Р Е Ш Е Н И Е
№ 70 / 04.03.2020 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Добрички административен съд, в
публично заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, ІІ
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Нели
Каменска
Милена Георгиева
при участието на секретаря, Мария
Михалева и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Радослав Бухчев, разгледа докладваното от съдия Каменска касационно административно–наказателно
дело № 756 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.А.Н. с адрес ***, подадена чрез адв.Й.А. – ВАК, срещу Решение № 118/05.11.2019 г.,
постановено по нахд № 243/2019 г. по описа на Районен
съд - Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 28-0000189 от 07.08.2019
г., издадено от Стефан Милев- началник на Областния отдел на „Автомобилна
администрация“ - Добрич.
Касаторът счита, че решението на районния
съд, с което е потвърдено наказателното постановление е постановено в нарушение
на материалния закон и като незаконосъобразно, подлежи на отмяна. Излага
доводи, че наказателното постановление не отговаря на изискванията за форма,
тъй като била цитирана норма от Регламент ЕС № 165/2014 без да се посочи коя
съответна норма от Закона за автомобилните превози била нарушена. Изразено е становище,
че за деянието приложима била нормата на чл.93в, ал.2 от ЗАвП,
а не чл.93в, ал.5. Оспорва нарушението да е извършено виновно и затова намира,
че административно-наказателната отговорност на водача е ангажирана неправилно.
Моли решението и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат
отменени като незаконосъобразни.
Ответникът, Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Добрич, не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура
счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и
споделя изводите на съда, че е доказано извършването на нарушението, за което е
издадено наказателното постановление. Пледира решението на въззивния
съд да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в законния
срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че
жалбата е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на
предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК,
настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:
При
извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2
от АПК и в рамките на наведените касационни основания, настоящата инстанция
намира, че същото е правилно и законосъобразно. Не е налице основанието по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неговата отмяна, тъй като материалният закон е
приложен правилно.
Пред настоящата инстанция не са допуснати
нови доказателства. Касационният състав не установи да са налице пороци,
обосноваващи отмяната на оспореното решение.
С обжалваното пред Районен съд - Балчик
наказателно постановление, касаторът е наказан за
това, че в качеството си на водач на МПС- автобус, извършващ случаен превоз на
пътници по маршрута Варна-Албена, на 11.07.2019 г., използвал дигиталната карта
на друг водач, поставена в дигиталния тахограф, с
който бил оборудван автобуса.
Несъстоятелни
са доводите на касатора, че в нарушение на
процесуалните правила в издадените АУАН и НП не било посочено коя норма от
Закона за автомобилните превози била нарушена. Видно от съдържащото се в
наказателното постановление като основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност е посочена нормата на чл.93в, ал.5 от Закона за автомобилните
превози, според която водач, който използва карта на водача,
издадена на друго лице, се наказва с глоба 1500 лв.
Действително в издадения Акт за
установяване на административно нарушение № серия А-2018 № 263905, актосъставителят не е бил прецизен, понеже е посочил
единствено норма от Регламент ЕС № 165/2014. За по-голяма яснота е следвало да
посочи и съответстващата на чл.27, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент ЕС № 165/2014,
национална правна разпоредба, която обявява деянието за наказуемо. Това
нарушение обаче не може да се определи като съществено и да е единственото
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, тъй като съгласно
чл.53, ал.2 от ЗАНН, административнонаказателната
отговорност ще е законосъобразно ангажирана, дори и при нередовност на акта,
ако се установи по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина.
Горните обстоятелства са установени с
доказателствата пред районния съд и въз основа на тях съдът правилно е приложил
материалния закон.
Нарушението е извършено виновно, тъй като
във възраженията си срещу съставения акт, водачът е вписал, че е забравил да
постави своята карта. Това обуславя форма на вината – непредпазливост. Според
чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В Закона за автомобилните превози не е предвидена
ненаказуемост за деянието по чл.93в, ал.5, когато е извършено непредпазливо.
Визираната в касационната жалба разпоредба
на чл.93в, ал.2 от ЗАвП, касае различни нарушения,
свързани с неспазването на другите изисквания за правилното използване на
картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR и които не
са изрично упоменати в чл.93в, ал.1 и ал.3 – ал.24 на закона. За извършеното
конкретно нарушение има изрична административно-наказателна разпоредба – ал.5
на чл.93в от ЗАвП, поради което то не може да се
квалифицира като наказуемо по реда на общата норма на ал.2 от чл.38в от ЗАвП и да се санкционира с налагане на по-ниската глоба.
При разглеждане на наказателното
постановление съдът подробно и всестранно е изложил съображенията си, поради
които е приел, че има извършено административно нарушение. Обсъдена е правната
квалификация на деянието и са изложени съображения защо случаят не е маловажен. Настоящата инстанция споделя
изводите на районния съд, че случаят касае упражняване на дейност, свързана с
повишен обществен риск - превоз на пътници, затова нарушението не може да се
квалифицира като маловажно, дори и да е извършено неволно.
Предвид изложеното, касационната жалба е
неоснователна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Административният съд, ІІ касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 118 от 05.11.2019 г., постановено по нахд № 243/ 2019 г.
по описа на Районен съд - Балчик.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: