Определение по дело №1064/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Ищецът "Г. Ф." гр.С. в исковата си молба против А. А. Р. твърди,че на съпругата,децата и родителите на починалия Албенко Земеделски е заплатил обезщетение за пречинените им вреди от смъртта му,която е настъпила в резултат на виновното и пратовоправно поведение на ответника.Противоправното поведение е установено по н.о.х.д.№ 866/04 на БлОС.Тъй като същият е бил неправоспособен водач фонда е репарирал вредите,поради което по правилата на ЗЗ /отм/,а и сега на КЗ се суброгира в правата им срещу прекия причинител.Моли да се постанови решение,с което да се осъди ответника да заплати искова сума от 106 760.87 лв.,представляваща сбор от изплатените обезщетения общо 19 984лв. на съпругата и децата на починалия,мораторна лихва върху тази сума в размер на 12398.26лв. от дата 09.12.2004г. до завеждане на исковата молба, общо сумата от 53 305.67лв.,изплатени обезщетения на родителите на починалия и мораторна лихва от 19 792.21лв. за периода от 04.10.2006г. до предявяване на иска,ведно със законната лихва от предявяване на иска и направените по делото разноски.

Ответникът е оспорил иска.Направил е възражение,че е взето решение от управителния орган на Гаранционния Ф. парите да се заплатят на Ибраим и Еркин Албенови,които не са наследници на починалия,тъй като по удостоверение за наследници децата се именуват Ибраим и Еркин Албенкови.Освен това е взето решение от ГФ искът да се предяви и срещу собственика на увреждащото МПС.Счита,че не е обвързан от решението на СГС,тъй като не е бил участник в производството.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното :

Ответникът Асен Атемов Р. , е признат за виновен със споразумение по н.о. х.д.№866/04 на БлОС, че на 26.02.2004г. при управление на МПС,като неправоспособен водач е причинил смъртта Албенко Земеделски.

С решение по гр.д.№ 449/05 СГС е осъдил ищеца да заплати на Юлия Земеделска и Юлиан Земеделски по 18 000лв. на всеки от тях на основание чл.88 ал.1 ЗЗ,ведно със законната лихва,считано от 26.02.2004г. и разноски 740 лв.Решението е потвърдено от Апелативен съд гр.С. и допълнително са присъдени 500лв. направени по делото разноски.

Управителния съвет на ищеца е взел решение да се изплатят на съпругата 8000лв. обезщетение за неимуществените вреди и по 6000 лв.на децата на починалия.

Установено е с документ-уд.за наследници,че Земеделска,И. Албенков Земеделски и Е. Албенков Земеделски са съответно съпруга и деца на А. Земеделски,а с уд.№ 22/06.04.2004г. е установено,че Юлия и Юлиян Земеделски са родители на починалия.

С протокол на застрахователно-медицинска комисия от 26.10.2004г. сформирана при ищеца е изразено становище,че регресна отговорност може да се потърси както от прекия причинител,така и от собственика на увреждащото МПС.

След проверка на счетоводните документи и образуваното изпълнително дело вещото лице е докладвало,че обезщетението на съпругата и децата на починалия Албенко Земеделски са изплатени от ищеца на 09.12.2004г. общо в размер на 19984лв.За обезщетението на родителите е образувано изп.д.№ 277/06 на ДСИ при РС Б..От ищеца е преведена общо сумата от 53305.67 лв.От нея 50057.62 лв. е платена на родителите и 3248 лв са били разноски по делото внесени по сметка на ДСИ.Вещото лице е установило,че за периода от 19.07.2006г. до 04.10.2006г. лихва не е начислена и не е платена от ГФ по изпълнителното дело,поради което е изчислила лихвата върху главница от 41519.05лв.

Ищецът е поканил ответникът да върне заплатените от него суми с нотариална покана,получена на 24.03.2009г.

Установено е от разпита на свидетеля по делото,че родителите и починалия са били в добри отношения ,живеели са заедно,той е полагал грижи за тях и те са разчитали на малкия си син да се грижи за тях в напраднала възраст.Претърпели са морални и болки и страдания от загубата на сина си.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното :

Искът е предявен при действието на КЗ,поради което правното основание е разпоредбата на чл.288 ал.12 от същия нормативен акт.Съгласно този текст от закона след изплащане на обезщетението Гаранционният Ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане при условия на комулативност.

Обезщетението в настоящия случай се установи,че е изплатено от ищеца,поради задължението му,вменено в чл.88 ал.1 ЗЗ /отм/,тъй като безспорно е установено ,че ответникът е бил неправоспособен водач.По отношение на правоимащите съпруга и деца,обезщетението е определено и заплатено на 09.12.2004г. от ГФ,а по отношение дължимото обезщетение,определено по съдебен ред е било образувано изпълнително производство,като към 19.07.2006г. е приключило принудителното изпълнение.

С оглед на изплатеното обезщетение и на основание чл.288 ал.12 КЗ искът е основателен както за главницата,така и за претендираната лихва за забава на плащането от страна на ответника.Ответникът освен изплатеното обезщетение на пострадалите, дължи разноски ,съгласно чл.288 ал.8 по определяне и изплащане на обезщетението.Това са разноските заплатени от ищеца на родителите на починалия пострадал от деянието на ответника техен син,присъдени със съдебните решения,а така също и разноските направени от тях в съдебното изпълнение.Заплатените на ДСИ разноски в изпълнителното производство също следва да се поемат от ответника,тъй като съдът приема,че те са част от тези по изплащане на обезщетението.

Претенцията за мораторна лихва е основателна,като лихвата следва да се определи върху всичко платено от ГФ по повод репарирането на вредите,защото заплатеното от тях е в причинна връзка с поведението на ответника.Началната дата на лихвата следва да се определи към момента на изплащане на обезщетението,поради функционалната връзка между деликтната отговорност и отговорността на застрахователя, съответно гаранционния Ф. в настоящата хипотеза и приложението на нормите на чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД относно забавата при отговорността за непозволено увреждане-чл.45 ЗЗД.Според неоспореното заключение на съдебно счетоводната експертиза това са сумите от 12252.70лв.,лихва върху изплатеното на 09.12.2004г. обезщетение и 16 199.36,начиная от 04.10.2006г.,като към тази дата е заплатено изцяло задължението по изпълнителното дело към родителите.

Следва да се присъди и законна лихва върху главницата и направени по делото разноски от ищеца,съобразно уважената част от исковете.

Съдът не възприема за основателни възраженията на ответника.Видно от счетоводните документи,обезщетението е преведено на Ибраим Албенков Земеделски и Еркин Албенков Земеделски /обратната страна на стр. 19 от делото/,а това безспорно са наследниците на починалия.Допуснатите фактически грешки от ГФ в решенията не могат да обосноват извод за недължимост,след като сумите са преведени на правоимащите лица с правилно изписани имена.

Съобразно разпоредбите на закона ищецът има право на иск срещу ответника и в случая не е налице задължително необходимо другарство в процеса между ответника и собственика на увреждащото МПС,което да води и до задължителното му конституиране наред с ответника.

Фондът е длъжен да заплати определеното по съдебен ред обезщетение на пострадалите,а съгласно чл.288 ал.12 КЗ встъпва в техните права,така че по силата на закона- чл.74 ЗЗД ответникът е обвързан с това,което е присъдено на правоимащите и изплатено от фонда.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А. Асенов Р. от с.К. общ.Сатовча ЕГН * да заплати на Г. Ф. гр.С. сумата от 73 289.67 /седемдесет и три хиляди двеста осемдесет и девет лв.67 ст./,представляващо изплатено обезщетение и разноски по определянето и изплащането му на наследниците на Албенко Земеделски,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 29.06.2009г. до окончателното й изплащане,както и лихва за забавено плащане в размер на 12 252.70 лв./дванадесет хиляди двеста петдесет и два лв. 70ст./ за периода от 09.12.2004г. до 29.06.2009г. и 16 199.36 /деветнадесет хиляди сто деветдесет и девет лв.36 ст./ за периода от 04.10.2006г. до 29.06.2009г. и направени по делото разноски в размер на 4000 /четири хиляди/ лв.

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забавено плащане над уважения размер.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател :