Р Е Ш Е Н И Е
№179/30.06.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ разгледа докладваното от председателя адм. дело № 81/ 2020
г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на “***” ЕООД, ЕИК
***, представлявано от Р.Г.Я., подадена чрез адв. В.Б.,***, с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Регионална здравна инспекция – Добрич, представлявана от
Директора.
С исковата молба се сочи, че с решение по КАНД
№ 514/ 2019 г. на Административен съд - Добрич е отменено Наказателно постановление
№ 49/ 27.07.2018 г. на Директора на РЗИ – Добрич, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева), намалена на 2000 лв.
(две хиляди лева) с решение на БРС.
Ищецът претендира като вреди от отмененото НП
във вид на адвокатско възнаграждение - заплатената сума, ведно с ДДС, за първоинстанционното
производство в размер на 696 лв. и сумата от 444 лв. за касационното производство,
ведно с ДДС, изчислена на база материален интерес от 2000 лв., т.е. неотменената
част от РС.
Иска от съда, след като се съберат доказателства
в подкрепа на твърденията, да осъди ответника да му заплати претендираната сума
общо от 1140 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска, както и да му присъди сторените в настоящото производство съдебно – деловодни
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява, не се представлява. С молба вх. № 1167 от 27.05.2020 г. поддържа
исковата молба, излага становище по съществото на спора, съответно по
основателността на иска, като настоява за уважаване на исковата претенция,
както е предявена и присъждане на разноски за настоящото производство във вид
на адвокатски хонорар от 372 лв. с ДДС, за които представя доказателства.
Ответната страна – Регионална здравна
инспекция - Добрич, редовно призована, се представлява от юрисконсулт *** *** ***,
която оспорва иска и моли да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна
и недоказана, като поддържа съображенията, изложени в Отговор от 21.02.2020 г.
(л. 22 - 24)
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич
изразява становище за основателност на исковата молба, като заявява, че следва
да бъде уважен искът, както е предявен.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите в исковата молба и изразените становища, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С Наказателно постановление № 49/ 27.07.2018 г.
на Директора на РЗИ - град Добрич на „***“ ЕООД, ЕИК *** (към момента на нарушението),
е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева) на основание
чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето, за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани
от регионалните здравни инспекции, във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето.
Наказателното постановление е обжалвано от
наказаното лице, като е образувано административнонаказателно дело (НАХД) № 402/ 2018 год. по описа на Районен съд – Балчик.
По делото е прието като доказателство НАХД № 402/
2018 г. на Районен съд – Балчик. В образуваното производство по същото дружеството
е било представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат Б. (л. 5 от НАХД № 402/ 2018 г.). С пълномощното са предоставени права
на адв. Б. да представлява дружеството във връзка с обжалване на конкретното НП,
като за заплатеното във връзка с процесуалното представителство възнаграждение
е приложена по първоинстанционното производство договор за правна защита и
съдействие, фактура и банково извлечение за извършено плащане за сумата от 696
лв. (шестотин деветдесет и шест) (л. 40 - 43 от НАХД № 402/ 2018 г.)
С Решение № 91/ 02.07.2019 г. по НАХД № 402/
2018 г. БРС е изменил НП, като е намалил размера на санкцията от 5000 лв. на
2000 лв., поради това че по делото не са били налице доказателства, които да
обосновават завишен размер на санкцията. Срещу съдебното Решение е постъпила
касационна жалба. Образувано е КАНД № 514/ 2019 г. по описа на Административен
съд – Добрич, като с Решение № 499/ 04.12.2019 г. касационната инстанция е
отменила НП изцяло.
При така събраните доказателства и установена
фактическа обстановка от правна страна се налага следното:
Предявенитe искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Исковете са предявени пред компетентен съд,
предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/ 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
съгласно която точка делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища.
По допустимостта на исковете:
По отношение предявения иск за вреди от
отмененото НП, свързани с осъществено процесуално представителство пред
касационната инстанция, съдът се е произнесъл с протоколно Определение от
29.06.2020 г., с което е оставил без разглеждане този иск като недопустим и е
върнал исковата молба в тази част.
По отношение предявения иск за обезщетение от
вреди, произтекли от измененото НП пред БРС, свързани с осъществено прцесуално
представителство пред същия съд:
Искът се явява допустим, като предявен с
оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК срещу юридическото лице, от състава на
което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените
в настоящото производство вреди и след като е отменен актът, във връзка с чиято
незаконосъобразност се претендират вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение
е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в
тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се
предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт,
действие или бездействие, при или по повод изпълнение на административна
дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия
състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/ 2014 г., ОСГК и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд за квалифициране на иска
като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения
акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. С оглед на това настоящият
състав счита, че първите от изискуемите по закон предпоставки за основателност
на претенцията са налице – незаконосъобразен акт, издаден при или по повод
административна дейност. В случая се касае до наказателно постановление,
издадено от административнонаказващ орган, в кръга на правомощията му, което
наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила
съдебен акт, а на първа инстанция е изменено, като е приет за незаконосъобразен
определеният от административнонаказващия орган размер.
За да бъде уважен искът, следва да са налице
останалите, кумулативно изискуеми предпоставки – вреда и причинна връзка между
незаконосъобразния акт и вредата. Събраните по делото доказателства установяват
наличието на всички предпоставки за уважаване на иска за обезщетение. За да стигне
до този извод, съдът съобрази следното:
По делото на РС – Балчик са приложени договор
за правна защита и съдействие с посочена сума от 696 лв. адвокатско
възнаграждение, фактура и банково извлечение за извършено плащане, като в
пълномощното е отразено, че важи за първоинстанционното производство. Като
доказателства са събрани такива, удостоверяващи плащането за процесуално
представителство пред РС – Балчик. Ищецът претендира за първата
инстанция пълната сума по заплатеното адвокатско възнаграждение от 696 лв.
По отношение последната предпоставка за
наличие на причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата, на основание
чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, следва да се съобрази Тълкувателно
решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Общото
събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон. В този смисъл въз основа на приетото в тълкувателните актове,
които са задължителни за съдилищата, се налага изводът, че при отмяна на
наказателните постановления като незаконосъобразни Държавата дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и
непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото Наказателно постановление,
изменено първоначално, а впоследствие отменено от съда изцяло като
незаконосъобразно, ищецът е понесъл имуществена вреда, изразяваща се в разноски
за възнаграждение на адвокат. Адвокатската защита е била необходима за
обезпечаване на успешния изход на спора и не би била ангажирана, ако
наказателното постановление не беше издадено. В мотивите на цитираното по - горе
Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено
такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ
от държавния орган непозволено увреждане, без
да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в актуалната към процесния казус редакция, е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или
е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. За пълнота
следва да се посочи, че минималният размер на адвокатските възнаграждения е долна
граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната
от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя
по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента.
С процесното НП на ищеца е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв., при което минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определено по правилата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г., възлиза на 440 лв., а договореният и заплатен от ищеца размер
на адвокатското възнаграждение е в размер на 696 лв.
С оглед материалния интерес по делото 5000
лв. и обстоятелството, че оказаната от адвокат Б. правна помощ се изразява единствено
в изготвяне на жалба срещу процесното НП и молби по делото, но без лично явяване
в проведеното по делото открито съдебно заседание пред РС - Балчик, съответно,
като се има предвид уважената от РС част от жалбата, настоящият съдебен състав намира,
че в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение
в размер на 696 лв. не може да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите
на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован",
тъй като следва да се съобрази и уважената част на жалбата. С оглед на това
съразмерен, справедлив и обоснован е размерът от 417.60 лв.
Изложеното дотук налага искът за претендираното
обезщетение за имуществени вреди за процесуално представителство пред БРС да бъде
уважен в размер на 417.60 лв., а за разликата над 417.60 лв. до пълния предявен
размер от 696 лв. искът да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира присъждане на направените в
настоящото производство разноски по представен списък в размер на 372 лв.
адвокатско възнаграждение. (л. 27 - 30) Не претендира като разноски сумата от 25.00 лв. за
заплатена държавна такса.
Предвид размера на уважената претенция и на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ като разноски на ищеца следва да се присъди сумата от
136.27 лв. (сто тридесет и шест лева и 27 стотинки) за заплатено възнаграждение за адвокат в настоящото производство, като за
разликата над тази сума до претендираната от 372.00 лв. искането следва да бъде
отхвърлено.
На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ ответникът,
с оглед частичното отхвърляне на иска, има право на юрисконсулстско възнаграждение,
което на основание чл. 24 от НЗПП съдът определя на 100 лв. След компенсация, остава
ответникът да заплати на ищеца за разноски по делото сумата от 36.27 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 203 и следващите
от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, Административен съд – Добрич, І състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална здравна инпекция – Добрич, представлявана
от Директора, да заплати на “***” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Р.Г.Я., сумата
от 417.60 лв. (четиристотин и седемнадесет лева и 60 стотинки), представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 417.60 лв., в резултат на измененото
по съдебен ред Наказателно постановление № 49/ 27.07.2018 г. на Директора на РЗИ
– Добрич, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
5000 лв. (пет хиляди лева) и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване
по АНД № 402/ 2018 г. по описа на Балчишкия районен съд разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска - 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на посочената
главница, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния ѝ размер от 696 лв. (шестотин
деветдесет и шест лева).
ОСЪЖДА Регионална здравна инпекция – Добрич, представлявана
от Директора, да заплати на “***” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Р.Г.Я. по
компенсация сумата в размер на 36.27 лв. (тридесет и шест лева и 27 стотинки), представляваща
направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния ѝ
размер от 372 лв.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал.
1 от АПК, да се изпрати/ връчи на страните по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд - Добрич, пред Върховния административен съд на
РБ, в четиринадесетдневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
СЪДИЯ: