02262/ 13.01.2016 г. на ответника. Марките са за
идентични стоки.
Фигуративната марка с рег. № 99912 на ответника е със средна степен на сходство със
словната марка „Black Bruin“, № 2012 94616/ 19.11.2013 г. на ищеца и с висока степен на
сходство с комбинираната марка № 2015 02262/ 13.01.2016 г. на ответника.
Знакът, поставен на етикета на произвежданата от ищеца енергийна напитка „Black Bruin“
(т.ІІ, л. 428) е идентичен с комбинираната марка „Black Bruin“ с рег. № 91489 на ответника и
с висока степен на сходство с фигуративната марка с рег. № 99912 на ответника. Марките са
за
идентични стоки.
В съдебното заседание на 1.06.2021 г. е прието заключение на маркова експертиза,
изготвено от вещото лице М. М. (т.ІІІ, л.1039), според което е налице висока степен на
сходство между комбинираните марки на ищеца с № 2015 02262 и № 2017 146 764 с
комбинираната марка с № 91489 на ответника.
Налице е : 1) средна степен на сходство между словната марка № 2012 94616 на ищеца с
комбинираната марка с № 91489 на ответника ; 2) средна степен на сходство между
комбинираните марки на ищеца с № 2015 02262 и № 2017 146 764 с фигуративната марка с
рег. № 99912 на ответника ; 3) ниска степен на сходство между словната марка на ищеца №
2012 94616 с фигуративната марка с рег. № 99912 на ответника.
От сравнителния анализ на знака, поставен на етикета на произвежданата от ищеца
енергийна напитка „Black Bruin“ (т.ІІ, л. 428) и комбинираната марка с № 91489 и
фигуративната марка с рег. № 99912 на ответника се установява : общ изобразителен
елемент - с малки нюанси в цветовете ; общи словни елементи Black Bruin за етикет и
комбинирана марка ; различни други словни елементи - много и различни, присъстващи в
етикета ; общо фон - черен (или тъмен) ; общи цветови решения и визуално въздействие.
Налице е : 1) семантична идентичност на словния елемент в марката на ищеца № 2012 94616
и този в комбинираната марка на ответника с № 91489 ; средна степен на сходство между
комбинираната марка на ищеца с № 2015 02262 и комбинираната марка с № 91489 на
ответника ; ниска степен на сходство между марката на ищеца № 2012 94616 с
фигуративната марка с рег. № 99912 на ответника поради смисловата стойност на словния
елемент Black Bruin и изображението на мечка в марката на ответника.
В съдебното заседание на 1.06.2021 г. е прието заключение на техническа експертиза,
изготвено от вещото лице Д. В. (т.ІІІ, л.1055), според което документите, предоставени от
ищеца за изследване като оригинали на представените с исковата молба писмени
доказателства (счетоводни и митнически документи фактури, митнически декларации и
транспортни сертификати) във връзка с продажбата на енергийната напитка на територията
9
на Република Турция и на други държави, включително и в Република България, са
индигирани копия - една част или ксероксни копия - останалата част. Подписът върху
вторият положен в горният десен ъгъл печат и при индигираните и при ксероксните копия, е
в ксероксен вариант. Изображението на оттиските на правоъгълните печати е ксероксно.
- 11 -
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното.
В условията на обективно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 3,
т. 4 от ЗМГО (отм.) за установяването на факт с правно значение - недобросъвестност на
заявителите при подаване на заявките за регистрацията на две търговски марки, като
последицата от успешното провеждане на исковете е заличаване на регистрацията на
марките, като извършена в нарушение на изискванията по чл. 2 и 11 от с.з.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 2 от закона предоставя активната легитимация на
действителния притежател на марката - понятие, което съобразно приетото в Решение №
195 от 31.01.2018 г. по т.д. № 370/2017 г. на ВКС, I т.о. „не е идентично с понятието
„собственик на марката“, придобил права върху нея чрез регистрацията й по надлежния ред,
а следва да бъде тълкувано в смисъл на правен субект, който реално (фактически) ползва в
търговската си дейност за обозначаване на негови стоки или услуги знак, идентичен или
сходен на заявения такъв за регистрация като търговска марка от лицето по чл. 26, ал. 3, т. 4
от ЗМГО (отм.)“.
В конкретния случай правният интерес от предявяването на иска е обоснован на първо
място от изложените в исковата молба твърдения, че към момента на заявяването на двете
търговски марки на ответника ищецът е използвал в своята търговска дейност същият знак,
с който е предлагал на пазара произвежданата от него безалкохолна напитка.
Допълнителен аргумент, обосноваващ този интерес, е и установеният от доказателствата по
делото факт на подаденото от ответника искане за заличаване на регистрираната на
16.03.2018 г. комбинирана търговска марка „Black Bruin“, рег. № 101020, чийто притежател
е ищеца.
Несъстоятелно, в контекста на изложеното, е възражението на въззивника за недопустимост
на иска поради липса на правен интерес с оглед недоказаността на факта, че ищецът е
действителен притежател на марката. Установяването на този факт не е предпоставка за
допустимостта на иска, а е въпрос по съществото на спора, с оглед на което е предмет на
доказване в хода на исковото производство и има отношение към основателността на
претенцията.
Неоснователен е поддържаният и във въззивната жалба отвод за недопустимост на иска
10
предвид влязлото в сила на 10.08.2018 г. решение № 98 от 2.05.2018 г. на председателя на
Патентното ведомство на Републиката, с което е отхвърлено като неоснователно искането
на „Огуз Гъда Санайи Be Тиджарет Аноним Ширкети“ за частично заличаване на основание
чл. 26, ал.1, т.3, вр. с чл. 12, ал. 6 от ЗМГО (отм.) на
регистрацията на марка с рег. № 91489 „Black Bruin“, комбинирана. Възражението е
основано на позоваването от въззивника на разпоредбата на чл. 60, § 4 от Регламент (ЕС)
2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017 г. относно марката на
Европейския съюз, която установява забрана за притежателят на някое от правата, посочени
в § 1 или § 2, който предварително е подал искане за обявяване на марка на ЕС за
недействителна, да подаде ново искане за обявяване на недействителността или да предяви
насрещен иск на основата на друго от посочените права, на които той би могъл да се позове
в първото си искане.
Нужно е да се изтъкне, че цитираната разпоредба е приложима към уредените в
регламента производства за обявяване на недействителност на марка на Европейския съюз
пред компетентния орган - Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост.
Националният закон регламентира специална процедура по заличаването на търговската
марка при наличието на нарушение на което и да било от изискванията, установени в чл. 11
или в противоречие с чл.12, която се развива пред националния държавен орган за правна
закрила на обектите на индустриална собственост. Самостоятелно основание за заличаване
на марката е и проявена от заявителя недобросъвестност при подаването на заявката, но
задължителна предпоставка за възникването на това основание е влязъл в сила съдебен акт,
който установява осъществяването на правнорелевантния факт. Тъкмо за това актът,
постановен от компетентния административен орган по реда на чл. 46 от ЗМГО (отм.), по
искане, основано на противоречие с чл.12, ал. 6 от закона, няма никаква обвързваща сила за
съда, сезиран с иска по чл. 26, ал.3, т. 4 от ЗМГО (отм.).
За първи път в писмената защита, представена от процесуалния пълномощник на въззивника
в настоящето производство, се релевира оплакване за недопустимост на решението по
причина на това, че е било „произнесено извън спорния предмет по отношение на лице,
което не е било конституирано никога като ответник“.
Трябва да се подчертае преди всичко, че това твърдение не отговаря на истината - в
диспозитива на обжалвания акт ясно е казано, че исковете са предявени срещу М.М. и това
изключва всякакво съмнение относно лицето, което е ответник по тях. Към деня на
подаването на исковата молба той е притежателят на двете марки и затова единствено той е
пасивно легитимирана страна в спора в качеството си на титуляр на оспорваното право.
Изписването на името на заявителя на първата от двете марки в диспозитива е наложително,
тъй като тъкмо с неговите действия съдът е свързал проявата на недобросъвестност при
заявяването, като елемент от фактическия състав на приложимата правна норма. С
11
- 13 -
прехвърлянето на правото върху марката е била прекъсната връзката между носителя на
изключителното право и обекта на това право, а с това е отпаднало и основанието за
конституирането му като пасивно легитимирана страна. Това разбиране е възприето и в
Решение № 162 от 24.01.2012 г. по т.д.№ 1079/ 2010 г. на ВКС, І т.о. според което в
случаите, когато търговската марка е била прехвърлена от недобросъвестния заявител на
трето лице, пасивно легитимирани по установителния иск по чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО
(отм.) могат да бъдат както заявителят, така и лицето, което е притежател на марката към
момента на предявяване на иска. „Легитимацията на недобросъвестния заявител и на
притежателя на марката не е съвместна и същите не са задължителни другари в процеса.
Приобретателят на марката може да обвърже заявителя чрез конституирането му като трето
лице - помагач в производството, както и да предяви обратен иск срещу него“.
При крайния извод, че ищецът има правен интерес от провеждането на иска и при липсата
на абсолютни отрицателни предпоставки, които съставляват пречка за разглеждането и
решаване на спора по същество, следва да бъдат обсъдени оплакванията на въззивника
срещу фактическите констатации и правните изводи на съда, които обуславят, според него,
неправилност на обжалвания акт.
Основателността на исковата претенция е предпоставена на първо място от доказването от
ищеца при условията на пълно и главно доказване, че е действителният притежател на
марката в посочения по - горе смисъл, което за случая означава да установи реалното
ползване в търговската си дейност за обозначаване на свои стоки на знака „Black Bruin“,
както и неговата идентичност или сходство със знаците, заявени за регистрация, както
следва : на 30.07.2014 г. от И. И. И. и на 30.09.2016 г. от М. М. М..
От съвкупната преценка на доказателствата може да се приеме за установено, че преди
посочените дати ищецът е произвеждал и предлагал на пазара енергийна напитка с
наименованието „Black Bruin“. Неоспоримо свидетелство за това е факта на регистрирането
в Турския патентен институт на 19.11.2013 г. на словната марка „Black Bruin“ за срок от 10
години, считано от 14.11.2012 г., за стоки и услуги от клас 32 по Класификацията на Ница.
В контекста на казаното трябва да бъде обсъдено възражението на въззивника, че не ищеца,
а „друг стопански субект би могъл да претендира, че е реален ползвател на марката“, тъй
като дори в исковата молба се сочело, че напитките са били договорирани от друго
търговско дружество,
което е сключило договори с търговски дружества в България.
12
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че
разпространението и продажбата на въпросната напитка както на територията на Република
Турция, така и в други държави, включително и в България, е било осъществявано от „Огуз
Ичеджек - Гъда Санайи Be Тиджарет Лимитед Ширкети“ - дружество, съдружници в което
са същите лица, които са акционери в ищцовото дружество. Този факт е съществен за спора,
доколкото опровергава изцяло тезата на въззивника, с оглед принципното становище,
възприето в практиката на Съда на Европейския съюз : „употребата на марката от едно
дружество, икономически свързано с титуляра на марката се предполага, че е употреба на
тази марка, извършена със знанието на титуляра и следва да се счита като извършена от
титуляра според чл. 15, § 2 от Регламент № 207/ 2009 (Решение от 30.01.2015 г. по дело Т-
278/ 2013, § 38 на Съда на Европейския съюз, VІ състав по делото Now Wireless Ltd. v. Office
for Harmonisation in the Internal Market).
Решителен аргумент в подкрепа на извода за неоснователност на възражението, накрая е и
установената в разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗМГО (отм.) фикция, съгласно която
използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия
него, а както от твърденията в молбата, така и от писмените доказателства по делото, се
установява, че такова съгласие безспорно е налице.
Реалното използване на знака Black Bruin в търговската дейност на ищеца се установява и от
съдържанието на приложените към исковата молба документи, доказващи, че преди
подаването на заявките за регистрация на оспорените марки в Патентното ведомство,
произвежданата от него енергийна напитка е била разпространявана на пазарите в Турция и
извън нейните предели. Настоящият състав приема, че няма основания тези документи да
бъдат изключени от масата на писмените доказателства в хипотезата на чл. 183 от ГПК и
тяхната доказателствена стойност следва да бъде ценена съобразно правилата на чл. 178 и
сл. от ГПК. Съображенията за това са следните.
Оспорването на писмените доказателства е било направено от ответника в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК с твърдения, че част от тях не отговарят на изискванията в чл. 185 от ГПК, а
друга част от копията на съставените на турски език фактури, митнически декларации и
транспортни сертификати са „нечетливи и не позволяват да бъде направен извод за
съответствието на отразеното върху тях с представения от ищеца частичен превод от турски
език“. В изпълнение на указанията на съда, с молба от 6.03.2020 г. ищецът представил нови
копия на документите с превод от турски език на пълния текст на съдържанието им. В
становището си от 27.05.2020 г. ответникът възразил срещу приемането им като отново
- 15 -
посочил, че са нечетливи, както и че има несъответствия между данните във фактурите и
митническите декларации и транспортните сертификати.
Възраженията срещу приемането на писмените доказателства, както се вижда, по същество
13
не се основават на твърдение за неистинност, свързана с авторството им - ответникът никъде
не твърди, че „Огуз Ичеджек - Гъда Санайи Be Тиджарет Лимитед Ширкети“ не е издател
на въпросните фактури, нито че официалните документи - митнически декларации и
транспортни сертификати не са съставени от надлежните длъжностни лица в кръга на
тяхната компетентност (в който случай тежестта на доказване би била негова). Противно на
твърденията в неговите становища е очевидно, че изписания в тези документи текст е четлив
до степен, която е достатъчна за да бъде възпроизведено тяхното съдържание и да бъде
извършен превод от турски език на български език. В тази връзка е важно да се посочи, че
верността на превода на документите не е била оспорена.
В заключение следва да се изтъкне същественото : за нуждите на конкретния спор не е
необходимо да бъде изследвано пълното съдържание на текста в обсъжданите писмени
доказателства, тъй като с оглед предмета на спора релевантни са само реквизитите, които са
ясно посочени във всеки един от документите - дата на съставянето, издател, адресат и
упоменаването на стоки, означени със знака Black Bruin. Затова при липсата на изрично
заявено оспорване на истинността на заверените от страната преписи на документите,
непредставянето на оригиналите не се отразява на годността им да послужат като
доказателство за установяване на твърдените от ищеца факти и обстоятелства.
Така от анализа на съдържащите се в тях относими за спора данни, се извеждат следните
констатации : 1) според издадените в периода от 13.07.2013 г. до 22.07.2014 г. 25 фактури
ищецът осъществил продажба на различни количества от енергийната напитка Black Bruin
на територията на Република Турция ; 2) според издадените в периода от 10.10.2013 г. до
21.07.2014 г. 19 фактури доставил различни количества от напитката на контрахенти от
Южноафриканската република, Палестина, Сирия, Афганистан, Кипър, Грузия, Судан,
Гвинея и Обединеното кралство ; 3) според издадените в периода от 3.04.2014 г. до 2.09.2016
г. 15 фактури доставил различни количества от напитката и на територията на Република
България.
Въз основа на тези констатации може да се направи категоричния извод, че към датите на
заявките за регистрация на оспорените марки ищецът фактически е ползвал в търговската си
дейност за обозначаване на произвежданата от него енергийна напитка знака Black Bruin.
При този извод на обсъждане подлежи въпроса дали този знак е идентичен или сходен на
знаците, заявени за регистрация като търговска марка от лицата по чл. 26, ал. 3, т. 4 от
ЗМГО.
По отношение на комбинираната марка с peг. № 91489 съдът взема в съображение следното.
Според заключенията на марковите експертизи знакът, поставен на етикета на
произвежданата от ищеца енергийна напитка „Black Bruin“ (т.ІІ, л.428), съдържащ както
словната част Black Bruin, така и изображението на мечка, е с висока степен на сходство с
комбинираната марка (в.л. П.) ; идентичен е с нея (в.л. Б.) ; от сравнителния анализ се
установява общ изобразителен елемент - с малки нюанси в цветовете, общи словни
14
елементи Black Bruin за етикет и комбинирана марка, различни други словни елементи -
много и различни, присъстващи в етикета, общо фон - черен (или тъмен), общи цветови
решения и визуално въздействие (в.л. М.).
При тези констатации възражението на въззивника за недоказаност на факта, че към
релевантния за спора ден на заявяването на марката ищецът е използвал въпросния знак при
предлагането на енергийната напитка на пазара, следва да бъде преценявано като
неоснователно.
Трябва да бъде споделена, на първо място, уместната реплика на ищеца, че не е възприето в
обичайната търговска практика счетоводните документи, удостоверяващи извършването на
сделки, да съдържат и графичното изображение на марката, с която са означени стоките -
предмет на продажбата. Затова и в представените по делото фактури и митнически
декларации стоките и конкретно въпросната енергийна напитка, са били означени
единствено със словния елемент Black Bruin.
За установяване на твърдените от него факти ищецът е представил следните писмени
доказателства (т. ІІ, л.771 - 783) : декларация от „Rexam Beverage Europe“ от 21.05.2020 г., за
произведени от дружеството на 3.06.2013 г. по заявката на ищеца 175 950 бр. алуминиеви
кенове за напитки с дизайн Black Bruin с приложен документ за доказване на
художественото оформление на дизайна от 16.04.2013 г. с код Т23439 ; изображение и
спецификации на художествено оформление на дизайн от 16.04.2013 г. с код Т23439, на
произведени по заявката на ищеца алуминиеви кенове ; фактура №: *********/ 15.07.2013 г.,
издадена от „Rexam Paketleme Sanayi ve Ticaret A.S.“ с получател ищеца, за продажба на
175 950 кенове с вместимост 25cl, означени с марката Black Bruin ; оферта от 26.12.2013 г. от
„Rexam Beverage Саn“ до ищеца относно цените за 2014 г. и условията за техническите
спецификации за исканите от адресата алуминиеви кутии.
От преценката на информацията, която се съдържа в изброените документи, в съвкупността
на останалите доказателства по делото може да
- 17 -
се направи обоснования извод, че към 3.06.2013 г. по поръчка на ищеца са били изработвани
алуминиеви кенове, на които е бил поставен етикет, съдържащ както словната част Black
Bruin, така и изображението на мечка, и в тези кенове той е предлагал на пазара
произвежданата от него енергийна напитка.
Независимо от този извод, от доказателствата се установява сходство и между
комбинираната марка и словната марка № 2012 94616 на ищеца. В заключенията на трите
експертизи, при сравняването им експертите са достигнали до следните изводи : според В.
П. те са сходни във висока степен, като е „налице дори смислова идентичност, определена
от слогана Black Bruin (Черна Мецана)“ ; според Р. Б. те са с висока степен на сходство, като
има семантична идентичност ; според М. М. същите са със средна степен на сходство, при
15
отчитане на различието в цветовете на надписа - при комбинираната марка словният
елемент е в бяло, а в словната марка е в черно, между двете марки има семантична
идентичност. Експертите единодушно приемат, че двете марки са за идентични стоки.
При тези констатации и основавайки се на принципното становище в решението на Съда на
Европейския съюз по дело С-251/ 1995 г. Sabel/ Puma, съгласно което двата знака трябва
да бъдат сравнявани в тяхната цялост и сравняването не трябва да бъде ограничено до
техните индивидуални характеристики (елементи), настоящият състав кредитира
заключението на вещото лице Б. и приема, че между сравняваните знаци има висока степен
на сходство. Такъв извод произтича при съобразяването с разрешенията в последователната
и непротиворечива практика на Съда на Европейския съюз, постановени при съблюдаването
на принципа : при сравняване на марките в тяхната цялост, от значение е степента на
сходство между тях, а не това дали потребителят може да ги разграничи една от друга.
Сходството при марки се определя от визуалния ефект, смисловото значение на всичките
елементи и фонетиката на словната част, а за да се намали риска от объркване на марките, се
изисква да бъде преценявано сходството, а не различието между тях, защото сходството е,
което остава в паметта и се възстановява във въображението на потребителя. Съдът
съобразява и водещото правило : когато по-ранната марка се включва изцяло в другата, те са
сходни до степен, която може да създаде вероятност за объркване на потребителите, при
условие, че стоките и услугите, за които са предназначени марките, са идентични или с
висока степен на сходство (както е в настоящия случай).
По отношение на фигуративната марка с рег. № 99912 съдът приема следното.
Според заключенията на марковите експертизи знакът, поставен на етикета на
произвежданата от ищеца енергийна напитка „Black Bruin“ (т.ІІ, л.428), съдържащ както
словната част Black Bruin, така и изображението на мечка, е с ниска степен на сходство с
фигуративната марка (в.л. П.); с висока степен на сходство с нея (в.л. Б.) ; от сравнителния
анализ се установява общ изобразителен елемент - с малки нюанси в цветовете, общи
словни елементи Black Bruin за етикет и комбинирана марка, различни други словни
елементи - много и различни, присъстващи в етикета, общо фон - черен (или тъмен), общи
цветови решения и визуално въздействие (в.л. М.).
Фигуративната марка с рег. № 99912 е със средна степен на сходство със словната марка №
2012 94616/ 19.11.2013 г. - между двете има семантична идентичност : смисълът на израза
Black Bruin е „черна мецана“, смисълът на изображението на българската регистрация е
„черна мецана“ (в.л. Б.) (т. ІІІ, л. 940) ; с ниска степен на сходство (в.л. М.). Експертите
единодушно приемат, че двете марки са за идентични стоки.
При тези констатации настоящият състав кредитира становището на вещото лице Б. като
професионално, добре аргументирано и обосновано, с оглед подробните обяснения при
изслушването на заключението в съдебното заседание, и като се основава на цитираното по-
16
горе принципно становище на Съда на Европейския съюз приема, че между сравняваните
знаци има средна степен на сходство.
По основателността на твърденията на ищеца за проявена недобросъвестност при
подаването на двете заявки съдът съобрази следното.
С разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗМГО (отм.) е транспониран текста на чл. 3, ал. 2, б. „г“ от
Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21.12.1988 г. за сближаване на законодателствата
на държавите членки относно марките. В решението от 29.01.2020 г. по дело С-371/ 2018 г.
на Съда на Европейския съюз, постановено по преюдициално запитване от Висшия съд на
Англия и Уелс, е прието, че наред с факта, че съобразно обичайното му значение в
общоупотребимия език понятието „недобросъвестност“ предполага наличието на непочтена
нагласа или намерение, с оглед на тълкуването му трябва да се вземе предвид и конкретният
контекст на правото в областта на марките, а именно контекстът на търговския оборот.
Прието е, че цитираната разпоредба от директивата се прилага когато от релевантни и
непротиворечиви улики следва, че притежателят на марка е подал заявката за регистрация
на тази
- 19 -
марка не с цел почтено да участва в пазарната конкуренция, а с намерението да накърни
интересите на трети лица по начин, който е в противоречие с почтената търговска практика,
или с намерението да получи - без дори да има предвид конкретно трето лице -
изключително право за цели, различни от свързаните с функциите на дадена марка.
Според постановеното по преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof
Решение от 11.06.2009 г. по дело C-529/07 на Съда на Европейския съюз, първи състав
(Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli AG срещу Franz Hauswirth GmbH), за да прецени
наличието на недобросъвестност на заявителя по смисъла на чл. 51, § 1, б. „б“ от Регламент
№ 40/94 относно марката на Общността, националната юрисдикция е длъжна да вземе
предвид всички относими фактори, които са свързани със случая и съществуват към
момента на подаване на заявката за регистрация на знак като марка на Общността, и по-
конкретно : обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице използва
поне в една държава членка идентичен или подобен знак за идентична или подобна стока,
който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена ; намерението на заявителя
да попречи на третото лице да използва такъв знак ; степента на правна защита, от която се
ползват знакът на третото лице и знакът, чиято регистрация е заявена.
В съответствие със задължителните за съдилищата разяснения в цитираните съдебни актове,
съобразявайки установените факти и обстоятелства по делото, по отношение на
17
комбинираната марка рег. № 91489 съдът приема, че към деня на подаване на заявката
заявителят И. А. И. е действал недобросъветно, като този извод произтича от следното.
В обстоятелствената част по - горе беше посочено, че вносът на българския пазар на
произвежданата от ищеца енергийна напитка е бил осъществяван от „Гарант 2014“ ЕООД -
гр. Плевен. От справката по партидата на дружеството в търговския регистър се установява,
че то е било вписано на 9.10.2013 г. с наименованието „Палмира 2“ ЕООД (променено с
вписване от 27.12.2013 г.), с адрес на управление гр. Плевен, ул. „Гена Димитрова“ № 17,
ет. 1, ап. 1, с едноличен собственик на капитала и управител М. И., гражданин на
Сирийската арабска република, в предмета на дейност е включена и търговия с хранителни и
нехранителни стоки.
От справката по партидата на „Палмира 94“ ООД се установява, че М. И. е бил съдружник
до 27.12.2013 г., когато е прехвърлил собствените си 350 дяла на съдружника Ш. И..
От удостоверенията за родствени връзки се установява, че М. И., с ЕГН ********** е син на
М. И., който пък е брат на Ш. И., с ЕГН ********** и на И. А. И., с ЕГН **********.
И. А. И. е подал заявката на 30.07.2014 г., към която дата, за периода от 3.04.2014 г. до
23.07.2014 г., е бил осъществен внос на 7 доставки от общо 23 300 броя от енергийната
напитка.
Близката родствена връзка на И. И. със споменатите лица, съответно собственик и
съдружник в търговски дружества, които са внасяли в страната и разпространявали на
вътрешния пазар произвежданата от ищеца енергийна напитка, подаването на заявката след
като в продължение на четири месеца едно от тези дружества е осъществило вноса й в
страната, обуславят обоснования извод, че заявителят е знаел за използването от ищеца на
знака, поставен на етикета на алуминиевия кен, който знак е идентичен със знака, заявен за
регистрация. Заедно с това неоспоримо свидетелство за проявявания от него траен интерес
към фамилния бизнес, свързан с търговията с безалкохолни напитки, плодови сокове,
сиропи и др. е и факта, че той е притежател на : словна марка „kervan“, рег. № 93392,
регистрирана на 18.04.2016 г. за стоки от класове 30, 32 по Конвенцията от Ница ;
комбинирана марка „CAR TURBO“, рег. № 94114, регистрирана на 14.06.2016 г. за стоки от
класове 29, 30 и 32 по Конвенцията от Ница. Освен това „Евро хол“ ЕООД - гр. Плевен, с
едноличен собственик на капитала и управител И. И., е притежател на комбинирана марка
„TITAN BLACK POWER“, рег. № 104214, регистрирана на 17.01.2019 г. за стоки от класове
32, 35 и 39 по Конвенцията от Ница. (доказателствата в т. ІІ, л. 429 - 437).
Трябва да бъдат споделени и доводите на ответника по въззивната жалба, че словният
елемент „сам по себе си е специфичен, оригинален и необичаен знак за означаване на
енергийни напитки, доколкото това словосъчетание не може да се приеме за описателно,
банално или често срещано в практиката“. Действително, при така очертаната фактическа
обстановка на спора, не е възможно да се вярва, че по случайност заявителят е разработил
марка, която прилича „едно към едно“ на поставения на етикета знак на ищеца, както по
18
словния, така и по фигуративния му елемент.
Друг аргумент в подкрепа на извода за проявена недобросъвестност е, че по делото няма
никакви данни комбинираната марка да е била използвана както от заявителя, така и от
нейния приобретател - ответника, в търговската им дейност в периода от деня на заявката до
завеждането на исковата молба. При безспорната доказаност на този факт съдът съобразява
приетото в Решение от 29.01.2020 г. по дело С-371/2018 г. на
- 21 -
Съда на Европейския съюз, че подаването на заявка за марка без намерение тя да се
използва за стоките и услугите, обхванати от регистрацията, представлява
недобросъвестно поведение по смисъла на разпоредбата на чл. 3, § 2, б. „г“ от Първа
директива 89/104/ЕИО, ако заявителят на марката е имал намерението да накърни
интересите на трети лица по начин, който е в противоречие с почтената търговска практика,
или да получи, без дори да има предвид конкретно трето лице, изключително право за цели,
различни от свързаните с функциите на дадена марка“.
В контекста на изложеното следва да бъде преценявано като несъстоятелно
твърдението на ответника, че е използвал марката в търговската си дейност, основано на
представения от него лицензионен договор от 10.01.2018 г. Основателно е възражението на
ищеца, че изрично оспорения от него частен документ няма достоверна дата, а ползващия се
от документа ответник не е представил доказателства, с които да обори оспорването.
Лицензионният договор е бил заявен за вписване в регистъра на марките при Патентното
ведомство на 26.11.2019 г. - след подаването на исковата молба, и е бил вписан на 2.01.2020
г., затова по аргумент от чл. 22, ал. 6 от ЗМГО (отм.) може да бъде противопоставен на
трети лица едва след датата на вписването му. Изложеното навежда към обоснованото
предположение, че е твърде вероятно документа да е бил съставен за да бъде използван в
настоящия процес за нуждите на поддържаната от ответника теза. Друг е въпроса, че даже
договора да е бил сключен на посочената в него дата, липсват каквито и да било
доказателства за реалното използване на марката от лизингодателя или от
лизингополучателя чрез производство на стоки, означени с този знак и пускането им за
продажба на българския пазар.
Крайният извод от изложеното до тук е, че по отношение на комбинираната марка рег.
№ 91489 исковата претенция, предявена на основание чл. 26, ал.3, т. 4 от ЗМГО (отм.), е
основателна и доказана.
По отношение на твърдението, че към деня на подаване на заявката заявителят на
фигуративната марка рег. № 99912 М.М. е действал недобросъветно, съдът съобразява
следното.
19
Тезата на ищеца е изградена на позоваването на родствена връзка на заявителя с
мажоритарния съдружник в „Палмира 94“ ООД Ш. И. А. Л., както и на факта, че ответника
е бил служител на същото дружество.
Първото твърдение на ищеца - че ответника е племенник (син на сестрата на Ш. И.), не
се доказва от удостоверенията за родствени
връзки. Според удостоверение № 1398/ 19.08.2020 г. майката на М.М. е Ф. М. родена на ***
г. В удостоверение № 530/ 19.08.2020 г. Ф. И., родена на *** г. е посочена за сестра на Ш.
И. А. Л.. При липсата на издадено по надлежния ред удостоверение за идентичност на
имена, различните дати на раждане в официалните свидетелстващи документи изключват
възможността да става дума за едно и също лице от женски пол с лично име Ф./ Ф..
Индиция за родствена връзка не може да бъде обоснована и от представените от ищеца
удостоверения за промени на постоянен адрес. В отговора на въззивната жалба се твърди, че
ответника е живял на един и същ адрес с Я. И. - брат на Ш. И. и съдружник в „Палмира 94“
ООД. Действително в дружествения договор от 17.05.2011 г. като настоящ адрес на Я. И. е
посочен гр. ***, ул. „***“ № 7, ет.3, ап. 6. В удостоверението с № 1399/ 19.08.2020 г. е
посочено, че М.М. е регистриран на 23.06.2014 г. на постоянен адрес : гр. ***, ул. „***“ № 7.
Вижда се, че ответника е бил регистриран на адреса три години след посочената в
дружествения договор дата, към която Я. И. е бил регистриран там, а по делото няма данни
кога последният е напуснал този адрес, за да се приеме, че двамата са живеели заедно по
едно и също време.
Не са представени и никакви доказателства, които да установяват, че ответника е бил
служител в предприятието на „Палмира 94“ ООД, както се твърди в молбата на ищеца от
28.02.2020 г.
При така изложената фактическа обстановка дори и да има вероятност ответникът да е
узнал за съществуването на знак, на който е изобразена фигурата на мечка преди 17.10.2017
г. (деня на прехвърляне на правото върху комбинираната марка, рег. № 91489), то е логично
да се мисли, че такава вероятност би могла да произтича единствено от знанието, че към
деня на подаването на заявката - 30.09.2016 г. И. И. - бъдещият му праводател, е притежател
на комбинираната търговска марка, на която е изобразен въпросния знак.
Не може да се възприема като проява на недобросъвестност и подаването на 25.09.2017
г. на заявка № 2017147661N за регистрацията на словна марка Black Beari, срещу която е
подадена опозиция ( т. ІІ, л. 438). Вярно е, че същият словен знак е поставен на етикета на
предлаганата на пазара от „Палмира 94“ ООД безалкохолна напитка, но недоказаността на
връзка между това дружество и ответника изключва „действително намерение на заявителя
да извлече за себе си неправомерна материална облага и същевременно да увреди
интересите на ищеца“, както се твърди в молбата от 28.02.2020 г. При така изложените
твърдения на ищеца за нарушаване на неговото изключително право върху марката чрез
20
- 23 -
„производството и разпространението на горепосочения имитиращ продукт“ следва да бъде
ангажирана отговорността на „Палмира 94“ ООД.
Съобразно правилото на чл. 154 от ГПК задължение на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на субективния елемент от фактическия
състав на недобросъвестността на заявителя в хипотезата на чл. 26, ал.3, т. 4 от ГПК (отм.).
Събраните и обсъдени по - горе доказателства не са в състояние да създадат сигурно
убеждение на съда в истинността на твърдението на ищеца. Затова по отношение на
фигуративната марка рег. № 99912 исковата претенция е неоснователна и недоказана.
Поради несъвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въвзивната инстанция с
тези на първостепенния съд решението следва да бъде отменено в частта, с която е прието за
установено, че М. М. М., като заявител, е действал недобросъвестно при подаване на заявка
за регистрация в Патентно ведомство на Република България на марка рег.99912, като бъде
постановено друго решение, с което искът с правно основание чл. 26, ал.3, т. 4 от ГПК (отм.)
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В останалата част решението следва да
бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като при този изход на спора
отговорността за заплащането им ще следва да бъде разпределена съразмерно на уважената,
респ. отхвърлената част на исковите претенции.
Според представения от ищеца списък по чл. 80 от ГПК (т.ІІІ, л. 1064) общият размер на
разноските, направени в първоинстанционното производство, възлиза на сумата 13 572.08
лева, в която са включени 196.01. лева - държавна такса, 10 576.97 лева - адвокатско
възнаграждение, 2 119.10 лева - за преводачески и куриерски услуги и 500 лева - депозит за
маркова експертиза.
Процесуалният представител на ответника е заявил на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Следвайки разясненията в т.3
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК,
настоящият състав на въззивната инстанция го преценява като основателно. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на настоящия спор - доказателствените
факти и доказателствата, които ги обективират и сложността на дължимото разрешение на
повдигнатите правни въпроси, може да се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Този извод мотивира съда
да приеме, че възнаграждение в размер на 3 000 лева ще съответства адекватно на обема на
21
положения адвокатски труд.
Доказателства за действително направени разноски в размер на 2 119.10 лева не са
представени.
Следователно на ищеца следва да бъдат признати разноски в общ размер 3 696 лева, като
съразмерно на уважената част на исковите претенции ответникът следва да бъде осъден да
му заплати сумата 1 848 лева.
Според представения от ответника списък по чл. 80 от ГПК (т.ІІІ, л. 1069) общият размер на
разноските, направени в първоинстанционното производство, възлиза на сумата 2 413 лева,
в която са включени 1 500 лева- адвокатско възнаграждение, и 913 лева - депозити за
експертизи. Съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции ищецът следва да бъде
осъден да му заплати сумата 1 206.50 лева.
Във въззивното производство въззивникът е направил разноски в общ размер 3 080 лева, от
които 80 лева държавна такса и 3 000 лева адвокатско възнаграждение, като съразмерно на
уважената част от жалбата следва да му бъде присъдена сумата 1 540 лева.
Ответникът по въззивната жалба е направил разноски в размер на 9 779.17 лева.
Процесуалният представител на въззивника е заявил на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По съображенията, изложени
по - горе и следвайки разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК, настоящият състав приема, че възнаграждение в
размер на 3 000 лева ще съответства адекватно на обема на положения адвокатски труд.
Съразмерно на отхвърлената част от жалбата следва да му бъде платена сумата 1 500 лева.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261256 от 19.08.2021 г. по т.д. № 1314/ 2019 г. на Софийския градски
съд, търговско отделение, VІ - 6 състав в частта, с която по иска с правно основание чл. 26,
ал.3, т. 4 от ЗМГО (отм.), предявен от „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, със
седалище гр. Адана, Република Турция срещу М. М. М. от гр. ***, е признато за установено,
че М. М. М., като
- 25 -
заявител, е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация в Патентно
ведомство на Република България на марка рег. № 99912, вместо което ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл. 26, ал.3, т. 4 от ЗМГО (отм.), предявен от „Огуз
22
гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, със седалище гр. Адана, Република Турция
срещу М. М. М. от гр. ***, с искане да бъде признато за установено, че М. М. М., като
заявител, е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация в Патентно
ведомство на Република България на марка рег. № 99912, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВИ
ОСЪЖДА М. М. М. от гр. ***, ул. „***“ №7, ет.3, ап.6, с ЕГН ********** да заплати на
„Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, със седалище гр. Адана, Република
Турция, със съдебен адрес : гр. ***, бул. „***“ № 82, адвокат С.С. на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата 1 848 (хиляда осемстотин четиридесет и осем) лева, представляваща
разноски, направени в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част
от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, със седалище гр. Адана,
Република Турция, със съдебен адрес : гр. ***, бул. „***“ № 82, адвокат С.С. да заплати на
М. М. М. от гр. ***, ул. „***“ №7, ет.3, ап.6, с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата 1 206.50 (хиляда двеста и шест лева и петдесет стотинки) лева, представляваща
разноски, направени в първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената
част от исковите претенции.
ОСЪЖДА М. М. М. от гр. ***, ул. „***“ №7, ет.3, ап.6, с ЕГН ********** да заплати на
„Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, със седалище гр. Адана, Република
Турция, със съдебен адрес : гр. ***, бул. „***“ № 82, адвокат С.С. на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща разноски, направени във
въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част на жалбата.
ОСЪЖДА „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, със седалище гр. Адана,
Република Турция, със съдебен адрес : гр. ***, бул. „***“ № 82, адвокат С.С. да заплати на
М.
М. М. от гр. ***, ул. „***“ №7, ет.3, ап.6, с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата 1 540 (хиляда петстотин и четиридесет) лева, представляваща разноски,
направени във въззивното производство, съразмерно на уважената част на жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
23
2._______________________
24