№ 1925
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330200237 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-1030-011773/15.12.2021 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Й. П.
П. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни
точки.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с бланкетни твърдения за нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. В съдебно заседание процесуалният му
представител поддържа жалбата. По същество се застъпва приложението на института
на маловажния случай и отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката
е изпратена на съда, в което посочва, че наказателното постановление е
законосъобразно, а нарушението доказано и моли да бъде потвърдено. Не изпраща
представител в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, от процесуално
легитимираната страна, поради което се явява допустима. По същество съдът прецени
жалбата като неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 26.11.2021 г. около 22:00 ч. в гр. Пловдив на бул. „Коматевско шосе“ срещу
1
№ 35 жалбоподателят Й. П. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **,
който бил чужда собственост. Той бил употребил алкохол. При управлението на
автомобила водачът загубил контрол върху автомобила, не съобразил скоростта си и
поведението си при движението с обстоятелствата на пътя, като се отклонил на дясно
от него, възкачил се на тротоара и се блъснал в стълб за улично осветление. Въз основа
на това настъпило пътно-транспортно произшествие с материални щети на
управлявания му автомобил, който бил увреден в предната част.
На местопроизшествието пристигнали служителите на реда К. Ц. и Н. Я.. Те
установили водача на МПС като жалбоподателя Й. П.. Изпробвали го с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARNA 0183 за наличие на алкохол в
издишания от него въздух, който отчел 0,85 промила. Затова му бил издаден талон за
медицинско изследване № 071624, с който водачът бил уведомен, че следва да се яви за
медицинско и химическо изследване в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив в срок до 45
минути от връчването на талона, което се осъществило в 22:35 ч. Жалбоподателят се
явил да предостави кръвна проба в съответното медицинско заведение в 23:00 ч., а след
направена химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв
или урина по газхроматографкия метод били отчетени 0,84 промила наличие на
алкохол в кръвта.
Отделно от това полицейските служители възприели обстановката и
настъпилото произшествие. По тези причини съставили констативен протокол за ПТП
№ 757689 от 26.11.2021 г.
За установеното на място нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № 541658 от 26.11.2021 г., в който е
квалифицирано поведението на жалбоподателя съответно на описанието като
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
За извършените нарушения било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба от 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП за нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 1000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП и са му отнети 10 контролни точни на основание Наредба № Iз-2539 на МВР за
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
К. Ц. – актосъставител, и Н. Я., както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, писмо от Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, ведно с приложена към него Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., талон за изследване № 071624 от 26.11.2021 г., списък с рег. №
3286р-41751/02.09.2021 г. за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в
дъха, Протокол за ПТП № 1757689 от 26.11.2021 г., протокол № 813/02.12.2021 г. за
химическа експертиза, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка
за нарушител/водач, оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г. и № 8121з-
825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят Ц. потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него, като споделя, че той е съставил и подписал акта.
Свидетелят поддържа описаното в него, като споделя, че това, което вписва в актовете,
е това, което лично е констатирал на мястото на нарушението, но не си спомня
конкретния случай. Посочва, че талонът за изследване и протоколът за ПТП не са
съставени от него, а от колегата му Н. Я..
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Я. заявява, че не си спомня дали са
2
посетили местопроизшествието по сигнал или е имало специализирана полицейска
акция. Разпознава подписа на неговия колега върху АУАН при предявяването му, но
не си спомня за конкретния случай. Потвърждава, че почеркът и подписите върху
талона за изследване и протокола за ПТП са негови. Заявява, че той винаги тества
водачите с техническо средство, като подробно изяснява как се извършва това.
Потвърждава да е преминал обучение в тази връзка, както и че това е свързано със
заеманата от него длъжност в съответното звено.
Съдът оцени показанията на двамата свидетели като обективни и
последователни, съответни на събраните по делото писмени доказателства, а именно
съставените талон за изследване, протокол за ПТП, в последствието химическа
експертиза. Отчете се обстоятелството, че същите са не са конкретни и детайлни, но се
отдава това на изминалото време и многобройните подобни случаи в работата им и не
е основание да се дискредитират и изключат от доказателствената маса. Не се посочиха
твърдения и доказателства от страна на жалбоподателя, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН или да се оспорва фактическата обстановка.
Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2
от ЗДвП. От друга страна самият жалбоподател не отрича в жалбата си фактите от
АУАН и НП.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при
които са извършени те. Актът е съставен от компетентно лице на длъжност младши
автоконтрольор, за което е представена оправомощителна заповед, при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел и самия
жалбоподател. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
законът предоставя възможност съставянето на акта са се извърши в присъствието на
свидетелите при извършване на нарушението или констатирането му.
В акта е дадена правна квалификация на установените нарушения. Предоставена
е възможност на жалбоподателят за направи възражение в момента на съставянето му,
когато е присъствал, и същият не се е възползвал от това си право, като е отразено, че
няма възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС с несъобразена скорост
и предизвикване на ПТП с материални щети както и за управлението на автомобил
след употребата на алкохол над допустимите норми.
3
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя.
Посочената за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП гласи, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно се установява, че Й. П. като водач на МПС на 26.11.2021 г. около
22:04 часа в гр. Пловдив на бул. „Коматевско шосе“ срещу № 35 управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **, при което изгубил контрол над него поради
несъобразяване със скоростта, излязъл отдясно на пътното платно и се е блъснал в
стълб за улично осветление. Несъобразяване на скоростта на движение на МПС с
обстоятелствата на пътя от страна на водача е довело до излизане от терена и удара на
управляваното от него МПС в крайпътен обект. Освен че скоростта на движение на
жалбоподателя е била несъобразена, той е управлявал и под влияние на алкохол, което
допълнително е допринесло да изгуби контрол над автомобила.
Въз основа на установената фактическа обстановка следва да се направи извод,
че жалбоподателят не е съобразил поведението си с регулиращите го правни норми,
като поради несъобразената си скорост не е контролирал непрекъснато автомобила,
поради което е излязъл извън пътното платно и се е възкачил на тротоара. По този
начин не е успял да спре пред предвидимо препятствие, каквото се явява уличния
стълб, поради което е настъпил удар между управлявания от него автомобил и уличния
стълб, от което са настъпили материални щети и вследствие на което е настъпило
пътно-транспортно произшествие.
В параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието
пътно-транспортно произшествие. Същото е дефинирано като „събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети“. Следователно ПТП по смисъла на закона ще е налице, ако е
настъпила някоя от изброените вредни последици. В случая са настъпили материални
щети на управлявания от жалбоподателя автомобил и на уличния стълб, надлежно
удостоверени от полицейските служители в протокола за ПТП.
Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин, съобразен с
конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, да управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н.д. №
10/84 г. на ВКС, ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на
движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори, но и с
всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните
4
условия и ситуации, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на
опасността. Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от
конкретните пътни и атмосферни условия. Предвид допуснатото ПТП и нанесени
материални щети на управлявания от жалбоподателя автомобил и на уличния стълб
скоростта, с която се е движел, се явява „несъобразена“, тъй като е била неподходяща
за конкретните пътни условия и е била пречка водачът на МПС да спре при възникване
на опасност. След като скоростта, с която се е движел автомобилът, в случая е довела
до невъзможност за подобна реакция, а вместо това до настъпване на ПТП с
причиняване на материални щети, се налага изводът, че тя е била несъобразена.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя и за второто нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма
гласи, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. От обективна и субективна
страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Й. П. като водач на МПС на 26.11.2021 г. около
22:04 часа в гр. Пловдив на бул. „Коматевско шосе“ срещу № 35 е управлявал
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта, установена след химическо изследване
на 0,84 на хиляда, което е проведено въз основа на издаден талон за медицинско
изследване № 071624 от същата дата.
Следователно на посоченото място жалбоподателят недвусмислено и
категорично е бил установен с положителна проба за алкохол първо в дъха, а след това
и в кръвта, която е била над допустимата норма и в границите между 0,8 и 1,2 на
хиляда при управлението му на МПС, а именно в размер на 0,84 на хиляда.
Полицейските служители са тествали за употребата на алкохол жалбоподателя и тестът
се е оказал положителен, а точните показателни на алкохол в кръвта са установени по
несъмнен начин чрез извършването на химическа експертиза. По този начин
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, като е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимото.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 1 предвижда
отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно „за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително“, за което е
конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е административно
наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа квалификация на
основанието за отнемане на контролните точки - конкретната разпоредба от акта, не се
отразява върху действителността на наказателното постановление. След извършената
проверка, съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен
размера контролните точки, които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП.
Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а
отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен
административен акт.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да управлява МПС
5
под въздействието и след употреба на алкохол и непрестанно да държи под контрол
управлението на автомобила може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици – както за движението, така и за живота и здравето на останалите участници
в движението, и е искал настъпването на последиците, а именно да управлява
автомобила, въпреки че е пил алкохол и въпреки че не е могъл да упражнява
непрестанен контрол над ППС. Затова съдът намира, че деянието е извършено при
пряк умисъл.
За размера на наказанието:
Правилно описаното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е отнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, която
предвижда, че който поради движение с несъобразена скорост причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление. В конкретния случай се установи настъпилото ПТП
вследствие на несъобразената скорост на водача на МПС, поради което и поведението
му следва да се санкционира именно на посочената разпоредба.
Правилно описаното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е отнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същата
предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за лице, което управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8
на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000
лв.
Така определените наказания съответстват на критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, и отговарят на целите по чл. 12 от ЗАНН, още повече, че в конкретния
случай предвидените в закона размери на наказанията са фиксирани и не могат да
бъдат ревизирани с оглед на тежестта на нарушението и смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, каквото искане се от прави представителя на
жалбоподателя.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение всички нарушения, т.е. не е налице „маловажен случай“ на
административно нарушение. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва
релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието,
респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като
„маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Конкретният случай не се различава от обикновените такива от същия
вид, като продължителността на съдебното производство по обжалване на
постановлението не може да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство, поради простата причина, че това не може да бъде отнесено към
личността на жалбоподателя като негова същностна характеристика, така че да го
6
определи като лице с добри характеристични данни. Още повече че съгласно
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП този принцип е изключен от приложение при
нарушения на същия закон.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН въззиваемата
страна има право на разноски. Тя обаче не е била представлявана и не е направила
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно от процесуална и материална страна, нарушението е доказано по
несъмнен начин, а определеното наказание е справедливо и затова то следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-011773/15.12.2021 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Й. П.
П. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т.
2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7