Мотиви към присъда по НЧХД N 1349 по описа за 2020г. на ШРС
На
29.07.2020г. е депозирана в РС - гр.Шумен частна тъжба от б.г.Н. *** срещу Т.Х.Д. във връзка с
извършено от последния престъпление от частен характер наказуемо
по
чл.130 ал.1 от НК, по която
е образувано производство пред първа инстанция срещу него.
Преди
началото на съдебното следствие процесуалният представител на частният тъжител в
лицето на адв.С. от ШАК поддържа
предявения с частната тъжба граждански иск в размер на 5000лв за
причинени неимуществени вреди и 85.82 лв. за причинени
имуществени вреди и моли доверителят и да бъде конституиран като граждански ищец и да бъдат приети за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявените от него
граждански искове за причинени
неимуществени и имуществени вреди, като му
бъдат заплатени и направените от него разноски по делото.
В
съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа така
възведеното обвинениек .
Подсъдимият редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание, като подробно разказва за процесния ницидент, като твърди, че не е
извършил нищо нередно..
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното: Страните по делото , работели в
едно и също дружество, като в сравнително продължителен период от време
поддържали и интимни отношения. В края на 2019г., връзката им била прекратена,
като от този момент, взаимоотношенията им, рязко се влошили. Подс.Д., започнал
да заплашва Н., което станало повод, общият им работодател да издаде заповед,
подсъдимия да не доближава частния тъжител на работното му място. На
03.04.2020г., около 19.00 часа, Д. засякъл случайно в магаззин „Булмаг“/ находящ се на
ул.“П.Хитов“ №2 Шумен/ Н., която била придружавана от новия си приятел/също
неин колега/ -свид.Б.. Подсъдимият, започнал да се държи агресивно към Н., като
и казал, че до следващия ден, трябва да м заплати сумата от 250 лева, която
била , дължима на телекомуникационна компания, тъй като и бил дал негова карта,
докато живеели съвместно и сега тази сума, трябвало да я заплаща самия той. Тъй като в търговския
обект, видимо се създало напрежение,
посочените по горе три лица излезли навън, където именно, Д. рязко с
ръка дръпнал предпазната маска, която носела Н. , с което и причинил рана зад
лявото ухо, която се разкървила, а самата Н. изпитала много силна болка. Веднага, след това
се намесил и свид.Б., както и свид.К., който, като охранител но посочения по
горе търговски обект, бил помолен, да се обади на тел.112 и скандала,
съответно, бил потушен. Малко по късно, тъжителя Н. ***, където и била оказана
квалифицирана медицинска помощ. От съдебмномедицинско удостоверение №58/20208г.,
издадено на 06.04.2020г, след проведен преглед на Б.Н., става ясно, че се касае
за една разкъсноконтузна рана задушно тилно вляво, лек оток зад лявата ушна
мида и палпаторна болезненост по задната страна на същата.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията
на Д., свидетелските показания на С.Б., К.К., Р.П. и С.П., както и от
приобщеите писмени доказателства по делото.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението на
съда по следните правни съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно
и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е извършил възведеното с
частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130 ал.1 НК, тъй като е причинил лека
телесна повреда на Б.Г.Н. , изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота :
*
обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото
здраве и физическата цялост на личността;
*
от обективна страна подсъдимият чрез
своите действия е
въздействал на организма на частния тъжител, което е довело до изменение в
отделни тъкани и системи на частния тъжител.
*
субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
*
от субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия с евентуален умисъл - подсъдимият
е
предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му
характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат, към който се
е отнасял безразлично, преследвайки някаква друга цел, останала неясна за съда;
Като
причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото
здраве и физическата цялост на личността.
При определяне на наказанието,
съдът съобрази, че за извършеното
престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години или
„пробация“, като счита, че в конкретната хипотеза, следва да се наложи второто
алтернативно предвидено наказание, а именно “пробация” в размер идентичен с минимално
предвидения със следните
пробационни мерки- “задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично” и “задължителни
срещи с пробационен служител” за срок от
по шест месеца /в процесния
случай е неприложима разпоредбата на
чл.78а от НК, тъй като подс.Д. е с обременено съдебно минало/.Съдът намира това за справедливо
и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът
счита, че така ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото
По този начин и с това наказание съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По
отношение на предявения граждански иск за претърпените от Б.Н. неимуществени
вреди , съдът счита, че същият е допустим и частично
основателен
по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за
причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се
за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за
нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на
претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква
разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/.
Налице е противоправно поведение от страна на подс.Д., в резултат на
което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна
връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за
всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че
засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната
незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение,
макар и несъвършено. чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е
подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва дза се имат предвид при определяне
размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането,
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно
съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо
така претендираният граждански иск да бъде уважен до размер 800 лв. /осемстотин
лева/,
като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на нанесените
травматични увреждания в резултат на деянието на подсъдимия, причинната
връзка между тях. В останалата му
част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. По
делото се представени доказателства, от които по безспорен начин се установява
, че тъжителя е претърпял и имуществени вреди в размер на 85.82 лева, която
претенция, следва да бъде уважена изцяло.
Съдът
осъди подсъдимия да заплати направените от частния тъжител деловодни разноски, както и разноски за адвокатско
възнаграждение,а така също и държавната такса върху уважената част на
гражданския иск.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: