№ 18202
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110112496 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „..“ ЕООД, ЕИК ..,
срещу „..“ АД, ЕИК .., с която се иска ответника да бъда осъден да предаде
владението върху движими вещи, находящи се в БАР-БАСЕЙН в сграда с
идентификатор .. с адрес гр. Несебър, местност „Юрта Балкана“, построена в
поземлен имот с идентификатор .., както следва: 4 броя шкафове ПДЧ с
размер 50х60 см, всеки на стойност 150 лева, термоплот с размери 80х150 см
на стойност 1200 лева, декорации – перфорирана ламарина, 5 броя, размер
60х30 см, всяка на стойност 200 лева, и плексиглас с диодно осветление с
размери 150х240 см, на стойност 1060 лева. При условията на евентуалност е
предявен иск ответникът да бъде осъден да заплати равностойността на
вещите, в случай, че се установи, че вещите са изгубени, повредени или
негодни за ползване, в размер на 3860 лева. С молба от 22.05.2024г. ищецът е
уточнил претенцията си заплащане на равностойност на вещите като е
посочил, че сумата от 3860 лева е сбор от следните суми:
600 лева, стойност на 4 бр. шкафове ПДЧ всеки на стойност 150 лева;
1200 лева – стойност на 1 брой термоплот;
1000 лева – стойност на 5 бр. декорации – перфорирана ламарина всяка
на стойност 200 лева;
1060 лева – стойност на 1 брой плексиглас с диодно осветление;
1
Предявени са главни осъдителни искове с правно основание по чл. 108
ЗС. При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове по чл. 57,
ал. 2 ЗЗД.
Ищецът твърди, че 08.07.2015 г. сключил с „..“ ЕООД договор за наем на
недвижими имоти, който имал характера на предварителен договор за
продажба на целия комплекс „Хилс клуб“, като отбелязва че комплексът
разполагал с издадено разрешение за ползване, но всички части в него били
недовършени, доколкото били единствено с шпакловка и замазка. Твърди, че
„..“ ЕООД е извършило необходимите СМР, като е закупило цялото
оборудване и обзавеждане на ресторанта, рецепцията, басейна и всички стаи,
апартаменти и студия в сграда „Кейт“ в комплекса, в периода от месец юни
2015 г. до месец септември 2015 г. Сочи, че на 15.03.2016 г. „..“ е развалило
договора, като е отстранило дружеството от имота и не го е допускало до
комплекса. В тази връзка, отбелязва че от месец октомври 2015 г. до месец
януари 2016 г. дружеството провело няколко срещи с наемодателя във връзка с
претенциите му за възстановяване на вложените суми като инвестиции в
комплекса от страна на „..“ ЕООД и връщането на обзавеждането и
оборудването, състоящо се от движими вещи, собственост на дружеството.
Сочи, че „..“ ЕООД е отказало да възстанови стойността на инвестицията му,
както и да върне съответните движимите вещи. Излага доводи, че на
29.07.2016 г. „..“ ЕООД е прехвърлило собствеността на комплекса на
ответното дружество, което с предаването на владението на комплекса е
установило и фактическа власт върху движимите вещи, собственост на „..“
ЕООД. Твърди, че ответникът отказвал да му предаде владението на
движимите вещи, с местонахождение бар - басейн в комплекса,
представляващи 4 броя шкафове ПДЧ, с размери 50х60 см., всеки от които на
стойност 150 лв., 1 брой термоплот с размери 80х150 см., с цена от 1200 лв.,
декорации – перфорирана ламарина – 5 броя с размери 60х30 см., с цена от
200 лв. за всяка от тях, както и 1 брой плексиглас с диодно осветление, с
размери 150х240 см., на стойност от 1060 лв. В тази връзка, моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че „..“ ЕООД е собственик
на посочените движими вещи, представляващи оборудване на обща стойност
от 3860 лв., които се намирало в обект бар – басейн в комплекса, в сграда с
идентификатор 54500.201.13.4, с адрес: гр. Несебър, местност „Юрта
Балкана“, построена в поземлен имот с идентификатор ... Моли съда да осъди
2
ответника да му предаде владението върху процесните движими вещи. При
условията на евентуалност, в случай че бъде установено, че същите са
повредени, изгубени или негодни за ползване, претендира осъждането на
ответника за заплащането на по-високата от двете – покупната стойност на
вещите в размер на 3860 лв. или пазарната стойност към момента на
завеждане на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове като неоснователни и недопустими. Оспорва
твърденията, изложени от ищеца, като сочи, че описаните движими вещи не се
намират и не са били в държане на „..“ АД. Счита, че претенциите на ищеца са
погасени по давност. Твърди, че дружеството не е установило владение върху
процесните вещи. Излага доводи, че при придобиването на имота е била
налице уговорка с продавача, че наличните в имота движими вещи, които не са
били трайно прикрепени, нямат да бъдат предавани на купувача, а ще бъдат
изнесени от имота от страна на продавача в срок до 17.10.2016 г., което е било
сторено. Поддържа, че всички вещи, находящи се в имота към момента на
придобиването му са били предадени на предходните им държатели. Оспорва
посочената от ищеца стойност на процесните вещи като завишена. Моли съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представения по делото НА за покупко-продажба на
недвижим имот №., том ., рег.№ ., дело №.г. на нотариус .., район на действие
РС-Несебър, че „..“ АД на 29.07.2016г. е придобило от „ ..“ ЕООД поземлен
имот с идентификатор ..; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...1.1;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...1.2; самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ...1.3; самостоятелен обект в сграда с идентификатор
...1.4. Същият не е представен в цялост и следва да се цени с оглед на всички
обстоятелства по делото на основание чл.178, ал.2 ГПК.
Представен е по делото договор за изработка, доставка и монтаж от
12.06.2015г. между „..“ ООД и „..“ ЕООД, с който е уговорена изработката,
доставката и монтажа на обзавеждане, описано в приложение №1 към
3
договора за обект .., находящ се в к.к. Слънчев бряг, индивидуализиран
съобразно НА №., том ., рег. №., дело №. от 2015г., който също не е представен
в цялост и следва да бъде ценен с оглед всички установени обстоятелства по
делото на основание чл.178, ал.2 ГПК. Посочения нотариален акт, от който
следва да се установи обекта, за който е поръчана изработката и монтажа на
мебелите, не е представен по делото.
Не е представено приложение №1 към договора, което е упоменато в
него, и в което би следвало да се съдържа описанието на поръчаните мебели.
Представени са неподписани оферти с обособени отделни позиции за
всяка вещ, чиято изработка е уговорена.
Видно от оферта от 20.06.2015г. на лист 28 от гр.д.№467/2023г. на РС –
Несебър, приложено към настоящото, е поръчана и изработена следната
мебел:
Бар-басейн
- Метална конструкция;
- Лице – плексиглас с перфорирана ламарина;
- Диодно осветление;
- Шкафове – ПДЧ;
- Плотове – терпомплот;
Стойността на посочените мебели е 12 100 лева, съобразно офертата.
Представено е по делото част от заключение от комбинирана съдебно-
техническа и оценителна експертиза, изготвена в производство по чл.207 ГПК
за обезпечаване на доказателства и протокол от о.с.з. от 13.10.2016г. по ч.гр.д.
№703/2016г. на РС-Несебър. Съдът не може да цени събрана в хода на друго
производство експертиза, доколкото същата не е доказателство, събрано по
надлежен ред. Страната не е правила искане за присъединяване на ч.гр.д.
№703/2016г. на РС-Несебър, нито се установява то да е образувано за
обезпечаване на доказателства по настоящия иск.
След изслушване на приетата по делото експертиза, по делото се
установи, че след оглед на място в сграда с идентификатор .. в БАР-БАСЕЙН в
гр. Несебър, местност „Юрта Балкана“, вещото лице е направило следните
констатации: Процесните вещи представляват елементи на голяма вградена
секция, кафява на цвят, състояща се от отделни компоненти – шкафове долни
4
– два двойни, един малък и един голям вертикален, термоплот, перфорирана
ламарина в най-горната част – тип декорация и диодно осветление.
Установило е, че вещите са в добро състояние, като същите са закупени през
2015г. Определило е възстановителна стойност в размер на 2200 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
За да бъде уважен ревандикационният иск, е необходимо ищецът да
установи пред съда по безспорен начин, че е собственик на процесните вещи;
че те се владеят или държат от ответника; последният ги владее или държи,
без да има правно основание за това.
Установява се от представените по делото доказателства, че процесните
мебели се намират в обект с идентификатор .. в БАР-БАСЕЙН в гр. Несебър,
местност „Юрта Балкана“. Ответното дружество оспорва наличието им в
неговия имот, като твърди, че към момента на предаване на владението върху
недвижимите имоти всички преместваеми вещи са били изнесени от
предишния собственик. Тези твърдения бяха оборени от приетото по делото
заключение, което установи, че вещите действително се намират в посочения
обект.
Ответникът изрично е възразил, че ищецът не е собственик на
процесните вещи и че придобиването им не се установява от представените по
делото доказателства.
Съдът намира, че възражението на ответника е основателно. По делото
не се доказа безспорно наличието на първата предпоставка за уважаване на
исковата претенция – че ищецът е собственик на процесните вещи. По делото
е представен част от договор за изработка, както и неподписана оферта, в
която са описани процесните вещи, но не бяха представени никакви
доказателства за действителното съдържание на договора за изработка, нито
за неговото изпълнение, съответно за придобиване правото на собственост
върху конкретните вещи от страна на ищеца. Установи се, че същите
съществуват, но не и кой е техен собственик.
Възражението, че исковата претенция е погасена по давност, е
неоснователна. Исковете за установяване правото на собственост не се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. Изтичането на такъв срок
5
може да има други правни последици – придобиването на вещите по давност,
която обаче не се прилага служебно от съда, а липсват такива твърдения от
страна на ответника.
Поради изложеното съдът намира, че не се доказаха предпоставките за
уважаване на иска – ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване, че е собственик на процесните вещи, с оглед което искът следва да
бъде отхвърлен.
При тези изводи на съда по отношение на главния иск, съдът следва да
разгледа и предявените при условията на евентуалност искове по чл. 57, ал. 2
ЗЗД.
По евентуалните искове с правно основание по чл. 57, ал. 2 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже, че е собственик на вещите, че е поканил ответника да
му върне вещите, съответно липсата на изпълнение, както и обстоятелството,
че процесните вещите са погинали, изгубени или негодни за ползване, поради
което се дължи заплащането на обезщетение в търсения размер.
Не се установи ищецът да е собственик на процесните вещи. Не се
установи да е поканил ответника да върне вещите, доколкото липсват
доказателства дали и кога е била връчена нотариална покана, приложена на
лист 18-19 от гр.д.№467/2023г. на РС – Несебър.
С оглед изложеното съдът намира, че предявените при условията на
евентуалност искове следва да бъдат отхвърлени, като не следва да бъдат
обсъждани другите възражения от страна на ответника, доколкото не се
установи възникване на задължение за заплащане на сума, за да бъде
обсъждано дали претенцията за нейното заплащане е погасена по давност.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски се
дължат на ответника. Доказателства за сторени разноски не са представени,
поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „..“ ЕООД, ЕИК .., срещу „..“ АД, ЕИК ..,
иск с правно основание чл.108 ЗС, с който се иска ответника да бъда осъден да
6
предаде владението върху движими вещи, находящи се в БАР-БАСЕЙН в
сграда с идентификатор .. с адрес гр. Несебър, местност „Юрта Балкана“,
построена в поземлен имот с идентификатор .., както следва: 4 броя шкафове
ПДЧ с размер 50х60 см, всеки на стойност 150 лева, термоплот с размери
80х150 см на стойност 1200 лева, декорации – перфорирана ламарина, 5 броя,
размер 60х30 см, всяка на стойност 200 лева, и плексиглас с диодно
осветление с размери 150х240 см, на стойност 1060 лева като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..“ ЕООД, ЕИК .., срещу „..“ АД, ЕИК ..
искове с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД ответникът да бъде осъден да
заплати равностойността на вещите в размер на 3860 лева, представляваща
сбор от следните суми:
- 600 лева, стойност на 4 бр. шкафове ПДЧ всеки на стойност 150
лева;
- 1200 лева – стойност на 1 брой термоплот;
- 1000 лева – стойност на 5 бр. декорации – перфорирана ламарина
всяка на стойност 200 лева;
- 1060 лева – стойност на 1 брой плексиглас с диодно осветление;
като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7