Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, IІ-ри тричленен състав, в публичното заседание на седми април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря
Наталия Зирковска
в присъствието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева кас. адм. нак. дело № 621/2022г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Варна, р-н „Аспарухово“, ул. „Н.“
№ 10, против Решение № 137/28.01.2022г., постановено по НАХД № 1757/2021г. по
описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е изменено Наказателно
постановление № 03-013105/07.10.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, с което за нарушение на чл. 152 от Кодекса на труда
/КТ/, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв., като е
намален размерът на санкцията на 1500лв. В касационната жалба се релевира
незаконосъобразност на решението на ВРС. Твърди се, че съдът неправилно е
игнорирал показанията на свидетеля Я. единствено поради трудовоправната й
връзка със санкционираното лице. Навеждат се доводи, че поради неспазване от
страна на проверяващите на нормите на чл. 402 и чл. 403 от КТ актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ не е редовно съставен по
смисъла на чл. 416 ал. 1 от КТ и не притежава доказателствена сила, поради
което нарушението остава недоказано. Отправя се искане
за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от касационната
инстанция по същество на спора, с което да се отмени оспореното по реда на чл.
59 от ЗАНН наказателно постановление. В съдебно заседание и
по съществото на спора, касаторът редовно призован не се явява, не се
представлява.
Ответната
страна – Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, чрез процесуален представител
оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд – Варна да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
След
като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания
в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд –
Варна намира следното:
Касационната
жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от
легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания:
нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила
или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
С
оспореното пред районния съд наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на „Б.“ ЕООД е ангажирана за това, че
в качеството си на работодател не е осигурило междудневна почивка в размер не
по-малко от дванадесет часа на лицето Д. Ж. Н., ЕГН **********, на длъжност
„пазач невъоръжена охрана“, тъй като на 17.06.2020г. същият е работил в работна
смяна 4 от 18ч. до 22ч., а на 18.06.2020г. е започнал изпълнение на трудовите
си задължения в работна смяна 1 от 06ч. до 10часа. Нарушението е установено от
представената при извършена на 24.07.2020г. проверка от служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна таблица за отчитане явяването и неявяването на
работа за месец юни 2020 година. За констатираното срещу „Б.“ ЕООД е съставен
АУАН, в който на деянието е дадена правна квалификация по чл. 152 от КТ. Актът
е надлежно предявен и връчен на упълномощено лице и подписан от него без
възражения, каквито не са постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Въз основа на
фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието е издадено
атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
При
произнасянето си ВРС приема от правна страна, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в предвидените в ЗАНН срокове и при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения. Първостепенният съд е изложил
аргументи за установеност на административното нарушение, както и за правилно
определяне от административнонаказващия орган /АНО/ на квалификацията на
деянието и на приложимата санкционна норма. Констатирал е, че не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Счел е обаче, че размерът на
наложената имуществена санкция не съответства на тежестта на извършеното
нарушение, поради което го е намалил до предвидения в санкционната разпоредба
на чл. 414, ал. 1 от КТ минимум от 1500лв.
Така
постановеното решение е правилно.
Неоснователни
са отправните в касационната жалба упреци към извършената от ВРС преценка на
доказателствата и установените въз основа на тях факти. Анализирайки поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивният съд аргументирано
е посочил кои от тях кредитира и кои не, като въз основа на първите правилно е
установил фактическата обстановка и е обосновал краен извод за доказаност на
описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение по чл.
152 от КТ, който напълно се споделя от настоящия тричленен състав на
Административен съд – Варна.
В случая
от представената по делото таблица за отчитане явяването и неявяването на
работа за месец юни 2020г., се установява, че лицето Д. Ж. Н. на 17.06.2020г. е
работил в работна смяна 4 от 18ч. до 22ч., а на 18.06.2020г. е започнал
изпълнение на трудовите си задължения в работна смяна 1 от 06ч. до 10часа, без
да му е осигурена полагащата му се непрекъсната междудневна почивка от минимум
12 часа съгласно чл. 152 от КТ. Приложената отчетна форма за месец юни 2020 г.
представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ факти относно
действително отработеното от Н. време през посочения период. Съдържанието на
това писмено доказателство напълно кореспондира с приложения по
административнонаказателната преписка правилник за вътрешния трудов ред в „Б.“
ЕООД, в който са посочени графикът за работното време на портал и смените на
работа. Тъй като отчетната форма удостоверява неизгодни факти за страната,
която ги е съставила и представила по време на извършване на проверката
/санкционираното дружество/, то същите се ползват с материална доказателствена
сила в административнонаказателното производство. С оглед на изложеното
правилен е изводът на районния съд, че извършеното нарушение се подкрепя от
събраните в хода на производството писмени доказателства.
Представената
в хода на въззивното производство таблица за отчитане явяването и неявяването
на работа за месец юни 2020г., в която е отразено, че работникът Д. Ж. Н. е бил
на работа на 17.06.2020г. в работна смяна 2 от 10 ч. до 14ч. и на 18.06.2020г.
в работна смяна 2 от 10ч. до 14часа, с основание не е кредитирана от районния
съд при постановяване на оспореното решение. Съдържанието на тази присъствена
форма, която според свидетеля Я. – служител на „Б.“ ЕООД и упълномощено от
управителя на дружеството лице, представлява действителната отчетна форма за
явяване и неявяване на работа, се различава от това на присъствената форма,
представена от Я. в хода на проверката, поради което настоящата инстанция
приема, че същата е изготвена впоследствие с цел обслужване защитната теза на
санкционирания търговец. Предвид факта, че Я. е работник в „Б.“ ЕООД, т.е.
същата е материално обвързана с дружеството и като такава е заинтересована от
крайния изход на делото, нейните показания, в частта относно същността на
представената в хода на въззивното производство отчетна форма, правилно не са
кредитирани от първостепенния съд. Освен това посоченото гласно доказателство
противоречи на останалите доказателства по делото /таблица за отчитане
явяването и неявяването на работа за месец юни 2020 г., правилник за вътрешния
трудов ред в „Б.“ ЕООД и показанията на свидетелите М. и Д./.
С оглед
на изложеното и предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 416,
ал. 1, изречение второ от КТ редовно съставените актове по този кодекс /какъвто
е процесният АУАН № 03-013105/31.08.2020г., послужил за издаване на
потвърденото от ВРС наказателно постановление/ имат доказателствена сила до
доказване на противното, касационният състав намира за доказано извършеното от
„Б.“ ЕООД административно нарушение на чл. 152 от КТ.
Правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на търговеца, доколкото констатациите в АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление не са опровергани от носещото
доказателствената тежест за това санкционирано дружество. Неоснователно е
оплакването в касационната жалба относно редовността, респ. доказателствената
сила на съставения АУАН. Противно на твърдяното от касатора контролните органи,
извършили проверката и издали АУАН, са упражнили правомощията си по чл. 402 и
чл. 403 от КТ. Несъответно на посочените материалноправни разпоредби е
очакването на санкционираното дружество служителите на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна да подлагат на съмнение представената от него по време на
проверката отчетна форма и да отправят запитване до работодателя и до работника
относно верността на отразените в нея данни.
Предвид
липсата на конкретни мотиви в наказателното постановление относно определянето
на размера на наложената имуществена санкция над законоустановения минимум и с
оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства, правилно ВРС е изменил
същото, намалявайки санкцията до предвидения в санкционната норма на чл. 414,
ал. 1 от КТ минимален размер от 1500 лева.
Не са налице наведените с жалбата касационни
основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при
спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби,
поради което следва да се остави в сила.
Предвид
крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на
основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.,
определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и
фактическата и правната сложност на делото.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в
сила Решение № 137/28.01.2022г., постановено по НАХД № 1757/2021г. по описа на
Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Б.“
ЕООД, ЕИК ***, гр. Варна, р-н „Аспарухово“, ул. „Н.“ № 10,
представлявано от Н.М.П. да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв./осемдесет/.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.