Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№   …..………./……………..…  , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ШЕСТИ наказателен състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева и в присъствието на прокурора Тони Томов, като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 3948 по описа на ВРС VІ-ти състав за 2018 година

 

Р  Е  Ш  И  :

 

НАСТАНЯВА освидетелстваното лице Г.Г.К. ЕГН ********** на  ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО  лечение в ДПБ с.Карвуна за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

Освидетелстваната не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си.

 

На основание чл.162, ал.3 от ЗЗ да се изпрати незабавно писмо до Общинска служба по здравеопазване към Община Балчик за определяне на лице, което да дава информирано съгласие за лечение на Г.Г.К..

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 7-дневен срок от днес.

 

МОТИВИ: Производството е по реда на чл.155 и сл. от ЗЗ. Образувано е по внесено в съда по реда на чл. 157 от ЗЗ искане от прокурор при ВРП за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за установяване дали лицето Г.Г.К. страда от някое от заболяванията посочени в чл.146 от ЗЗ с оглед евентуалното му лечение по принудителен ред.

Във фазата по съществото на делото представителя на ВРП изразява становище, че са налице предпоставките за настаняване на освидетелстваната на принудително лечение в специализирано здравно заведение и моли за решение в този смисъл като апелира съдът да се съобрази със заключението на вещото лице.

Защитникът на освидетелстваното в лицето на адв. К. А., в пледоарията си по съществото на делото се солидаризира с представителя на държавното обвинение и моли подзащитната му да бъде настанена на лечение за времето и в лечебното заведение посочени в експертизата. Счита, че лечението е в интерес на К..  

Освидетелстваната, в хода на съдебното следствие заявява, че за нейното заболяване лекарства не се пият, тъй като то е нелечимо. Заявява, че всичко я боли, че не може вече да гладува, че я изследват непрекъснато и вече ще припадне. Заявява, че няма да пие лекарства, че я неиздържа вече, че я тровят. Същата изпада в криза и не е в състояние да говори, само плаче.

В заседанието по изслушване на експертизата не се явява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Освидетелстваната е на 70години и многократно е лекувана в ПБ с психично заболяване, включително и по принудителен ред. Същата заболяла психично през 1970год. когато било проведено стационарно лечение и й била поставена диагноза Параноидна шизофрения след направен суицидален опит. След това няколкократно била хоспитализирана, но не приемела редовно в амбулаторни условия предписаните й медикаменти. След 2010год. при освидетелствана бил диагностициран непрекъснат ход на протичане на заболяването й. От около 3 години освидетелстваната живеела сама като в жилището й нямало ток. Последното стационарно лечение по принудителен ред било прекратено в края на 2017год. като след това освидетелстваната отново не приемела медикаменти в амбулаторни условия и състоянието отново станало психотично. Изпадала в кризи, крещяла, блъскала по метална врата включително вечерта, хвърляла през прозореца на жилището си вещи – дрехи чинии, тигани и други. В неадекватно състояние боравела с тесла и голяма градинска ножица.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза извършена в амбулаторни условия от психиатъра доктор К., кредитирана изцяло от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена. От същата се установява, че освидетелстваната страда от шизофрения парноидна форма, непрекъснато протичане с параноидно-халюцинаторен синдром, което заболяване според в.л. д-р К. попада в обхвата на чл. 146, ал.1 от ЗЗ, а към момента освидетелстваната няма съзнание за болест и не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. Според СПЕ и показанията на вещото лице д-р К. състоянието на К. към момента е психотично и изцяло болестно мотивира поведението й. Според вещото лице ако адекватно лечение не бъде предприето здравето на лицето сериозно ще бъде застрашено, а психотичното й състояние е предпоставка за агресивно и автоагресивно поведение, и представлявало опасност както за нея самата така и за околните.

Гореизложеното се установява от заключението на назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебнопсихиатрична експертиза с психологическо изследване, показанията на в.л. д-р К., както и тези на свидетелите Б., А., Е. и К., обясненията на освидетелстваната и всички останали останалите приложени към делото книжа.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВРС прецени следното:

Разпоредбата на чл.155 от ЗЗ предвижда настаняване на лечение на лица по чл.146, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, действие, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че освидетелстваната Г.Г.К. страда от шизофрения парноидна форма, непрекъснато протичане с параноидно-халюцинаторен синдром, което заболяване попада в кръга на тези визирани в нормата на чл. 146, ал.1 от ЗЗ.

От друга страна видно от съдържанието на назначената СПЕ, която съгласно нормата на чл.3 от Наредбата за СПЕ за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства има основна задача да даде заключение за необходимостта от задължително настаняване на лечение, както и от показанията на в.л. д-р К. дадени непосредствено пред съда, към момента състоянието на К. е психотично и изцяло болестно мотивира поведението й, същото е предпоставка за агресивно и автоагресивно поведение и непредприемането на лечение би довело до сериозно увреждане на здравето й. Към момента освидетелстваната не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че са налице законовите предпоставки визирани в нормата на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на освидетелстваната Г.Г.К. на задължително лечение в специализирано психиатрично заведение от една страна и от друга вземайки предвид становището на вещото лице прецени, че освидетелстваната следва да бъде настанена на задължително стационарно лечение в ДПБ Карвуна за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

С оглед заключението на вещото лице д-р К., че освидетелстваната не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си съдът прецени, че следва да се уведоми незабавно общинската служба по здравеопазване  при Община Балчик, която да определи лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на Г.Г.К. доколкото в хода на производството не бяха установени близки които евентуално биха могли да дават съгласие за лечението й.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

                                   

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: