МОТИВИ
към Присъда №: 105/14.11.2019г. по НОХД №:
105/2018г. по описа на ПОС
Спрямо
подсъдимия Г.З.Х. е повдигнато
обвинение по
чл. чл. 256, ал. 1, вр.с чл. 18, ал. 1 от НК за това, че през периода от 16.02.2009 г. до 18.03.2009 г. в
гр. П. при условията на посредствено извършителство
(чрез използване на ангажираните със счетоводното обслужване на „М. - 97“ ЕООД
А.Н.П. и М.М.К.) чрез използване (на 16.02.2009 г. чрез подаването им пред ТД
на НАП гр.Пловдив) на документи с невярно съдържание - справка декларация по
ЗДДС с вх. № 16001238599/16.02.2009г. и дневник за
покупките на дружеството за данъчния период месец януари 2009 г., е направил опит да получи (в периода
17.02.2009 г. - 18.03.2009 г.) за „М. - 97“ ЕООД гр.П.от държавния бюджет неследваща се парична сума в
големи размери - 19 449,78 лв., като деянието е останало недовършено по
независещи от волята му причини.
Прокурорът поддържа обвинението от фактическа и
правна страна, като счита, че събраните по делото гласни и писмени доказателства изцяло
подкрепят възприетата от обвинението фактическа обстановка. В пледоарията си
подробно взема становище за доказаност от обективна и субективна стана на
престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, като счита за безспорно
установено използването, чрез посредствено извършителство, на документи с
невярно съдржание като Справката декларация/СД/ и Дневника за покупки за
инкриминирания пероид –м.януари 2009г. Развити са подробни доводи защо
обвинението счита за фиктивни доставките на строително монтажни дейности,
описани в 8 бр. фактури, включени впоследствие в СД от 16.02.2009г., като се
твърди, че по този начин неоснователно е
увеличен размера на претендирания данъчен кредит. В тази връзка се акцентира на
събраните свидетелски показания, установяващи липса на извършени строително
ремонтни дейности в проверявания обект-ресторант-градина „М.“, както и на
всички експертни заключения. Пледира се
за осъдителна присъда с налагане на наказание по отношение на подс.Г.Х. при
условията на чл.55 от НК-при наличие на многобройни и изключителни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, каквито са отдалечеността във времето на
извършеното деяние, липсата на настъпили вредни последици за бюджета, както и
добрите характеристични данни на подсъдимия.
Изразява се становище, че с оглед степента на обществена опасност на
деянието и дееца, който е неосъждан към момента, то целите на наказанието ще
бъдат изпълнени чрез отлагане изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода при условията на чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години. Според
прокурорът следва да се наложи и
кумулативно предвиденото за престъплението наказание „Глоба”, като
счита, че същото следва да се редуцира до 1/2, съгласно разпоредбата на чл.55,
ал.2 от НК.
Защитникът на подсъдимия
–адв.Т. оспорва възприетите от обвинението факти,
като твърди, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Според защитата,
както обясненията на подсъдмия Х., така и свидетелските показания на св.Д. и
А., а също отчасти и заключенията на тройната и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, оборват доводите на обвинението за фиктивност на извършените
строително-ремонтни дейности, в обекта, стопанисван от „М. 97“ ЕООД. Твърди се
също, че установеното разминаване в обема и количеството на вложени материали
не може да се вмени във вина на подс.Х., поради богатата му търговска дейност в
този период и липсата на постоянна ангажираност от негова страна с дейността на
ресторанта. Затова и счита, че е оправдана проявената от страна на подсъдимия
небрежност по отношение дейността на обекта-ресторант-градина с.М., както и че
липсва умисъл в действията на подс.Х., тъй като според защитата няма данни той
да се е разпореждал с представяне на документите за СМР в счетоводството и да е
искал възстановяване на ДДС за посочения в обвинението период. В този смисъл се
иска от съда да признае подсъдимият за невинен и да го оправдае по повдигнатото
му обвинение. Застъпва се и становище, че престъплението по чл.256 от НК е
резултатно и е спорно дали същото може да остане във фаза на опита, както е
повдигнато в случая. Направено е и
алтернативно искане за определяне на наказанието при условията на чл.58 вр.
чл.55 от НК, тъй като деянието е за опит, като в този случай се предлага да не
бъде налагано кумулативното наказание „глоба“.
Подсъдимият Г.З.Х. не се признава за виновен. Дава подробни
обяснения, в които описва начина на извършване на стротелно-ремонтни дейности в
стопанисвания от фирмата му обект и неговата ангажираност с тази дейност, като
отрича да е целял да получи неправомерно данъчен кредит. В последната си дума
моли да бъде оправдан.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство не е предявен граждански иск срещу подсъдимия.
От
събраните по делото писмени и
гласни доказателства
, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Г.З.Х.
е роден на ***г***. Българин, български
гражданин е. Женен. Работи като **** на „М.-97“ ЕООД-гр.П.. Не е осъждан.
Дружеството „М. -
97“ ЕООД със седалище в гр.П. било
регистрирано по ЗДДС, считано от 22.01.2007 г. През инкриминирания период (2008 г. - началото на 2009 г.) негов
управител и собственик на капитала бил подс. Г.Х.. Търговското дружество основно се
занимавало с търговия на мобилни апарати и ресторантска дейност.
Дружеството стопанисвало
ресторант -градина, намиращ се в с.М.,
обл.П..
Като
регистриран по ЗДДС субект за „М.- 97“
ЕООД съществувало по смисъла на чл.125 ал.1 от посочения закон
задължение за всеки данъчен период да
подава справка декларация, съставена въз основа на съответните отчетни регистри
- дневника за покупките и дневника за продажбите (явяващи се задължителни
съгласно изискванията на чл.124 ал.1 от ЗДДС), които следвало да съдържат
информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети (чл.113
ал.1 от ППЗДДС). В съответствие с чл.125 ал.5 от ЗДДС
въпросните документи следвало да бъдат подавани до 14-то число на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. Тези
си нормативно уредени ангажименти юридическото лице следвало да осъществява
чрез своя управителен орган или упълномощено от него лице.
Дружеството било счетоводно обслужвано от кантора,
ръководена и контролирана от св. А.П.. В обекта, под нейно ръководство работели няколко счетоводители, сред които и
св. М.К., в задълженията на която
влизало счетоводното обработване на документите, свързани с търговската дейност
на „М.- 97“ ЕООД. Макар
и формално К. да се водела на трудов договор към фирма, несвързана с П., реално работела под контрола на последната, получавайки
от нея нареждания, свързани с дейността й, и трудовото си възнаграждение.
Установеният механизъм на работа, свързан със счетоводното обслужване на „М.- 97“ ЕООД, се
изразявал в това, че първичните счетоводни документи, относими към търговските
операции, се носели за съответния данъчен период в кантората от някой служител
на дружеството. След това св. К. въвеждала
данните от фактурите в изготвяните от нея дневници за покупки и продажби и
справка- декларация по ЗДДС за съответния период
и ги представяла за запознаване и проверка на А.П.. Свидетелката П., след като прегледа резултатите, изпращала при нужда
гореописаните документи на Х. за запознаване със съдържанието им. Накрая справката -декларация
и придружаващите я отчетни регистри се подавали, според случая,
от св. П. или от св.К. *** по
електронен път, като за целта се използвал електронен подпис с титуляр „А.-М“
ЕООД, за което имало издадено нарочно пълномощно от „М.-
97“ ЕООД. Физическият носител на правото да борави с
електронния подпис била св. Г.П., макар същата реално да нямала принос в процедурата по подаване
на документите, тя не
участвала и в счетоводните дейности в кантората, като единствено била ползвана
като куриер. Счетоводителките А.П. и М.К.
нямали намеса в търговската дейност на „М. - 97“ ЕООД, като информация за параметрите на сделките черпили
единствено от съдържанието на предоставяните им от служителите на подсъдимия
фактури. Затова и не били запознати дали тези първични
счетоводни документи отразяват реални стопански отношения.
В периода декември 2008 г. - началото на февруари
2009 г. у подс. Г.Х.
се формирало намерение да обогати без правно основание представляваното от него
юридическо лице за сметка на държавния бюджет, като за целта решил да ползва
документи, удостоверяващи привидно реализирана сделка, по която „М.- 97“
ЕООД се водело като получател на услуга. Ролята им била чрез имитирането на облагаеми
доставки, т.е. реализирани от друг данъчнозадължен по ЗДДС търговец, относими
към данъчния период януари 2009 г., да ползва неправомерно данъчен кредит по
смисъла на чл.68 ал.1 от Закона, което му давало възможност да приспадне
размера му от данъчните си задължения по този нормативен акт. Последица
от замислените операции била по този начин да се преобразува финансовият
резултат на дружеството за данъчния период. Особеното в случая било, че Х.
намислил ползваният данъчен кредит по фиктивните доставки да превишава размера
на начисления данък върху добавената стойност (ДДС), който следвало да се
декларира, като това водело до постигане на резултат, изразяващ се във
възникване на ситуация на данък за
възстановяване (според чл.88 ал.З от ЗДДС), при която
получената разлика във вид на парични средства от държавния бюджет,
следвало да бъде получена от търговеца.
В
изпълнение на това, в горепосочения период -декември
2008 г. - началото на февруари 2009 г., подсъдимият се
снабдил по неустановен начин с договор за строителство с посочена дата на
съставянето му 30.12.2008 г. (том 4, л.1-3), съобразно който „М.
- 97“ ЕООД, представлявано от подс.Х.,
възлагало на „БГ С.***“ ЕООД гр.С.,
представлявано от управителя му Х.К., строително-ремонтни
работи на обща стойност 116 700 лв. Заедно със посочения договор, се сдобил и с общо 8 бр. фактури,
на които бил придаден вид на издадени от „БГ С.***“
ЕООД, удостоверяващи изпълнението на възложените с договора строителни
дейности, а именно:
-
Фактура № 159/07.01.2009 г. (том 4, л.7), в
която била описана като извършена услуга по разбиване на стар бетон с къртач,
изкопни и почистващи работи, заравяне и подготовка на терена за работа, като
общата сума за плащане възлизала на 9 000 лв, от които начисленият ДДС бил 1 500
лв;
-
Фактура № 160/12.01.2009 г. (том 4, л.7), според
която били извършени от изпълнителя „БГ С.***“
ЕООД строително-монтажни работи по ВиК инсталация под дворното място, както и
полагане на тръби, колена, връзки, укрепване и циментиране на обща стойност 6
500 лв. Отделно бил начислен ДДС в размер на 1 300 лв;
-
Фактура № 161/14.01.2009 г. (том 4, л.4),
отразяваща полагане на 280 куб.м бетон Б 25. Според фактурата тази част от
строителните дейности била оценена общо на 33 600 лв, от които 28 000 лв
данъчна основа и ДДС в размер на 5 600 лв;
-
Фактура № 171/16.01.2009 г. (том 4, л.4), отразяваща
влагане на армирана мрежа Ф 6 с тегло 1 705 кг със стойност на тази част от
услугата в размер на 1 534,50 лв и отделно начислен ДДС в размер на 306,90 лв;
-
Фактура № 173/20.01.2009 г. (том 4, л.5),
описваща влагане от строителя на 1 134 кв.м червен ловчански камък. В документа
била посочена обща сума за плащане от 21 541,46 лв, включваща ДДС в размер на 3 590,24 лв;
-
Фактура № 175/23.01.2009 г. (том 4, л.5),
съставена с цел документиране на извършено наливане на бетон в количество 1 300
кв.м на стойност 4 121 лв, като отделно бил начислен ДДС в размер на 824,20 лв;
-
Фактура № 177/26.01.2009 г. (том 4, л.6), като
неин предмет било описание на дейност по полиране и шлайфане на 1 300 кв.м
бетон. Начисленият
ДДС по тази фактура бил в размер на 1 604,20 лв,
и Фактура № 178/30.01.2009
г. (том 4, л.6), удостоверяваща поставяне и фугиране на 1 134 кв.м камък.
Данъчната основа по тази фактура възлизала на 23 621,22
лв, а начисленият
ДДС
-на 4 724,24 лв.
Наред
с горнете документи, подс.Х. се снабдил и с 8 бр.
приемо- предавателни протоколи (том 4, л. 17-24), в които
било отразено, че са издадени през м. януари 2009 г., всеки
един от които удостоверявал присъственото
приемане от Г.Х. като възложител от изпълнителя Х.К. на строително-монтажната
дейност, цитирана в съответстващата му фактура.
Договорът
за строителство и 8-те приемо-предавателни протокола съдържали подписи от името
на Г.Х. (като представител на възложителя „М.- 97“
ЕООД) и Х.К. (като представител на изпълнителя „БГ С.***“
ЕООД), а в изброените по-горе фактури фигурирал единствено подпис от името на
представителя на доставчика на цитираните в тях услуги. Всъщност
обаче, нито един от тези
подписи не бил изпълнен от посочените титуляри,
поради което и всички тези документи притежавали характеристиките на неистински.
Посредством тях, подс. Х. имал намерение да удостовери извършена доставка на
строително-ремонтни дейности, реализирани през м. януари 2009 г. в
стопанисваното от него заведение в с.
М.. В
действителност, нито
една от така описаните в приемо-предавателните протоколи строителни работи не била осъществена в посочения период.
Контрагентът
по договора за строителство - „БГ С.***“ ЕООД гр.С.- притежавал типичния профил
на фирма -фантом- формално съществуваща по документи, но реално не извършваща
никаква действителна търговска дейност, с липсваща материална база, технически
и човешки ресурс за осъществяване на някаква стопанска активност. Управителят й
по това време - св. Х.К., жител ***, бил също фиктивен. Като наркозависим и
нуждаещ се от средства за закупуване на хероин, през пролетта на 2008 г., той
се заинтригувал от предложение на негов познат да го свърже с лице, което ще
регистрира фирма на името му, срещу което ще получава пари. Затова отишъл до
гр.С., кьдето бил отведен в някакъв офис в кв. Б.. Там се срещнал с жена,
известна му единствено под името В., която му предложила да регистрира фирма на негово
име, в замяна на което ще му плаща по 1
000 лв на месец. К. приел офертата и през април 2008 г. било регистрирано
дружеството „БГ С.***“ ЕООД със седалище гр.С., ЖК „Ф.***“ бл.***, на което се
водел управител и едноличен собственик на капитала. Ангажиментите на К. по
„функционирането“ на дружеството включвали веднъж месечно да отива в офиса на
лицето В., кьдето подписвал представяни му документи, наред с
това получавал дискети, съдържащи информация за справката декларация и
регистрите към нея, които подавал в съответната местна структура на НАП. В
замяна на това К., получавал от В.1 000 лв месечно. Реално с дружеството не извършвал
никаква дейност, нито пък имал представа дали същото развива някаква и с какви
активи и пасиви разполага, не притежавал и фирмена документация, а и нямал
достъп до нея.
За да
се придаде на „БГ С.***“ ЕООД външна форма на привидно функционираща фирма,
пред органите на НАП към периода декември 2008 г. - януари 2009 г. били
регистрирани трудови договори с четири лица - свидетелите К.С., Д.В.
и Р.Д., а също и К. С. /който не е бил разпитан в хода на разследването, поради
отсъствието му от страната/, явяващи се познати на Х.К. или на баща му С.К..
Тези трудови правоотношения обаче били фиктивни, като реално въпросните лица не
полагали труд от името и за сметка на дружеството.
Впоследствие
св. К. разбрал, че лицето В.чрез осъществяване на привидни сделки влияе върху
размера на фирмени данъчни задължения по ЗДДС, и поискал от нея увеличаване на
месечното му „възнаграждение“ на 2 000 лв. Жената обаче му отказала и
свидетелят пожелал да прекрати участието си в дружеството. Като последица от
това през август 2009 г. дружествените дялове били прехвърлени на друго лице.
Междувременно
през първата половина на февруари 2009 г., подс.Х. възложил на своя служител
В.Ф., работещ като технически секретар в „М. - 97“ ЕООД, да занесе в кантората
на счетоводителката А.П. екземпляри от фактурите, издадени от името на „БГ
С.***“ ЕООД и описващи изброените по-горе строително-монтажни дейности, за да
бъдат осчетоводени за данъчния период по ЗДДС -месец януари 2009г. Свидетелката
П. прегледала тези първични счетоводни документи и се обадила на подсъдимият с
питане за къде се отнасят ремонтите. Х. й обяснил, че са вложени в ресторанта в
с. М., на което тя се учудила. Тогава подсъдимият я уведомил, че ремонтът бил
само в градината и затова заведението не било затворено.
С
оглед на тези уверения на управителя на „М. - 97“ ЕООД, св. А.П. предала
донесените й фактури на св. М.К. за обработването им.
Последната, както и А.П., не били наясно за
истинския характер на търговските отношения с посочения контрагент „БГ С.***“ ЕООД. К. въвела
произтичащите от тях данни, първо, в Дневника
за покупки за месец януари 2009 г. (том
4, л.13-15), който придобил визията на документ с невярно съдържание, понеже
отразявал информация за сделки, неосъществени в действителност, т.е. при липса
на истинска доставка на услуги и свързаните с тях материали.
Отразяването
на 8-те фактури с посочен издател „БГ С.***“ ЕООД в Дневника
за покупки повлияло и върху попълненото след това от К. съдържание на Справката- декларация (том
4, л.8) по ЗДДС за периода, в която залегнали редица неверни обстоятелства: в кл. 41 бил посочен ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 26 902,92 лв. при действителен в размер на 6 640.39 лв, а в кл. 81 от Раздел Д - ДДС за възстановяване по реда на чл. 92 ал. 3 от ЗДДС в размер на 26 090,17 лв. при действителен в размер на 6 640.39 лв.
Тоест размерът на ДДС за възстановяване, получен поради
превишаването на начисления данък от размера на данъчния кредит, в случая бил неправомерно завишен с
19 449,78 лв,
която сума съответствала на общия размер на данъка върху добавената стойност по
издадените от „БГ С.***“ ЕООД фактури. С това и справката-
декларация за месец януари 2009 г. придобила качеството на документ с невярно
съдържание, което събитие, както и при изготвянето на дневника за покупки, било
пряка последица от действията на подс. Х. в качеството му на управителен орган на „М.
- 97“ ЕООД, по чието нареждане фактурите били предоставени в счетоводната
кантора за обработването им, като ангажираните с осчетоводяването им лица -свидетелките
А.П. и М.К. не били наясно
с фиктивния характер на отбелязаните в
тях доставки.
Впоследствие св. К. представила Дневника
за покупки и Справката-
декларация за м.януари 2009 г. на А.П., която проверила
съдържанието им и отчела, че информацията в тях съответства на данните,
произтичащи от фактурите, включително
и тези, водещи се издадени от името на „БГ С.***“ ЕООД.
Поради това П., подала по електронен път, използвайки електронния подпис на
дъщеря си, на 16.02.2009 г. в ТД
на НАП гр.Пловдив,
Справката-
декларация за периода, заведена с вх. № 16001238599, заедно
със съответните отчетни регистри, вкл. и
дневника за покупки за периода. По този начин двата цитирани
документа били използвани на посочената дата посредствено
от подс. Х., служейки
си с невиновно действащите свидетелки А.П. и М.К., пред органите на ТД
на НАП гр.Пловдив, бидейки носители на невярна
информация.
Обективна
последица от това било, претендирането от подсъдимия
за неправомерно получаване в
полза на представляваното от него юридическо лице - „М.
- 97“ ЕООД - от държавния бюджет на неследващи се парични средства в големи размери - възлизащи на 19 449,78 лв,
която сума била
формирана от общия размер на начисления ДДС по недействителните услуги,
описани във фактурите от името на „БГ С.***“
ЕООД, позволяващ приспадането му като данъчен кредит от регистрирания по ЗДДС
получател на доставките и респ. влияещ върху резултата
за съответния данъчен период. Заявената със справката
декларация процедура за възстановяване — по реда на чл. 92 ал. 3 от ЗДДС — предполагала възстановяване на поисканата
парична сума в 30-дневен срок от подаването й. Това
нормативно положение определяло инкриминирания
период за получаване на средствата от 17.02.2009 г. до 18.03.2009 г., когато производството по възстановяване
по реда на чл. 92 ал. 3 от ЗДДС
следвало да приключи.
В резултат от заявената претенция за
възстановяване на ДДС,
за периода
01.01. - 31.01.2009 г. била назначена
ревизия,
която трябвало да изследва задълженията,
свързани с данъка върху добавената стойност, дължими от „М. - 97“ ЕООД.
Ревизията, започната по силата на заповед за възлагането й от 11.03.2009 г. и
била извършена от служителите на ТД на НАП гр.Пловдив Г.К. и П.К., като в хода
й обект на проверка станали и доставките, посочени като извършени от „БГ С.***“ ЕООД. По време
на самата ревизия, съответният орган на ТД на НАП гр.Пловдив преценил с акт от
05.08.2009 г. (том 3, л.101-102 от д.п.), че
не са налице основания за възстановяване на ДДС съобразно заявеното в справката
декларация преди завършването й. В
резултат на осъществената аналитична дейност, включваща и резултатите от
направена насрещна проверка на този доставчик, ревизиращият екип излязъл с
ревизионен доклад № 1001654/07.06.2010 г. (том 9, л.26-42 от д.п.),
оспорващ реалността на услугите, описани в издадените от „БГ С.***“
ЕООД фактури. Неговите мотиви били възприети в последвалия ревизионен акт под №
*********/18.06.2010 г.(том 9, л.22-24 от
д.п.), с който претендираният
със справката декларация данъчен резултат бил коригиран. Впоследствие,
той бил поправен с друг акт от 23.06.2010 г. (том 9, л.17- 19 от д.п.)
единствено поради допусната техническа грешка, тъй като било преценено, че
сумата на ДДС за възстановяване е 6 640,39 лв. вместо приетите в ревизионния акт от 18.06.2010 г. 7 453,14
лв.
Като последица от гореописаните събития претендираната
от Х. сума от държавния бюджет не била
получена.
По
жалба на „М. - 97“ ЕООД
срещу ревизионните актове било образувано и
административно производство. По него първо се произнесъл
Административен съд гр.Пловдив с Решение № 1588/22.11.2010 г. (том 9, л.6-8 от д.п.), по адм.д. №
1858/2010 г., с което жалбата била отхвърлена като
неоснователна. В акта си първата инстанция приела отсъствието
на осъществена облагаема доставка от „БГ С.***“ ЕООД. Производството приключило с окончателен акт на Върховен
административен съд гр.София от 06.10.2011 г. по адм.д. № 975/2011 г. (том 9, л.3-5 д.п.), с който решението
на първата инстнация било оставено в сила.
В заключението на назначената в хода
на досъдебното производство строителнотехническа експертиза (том
1, л.140- 143), изготвена от вещото лице К.И., е прието, че според
представените протоколи, облицованите с ловчански камък алеи, стъпала и
подпорни зидове са 1 300 кв.м, а в действителност площите им са значително
по-малко. От извършените на място
измервания вещото лице е установило, че оплочването е в размер
на 490 кв.м, от които 383 с ловчански (керемиден цвят) камък и
107 със сотирски (местни) плочи. Квадратурата на алеите, площадките и
стълбищата е около 400 кв.м, т.е. около 90 кв.м са облицовки на подпорни
зидове, страници на стълбища и др. Вещото лице е посочило, че от техническа
гледна точка не може да се определи с точност кога са извършени оплочването на
двора и дъждоотвеждащата канализация, тъй като липсват признаци, които биха
могли да се приемат за ориентири, подсказващи времето на събитието /годината на
извършване на строително-ремонтните работи/. Същевременно
експертът, преценявайки въздействията на атмосферните условия
върху вложените строителни материали е приел, че ремонтите са извършени
преди повече от 10 години.
Вещото лице е разяснило и каква според него е била необходимата техника и
оборудване за изпълнение на строително-ремонтните работи в т.2 от експертизата. След съответните измервания и изчисления
експертизата е посочила и какви количества материали биха били
вложени при осъществяване на строително- ремонтните работи в обекта —
разкъртване на бетонна настилка - 400 кв.м или 40 куб.м за 1 720 лв;
почистване, извозване и подравняване - 40 куб.м за 1 500 лв; отводнителна
дъждовна канализация - 50 м Ф 150 мм за 750 лв; бетонна настилка с бетон M-25 -
40 куб.м за 4 800 лв; заварена мрежа Ф 6 мм - 500 кг за 550 лв и доставка и
монтаж на облицовъчни плочи - 490 кв.м за 1 700 лв; всичко в размер на 11 020
лв.
Изрично е възприето в експертното
заключение, че операцията полиране
и шлайфане на бетон е несъвместима. И в заключение експертизата е посочила, че за изпълнението на
горните видове СРР са необходими 25 работни дни (1 месец) от бригада от 5
строители, както и че при осъществяването им обектът не може да работи.
Обект на изследване в хода на досъдебното производство, са били
и наличните по делото копия от договор за строителство от 30.12.2009 г. и свързаните с него 8 бр фактури с посочен издател „БГ С.***“
ЕООД и 8 бр. протоколи за приемане на извършени
строително-ремонтни дейности. За изследването им е била назначена еднична и тройна
графическа експертиза (том 1, л.88-91 и л.95-99 от д.п.), като е възприето, че подписите във въпросните
документи не са изпълнени от посочените в тях титуляри. Според експертите
инкриминираните подписи са несравними с подписите на А. и Г. П.
и не може да се даде заключение дали са изпълнени от тези две
лица. В хода на съдебното производство, при изслушване / на
л.84 от НОХД/ вещите лица са уточнили, че макар и да са работили с копия на
изследваните документи, то ако копията са с достатъчно качество и обектите са
достатъчно четливи, не е проблем, както и в случая, да се даде заключение.
Изслушани и приети са: изготвената
сьдебносчетоводна експертиза (том
1, л.129-133 от д.п.), която е констатирала, че в дневника
за покупки на „М. - 97“ ЕООД за месец януари 2009 г. са били включени 8-те броя
фактури, издадени от името на „БГ С.***“
ЕООД, както и допълнителната
сьдебносчетоводна експертиза (том 1, л.135- 137 д.п.),
според чието заключение, в случай че в дневниците за покупки на „М.
- 97“ ЕООД не бъдат отразени издадените от „БГ С.***“
ЕООД фактури, размерът на ДДС за възстановяване за данъчния период януари 2009
г. ще възлиза на 6 640,39 лв. вместо
декларираните 26
090,17 лв.
Поради недостатъчна
пълнота в отговорите на поставените въпроси към съдебно-техническата
експертиза, назначена в хода на досъдебното производство и предвид събраните
допълнителни сведения в хода на съдебното производство относно състоянието на
обекта-ресторант градина в с.М., е назначена допълнителна тройна съдебно-техническа
експретиза, изготвена от вещите лица Я.Р., С.Ж. и К.И., която / на л.259-275,
т.2 от НОХД/ е дала заключение, след извършен оглед и измерване в обекта, както
и след проверка на документацията, касаеща същия и извършените строителни
дейности. В раздел Д от експретизата подробно е описано състоянието на обекта и
начина на достъп до отделните сгради и градината в него. Установено е, че
площта на имота възлиза на 1545 кв.м., от които застроената площ на основната
сграда –ресторант е 692 кв.м., на помощната сграда в югозападния ъгъл на имота
е 45 кв.м., а незастроената част на дворното място е 808 кв.м. С оглед на
наличието на сградата на ресторанта, два навеса и помощна сграда, експертите са
отговорили, че технически не е
възможно да влезе в дворното масто да влезе тежкогабаритна техника, но е
технически възможно вкарването и използването на малогабаритна строителна
техника и мехавизация/къртач, бетонобъркачка, мини багер и др./, както и на
ръчни инструменти. Относно особеностите на строително-монтажните работи,
вписани в протоколите, издадени от изпълнителя „БГ-С. ***“ ЕООД, е посочено, че
основната особеност на строежа е изпълнението му в зимни условия. Предвидени са
изпълнения на „мокри“ процесив СМР/ полагане и шлайфане на бетон, полагане на
настилки на варов или циментов разтров, циментиране на тръби/, които изискват
технологично да се изпълняват при положителни температури на въздуха/ по-висока
от +5 градуса/. При минусови температури е възможно според експертите
изпълнението на изкопни и др.дейности, но същото е затруднено, поради
замръзване на почвата. Затруднено е и изпълнението на такива при наличие на
снежна покривка. В заключението подробно е посочено/ на стр.8 и 9 от
експертизата/, кои от описаните в протоколите дейности, към кой етап от
строителстовото са, както и каква е необходимата за извършването им техника. По
отношение на количествата на вложените материали, е дадено заключение, че за
някои видове СМР няма описани в протоколите количества и експретизата не може
да вземе становище за изпълнение на количествата вложени материали. Прието е,
че общото количество употребен ловчански камък
е 423 кв.м. Актуваното количество от 1134 кв.м. не намира място в обекта и е значително
завишено спрямо даденостите на дворното място. За фактуриране на вложен бетон
марка Б25-280 куб.м., експертите са приели, че ако описаните количества бетон
са изпълнени в площта на задигнатата площадка, която възлиза на 54 кв.м., за
нея са необходими 35 куб.м бетон, заедно със стълбите. За да се употреби
останалото количество бетон от 245 куб.м. за настилки, площта на настилките,
следва площта да е била 2450 кв.м., което според тях е невъзможно, тъй като
цалата площ на имота/ застроено и незастроено/ възлиза на 1545 кв.м. Прието
още, че количествата 1300 кв.м. за наливане, полиране и шлайфане на бетон,
практически в имота не съществуват, извън площта на основната и помощната
сграда на ресторанта. Категорично е становището, че осигуряването на достъп до
обекта по време на извършване на ремонтни дейности, е въпрос на организация на строителството
от страна на изпълнителя на обекта. В експертизата, вещите лица са обсъдили и
въпроса за технологичното време за изпълнение на посочените в протоколите СМР,
като са приели, че при нормални атмосферни условия, наличие на материална
обезпеченост на строежа, намиращи се на разположение поне 5-6 работника с
нужната квалификация, както и наличие на 4-6 общи работника, наличие на
необходимата техника, механизация и налични инструменти, е възможно
изпълнението на този вид СМР, в посочените в тях количества за 25-30 работни
дни, а за отчетените на място количества СМР- за 20-25 дни.
В съдебно заседание експетизата се поддържа,
като вещите лица уточняват, че посочените в приемо-предавателните протоколи
дати, са крайните, до които е следвало да се извършат описаните строителни
дейности. Съгласно приложената спрака от НИМХ сочат, че данните след
12.01.2009г. са за подобряване на времето, но предхождащите тази дата процеси,
са технологично свързани. Повърждават изводите на единчната експертиза за
несъвместимост на дейностите полиране и шлайфане на бетон, тъй като когато се
полага настилка, както и в случая, трябва отдолу повърхността да е грапава, за
по-добро сцепление.
Установява се от
заключението на назначената допълнителна строително-техническа експертиза, че
във всички изследани места
обекта-ресторант градина с.М., общо 8 на брой е установена налична
армировъчна мрежа. Това изследване вещите лица са направили, чрез използване на
скенер и извършване на сканиране на различни места в двора на ресторанта.Посочено
е, че количеството от 1705 кг.актувана съгласно протокол от 16.01.2009г.
армировъчна мрежа, е достатъчно за изълнение на 958 кв.м. площ, каквато площ на
настилките в дворното място няма. Общата площ възлиза според експертизата на
482 кв.м. За тази квадратура на настилките, при мрежа 25/25 см. от ф6, то
общото количество вложена армировка възлиза на 858 кг.
Така описаната
фактическа обстановка се установява от събраните и приети по делото гласни и
писмени доказателства, както и от заключенията на изготвените експертизи.
Последните съдът кедитира с доверие, като изготвени професионално и от лица, с
необходими познания в съответните
области. Изцяло като обективни следва да бъдат възприети заключенията на
единичната и трайна съдебно-почеркови експертизи/ на л.88–91 и на л.95-99, том
1 от д.п./. Същите категорично установяват, че макар и върху изследвани копия,
подписите в Договор за стоителство и издадените 8 бр. фактури не са изпълнени
от подс.Г.Х., нито от лицето Х.К.. Тези експертизи са обосновани и защитени в
хода на съдебното производство. Такова е отношението на съда и към заключението
на съдебно-счетоводните експертизи, изготвени от вещото лице Н.А. в хода на
досъдебното производство/ на л.129-133, на л.135-138, том. 1 от д.п./, които са
обективно и компетентно изготвени, касаещо размер на данъчните задължения на
процесното дружество „М. 97“ ЕООД.
Настоящият състав
изцяло кредитира заключенията на изготвените и приети в хода на съдебното
производство две допълнителни тройни съдебно-технически експертизи, изготвени
от вещите лица Р., Ж. и И.. И двете експертизи са изотвени след обсъждане на
всички писмени доказателства, на документите, касаещи проверявания обект, както
и след проверка на място, включваща и използване на специализирана техника.
Експертните заключения са изключително подробни и арументирани по всички
въпроси, предмет на изследването, така че, не съществува никакво основание
съдът да не ги кредитира с доверие.
Съдът не възприема
изцяло единствено заключението на единичната съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице К.И., в хода на
досъдебното производство/ на л.140-143, т.1 от д.п./. Отговорите по т.1 и т.5
на поставените въпроси, касаещи етапите и особеностите на всяка от описаните в Приемо-предавателните
протоколи строителни дейности, както и технологичното време за изпълнение и
работна сила, са недостатъчно подробни и ясно обосновани. В този смисъл,
заключението се явява непълно и не може да бъде възприето, още повече, че това
е причината за назначаване на допълнителна разширена експетиза, която подробно
е дала заключение на тези въпроси. Налице е и противоречие между единичната и разширената експертиза
относно съвместимостта на извършваните СМР и дейността на тъговския обект/
отговор по т.4 от заключението на в.л.И./, като съдът не кредитира заключението
му и в тази част, като потиворечащо на събраните гласни доказателствени
средства, както и на експертното заключение на тройната СТЕ.
По делото са приети
множество писмени и гласни доказателства, касаещи дейността на дружеството „М.
97“ ЕООД, счетоводното обслужване на същото, както и извършването реално на
строително-ремонтни дейности, описани в приложените фактури и приемателни
протоколи, находящи се в т.4 от д.п. Във връзка с твърдяната от обвинението фиктивност на извършените и то именно в
инкриминирания период доставки на строително монтажни услуги, свидетелските
показания са няколко групи.
Първата група
свидетели са тези, които са били служебно ангажирани с ревизията на „М.97“ЕООД
–свидетелите Г.К./на л.86-87 от НОХД/ и П. К./ на л.87 гръб -89 от НОХД/, и
двамата инспектори в данъчната администрация. В показанията си тези свидетели
установяват, че са били ангажирани с поверката на процесното дружество, като са
участвали в изготвянето на ревизионен доклад и акт. Според показанията и на
двамата, приетата липса на реално извършени доставки, е направена след
извършена насрещна проверка на фирмата доставчик и ненамирането й на адреса,
както и данни за липса на техническа обезпеченост. Съдът кредитира показанията
на посочените двама свидетели, дадени в хода на съдебното производство, както и
показанията им от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.5,
вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, в които подробно са обяснили действията им като
резивизиращ екип, контактите им с подс.Х., както и начина, по който е
приключила ревизията. Показанията им кореспондират и с приложените по делото
писмени доказателства- Ревизионен акт / в том 9 от д.п. /.
Другата група
свидетели са тези, които са били анагажирани със счетоводното обслужване на „М.
97“ ЕООД, чиито показания съдът също кредитира, тъй като дават сведения за
начина, по който са постъпвали счетоводни документи и същите са били
отразявани, а впоследствие и представяни в ТД на НАП. В този смисъл са
показанията на свидетелките А.П./ на л.103-106 от делото/ и М.К./ на л.154-155
от делото/. Св.К. в показанията си дава сведения за обема на нейните задължения
при счетоводното обработване на документи, касаещи дружеството „М. 97“. Реално
същата е въвеждала данните от първичните счетоводни документи в изготвяните
дневници за покупки и продажби и справка –декларация по ЗДДС за съответния период, които след това
е предоставяла за проверка на св.А.П.. Последната потвърждава заявеното от
св.К. касаещо обработката на данните, като установява и че при нужда е
изпращала резултатите на подс.Х. за запознаване. Горните обстоятелства се
установяват и от показанията на св. А.П., дадени в досъдебното производство
пред съдия/ на л.3-36 и л.40-43, т.1 от д.п./, които са били приобщени по
съответния ред, предвид липсата на спомен на свидетелката за някои
обстоятелства и противоречие за други обстоятелства. Приобщените, чрез
прочитане показания на свидетелките П. и К., както и депозираните от тях в хода
на съдебното следствие следва да бъдат кредитирани, доколкото същите си
кореспондират помежду си, а и съответстват на останалите гласни и писмени
доказателства относно начина на организиране на счетоводното отчитане на
дружеството, представлявано от подс.Х.. Като депозиани по- напред във времето и
съответно по-достоверни, следва да се кредитират и показанията на св.А.П.,
дадени пред разследващите, за това, дали е контактувала с подс.Х. по повод
отразените във фактурите строителни дейности и дали същите касаят ресторанта,
които противоречия свидетелката обяснява със липса на спомен. Самата свиделка
заявява, че при всякакъв проблем в представените за обработка документи, е
търсила именно подсъдимият Х., с когото да го обсъди, затова съвсем логично е и
по въпрос, който предизвиква съмнение за нея да се отнесе именно към управителя
на дружеството, който в случая й е
обяснил, че ремонтните дейности са свързани с градината на ресторанта. Самата
свидетелка твърди още, че Договор за строителство е видяла едва при извършената
от НАП ревизия. Показанията на свидетелките К. и П., въпреки липсата на точен
спомен за някои обстоятелства, което е съвсем логично, предвид изминалото
време, като цяло са последователни и кореспондират и на писмените
доказателства, за това съдът ги кредитира.
Същото е
отношението на съда и по отношение показанията на св.Г.П./ на л.155 гръб-156 от
НОХД/, която, макар и да е нямала принос към подаването на документи, била
носител на правото да борави с елекртонен подпис, който бил използван от
фирмата на нейната майка при подаване на документи в НАП. Свидетелката
категорично заявява, че няма никакъв досег със счетоводната кантора и дейността
на същата.
Към тази група
свидетели, чиито показания като достовени и последователни следва да се
възриемат, са и показанията на свидетелките Е. П./ на л.106 гръб-107 от делото/
и М.П./ на л.89 гръб-90 от НОХД/. И двете установяват да са били ангажирани със
счетоводството на „М. 97“, само че, първата от тях-св.П. е имала ангажимент
единствено със събиране и окомплектоване на документи свързани с външно-търговски
сделки на дружеството и не се е
занимавала с дейността на ресторанта в с.М., а св.П. е била натоварена със
счетоводството в по-късен от инкриминиания период и не е имала контакти с
подсъдимият през 2009г. От показанията й става ясно, че през м.06.2011г. е
започнала счетоводно обслужване на процесното дружество, но от съдебно решение
на ВАС разбира за извършената ревизия, по който въпрос твърди, че не е
контактувала с подс.Х.. Иначе казано, и двете свидетелки нямат отношение към
счетоводното обработване на посочените по-горе фактури и отразените в тях
доставки на услуги, като дават сведения за ангажираността им със счетоводни
услуги, различни от тези за инкиминирания период.
Извън посочените
по-горе свидетели, най-многобройна е групата на свидетелите, които са работили
в ресторанта и са били пряко ангажирани под една и друга форма с дейността на
ресторант-градина с.М.. Най-общо разпитите на тези свидетели бяха насочени към
установяване на обстоятелствата, касаещи реалното извършване на строителни
дейности в обекта в периода месец януари 2009г. Голяма част от показанията на
разпитаните в тази връзка свидетели като тези на Д.Х., С. Б., В. Т., Р.В.,
В.В., А.С., И.С., А.А., С.Х. и Е.Т., единствено дават сведение, че тези лица са
били на различни длъжности в ресторанта в с.М. и познават подс.Х. като
работодател, но нито един от тях не е работил там в началото на 2009г. и в точност през м.януари на същата
година, когато се твърди, че са били осъществени сериозните строителни дейности
в градината на ресторанта. Иначе казано, нито един от тези свидетели не може да
даде достоверни сведения за осъществяван или не ремонт в инкриминирания период
или непосредствено след това. Това се установява както от свидетелските
показания, така и от представената по делото Справка за актуалното състояние
на всички трудови договори на „М. 97“ ЕООД/ на л.78-80, том 1 от НОХД/.
Така, св. Д.Х. се установява, че е работила през м.август 2008г. и през периода
01.07.2009г. до 01.09.2009г. / пункт 70-75 от Справката/; свидетелката С.Б.- в
периода 07.04.-07.05.2008г./пункт 6 от Справката/; свидетелката В. Т. –през
2007 и 2008г./ пункт 4 и 5 от Справката/; свидетелите Р.В. и В.В.- в периода
м.03-м.05.2008г./ пункт 7 и 12 от Справката/, св.А.С.- в периода
23.11.2007г.-09.02.2008г.; св.И.С.-през 2007г./пункт 64 от Справката/; св.А.А.
–от 01.07.-21.08.2008г./пункт 64 от Справката/; св.С.Х.- в периода
01.11.2006г.-08.06.2007г./ пункт 68 от Справката/, а св.Е.Т. в периода
м.07.2009г. Освен че, свидетелите заявяват, че не са очевидци на сериозни
строителни дейност в обекта, то те и не са работили в инкриминирания период,
поради това и показанията им следва да се кредитират единствено досежно
заявените от тях факти,
а именно, че са работили в ресторант-градина М. и
познават подс.Х. във връзка с работата си.
Друга част от
разпитаните свидетели като И.Т., К.И., С.Н., И.Н. и Х.А., безспорно са работили
в ресторанта като севитьори, бармани, готвачи през целият инкриминиран период,
но повечето от тях не установяват да са свидетелти на по-грандиозен ремонт в градинската част на ресторанта.
Вярно, че работата на някои от тези свидетели е била вътре в заведението, но
така или иначе, всички твърдят, че едни сериозни строително-ремонтни дейности
не биха останали незабелязани за тях. Така, св.И.Т./ на л.90 гръб-91 от НОХД/
заявява, че няма спомен за времето, през което е работила да е извършван ремонт
в градината. В този смисъл са и показанията на св.К.И./ на л.93-94 от делото/,
която като барман е работила по-дълго време в ресторанта в периода от 2008г. до
м.09.2011г. Същата е категорична, че крупни ремонти, като описаните в
протоколите/ на л.17-24, т.4 от д.п./, не е виждала, а само частични, дребни
ремонти, като подмяна на единични спукани тикли в двора, което се е налагало
понякога след тържества. За това и свидетелката говори, че св.Х.А. като
управител е бил анжиран с тяхната подмяна. Други лица, с които подс.Х. е
говорил за такива частични ремонти, според свидетелката, е Н.Д.. Категорична е
също, че собственикът Х. се е интересувал от заведението, както и че нищо не се
е случвало без негово знание. Освен св.И., и свидетелите С.Н./ на л.94-95/ и
И.Н./ на л.95 гръб-97/, също твърдят, че са свидетели на козметични ремонти, но
не и такива, в които да се кърти площадката в градината и да се подменят
цялостно тиклите там. Св.Н. също установява, че не е виждал струпване на техника за сериозни строителни дейности, като
от описаните в предявените му протоколи за СМР/ в т.4 от д.п./, единствено е
установил ремонтни дейности по В и К инсталацията, свързани със смяна на тръби,
но къртенето и наливането на бетон в тези части, е ставало без специализирана
техника. Въпреки установените потиворечия за някои обстоятелства, за които
показанията на тези двама свидетели от досъдебното производство са били
приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, пр.1 от НПК, то дадените показания
в хода на съдебното следствие, следва да се кредитират с доверие, тъй като
свидетелите обективно изнасят факти, за които имат наблюдение. Безспорно, изминало
е доста време от инкриминирания период до настоящия момент и е логично
размиване за някои обстоятелства, в показанията на свидетелите. В крайна
сметка, както свидетелите Н., така и свидетелите И. и Т., не съобщават да им е
направило впечатление осъществяването на такъв ремонт, който значително да
промени облика на градината на ресторанта. Безспорно, тези свидетели не са
лицата от персонала, които да са били ангажирани с такива дейности, както и че
работата на повечето от тях, е вътре в ресторантската част, но едни мащабни
стоителни дейности, дори и навън в
градината, не биха могли да останат незабелязани за персонала, който
ежедневно посещава обекта. За това и съдът възприема с доверие показанията на
посочените по-горе свидетели.
Всъщност, коментираните
свидетелски показания, не противоречат и на показанията на св.Х.А./ на
л.152-154 от НОХД/, който видно от показанията му е работил в ресторанта в с.М.
през един доста дълъг период от време от 2006-2013г. и като ****, и като ***.
Този свидетел е категоричен, че в обекта са извършвани ремонти като подмяна на
тикли, но това е ставало поетапно и не на цялата площ, подменяни са тръби,
улуци, но това е ставало в различни периоди. Твърди, че лично на него са му
били възлагани дребни ремонти, но никога не е виждал техника за извършване на
по-сериозно строителство. Заявява и че за реализиране на такова не е разбрал и
от баща си, който е бил ***в началото на 2009г. Това, което установява св.А. е,
че не е имал задължение да кумуникира с фирма-изпълнител на СМР, а според
показанията му по време на ремонтни дейности, Х. е посещавал ресторанта. Така,
и от показанията на св. А. се установява безспорно, че в обекта са извършвани
частични, наложителни ремонтни дейности, но не и толкова мащабни и то правени
наведнъж, свързани с цялостна промяна в облика на градината на ресторанта. И
този свидетел, както и предходните твърдят, че като цяло градината е била в
добро общо състояние, но поради провежданите меропиятия се е налагало
извършване на козметични, частични ремонти. Показанията на тази група свидетели
изцяло си кореспондират и са логични, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Разминаващи се с
обсъдените по –горе свидетелски показания, са показанията на свидетелите Н.Д./
на л.97 гръб-100 от НОХД/ и В.Ф./ на л.110-112 от НОХД/. Безспорно и двамата,
като дългогодишни служители, първата-мениджър в ресторанта, а вторият като
технимески секетар, са установили по-трайни отношения с подс.Х.. И двамата
твърдят, че са били извършвани стоително-ремонтни дейности, на които Д. твърди,
че е свидетел, а Ф., макар и да не е присъствал на обекта, знае за такива от
Х.. Като свидетел на строителни дейности, св.Д. твърди, че през зимата на
2009г. се е налагал ремонт на основни тръби, също на дворната площадка, на
площадка към стълбището, закрепващи ремонти на долната тераса, подмяна на тикли
и т.н. Твърди още, че е виждала работници в обекта, както и че всички описани
строителни дейности в приложените по делото приемо-предавателни протоколи,
които са й предявени, са били извършени. Това, което не може да установи в
показанията си свидетелката, е точния период на извършване на описаните от нея
строителни мероприятия. Същата споменава, че най-удачен за ремонти е зимния
период от м.01 до м.03, когато е по-слаба посещаемостта на ресторанта. Говорейки за извършените отделни дейности,
същата свидетелка, не си спомня и не конкретизира нито дати, нито период или
година. Така, в показанията на л.99 от делото, веднъж заявява :“Специално долната площадка е правена, когато
е нямало хора, но не си спомням през коя година.“ По-нататък обяснявайки за
смяната на тръби заявява „Тези ремонти
бяха извършвани в различни периоди от време, мога да кажа, че бяха постоянни“.
Така, от една страна показанията на св.Д. относно описаните от нея строително
ремонтни дейности, не могат да бъдат отнесени с категоричност към
инкриминирания период-м.януари 2009г. От друга-извършването на ремонтни
дейности в ресторант-градина М., през различни други периоди от време, извън
инкриминирания, не представлява спор по делото. Затова и показанията й за
извършвани по принцип ремонтни дейности, през времето, докато е била ангажирана
с обекта, следва да се възприемат, но същите не могат без съмнения да бъдат
отнесени към конкретния, визиран в обивнението период. В тази насока са и възприятията
на съда, относно показанията на св.В.Ф., който също твърди, че знае за подмяна
на плочки, наливан бетон, подмяна на тръби, които ремонти, според показанията
му е видял като резултат, без да е присъствал при извършването им. Това, което
също твърди, че знае свидетелят, е за извършването на ремонта в началото на
2009г., но това обстоятелство е научил от подс.Х.. Показанията на посочените
двама свидетели, относно времето и периода на осъществяване на ремонтни
дейности, описани в приложените протоколи, не са сигурна основа за възприемане на лансираната от защитата теза,
за тяхното осъществяване точно през м.01.2009г., за който период са издадените документи и поради противоречието
им със експертното заключение на тройната СТЕ. Последното е категорично, че
част от строителните дейности и то тези извършени до средата на м.януари
2009г./ описани в приемо –предавателни протоколи №1,2 и 3/, т.нар.“мокри
процеси“, изискват положителни температури от + 5 градуса по Целзий. Като
следващите ги процеси, са техонологично обвързани от предходните. А видно от Справката
на НИМХ на л.307, том 2 от НОХД, средно-месечните температури за м.януари 2009г.за района на с.М., в точност до
14.01.2009г., са отрицателни и дори съчитани с валежи от сняг и снежна
покривка. Това, според експертизата прави и невъзможно изпълнението им.
Съпоставяйки колебливите свидетелски показания на Д. и Ф. с писменото
доказателство/приложената Справка от НИМХ/, както и със експертното заключение,
то съдът не може да даде вяра на твърденията за извършени строителни дейности в
ресторант –градина М. именно през м.01.2009г. Колкото и да е слабо посещението
от страна на клиенти в този период на годината, то извършването на посочените
СМР, е невъзможно, чисто технологично да бъде реализирано точно тогава.
Горните изводи не
могат да се опровергаят и от показанията на свидетелите Е.П., К.Г. и В.С., изготвили Констативен
протокол от 13.04.2009г. / на л.201 от
НОХД/. На първо място, според съда, представеният от подсъдимия и защитата му,
Констативен протокол не може да се приеме като доказателство за извършени през
м.януари 2009г. строителни дейности. Напълно логично е едни такива дейности да
бъдат проверени и приети към момента на извършването им, а не три месеца
по-късно, още повече, че част от мероприятията са скрити и не биха могли да се
установят само с външен оглед. На следващо място, отразените в протокола
констатации, не са конкретни по отношение на извършените дейности, техния обем
и количество вложени материали. А и установеното в констативния протокол/виж
т.1 от същия/, противоречат на заключението на допълнителната тройна СТЕ-за,
която например приема, че поставянето на армирана мрежа може да се установи
единствено чрез специална техника/скенер/ или разбиване на терена, но не и „на
око“, с обикновен оглед. Отделно от това никъде във въпросния протокол не е
отразено, че констатациите са извършени във връзка с ремонт, извършен през
месец януари 2009г. Допълнителни данни за причината за изготвянето на
Констатиния протокол и за установеното на място, не се извеждат и от
показанията на разпитаните в тази връзка свидетели. Така, св.Е.П./ на л.228 от
НОХД/ въобще няма спомен да е ходила в проверявания обект и е подписала, според
показанията й, на доверие изготвения протокол. В показанията си св.К.Г. / на л.228
гръб-229 от делото/ твърди, че посредством външен оглед са били установени
стротелно ремонтните дейности, описани от тях, както и че не са им били
представяни документи за извършеното строителство, тъй като в противен случай
такива е следвало да бъдат описани. Освен това, свидетелят твърди, че не може
да каже дали отразените в приемо-предавателните протоколи материали и
количества са от същия вид, който е отразен в Констативния протокол. В този
смисъл са и показанията на св.В.С./ на л.230-231 от НОХД/, който също не си
спомня как се е свързал с подсъдимия, но твърди, че идеята била да „погледнат“
строителството. Няма спомен дали е било приключило, както и дали са му
предоставени документи за строително –ремонтни дейности. Заявява обаче, че за
описаните дейности е трудно да се определи период на извършване, поради което,
както беше застъпено становище по-горе, не може с категоричност констатациите,
описани в Протокола от 13.04.2009г. да бъдат отнесени към инкриминирания
период, когато се твърди от подсъдимия, да е бил извършен ремонта на градината
в ресторанта в с.М.. Свидетелите не
установяват и дали изготвения протокол е бил представян някъде, поради което и
не може да се приеме като достоверно отразеното в него, освен очевидните
противоречия между този протокол и писмените доказателства, както и експертните
заключения.
Единствено в
обясненията си / на л.208-209 от делото/ подс.Х. твърди, че е търсил начини да види какво е свършено, но
след приключване на ремонта, което си поведение обяснява с това, че само един
или два пъти се качвал на обекта в този период. Обясненията му в тази част
обаче не могат да се възприемат от съда, тъй като са нелогични. Първо, не
кореспондира с данните по делото заявената от подсъдимият незаинтересованост от
дейността на ресторанта. Второ, житейски нелогично е, проверката за извършеното
строителство, за което се заплаща немалка сума, да не се извършва към момента
на приемане на обекта, а няколоко месеца по-късно. И на трето място, точно в
периода –м.април 2009г. нищо не е налагало констатации за извършеното
строителство, в смисъл, че нито един орган, включително и Общината не е
изисквала документ за извършени строителни дейности. Поради това и изготвения
Констативен протокол не може да се приеме, че отразява реално извършени стоителни
дейности и то такива, извършени през м.01.2009г., каквито са отразените в
писмените документи в том 4 от д.п.
В подкрепа на
обвинителната теза за фиктивност на доставките на строително монтажни дейности,
описани в приложените 8 бр.фактури и Приемо-предавателни протоколи, са
показанията на свидетелите Х.К., Д.В., Р.Д., разпитани в хода на съдебното
следствие, както и на св.К.С./починал,на л.79-80, в том 1 от д.п./, приобщени
по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК. Последният в показанията си от досъдебното
производство твърди, че никога не е работил за фирмата „БГ С.***“ ЕООД, като
твърди, че е предоставил на бащата на св.К. личната си карта, за да го назначат
фиктивно във фирмата и да го осигуряват. В този смисъл са и показанията на
свидетелите Д.В. и Р.Д., депозирани по делото на л.185-186, в които заявяват
също, че са предоставили личните си карти на К. и на С., за да ги назначат
фиктивно на работа във фимата и за да им плащат осигуровки, но такива не са
били плащани, както и никога не са били ангажирани от тази фирма за каквато и
да е работа. За това, че фирма „БГ С.***“ ЕООД носи типичните характеристика на
фирма фантом, категорично свидетелства Х.К., който в показанията си / на л.184
гръб-185 от НОХД/ обяснява неговите отношения с въпросното дружество, на което,
според показанията му е бил фиктивен управител. Свидетелят заявава, че в
период, когато е бил наркозависим, е използвал начин да изкарва пари, които са
му давани месечно за регистрирането на фирмата на негово име и подаването в
определен ден от месеца на документи в НАП. Реално, св.Х.К. не имал никакво
отношение или анагажираност към тази фирма, а дейността й е ръководена от лице,
което той познава само с името В., на което той е оставил генерално пълномощно.
Потвърждава и заявеното от горните свидетели, че същите са били фиктивно наети
като работници и никога не са били ангажирани с каквато и да е дейност от името
на дружеството. Самият свидетел К. е категоричен, както казва той, че „нещо с
фирмата не е наред“ и дори поставя
условия за по-високо заплащане от Вълчева, но поради отказ това да се случи, то
фирмата е прехвърлена на друго лице. Също така е категоичен и че приложените по
делото фактури за извършени СМР и протоколи за такива, нямат негов подпис.
Всички тези доказателства, дават основание да се приемат изводите на
ревизиращият екип за фиктивност на доставките от „БГ С.***“ ЕООД. Показанията
на горните свидетели, които съдът
кредитира, говорят за това, че доставчика по фактурите е „куха“ фирма, която не
разполага с материали и човешки ресурси за извършване на строителни дейности,
реално не развива дейност и е създадена единствено за източване на ДДС.
В противоречие с
показанията на част от свидетелите , както и на заключенията на кредитираните
експертизи, са обяснениета на подс.Г.Х., дедени в хода на съдебното следствие
на л.208-209, том 1 от НОХД и в том 2 от делото, в последното съдебно
заседание, които съдът не кредитира изцяло с доверие. Настоящият съдебен състав не възприема с
доверие обясненията на подс.Х. в частта, в която същият обяснява как е бил
организиран, съгласуван и заплатен ремонта, както и по отношение неговата
дистанцираност от случващото се в стопанисвания от дружестовото му
обект-ресторант-градина в с.М.. Не кореспондира и на чисто обективните данни,
заявеното от подсъдимият, че точно през зимния месец януари 2009г. е бил
извършен цялостен и грандиозен ремонт на градинската част на ресторанта в с.М..
В тази връзка следва да се отбележи, че по делото няма спор за това, дали
въобще през годините назад във времето са били реализирани строителни дейности
в обекта, а дали тези дейности, описани във приемо-предавателните протоколи, за
които са издадените процесните фактури, са извършени именно в инкриминирания
период. Защото, чрез включване на фактурите в СД, чрез тях е увеличен размера
на претендирания данъчен кредит за инкриминирания период. По отношение на
технологичните особености на ремонта в
зимни условия, са налице писмени данни/съдържащи се в Справката от НИМХ/, както
и експертно становище на разширената тройна СТЕ, които приемат невъзможност за
реализиране на голяма част от строителните дейности при минусови температури и
наличие на снежна покривка, като разбиване на стар бетон, изкопни и почистващи
работи, полагане на тръби, укрепване, циментиране, наливане на бетон и
т.н./описани в протоколи №№1,2,3 и 6/. А
вещите лица са категорични при изслушването си, че дейностите от различните
етапи на строителство са взаимосвързани, тоест, изпълнението на предходните е
предпоставка за изпълнение на следващите, като някои от тях например полиране и
шлайфане на бетон, са и несъвместими с особеностите на строителство. За това и
обясненията на подсъдимият в тази им част, относно периода на сключване на
договор за строителство и за реализирани на строителните мероприятия, остават
неубедителни и изолирани от останалите доказателства-най-вече на писмените
такива и на заключенията на вещите лица. В потвърждение на тези обяснения са
единствено показанията на св.Д. и св.Ф., които обаче не бяха кредетирани от
съда именно, поради тяхната неубедителност и противоречие с обсъдените по-горе
доказателства.
Твърдяната от
подс.Х. незаинтересованост от негова страна за начина на изпълнение на ремонта
и дерогиране на правомощията за това на други лица, включително и по отношение
разплащането с фирмата-доставчик, също не може да бъде приета безкритично от
съда. В тази част обясненията на подсъдимия като нелогични и противоречиви също
не могат да се възприемат с доверие. На първо място, част от разпитаните свидетели като К.И., И.Н.
и Х.А., работещи през инкиминирания период в ресторанта, твърдят, че като
собственик, Х. се е интересувал от ресторанта и само извършването на дребни
ремонти е било възлагано на управителя на ресторанта, а св.Ф. дори заявява, че
именно от подсъдимият е разбрал за извършващите се строителни дейности.
Счетоводителката А.П./ в приобщените от досъдебното производство показания/
също твърди, че при осчетоводяване на въпросните фактури е разговаряла с
подс.Х., за да разбере за какво се отнасят. Така, заявената от подсъдимия
дистанцираност от развитието на ремонтните дейности, се явява по-скоро израз на
защитна позиция. Една такова поведение е и нелогично, тъй като дейностите са
свързани с доста значителен ремонт и сериозно заплащане, така че, не би могло
да се подходи пренебрежително. Неприемливо е твърдението на подсъдимия,
застъпено в обясненията му от 14.11.2019г., за това, че е ходил само един път в
обекта, за да види дали е започнала работа, а в завършен вид е видял само дали
извършеното отговаря на това, което е обещано. В този ред на мисли, необяснимо
е тогава, защо е било необходимо в последствие, и то след 3 месеца, да се търси
съдействие от други лица, за да установят и те „какво е свършено“. По отношение
изготвеният констативен протокол и отразеното в него съдът взе становище
по-нагоре в мотивите си. Налице е и вътрешна противоречивост в обясненията на
подсъдимия, който веднъж заявява, че за него е без значение какво е отразено в
протоколите, щом това е в рамките на договореното, а известно време след
приключване на ремонта, търси начини да провери какво е било сторено в
обекта. Това оповергава застъпената
защитна теза за неангажираност на подс.Х. с дейността на ресторант-градина
с.М.. Колкото и да е била богата търговската дейност на дружеството „М. 97“,
както твърди защитата в хода на пренията, то доказателствата по делото сочат,
че съвсем не е била неглижирана от подсъдимия дейността на ресторанта.
Съдебният състав не
споделя и застъпената от подсъдимия теза, че не е разпореждал лично плащане по
издадените фактури. В тази част обясненията му от съдебното производство
противоречат на тези, депозирани в хода
на досъдебното производство, приобщени по реда чл.279, ал.1, т.3 от НПК/ на
л.98, т.2 от д.п./, където същият, но в един по-ранен етап на производството, е
обяснил различен механизъм на заплащане на фактурите, включително и лично
негово участие в това. Обяснил е, че фактурите са носени на ръка от
ръководителя на обекта и той му ги е плащал на ръка, след което ги е давал в
счетоводството за отразяване. Застъпената в хода на съдебното производство
версия, че плащането е ставало без санкция на подсъдимия, съдът приема като
изцяло защитна, продължение на тезата за дистанцираност и незнание от
подсъдимия за случващото се в този обект.
За това и съдът въприема в тази част именно приобщените обясненията на
подсъдимия от досъдебното производство, като логични и непортиворечащи на
останалите доказателства. В останалата част, касаещо площта на обекта, достъпа
до него и контактите на подсъдимия със счетоводството, обясненията от съдебното
произвоство следва да бъдат кредитирани с доверие, включително и по отношение
на факта, че ресторанта не е прекратявал работа, тъй като вътрешната, затворена
част, е изолирана от градината и е възможно, дори и при извършващ се ремонт,
ресторантът да функционира, в който смисъл са част от свидетелските показания и
заключението на тройната СТЕ-за.
При така описаната
по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият Г.З.Х. е осъществил изцяло от обективна страна състава
на вмененото му престъпление по чл.256,
ал.1,вр. чл. 18, ал.1 от НК за това, че през периода от 16.02.2009 г. до 18.03.2009 г.
в гр. П.при условията на посредствено извършителство (чрез използване на
ангажираните със счетоводното обслужване на „М.- 97“ ЕООД А.Н.П. и М.М.К.) чрез използване (на
16.02.2009 г. чрез подаването им пред ТД на НАП гр.Пловдив) на документи с
невярно съдържание - справка декларация по ЗДДС с вх. №
16001238599/16.02.2009г. и дневник за покупките на дружеството за
данъчния период месец януари 2009 г., е
направил опит да получи (в периода 17.02.2009 г. - 18.03.2009 г.) за „М. - 97“ ЕООД
гр.П. от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери - 19
449,78 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от волята му
причини.
Като
управител и представляващ „М. 97” ЕООД, подсъдимият Х. е годен субект на
престъплението по чл.256 от НК. От обективна страна, същият, в това си качество
е използвал документи с невярно съдържание-СД по ЗДДС от 16.02.2009г. и дневника за покупките за данъчния период
–м.януари 2009г., чрез подаването им пред ТД на НАП-Пловдив на 16.02.2009г.,
когато е началния период на инкриминираното деяние. Представените документи са
с невярно съдържание, тъй като въздействие върху залегналите в тях данни е
оказало включването на фактурите, издадени от „БГ С.***“ ЕООД, за СМР през
м.01.2009г., каквито дейности реално не са били извършвани. Чрез водене на
счетоводна отчетност с невярно съдържание – дневник за продажби и ползване на
счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури, и деклариране на
неверни данни при подаване на дължимата справка-декларация по ЗДДС, подсъдимият
редуцирал дължимия данък. В дневника за покупки фигурирали фактури, по които
представляваното от подсъдимия търговско дружество се явявало купувач и като
такъв било заплатило ДДС. Той представлявал данъчен кредит, който подлежал на
приспадане. С включени фактури за
недействителни доставки се целяло да се промени съотношението между начисления
данък от регистрираното лице и данъчния кредит така, че резултатът за данъчния
период да представлява данък за възстановяване, а не данък за внасяне. По този
начин, като е отразил счетоводно данъчно събитие, което не е настъпило, подсъдимият е приспаднал данъчен кредит от
задълженията си към бюджета.
Извършеното
от подсъдимият е при условията на посредствено извършителство –чрез
използването на лица, които не са съзнавали извършеното от
подсъдимия-свидетелите М.К. и А.П., ангажирани със счетоводното обслужване на
фирмата. По установения по делото начин, при тях в счетоводната кантора са
постъпвали първичните счетоводни документи, отразяващи облагаеми доставки, по
които дружеството „М.“ е купувач. Изготвяйки СД и Дневника за покупки и
продажби, включвайки издадените от „БГ с.***“ фактури, свидетелките не са били
наясно и не са съзнавали, че в постъпващите документи е налице невярна
информация за фиктивни строително-монтажни работи. Те не са имали и задължение
да извършват проверки за описаните доставки, а са се водили от представените от
подсъдимия документи. По този начин двете свидетелки са използвани за
реализиране на престъпната дейност от подс.Х..
Безспорно
установено e, че вписаните в 8 броя фактури строителни услуги, са фиктивни. Съдът прие
безспорно, че такива не са били извършени през инкриминирания период.
Ирелевантно от гледна точка на обвинението е дали изобщо някога, в друг период
от време, са били извършвани подобни дейности. За да се черпи право на данъчен
кредит и ДДС за възстановяване, сделката трябва да е реална, а не симулативна
или пък извършена в друг период. Относно фиктивността на доставките, по-горе
бяха обсъдени множеството гласни доказателства, установяващи, както фантомния
характер на доставчика „БГ С.***“ ЕООД, така и липсата в посочения зимен период
на 2009г. на стротелни дейности от значителен характер, каквито са отразените в
приложените Протоколи и фактури за СМР, а също и невъзможността да бъдат
реализирани такива. Впрочем установено е, че и документите не носят подписите
на лицата, които формално фигурират като контрахенти, което ги прави
неистински. Вярно е, както твърди
защитата, че назначените в съдебно заседание технически експертизи установяват
влагане на материали като описаните в документите, но, видно е също и че
описаните материали във фактурите, са в количества, многократно надхвърлящи
възможностите на обекта от една страна. От друга страна- самите експерти не
могат да отнесат отделните дейности към конкретен период. Предвид обаче
климатичните особености на проверявания
период, за което по делото изобилства от данни, то няма как точно в този период
да бъда извършени описаните дейности.
От
приетите съдебно-счетоводни експертизи се установява размерът на ДДС за възстановяване, получен
поради превишаване на начисления данък от размера на данъчния кредит, а именно
19 449,78 лв., който покрива критериите големи размери.
Правилно
е определен и инкриминирания период от 17.02. до 18.03.2009г., тъй като със
заявяването на справката декларация, процедурата по възстановяване по реда на
чл.92, ал.3 от ЗДДС, предполага възстановяване на поисканата парична сума в 30
-дневен срок. Затова и крайната дата на периода е 18.03.2009г., когато
производството по възстановяване е следвало да приключи.
Деянието е останало във фаза на недовършения опит,
предвид това, че по независещи от волята на подсъдимия причини /неуважената от
ТД на НАП претенция за възстановяване на ДДС/, не е настъпил целеният от него
резултат, а именно получаването без правно основание на бюджетни средства.
Неприемливо е възражението на защитника на подсъдимия, за недопустимостта на
опита, като стадий в осъществяването на резултатното престъпление по чл.256 от НК. В практиката на ВКС / Р №176/ 04.10.2016г. на III н.о./ е
застъпено становище, „че и в случаите на
данъчна измама по чл.256 от НК, обстоятелството, че не са получени реално суми
от бюджета, би довело до оправдаване на дееца по обвинение за довършено
престъпление и до ангажиране на наказателната му отговорност за опит по смисъла
на чл.18 от НК“. В същото решение е посочено, че и при двете престъпления/
по чл.255 от НК и чл.256 от НК/ настъпват вреди за държавния бюджет, но докато
при данъчната измама парите преминават от бюджета в патримониума на
извършителя, при деянието по чл.255 от НК, вредите произлизат от това, че
дължимите данъци не постъпват в бюджета.
В случая, като последица от липса на настъпила щета за бюджета е липсата
на субект, който да се идентифицира като пострадало лице, но не и липсата на
престъпление въобще.
От субективна страна това деяние е извършено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпването. Изводите за субективна съставомерност
на извършеното, не можат да бъдат оборени с твърденията за проявена от негова стана небрежност към
случващото се в обекта-ресторант градина с.М.. Тези твърдения биха имали
основание, ако предмет на вписванията в декларациите са
счетоводни документи, които са изрядни и за които подсъдимият е имал съзнание,
че действително му дават права по ЗДДС. В случая обаче това не е така,
доколкото както договорът за строителство от 30.12.2008г., така и 8 бр.фактури,
удостоверяващи извъшени СМР по този договор, е безспорно установени, че са
неистински/не са изпълнени и подписани от посочените в тях титуляри/ и са с
невярно съдържание.
По отношение на
наказанието:
С оглед на
посочената правна
квалификация и съобразявайки с целите на
индивидуалната и генерална превенции, съдът намира, че наказанието
на подс.Г.З.Х. следва да се определи
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - при
наличие на многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, каквито
са чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, семейното му положение, трудовата ангажираност и най-вече изключителната отдалеченост във времето от извършване на деянието до
момента на постановяване на съдебния акт- около 10 години, продължителния период на разследване, който
надхвърля стандартите на ЕСПЧ за разумен срок на наказателно преследване и
въобще на наказателно производство. Съдът не
намира отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като съобрази
изложените по-горе обстоятелства, настоящият състав прие, че при
наличие на всички посочени по-горе обстоятелства, то и най-лекото предвидено в
закона наказание, би се явило несъразмерно тежко в конкретния случай и е
справедливо на подс.Г.Х. да се наложи
наказание под минимума от две години,
предвиден в закона, а именно- лишаване от свобода от ЕДНА ГОДИНА.
Отчитайки
множеството смекчаващи обстоятелства, както и липсата на настъпили вреди за
бюджета, а също и обстоятелството, че
деянието обхваща един кратък данъчен период от време, съдът,
съгласно чл.55, ал.3 от НК, не наложи
кумулативно предвиденото наказание „ГЛОБА”. В този смисъл не се
споделя искането на представителя на държавното обвинение за налагане на това
наказание, макар и в редуциран размер по
реда на чл.55, ал.2 от НК .
Изпълнението на така наложеното на подс.Г.З.Х.
наказание лишаване от свобода от една
година, според настоящия състав следва да бъде отложено при условията на
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Според съда, са налице
предпоставките за условно осъждане на подсъдимия и не се налага наказанието лишаване
от свобода да бъде изтърпявано ефективно, с оглед чистото съдебно минало и
процесуалното поведение на подсъдимия, а и поради това, че по този начин в
достатъчна степен ще се съдейства за постигане целите на индивидуалната
превенция.
Така
определеното наказание се явява съобразено с целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК и на степента на обществена опасност на деянието и дееца.
В конкретния
случай, воден от наличието на многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съдът приложи разпоредбата на чл.55 от НК и определи
наказанието съобразно този текст. Безспорно и разпоредбата на чл.58, б.“а“ от НК дава възможност на съда да приложи чл.55 от НК, но тази норма не е
императивна. Чл.58, б.“а“ от НК само указва на съда, че с оглед особеностите на
конкретното деяние-степента на развитието му, причините, поради които вредния
резултат не е настъпил, мотивите и подбудите, от които се е водил деецът и
т.н., може единствено недовършеността на престъплението, без други смекчаващи обстоятелства,
да доведе до извод за несъразмерност на предвиденото най-леко наказание с
извършеното.В този смисъл се е произнесъл ВКС в Р 39-74 на I н.о. и Р 133-83 на I н.о. В случая обаче, като съобрази обстоятелствата
по чл.18, ал.2 от НК, съдебният състав прие, че ненастъпването на целения от
дееца престъпен резултат , а именно да бъдат получени бюджетни средства без
правно основание, е резултат от активната дейност на органите на приходната
администрация, а не на поведението на подсъдимия Х.. Поради това и не приложи
разпоредбата на чл.58, б.“а“ от НК при определяне на наказанието, а определи
същото на самостоятелното основание по чл.55 от НК, за което бяха изложени
съображения по-горе в мотивите.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Х. следва
да заплати по сметка на ОДМВР -Пловдив направените
разноски в хода на досъдебното производство в
размер на 1 121,11 лева, произходящи от заплатени възнаграждения за изготвените експертизи в тази
фаза, а по сметка на ОС-Пловдив сумата от 3 235 лева, представляващи разноски
за изслушване на експерти и възнаграждение на назначените в съдебното
производство експертизи.
Причини за извършване на престъплението са
незачитането на установения финансов ред.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :